Ad Config - Website header

 

Article_top

Дискусията трябва ли България да е част от еврозоната и кога тече отдавна. С различен интезитет. Ту се превръща в приоритет за политиците, ту се бие спирачка. Крачката е голяма и се иска политически кураж за нея. Иска се и много работа – да се обясни на хората защо трябва да сме част от клуба. Да се разсеят страховете – какво ще се случи с доходите, с цените, с инфлацията, с лихвите по кредитите, с банките...

Общественият разговор по същество сякаш още не е започнал, но без политически кураж има риск да изпуснем момента за първата крачка – място в чакалнята на Европейския валутен съюз. Защо моментът е СЕГА? Кои са икономическите плюсове от влизане в еврозоната и боледуваме ли вече от „болестта” на по-малките икономики в нея, но без да имаме достъп до „лечение”?

Цел № 1 на европредседателството

Първата стъпка е България най-после да кандидатства за механизма ERM 2 – или така наречената чакалня. Според регламента на еврозоната всяка страна, която иска да приеме еврото, трябва да постои в преддверието минимум 2 години. В този период икономическите плюсове, които ще дойдат с еврото, няма да се случат. Но ако не кандидатстваме – те няма да се случат никога.

Аз бих използвал момента и активно призовавам правителството, с оглед на председателството на Европейския съвет, което предстои, да кандидатстваме за механизма ЕRM 2. Успехът на председателството на България на Европейския съвет се състои само в тази точка – дали правителството ще посмее да кандидатства за чакалнята или не. Ако не – за мен председателството ни ще е неуспех, каквото и друго да постигнем. Защото всичко друго можем да направим и в други периоди. Ако да – това значи, че управлението има кураж и иска да влезем на първа скорост на Европа.

Защо сега?

Кураж да кандидатстваме в ERM 2 е нужен в две посоки – вътрешнополитически и външнополитически. Първо, във всички държави, които тръгват към еврозоната – наблюдавал съм ситуацията със Словакия, Естония, занимавал съм се с Литва, правителството за период от близо година трябва да фокусира изявите и комуникацията си в това да обясни какви са възможните позитиви и негативи от приемането на еврото. За България съм убеден, че плюсовете са несравнимо повече, а минуси на практика няма, но има хора, в това число и напълно разумни хора, които се притесняват например от рязко повишена инфлация. Която може да се случи, ако държавата влиза в еврозоната при плаващ курс, но не и ако е във валутен борд.

Във всички страни преди кандидатстване за еврозоната социологията показва, че около 60-65% от населението вярва, че еврото ще се отрази лошо на доходите и цените. Каквито и да са конкретните числа от изследвания в България, едва ли ще е голяма разликата. Затова тук е нужен политически кураж – все пак министрите, особено в това правителство, са по-скоро по-популистично настроени във времето и предпочитат да правят неща, които мнозинството от хора харесва.

Външнополитическият кураж обаче е още по-ключов. България е пробвала досега 3 пъти да води неформални разговори за влизане в чакалнята на еврозоната.

Първия път това се случва през 2008 г., когато финансов министър е Пламен Орешарски. Точно преди финансовата криза и преди изборите през 2009 г. Тогава България имаше добри финансови резултати, бюджетът беше на плюс, намаляваха задълженията на държавата и моментът беше добър. Но точно в периода, когато министър Орешарски правилно бе започнал неформални разговори с Европейската централна банка и страните от еврозоната, ни спряха еврофондовете. Тоест ЕК и ЕЦБ ни казаха, че трябва да изчакаме ново правителство.

През 2009 г. аз влязох в Министерството на финансите и още през есента – тъй като имаше добра подготовка от предшественика ми – тръгнах на обиколка – финансов министър по финансов министър, за да сондирам какво е отношението към България и да продължим започнатото. За приемане на дадена страна в чакалнята на еврозоната гласуват страните в нея и гуверньорите на централните им банки. Тогава, от една страна, ние имахме добри финансови резултати и покривахме критериите, кризата вече беше започнала да се отразява на макроикономиката, но финансово и фискално стояхме много добре. Но... в началото на 2010 г. падна Гърция. И разговорът нямаше как да се продължи.

В края на 2012-а и началото на 2013 година, когато ситуацията в Гърция бе вече овладяна, Европа и ние бяхме започнали да се измъкваме от кризата, растежът у нас беше около 2%, решихме да пробваме пак да водим разговори с ЕЦБ. Вече имахме доста повече опит, Естония току-що се беше присъединила и потърсихме съвет. Оттам ни казаха – ЕЦБ е консервативна, едва ли ще спре някога да е скептична за присъединяване на икономики от Централна и Източна Европа, защото са твърде малки, за да имат положителен ефект върху еврозоната, а пък крият рискове. И единственият шанс е правителството да реши БНБ да попълни апликацията от 3 страници и да кандидатства. Това може да стане в рамките на един ден. За чакалнята на еврозоната има няколко критерия, които България покрива отдавна – единственото изключение бе през 2014 г. заради КТБ, но според критериите кандидатът за ЕRM 2 трябва да отговаря на финансовите и икономическите параметри през последните две години.

