Търсенията на "пристрастяване от телефон" в гугъл са нараснали силно през последните пет години, както и на "зависимост от социалните медии", пише "Форбс". Двете са напълно свързани особено за младите хора, които вероятно не прекарват времето си като играят шах на телефона си, дори не говорят по него, а са основно в социалните медии. Според все повече изследвания изглежда все по-доказано, че свободно време, прекарано по този начин, е свързано с пристрастяване. Още по- притеснително е, че това пристрастяване води до сериозен риск от някои психични заболявания.

Миналия месец в MIT’s Sloan Management Review бяха публикувани резултатите от интересен експеримент - преподаватели в две бизнес училища в Италия и Франция поставят като изискване за своите курсове студентите им да изкарат един ден без телефоните си. Повечето от студентите, които са могли да планират в кой ден ще се откажат от телефона си, са изпитали някаква степен на безпокойство и тревога. Не са знаели какво да правят с повечето свободно време - от закуската до возенето в градски транспорт. Те забелязват колко често хората проверяват телефоните си. Един от студентите посочва, че негов приятел е проверил телефона си четири пъти за 10 минути. Те отбелязват и че вероятно и те изглеждат така обикновено.

Изследване, проведено по-рано в САЩ, което също включва млади хора да се откажат от телефоните си, стига до изводите, че те се справят по-зле с психически задачи, когато са без апаратите си и имат физиологични симптоми като увеличаване на кръвното налягане и сърцебиене. Чувстват и загуба заради липсата на телефоните си.

Проучване от миналия месец разглежда риска от депресии и самоубийства сред тийнейджърите напоследък. Центърът за контрол и превенции на болестите на САЩ отчита ръст в процента и на двете в периода 2010-2015 г. като момичетата са по-рисковата група. При тях процентът на самоубийствата е скочил с 65 на сто през последните пет години. Броят на момичетата с тежки депресии се е увеличил с 58%. 

Авторите на новото изследване са опитали да разберат какво причинява тези обезпокоителни тенденции. Въпреки че е само корелация, екипът открива силна връзка между душевното здраве и бума на "активностите в новите медии". Близо 48 на сто от тези, които прекарват пет или повече часа пред техните телефони - много време - са мислели за самоубийство или са правели планове за него. От тези, които прекарват по един час в активности с телефоните си, само 28 на сто са имали подобни мрачни замисли. Нито една друга променлива като напрежение в училище или у дома, финансови проблеми вкъщи, може да има значимост за ръста на менталните проблеми.

"Въпреки че не може да кажем със сигурност, че нарастващата употреба на смартфони е причина за увеличаването на менталните проблеми, това досега е най-голямата промяна в живота на тийнейджърите между 2010 и 2015 г.", казва един от авторите на изследването Жан Туенг. Тя е автор на книгата  iGen: Why Today’s Super-Connected Kids Are Growing Up Less Rebellious, More Tolerant, Less Happy--and Completely Unprepared for Adulthood--and What That Means for the Rest of Us.

Интересно, тийнейджъри, които прекарват повече време като спортуват, пишат си домашните или се срещат с приятели в реалния живот, или ходят на църква са с по-малък риск от депресии или самоубийства.

Проблемът е, че тийнейджърите вече не прекарват време като водят дълги разговори по телефона както преди десетилетия, а са в инстаграм или в снапчат. Това е опасен начин за прекарване на времето. Сравненията, които се пораждат, когато се гледа живота на другите хора онлайн, който често е много напудрен и заблуждаващ, се смята, че са така потискащи в социалните мрежи. "Увеличаването на психичните проблеми при тийнейджърите е много притеснително", казва Туенг. "Те ни казват, че се борят и трябва да приемем това сериозно", смята тя.

Друго изследване, представено в края на ноември 2017 г. на конференция на Радиологическото общество на Северна Америка, е посветено на анализ на мозъците на тийнейджъри, които влизат в категорията на пристрастени от смартфони или интернет. Авторите откриват някакви разлики в химическия състав в мозъка, по-точно в процентното отношение на невротрансмитера  GABA  към другите невротрансмитери. Любопитно е, че когато тийнейджърите минат през тежка терапия на когнитивното поведение за тяхното пристрастяване, химическият състав в мозъка се променя и се привлижава до този при хора, които не са пристрастени.