"Моделът на Висшия съдебен съвет, възприет от ЗСВ, и неговото фактическо прилагане, съществено се отклоняват от конституционния замисъл за независимо администриране на съдебната власт. ВСС се е превърнал в бюрократизиран орган, който възпроизвежда порочния кръг от зависимости и клонира т.нар. съдебна номенклатура. Установената структура на администриране на съдебната власт трябва съществено да бъде изменена чрез създаване на нови баланси между правомощията на ВСС, председателите на съдилища и общите събрания на съдиите."

Това пише в блога си Калин Калпакчиев близо 3 месеца след встъпването на новия състав на ВСС в отчет за свършеното през предходните 5 години на предния състав. В него той отправя и забележки към новия по повод мълчанието му и посочва 7 важни теми за върховенството на правото.

Съдията изрежда приоритети: окончателно и категорично разделяне на администрирането на прокуратурата и съдилищата; отпадане на Пленума на ВСС като изкуствено създадена и компромисна форма и пълно отделяне на правомощията на прокурорската и съдийската колегия; в правомощията на съдийската колегия да се включат избирането на председателите на върховните съдилища, въпросите за управление на бюджета на съдилищата и за професионалното обучение.

"Освен това е важно да се решат и основополагащите въпроси – намаляване на броя на членовете на съвета (колегиите); значителната част от състава на съдийската колегия да се състои от съдии, избрани от съдии (това не се случи, "благодарение" на т. нар. исторически компромис, б.р.); членовете на съвета да не се отделят от съдийската си работа, а да съвместяват административните и правораздавателните функции; администрацията на съвета да бъде специализирана и високо квалифицирана, а не както е в момента – многобройна и в голямата си част подбрана по непотистки причини, а не според качествата и компетентностите; съставът на парламентарната квота да бъде чувствително намален, като избраните от Народното събрание членове на съдийската колегия да представят гледната точка на обществото, а не на партийно-олигархични кръгове; да се предвиди подходяща възможност и неюристи да бъдат избирани за членове на съвета от квотата на парламента", призовава още Калпакчиев.

Калпакчиев, който е наказателен съдия в САС, публикува и извлечение от пълния  стенографски протокол на проведеното през септември 2012 г. делегатско събрание за избор на членове на Висшия съдебен съвет от квотата на съдиите (т.е. - когато бива избран, б.р.).

Ето и целия текст на автора:

Една от особеностите на съвременната публична среда е бързата забрава на миналите факти, дори на тези, които са се случили в близкото минало. Напомнянето на миналото е необходимо за утвърждаване както на индивидуалната, така и на груповата идентичност. За да се предпазим от сакрализирането (т.е. радикалното изолиране на спомена) или банализирането на спомена за миналото (прекомерното поглъщане на настоящето от миналото)[1], е полезно за финал на този блог да се върнем към началото. Без да преиначаваме фактите и тяхното значение, за да намерим смисъла, и така да допринесем за формиране на нашите ценности, идеали и принципи за върховенството на правото и правовата държава. Поради това публикувам извлечение от пълния  стенографски протокол на проведеното през септември 2012 г. делегатско събрание за избор на членове на Висшия съдебен съвет от квотата на съдиите. Ретроспективният преглед на петте години от мандата следва приоритетите, така както са очертани през 2012 г. Стремежът ми е според възможностите и опита си да допринеса са изграждане на континюитет на фактите и събитията, така че да прекъснем неразумната традиция всеки следващ нов състав на ВСС да започва от начало. А именно критичното осмисляне на миналото предпазва от непрекъснатото повтаряне на старите грешки и дава възможност добрите идеи за администриране на съдебната власт да имат развитие.