Тоест и по този показател моментът е сега. И всичко е въпрос на кураж – решаваш и кандидатстваш, въпреки че в неформални разговори ЕЦБ може да е скептична и да призовава да се чака. Това са ми го казвали и финансовите министри на Словакия, на Литва, Естония и Латвия, които минаха вече по този път.

Мисля, че премиерът Борисов има този кураж, надявам се да го покаже и по време на председателството ни. Ключови са и разговорите с лидерите от еврозоната. Процесът би трябвало да е формален – изпълнявате ли тези критерии? Да! Да! Да! На следващо заседание на финансовите министри се съгласяват и готово. Знаем обаче, че в такива случаи става дума за политика, а не за формални критерии. Трябват политически разговори.

Идеята е проста – не е да питаме дали да кандидатстваме или не. А просто да уведомим ЕЦБ и Европейската комисия:

„От 1 януари 2018 г. поемаме председателството на Съвета на ЕС, тогава ще видите и кандидатурата ни за ЕRM 2 в Европейската комисия, надяваме се на отговорно решение.”

Ако направим това – те нямат изход, трудно се измислят политически причини за отказ, когато се покриват критерии. Този подход сработи във всички страни, присъединили се към еврозоната – от Словакия до Литва.

Моментът е подходящ не само заради председателството. Дори „Брекзит“ ни помага – и ЕС, и конкретно еврозоната са притиснати да покажат, че все още са нещо желано. А ние искаме в Европа на първа скорост.

Когато сме направили първата крачка – да видим какво ни чака в еврозоната?

Първият голям страх – „помощ, инфлация”

Една от основните теми преди влизане в еврозоната във всяка присъединяваща се страна е ще се повиши ли рязко инфрацията, оттам – ще се вдигнат ли цените и ще падне ли стандартът на живот?

Действително в някои държави след влизането в еврозоната се получава такъв еднократен ефект – повишение на инфлацията. Причината е, че при прехвърляне на цените от местната валута в евро значение има курсът, при който това се прави, а и има увеличение в рамките на „закръгляването” към по-голямото число – тоест, ако нещо струва 1,70, щом се пресметне цената от местна валута според курса на еврото, то в евро цената обикновено става 2.  Противниците на влизането в еврозоната изтъкват това като голяма тема и аргумент защо не бива да бързаме.

Само че има разлики между държавите, които влизат в еврозоната при плаващ валутен курс, и тези, които влизат в условията на действащ валутен борд – като България. Какво значи това?

Словакия и Словения влязоха в еврозоната в условия на плаващ валутен курс, докато балтийските републики Латвия, Естония и Литва – в условия на валутен борд, поддържан за сходен период като в България – около 20 години. Тази разлика е важна. Ако си в условия на свободен валутен курс – получаваш курса на еврото към местната валута в деня на присъединяване към еврозоната. Съответно оттам всички търговци и банки започват да „закръгляват” цените си към по-голямото цяло число.

Страни във валутен борд обаче влизат в еврозоната на курса спрямо еврото, който е обявен в самото начало – в нашия случай през 1997 г. При тези условия няма как да има ефект „инфлация” в голям размер, защото отдавна цените – на стоки, услуги, банкови кредити, са на цени, съобразени с курса на еврото, който няма да се промени. И той е около 1,96 за евро.

Разбира се, може да има лек ръст на инфлацията – в рамките на 1-2%, когато се закръглява от 1,96 – какъвто е курсът, на 2. Това обаче не е нещо, което ще се отрази зле на икономиката. Дори обратното – през последните години в България има по-скоро слаба дефлация, така че една малка здравословна инфлация от 1-2% може да се окаже добра за приходите – при такава инфлация се увеличават с малко заплати и пенсии.

Европейският банков съюз – „имунизация” от случки като КТБ

Друга тема, която не би трябвало да е основна за влизане в еврозоната, но от 2014 година насам за България е основна тема, това е, че с присъединяването си към еврозоната ние влизаме автоматично в Единния банков съюз. Какво значи това на практика?

Първо, трите най-големи банки в България – с най-много активи – автоматично минават под надзора на ЕЦБ. А не на БНБ. Второ – всички банки, които нямат „майки” в страни от еврозоната, също минават под надзора на ЕЦП. Да го кажем по-просто – ако утре влезем в еврозоната, автоматично Уникредит Булбанк, ДСК и банката на трето място по активи в момента минават под надзора на ЕЦБ с централа във Франкфурт. Същото се случва автоматично и с банките с българска собственост – например БАКБ, Инвестбанк, ЦКБ, ПИБ и... Тук щеше да бъде и КТБ, ако не беше във фалит. Правилото важи и за банките с „майки” в страни извън еврозоната, например Турция.