На страниците на този професионален блог са публикувани една част от становищата, предложенията и работните документи по основните приоритети, заявени през септември 2012 г. – работата по първостепенната задача за създаване и въвеждане в действие на модел за отчитане на натовареността на съдиите, основан на качеството на съдийския труд; предложения за проверки и становища по конкретни случаи, касаещи въпросите на съдийската деонтология и възприемането на високи стандарти за етично поведение на съдиите в службата и обществото; становища и предложения за защита на съдии в случаите, когато индивидуалната им независимост е била атакувана от представители на другите власти и в рамките на вътрешната служебна йерархия; критични бележки и становища по проекти за изменения на Закона за съдебната власт, поставящи под заплаха съдебната независимост; предложения за по-добро администриране на съдебната власт – например за подобряване на статуса на съдебните помощници; становища по приложението на обективни критерии за избор на председатели на съдилища и други висши представители на съдебната власт и др.

В обобщен план и в съответствие със седемте приоритета, заявени през 2012 г. – припомням някои от фактите, случили се през изминалите пет години от мандата на ВСС:

І. Дейността на ВСС като кадрови орган на независимата съдебна власт

Моделът на Висшия съдебен съвет, възприет от ЗСВ, и неговото фактическо прилагане, съществено се отклоняват от конституционния замисъл за независимо администриране на съдебната власт. ВСС се е превърнал в бюрократизиран орган, който възпроизвежда порочния кръг от зависимости и клонира т.нар. съдебна номенклатура. Установената структура на администриране на съдебната власт трябва съществено да бъде изменена чрез създаване на нови баланси между правомощията на ВСС, председателите на съдилища и общите събрания на съдиите. Промяната е възможна не чрез непрекъснатото хаотично изменение в законите, а чрез нарастващото значение на участието на съдиите при решаване на важните въпроси за функциониране на съдебната власт и с утвърждаване на нова автентична легитимация на председателите на съдилищата. Наложително е преосмисляне на структурата, състава и мандата на ВСС – окончателно и категорично разделяне на администрирането на прокуратурата и съдилищата; отпадане на Пленума на ВСС като изкуствено създадена и компромисна форма и пълно отделяне на правомощията на прокурорската и съдийската колегия; в правомощията на съдийската колегия да се включат избирането на председателите на върховните съдилища, въпросите за управление на бюджета на съдилищата и за професионалното обучение. Освен това е важно да се решат и основополагащите въпроси – намаляване на броя на членовете на съвета (колегиите); значителната част от състава на съдийската колегия да се състои от съдии, избрани от съдии; членовете на съвета да не се отделят от съдийската си работа, а да съвместяват административните и правораздавателните функции; администрацията на съвета да бъде специализирана и високо квалифицирана, а не както е в момента – многобройна и в голямата си част подбрана по непотистки причини, а не според качествата и компетентностите; съставът на парламентарната квота да бъде чувствително намален, като избраните от Народното събрание членове на съдийската колегия да представят гледната точка на обществото, а не на партийно-олигархични кръгове; да се предвиди подходяща възможност и неюристи да бъдат избирани за членове на съвета от квотата на парламента и др.

  1. Отстояване на съдебната независимост

Висшият съдебен съвет (2012-2017) не се справи с основата си функция, възложена му от чл. 130а от Конституцията на Република България и чл. 16 от ЗСВ:

ВСС не е независим орган и това е повтаряща се констатация на ЕК, отразена в годишните доклади по механизма за сътрудничество и проверка, както и в поредица от становища на Венецианската комисия и други органи на Съвета на Европа. Символно значение за зависимостта на ВСС от партийно-олигархични мрежи имаше сюжетът с изпратения есемес от министър-председателя до председателя на ВКС през януари 2016 г. Последвалите събития, включително нахлуването на министър-председателя в заседание на ВСС, потвърдиха скритите зависимости на мнозинството в съвета от нелегитимни интереси.

В много случаи ВСС отказваше да изрази становища за защита на съдии, които неоснователно и несправедливо бяха атакувани от представители на другите власти или бяха обект на клеветнически кампании в определени медии. Сезирах ВСС и съдийската колегия с предложения за изразяване на позиция по конкретни случаи, но в повечето случаи мнозинството не ги подкрепяше. На страниците на този блог са публикувани една част от предложенията.