Това за повечето държави не е от кой знае какво значение. В България обаче, както видяхме, надзорът на БНБ не беше на ниво и страдаме всички от провала на КТБ. Това нямаше да се случи, ако бяхме в Единния банков съюз.

Между другото, страни като България могат да кандидатстват и доброволно за участие в Единния банков съюз – без да са в еврозоната. В края на 2012 г. пробвахме да направим това. Но ръководството на БНБ, от което на практика зависи кандидатстването, тогава беше против.

Но ако не тръгнеш доброволно, което явно БНБ не иска да направи, при влизане в еврозоната присъединяването към Европейския банков съюз е автоматично. А това значи наистина друго ниво на надзора над банковия сектор у нас.

Колко ще плащаме за Европейския банков съюз?

Друга тема, която противниците на присъединяването към еврозоната изтъкват, е именно във връзка с Европейския банков съюз. Влизането в него значи, че България става част и от единната банкова застраховка в Европа. Тоест – ако някоя банка в ЕС има проблеми, на нея й се дава ликвидност с пари от ЕЦБ. За да се отпуснат тези пари обаче, всички участници в еврозоната поставят като застраховка собствени пари. Това стана тема в периода между 2012 и 2014 г. в Европа заради проблемни банки в Гърция, Испания, Италия.

Това е факт – при влизане в еврозоната ще се изчисли коефициент на участие в единната застраховка на база колко е голяма банковата ни система спрямо тази в ЕС. Отговорът за България – банковата ни система е около 1,5% от тази на ЕС. Тоест доста е малка. Съответно в случай на проблеми в европейска банка страната ни ще трябва да поеме 1,5% от сумата на общата банкова застраховка в ЕС. В зависимост от годината това може да значи сума в границите между 200 и 400 млн. евро. България ще трябва да покрива този ангажимент през БНБ – тя трябва да постави резерв в случай на проблеми в европейски банки.

Какво обаче критиците на еврозоната спестяват?

В момента, в който банковата криза отмине – например дадени са пари за ликвидност на банка в Гърция и проблемът е преодолян, то тези пари се връщат с лихви в период от няколко години. А лихвите са солидни. Пример за това е как през последните месеци става ясно, че Гръцката централна банка дължи на Германия 908 млн. евро, защото Германската централна банка е дала значителна част от парите за банковата застраховка за Гърция.

С други думи – и тази „заплаха”, за която говорят противниците на еврозоната, не е реална – да, възможно е да се наложи да се платят едни пари при криза с банки в рамките на еврозоната, но тези пари се връщат впоследствие. С лихва.

Какво ще се случи с валутния борд?

Какво всъщност е валутният борд освен фиксиран курс на лева към еврото? В момента на всеки лев в обращение в БНБ има покритие в евро. Всичките пари в обращение в момента са около 90 млрд. лв. Срещу тези пари в БНБ стоят във всеки момент 40-45 милиарда евро – тоест по 1 евро за всеки 1,96 лв. Тези пари в европейска валута стоят и чакат – в условията на валутен борд те трябва да са ликвидни във всеки един момент. Тоест видът им най-общо е в банкноти и сумата покрива напълно сумата от левове в обращение.

Един от най-големите плюсове от присъединяването ни към еврозоната, освен че банковата ни система ще е в много по-сигурни ръце, е, че в момента, в който влезем, този резерв от евро повече не ни трябва. В деня на влизане БНБ изтегля левове и праща наличното евро навън. Това ще има еднократен – за година-две поне – положителен резултат за икономиката, защото една голяма парична маса, която е стояла „в бездействие”, започва да влиза в обращение наведнъж, завърта се в икономиката.

Какво показва опитът на другите страни от ЕС, приели еврото в условия на борд – появява се малка, по-скоро здравословна инфлация, но се наблюдава и доста осезаемо покачване на икономическия растеж. Той се повишава с около 1,5% само заради освобождаването на валутния резерв. Да дам пример с България – ако тази година бяхме влезли в еврозоната и имаме 4% икономически растеж, реално той щеше да е около 5,5%. Как изглежда това в пари – България е страна, чиято икономика върви около 100 млрд. лв. и расте с 4% тази година. При допълнителен ръст от още 1,5% това ще значи 2 млрд. лв. допълнително в икономиката.

Това вероятно най-малко се разбира от хората – че един голям паричен резерв се прехвърля към икономиката и може да доведе до положителен ефект, който трае 2-3 години.