  1. Назначения на председатели на съдилища и други кадрови въпроси

През целия мандат ВСС показа неспособност да извършва обективни, честни и справедливи назначения на председатели на ключови съдилища, които имат определящо значение за функционирането на правосъдието. Фактите, които пораждаха основателни съмнения в почтеността на кандидатите, не бяха проверявани, професионалните качества и компетентността им не бяха изследвани. Назначенията не бяха мотивирани, а вместо това мнозинството използваше лишени от смисъл и съдържание кухи фрази.

Стилът на важните кадрови назначения се наложи още в началото на мандата на ВСС. Изборът на главен прокурор през декември 2012 г. се извърши при грубо пренебрегване на процедурата, липса на проверка и оценка на фактите за зависимости и основателни съмнения в интегритета на предварително известния фаворит за поста. В една от първите публикации на този блог изложих подробните съображения за пороците в проведената процедура. При провеждане на избора за председател на ВКС мнозинството във ВСС не извърши оценка на качествата на кандидатите. Мотивите на решението за избора бяха в противоречие с фактите, събрани в хода на цялата процедура (подробно становище за процедурата за избор на председател на ВКС беше публикувано през месец февруари 2015 г. на този блог). Този подход беше повтарящ се маниер на работа на мнозинството при извършване на всички по-важни назначения на председатели на съдилища.

Кръгът се затвори в края на мандата, когато през септември 2017 г. ВСС предпочете за председател на Върховния административен съд кандидата, за когото имаше публично оповестени факти, поставящи под разумно и обосновано съмнение наличието на изискуемите за длъжността високи нравствени качества. Настоявахме за проверка на фактите, но както ВСС, така и ИВСС изрично отказаха да се занимават със случая, а се довериха изцяло на обърканите и противоречиви изявления на фаворизирания кандидат. Освен това видимото и безспорно професионално превъзходство на единия от кандидатите не беше отчетено от мнозинството, което без да извърши обективна оценка на качествата на кандидатите проведе безмотивен избор. Същите пороци се проявиха и при второто гласуване, проведено от новия състав на ВСС. Мнозинството не прие за необходимо да се извърши проверка на фактите, които създаваха основателно съмнение в интегритета на единствения останал кандидат, нито извърши оценка на публично оповестените данни, които касаят поведението на избрания за председател на ВАС във връзка със сключени имуществени сделки. Мнозинството във ВСС удобно се скри зад т.нар. съдийско самоуправление, като го извади от разумния му контекст, защото принизи участието на съдиите до груба и елементарна аритметика в противоречие с духа и разума на закона. Кворумът, мнозинствата и броят на гласовете на съдиите в общото събрание са техническа подробност, макар и важна. Същественото в общото събрание на съдиите е наличието на обсъждане, мотиви, спорове, размяна на аргументи и контрааргументи. Освен това волята на общото събрание не освобождава ВСС от необходимостта да извърши задълбочена проверка и оценка на всички факти, които имат значение за нравствените и професионални качества на кандидатите за висшите длъжности в съдебната система. Мотиви с подобно съдържание при избора на председател на ВАС не бяха изложени. Служебното отстраняване на другия кандидат в процедурата, освен че противоречи на основните принципи на административния процес, лиши производството  по подбор и оценка от реално съдържание.

Особено показателни за дефектната кадрова дейност на ВСС бяха изборите на председатели на апелативните съдилища – неопровергани и непроверени факти, поставящи под съмнение изискванията за високи нравствени качества,  бяха налице в процедурите за избор на председатели на апелативните съдилища във Варна и Велико Търново. Грубо погазващи закона бяха и решенията за избор на председатели на апелативните съдилища в Пловдив и София. В единия случай беше пренебрегнат кандидат от същия съд с явно по-добри професионални качества и при липса на мотиви защо се предпочита другата кандидатура на съдия от друг съд.

Липсата на мотиви  беше повтарящият се порок в кадровата дейност на ВСС и впоследствие пренесен в практиката по назначения на съдийската колегия. Ярък пример за незаконосъобразно решение беше отказът да се назначи председател на апелативния съд в София при наличие само на положителни изказвания за кандидата и при липса на отрицателни становища. Логично това решение беше отменено по реда на обжалването от Върховния административен съд.