Еврозоната е престиж. А той значи по-ниски лихви

Ако страната ни е в еврозоната, освен директните ефекти, за които говорим – трябва да видим има ли по-дългосрочен положителен ефект. И отговорът е – да, има. Той е по-скоро репутационен и от чисто икономическа гледна точка е трудно обясним. Но е факт. В момента, в който си част от еврозоната, цената на дълговете – и на държавата, и на домакинствата, и на бизнеса – пада значително. Това е още по-трудно обяснимо през правилата на пазара в страни във валутен борд, при които практически рискът е сведен до минимум. Финансовите пазари не са напълно рационални или винаги се мисли, че щом има борд, въпреки гаранциите във всеки момент по-глупава политика или група глупави политици могат да го свалят. Затова се държи по-висок лихвен процент.

Това се вижда и сега в България – ако семейство поиска ипотека в която и да е банка и каже – дайте ми срещу това обезпечение оферта в левове и в евро, лихвата в левове ще е с около 1,5% по-висока от тази в евро. Просто рискът в първия случай се смята за по-висок и това не зависи от конкретната банка, пред която кандидатствате. Реално такъв риск няма, защото за всеки 2 лв. в обращение има 1 евро в БНБ, но финансовите пазари се презастраховат. В момента, в който влезем в еврозоната, тези 1,5% разлика в лихвите ще отпаднат – и за държавата, и за домакинствата. Ефектът за кредитите за бизнеса ще е малко по-малък, защото обикновено, ако дадена фирма се занимава с търговия и външни инвестиции, така или иначе се теглят кредити предимно в евро. При домакинствата съотношението между кредитите във евровалута и в левове е приблизително 50:50. Тоест за поне половината от домакинствата ще намалеят лихвите по кредити. А това е значителна сума, която ще остане у хората.

През последните 3 години се вижда и колко по-евтино е правителството да взема заеми в евро. Вероятно затова и кабинетът „Борисов 2” преди 2-3 години се полакоми и взе доста повече пари, отколкото му трябват.

И все пак има ли минуси?

От икономическа гледна точка отговорът е по-скоро не.

Няма правителство, което да е достатъчно безразсъдно да поиска друг курс на еврото – различен от този по време на валутния борд. Не искам изобщо да си помислям друго. Инфлацията е тема, но в много по-малка степен, отколкото хората си мислят. Банковата застраховка е тема, но вече се вижда, че това не е загуба на пари, а тъкмо обратното.

Има обаче една тема, по която се говори все повече не само в България, а и в Европа. Тя се повдига от икономисти – дали изобщо присъединяването на нови по-малки икономики към еврозоната е добра идея. За тях и за еврозоната от чисто икономическа гледна точка. Отговорът, меко казано, е, че въобще не е ясно дали влизането в единния паричен съюз с много по-големи от твоята икономика е добра икономическа идея. Това се вижда в примери като Гърция, Португалия.

Ако се погледне назад във времето – от създаването на еврозоната до сега, кой печели и кой губи икономически, е доста лесно да се изчисли, че Германия е спечелила много, Холандия е спечелила много, Австрия е спечелила донякъде от създаването на еврозоната. По-малките икономики по-скоро са загубили просто защото не са били достатъчно конкурентоспособни да се състезават в една и съща валутна среда с немски, австрийски или холандски фирми. Този разговор съществува от 20 години, от самото създаване на еврозоната, но се обостри силно през последните няколко години заради Гърция.

В България конкретно обаче този разговор няма смисъл. Причината е, че ние сме във валутен борд от 20 години и сме обвързани с еврото. Ако нямахме борд и бяхме на плаващ курс – като Унгария, Румъния, Чехия, Полша, ситуацията би била друга. Тези държави затова са в по-изчаквателна позиция и този чисто икономически разговор за тях е интересен.

Но нашата ситуация е различна. Макар да използваме лева като своя валута, монетарната ни политика се управлява практически от ЕЦБ заради курса спрямо еврото. От тази гледна точка България вече носи всички икономически минуси от това, че икономиката ни е много зависима от големите икономики в еврозоната. Само че нямаме нито един от плюсовете – например по-ниските лихви. Казано простичко – болестта, до която еврото довежда в по-малки икономики, които са част от еврозоната – ние вече я имаме. И ще продължим да я имаме и занапред. Но пък нямаме достъп до „имуностимулатори”, които идват с присъединяването към общия валутен съюз. Тоест боледуваме си, без да има защо.

-----

Този текст е публикуван в списание "Клуб Z" през ноември 2017 г. Още материали можете да прочетете ТУК.

 

Дискусията трябва ли България да е част от еврозоната и кога тече отдавна. С различен интезитет. Ту се превръща в приоритет за политиците, ту се бие спирачка. Крачката е голяма и се иска политически кураж за нея. Иска се и много работа – да се обясни на хората защо трябва да сме част от клуба. Да се разсеят страховете – какво ще се случи с доходите, с цените, с инфлацията, с лихвите по кредитите, с банките...

Общественият разговор по същество сякаш още не е започнал, но без политически кураж има риск да изпуснем момента за първата крачка – място в чакалнята на Европейския валутен съюз. Защо моментът е СЕГА? Кои са икономическите плюсове от влизане в еврозоната и боледуваме ли вече от „болестта” на по-малките икономики в нея, но без да имаме достъп до „лечение”?

Цел № 1 на европредседателството

Първата стъпка е България най-после да кандидатства за механизма ERM 2 – или така наречената чакалня. Според регламента на еврозоната всяка страна, която иска да приеме еврото, трябва да постои в преддверието минимум 2 години. В този период икономическите плюсове, които ще дойдат с еврото, няма да се случат. Но ако не кандидатстваме – те няма да се случат никога.

Аз бих използвал момента и активно призовавам правителството, с оглед на председателството на Европейския съвет, което предстои, да кандидатстваме за механизма ЕRM 2. Успехът на председателството на България на Европейския съвет се състои само в тази точка – дали правителството ще посмее да кандидатства за чакалнята или не. Ако не – за мен председателството ни ще е неуспех, каквото и друго да постигнем. Защото всичко друго можем да направим и в други периоди. Ако да – това значи, че управлението има кураж и иска да влезем на първа скорост на Европа.

Защо сега?

Кураж да кандидатстваме в ERM 2 е нужен в две посоки – вътрешнополитически и външнополитически. Първо, във всички държави, които тръгват към еврозоната – наблюдавал съм ситуацията със Словакия, Естония, занимавал съм се с Литва, правителството за период от близо година трябва да фокусира изявите и комуникацията си в това да обясни какви са възможните позитиви и негативи от приемането на еврото. За България съм убеден, че плюсовете са несравнимо повече, а минуси на практика няма, но има хора, в това число и напълно разумни хора, които се притесняват например от рязко повишена инфлация. Която може да се случи, ако държавата влиза в еврозоната при плаващ курс, но не и ако е във валутен борд.

Във всички страни преди кандидатстване за еврозоната социологията показва, че около 60-65% от населението вярва, че еврото ще се отрази лошо на доходите и цените. Каквито и да са конкретните числа от изследвания в България, едва ли ще е голяма разликата. Затова тук е нужен политически кураж – все пак министрите, особено в това правителство, са по-скоро по-популистично настроени във времето и предпочитат да правят неща, които мнозинството от хора харесва.

Външнополитическият кураж обаче е още по-ключов. България е пробвала досега 3 пъти да води неформални разговори за влизане в чакалнята на еврозоната.

Първия път това се случва през 2008 г., когато финансов министър е Пламен Орешарски. Точно преди финансовата криза и преди изборите през 2009 г. Тогава България имаше добри финансови резултати, бюджетът беше на плюс, намаляваха задълженията на държавата и моментът беше добър. Но точно в периода, когато министър Орешарски правилно бе започнал неформални разговори с Европейската централна банка и страните от еврозоната, ни спряха еврофондовете. Тоест ЕК и ЕЦБ ни казаха, че трябва да изчакаме ново правителство.

През 2009 г. аз влязох в Министерството на финансите и още през есента – тъй като имаше добра подготовка от предшественика ми – тръгнах на обиколка – финансов министър по финансов министър, за да сондирам какво е отношението към България и да продължим започнатото. За приемане на дадена страна в чакалнята на еврозоната гласуват страните в нея и гуверньорите на централните им банки. Тогава, от една страна, ние имахме добри финансови резултати и покривахме критериите, кризата вече беше започнала да се отразява на макроикономиката, но финансово и фискално стояхме много добре. Но... в началото на 2010 г. падна Гърция. И разговорът нямаше как да се продължи.

В края на 2012-а и началото на 2013 година, когато ситуацията в Гърция бе вече овладяна, Европа и ние бяхме започнали да се измъкваме от кризата, растежът у нас беше около 2%, решихме да пробваме пак да водим разговори с ЕЦБ. Вече имахме доста повече опит, Естония току-що се беше присъединила и потърсихме съвет. Оттам ни казаха – ЕЦБ е консервативна, едва ли ще спре някога да е скептична за присъединяване на икономики от Централна и Източна Европа, защото са твърде малки, за да имат положителен ефект върху еврозоната, а пък крият рискове. И единственият шанс е правителството да реши БНБ да попълни апликацията от 3 страници и да кандидатства. Това може да стане в рамките на един ден. За чакалнята на еврозоната има няколко критерия, които България покрива отдавна – единственото изключение бе през 2014 г. заради КТБ, но според критериите кандидатът за ЕRM 2 трябва да отговаря на финансовите и икономическите параметри през последните две години.

Тоест и по този показател моментът е сега. И всичко е въпрос на кураж – решаваш и кандидатстваш, въпреки че в неформални разговори ЕЦБ може да е скептична и да призовава да се чака. Това са ми го казвали и финансовите министри на Словакия, на Литва, Естония и Латвия, които минаха вече по този път.

Мисля, че премиерът Борисов има този кураж, надявам се да го покаже и по време на председателството ни. Ключови са и разговорите с лидерите от еврозоната. Процесът би трябвало да е формален – изпълнявате ли тези критерии? Да! Да! Да! На следващо заседание на финансовите министри се съгласяват и готово. Знаем обаче, че в такива случаи става дума за политика, а не за формални критерии. Трябват политически разговори.

Идеята е проста – не е да питаме дали да кандидатстваме или не. А просто да уведомим ЕЦБ и Европейската комисия:

„От 1 януари 2018 г. поемаме председателството на Съвета на ЕС, тогава ще видите и кандидатурата ни за ЕRM 2 в Европейската комисия, надяваме се на отговорно решение.”

Ако направим това – те нямат изход, трудно се измислят политически причини за отказ, когато се покриват критерии. Този подход сработи във всички страни, присъединили се към еврозоната – от Словакия до Литва.

Моментът е подходящ не само заради председателството. Дори „Брекзит“ ни помага – и ЕС, и конкретно еврозоната са притиснати да покажат, че все още са нещо желано. А ние искаме в Европа на първа скорост.

Когато сме направили първата крачка – да видим какво ни чака в еврозоната?

Първият голям страх – „помощ, инфлация”

Една от основните теми преди влизане в еврозоната във всяка присъединяваща се страна е ще се повиши ли рязко инфрацията, оттам – ще се вдигнат ли цените и ще падне ли стандартът на живот?

Действително в някои държави след влизането в еврозоната се получава такъв еднократен ефект – повишение на инфлацията. Причината е, че при прехвърляне на цените от местната валута в евро значение има курсът, при който това се прави, а и има увеличение в рамките на „закръгляването” към по-голямото число – тоест, ако нещо струва 1,70, щом се пресметне цената от местна валута според курса на еврото, то в евро цената обикновено става 2.  Противниците на влизането в еврозоната изтъкват това като голяма тема и аргумент защо не бива да бързаме.

Само че има разлики между държавите, които влизат в еврозоната при плаващ валутен курс, и тези, които влизат в условията на действащ валутен борд – като България. Какво значи това?

Словакия и Словения влязоха в еврозоната в условия на плаващ валутен курс, докато балтийските републики Латвия, Естония и Литва – в условия на валутен борд, поддържан за сходен период като в България – около 20 години. Тази разлика е важна. Ако си в условия на свободен валутен курс – получаваш курса на еврото към местната валута в деня на присъединяване към еврозоната. Съответно оттам всички търговци и банки започват да „закръгляват” цените си към по-голямото цяло число.

Страни във валутен борд обаче влизат в еврозоната на курса спрямо еврото, който е обявен в самото начало – в нашия случай през 1997 г. При тези условия няма как да има ефект „инфлация” в голям размер, защото отдавна цените – на стоки, услуги, банкови кредити, са на цени, съобразени с курса на еврото, който няма да се промени. И той е около 1,96 за евро.

Разбира се, може да има лек ръст на инфлацията – в рамките на 1-2%, когато се закръглява от 1,96 – какъвто е курсът, на 2. Това обаче не е нещо, което ще се отрази зле на икономиката. Дори обратното – през последните години в България има по-скоро слаба дефлация, така че една малка здравословна инфлация от 1-2% може да се окаже добра за приходите – при такава инфлация се увеличават с малко заплати и пенсии.

Европейският банков съюз – „имунизация” от случки като КТБ

Друга тема, която не би трябвало да е основна за влизане в еврозоната, но от 2014 година насам за България е основна тема, това е, че с присъединяването си към еврозоната ние влизаме автоматично в Единния банков съюз. Какво значи това на практика?

Първо, трите най-големи банки в България – с най-много активи – автоматично минават под надзора на ЕЦБ. А не на БНБ. Второ – всички банки, които нямат „майки” в страни от еврозоната, също минават под надзора на ЕЦП. Да го кажем по-просто – ако утре влезем в еврозоната, автоматично Уникредит Булбанк, ДСК и банката на трето място по активи в момента минават под надзора на ЕЦБ с централа във Франкфурт. Същото се случва автоматично и с банките с българска собственост – например БАКБ, Инвестбанк, ЦКБ, ПИБ и... Тук щеше да бъде и КТБ, ако не беше във фалит. Правилото важи и за банките с „майки” в страни извън еврозоната, например Турция.

Това за повечето държави не е от кой знае какво значение. В България обаче, както видяхме, надзорът на БНБ не беше на ниво и страдаме всички от провала на КТБ. Това нямаше да се случи, ако бяхме в Единния банков съюз.

Между другото, страни като България могат да кандидатстват и доброволно за участие в Единния банков съюз – без да са в еврозоната. В края на 2012 г. пробвахме да направим това. Но ръководството на БНБ, от което на практика зависи кандидатстването, тогава беше против.

Но ако не тръгнеш доброволно, което явно БНБ не иска да направи, при влизане в еврозоната присъединяването към Европейския банков съюз е автоматично. А това значи наистина друго ниво на надзора над банковия сектор у нас.

Колко ще плащаме за Европейския банков съюз?

Друга тема, която противниците на присъединяването към еврозоната изтъкват, е именно във връзка с Европейския банков съюз. Влизането в него значи, че България става част и от единната банкова застраховка в Европа. Тоест – ако някоя банка в ЕС има проблеми, на нея й се дава ликвидност с пари от ЕЦБ. За да се отпуснат тези пари обаче, всички участници в еврозоната поставят като застраховка собствени пари. Това стана тема в периода между 2012 и 2014 г. в Европа заради проблемни банки в Гърция, Испания, Италия.

Това е факт – при влизане в еврозоната ще се изчисли коефициент на участие в единната застраховка на база колко е голяма банковата ни система спрямо тази в ЕС. Отговорът за България – банковата ни система е около 1,5% от тази на ЕС. Тоест доста е малка. Съответно в случай на проблеми в европейска банка страната ни ще трябва да поеме 1,5% от сумата на общата банкова застраховка в ЕС. В зависимост от годината това може да значи сума в границите между 200 и 400 млн. евро. България ще трябва да покрива този ангажимент през БНБ – тя трябва да постави резерв в случай на проблеми в европейски банки.

Какво обаче критиците на еврозоната спестяват?

В момента, в който банковата криза отмине – например дадени са пари за ликвидност на банка в Гърция и проблемът е преодолян, то тези пари се връщат с лихви в период от няколко години. А лихвите са солидни. Пример за това е как през последните месеци става ясно, че Гръцката централна банка дължи на Германия 908 млн. евро, защото Германската централна банка е дала значителна част от парите за банковата застраховка за Гърция.

С други думи – и тази „заплаха”, за която говорят противниците на еврозоната, не е реална – да, възможно е да се наложи да се платят едни пари при криза с банки в рамките на еврозоната, но тези пари се връщат впоследствие. С лихва.

Какво ще се случи с валутния борд?

Какво всъщност е валутният борд освен фиксиран курс на лева към еврото? В момента на всеки лев в обращение в БНБ има покритие в евро. Всичките пари в обращение в момента са около 90 млрд. лв. Срещу тези пари в БНБ стоят във всеки момент 40-45 милиарда евро – тоест по 1 евро за всеки 1,96 лв. Тези пари в европейска валута стоят и чакат – в условията на валутен борд те трябва да са ликвидни във всеки един момент. Тоест видът им най-общо е в банкноти и сумата покрива напълно сумата от левове в обращение.

Един от най-големите плюсове от присъединяването ни към еврозоната, освен че банковата ни система ще е в много по-сигурни ръце, е, че в момента, в който влезем, този резерв от евро повече не ни трябва. В деня на влизане БНБ изтегля левове и праща наличното евро навън. Това ще има еднократен – за година-две поне – положителен резултат за икономиката, защото една голяма парична маса, която е стояла „в бездействие”, започва да влиза в обращение наведнъж, завърта се в икономиката.

Какво показва опитът на другите страни от ЕС, приели еврото в условия на борд – появява се малка, по-скоро здравословна инфлация, но се наблюдава и доста осезаемо покачване на икономическия растеж. Той се повишава с около 1,5% само заради освобождаването на валутния резерв. Да дам пример с България – ако тази година бяхме влезли в еврозоната и имаме 4% икономически растеж, реално той щеше да е около 5,5%. Как изглежда това в пари – България е страна, чиято икономика върви около 100 млрд. лв. и расте с 4% тази година. При допълнителен ръст от още 1,5% това ще значи 2 млрд. лв. допълнително в икономиката.

Това вероятно най-малко се разбира от хората – че един голям паричен резерв се прехвърля към икономиката и може да доведе до положителен ефект, който трае 2-3 години.

Еврозоната е престиж. А той значи по-ниски лихви

Ако страната ни е в еврозоната, освен директните ефекти, за които говорим – трябва да видим има ли по-дългосрочен положителен ефект. И отговорът е – да, има. Той е по-скоро репутационен и от чисто икономическа гледна точка е трудно обясним. Но е факт. В момента, в който си част от еврозоната, цената на дълговете – и на държавата, и на домакинствата, и на бизнеса – пада значително. Това е още по-трудно обяснимо през правилата на пазара в страни във валутен борд, при които практически рискът е сведен до минимум. Финансовите пазари не са напълно рационални или винаги се мисли, че щом има борд, въпреки гаранциите във всеки момент по-глупава политика или група глупави политици могат да го свалят. Затова се държи по-висок лихвен процент.

Това се вижда и сега в България – ако семейство поиска ипотека в която и да е банка и каже – дайте ми срещу това обезпечение оферта в левове и в евро, лихвата в левове ще е с около 1,5% по-висока от тази в евро. Просто рискът в първия случай се смята за по-висок и това не зависи от конкретната банка, пред която кандидатствате. Реално такъв риск няма, защото за всеки 2 лв. в обращение има 1 евро в БНБ, но финансовите пазари се презастраховат. В момента, в който влезем в еврозоната, тези 1,5% разлика в лихвите ще отпаднат – и за държавата, и за домакинствата. Ефектът за кредитите за бизнеса ще е малко по-малък, защото обикновено, ако дадена фирма се занимава с търговия и външни инвестиции, така или иначе се теглят кредити предимно в евро. При домакинствата съотношението между кредитите във евровалута и в левове е приблизително 50:50. Тоест за поне половината от домакинствата ще намалеят лихвите по кредити. А това е значителна сума, която ще остане у хората.

През последните 3 години се вижда и колко по-евтино е правителството да взема заеми в евро. Вероятно затова и кабинетът „Борисов 2” преди 2-3 години се полакоми и взе доста повече пари, отколкото му трябват.

И все пак има ли минуси?

От икономическа гледна точка отговорът е по-скоро не.

Няма правителство, което да е достатъчно безразсъдно да поиска друг курс на еврото – различен от този по време на валутния борд. Не искам изобщо да си помислям друго. Инфлацията е тема, но в много по-малка степен, отколкото хората си мислят. Банковата застраховка е тема, но вече се вижда, че това не е загуба на пари, а тъкмо обратното.

Има обаче една тема, по която се говори все повече не само в България, а и в Европа. Тя се повдига от икономисти – дали изобщо присъединяването на нови по-малки икономики към еврозоната е добра идея. За тях и за еврозоната от чисто икономическа гледна точка. Отговорът, меко казано, е, че въобще не е ясно дали влизането в единния паричен съюз с много по-големи от твоята икономика е добра икономическа идея. Това се вижда в примери като Гърция, Португалия.

Ако се погледне назад във времето – от създаването на еврозоната до сега, кой печели и кой губи икономически, е доста лесно да се изчисли, че Германия е спечелила много, Холандия е спечелила много, Австрия е спечелила донякъде от създаването на еврозоната. По-малките икономики по-скоро са загубили просто защото не са били достатъчно конкурентоспособни да се състезават в една и съща валутна среда с немски, австрийски или холандски фирми. Този разговор съществува от 20 години, от самото създаване на еврозоната, но се обостри силно през последните няколко години заради Гърция.

В България конкретно обаче този разговор няма смисъл. Причината е, че ние сме във валутен борд от 20 години и сме обвързани с еврото. Ако нямахме борд и бяхме на плаващ курс – като Унгария, Румъния, Чехия, Полша, ситуацията би била друга. Тези държави затова са в по-изчаквателна позиция и този чисто икономически разговор за тях е интересен.

Но нашата ситуация е различна. Макар да използваме лева като своя валута, монетарната ни политика се управлява практически от ЕЦБ заради курса спрямо еврото. От тази гледна точка България вече носи всички икономически минуси от това, че икономиката ни е много зависима от големите икономики в еврозоната. Само че нямаме нито един от плюсовете – например по-ниските лихви. Казано простичко – болестта, до която еврото довежда в по-малки икономики, които са част от еврозоната – ние вече я имаме. И ще продължим да я имаме и занапред. Но пък нямаме достъп до „имуностимулатори”, които идват с присъединяването към общия валутен съюз. Тоест боледуваме си, без да има защо.

-----

Този текст е публикуван в списание "Клуб Z" през ноември 2017 г. Още материали можете да прочетете ТУК.

Коментари

Въх Дянке жива да не беше!

Въх Дянке жива да не беше!
Кой ша та пусни тебе ма!

жалко

че няма да имаме втори Дянков за финмин! Това е човека спасил десетки хиляди категорийни пенсионери от мизерията на ППФ! Дянков си е заслужил паметника!
Starco ***'s picture
Starco ***
Starco

Дянкова Еврозона

Абе тоя "Брад-Пит-без-очила", или по-точно съсел маломерен забрави ли, когато през 2011-та казваше: "Убеден съм, че до максимум една година такава валута като евро НЯМА ДА ИМА." И това не предизивка абсолютно никаква реакция, нито последствия за финансовия ни министър...
Noe Noe's picture
Noe Noe
noe10g8502

Да кандидатстваме за еврозоната сега | Клуб 'Z'

buy viagra dublin<br>
<br>

<a href="http://www.hqviagranwp.com/">viagra generic drugs</a> <br>
<br>

buy viagra uk no prescription

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Одобрявате ли предстоящата визита на Румен Радев в Русия?