Множеството процедури за избор на председатели на районния и окръжен съд в Благоевград показаха невъзможността и нежеланието на мнозинството в съдийската колегия да разглежда и дава адекватна оценка на факти за явни нарушения на закона и поставящи под обосновано съмнение изискванията за високи нравствени качества на предпочетените за длъжността кандидати.

  1. Порочната дисциплинарна дейност – без промяна

Продължи се с порочната дейност по дисциплинарните производства срещу съдии: по най-масовите случаи – дисциплинарното нарушение, изразяващо се в системно неспазване на сроковете, предвидени в процесуалните закони, ИВСС и съдийската колегия не показаха последователност, не приложиха ясно установени и почиващи на закони стандарти. В много от случаите съдии от натоварените съдилища, които са в обективна невъзможност да спазват стриктно инструктивните процесуални срокове, бяха атакувани от ИВСС и подложени на необоснована дисциплинарна репресия. Не бяха малко и казусите, в които срещу съдии бяха образувани дисциплинарни производства с цел отмъщение за заемана от тях критична позиция срещу ВСС или действия на определени председатели на съдилища (такива бяха казусите на дисциплинарното дело срещу председателя на РС Стара Загора, множеството производства срещу председателя на РС Благоевград, делата срещу председателя на РС София, срещу съдии от Софийски градски съд и др.). Поддържал съм неотклонно позицията, че съдиите не трябва да бъдат дисциплинарно преследвани тогава, когато са поставени в обективна невъзможност да съблюдават процесуалните срокове, както и да бъдат преследвани съдии за изказани от тях критични позиции по въпроси, свързани с функционирането на съдебната власт. Свръхнатоварените съдии от Софийския районен и Софийския градски съд бяха подложени на необоснована репресия със средствата на дисциплинарното преследване. Цинично е да се прилагат дисциплинарни мерки срещу съдиите, които имат необходимост от облекчаване и намаляване на натовареността им. Вместо лекарство се предписва отрова.

  1. ВСС демонстрира трайна неспособност за налагане на етичните стандарти в поведението на съдиите:

Установеният корупционен модел на управление на Софийския градски съд, разкрит в резултат на многобройните сигнали на съдиите от този съд, беше документиран в доклада от проверката на ВСС от януари 2014 г. Независимо от доклада и констатациите в него, не се достигна до реализиране на адекватна дисциплинарна отговорност. Изготвените от мен предложения за образуване на дисциплинарни производства срещу част от ръководството на съда бяха подписани само от един член на съвета, при необходими минимум петима. Образуваните дисциплинарни производства, основно по инициатива на министъра на правосъдието и председателя на ВКС, не бяха проведени ефективно от ВСС. Усилията на новото ръководство на СГС, избрано през лятото на 2015 г., за въвеждане на обективни правила за администрирането на съда бяха подложени на системни атаки от мнозинството във ВСС и съдийската колегия. Съдийската колегия не защити нито веднъж ръководството на съда и съдиите от СГС, които бяха обект на злостна и продължителна клеветническа медийна кампания;

Не беше извършена проверка на фактите по случая със срещата на главния прокурор с издател-бизнесмен и висш партиен функционер. Независимо че сезирах ВСС, ИВСС и министъра на правосъдието със съответно искане за проверка и подробни съображения, указващи на стандартите за преценка, конкретни последствия нямаше. Пленумът на ВСС и министърът на правосъдието отказаха да се занимават със случая, а проверката на ИВСС не даде задоволителен отговор на съществените въпроси;

Въпреки многократните искания за проверка на фактите за нарушения на случайното разпределение на делата в Окръжен съд Благоевград съдийската колегия немотивирано отказваше да предприеме конкретни действия. В противовес – бившият председател на районния съд в Благоевград беше обект на безпрецедентна репресия от председателя на окръжния съд и ВСС, и то поради критичната си позиция срещу действията на ръководството на окръжния съд.

  1. Случайното разпределение на делата – трудно постигната замяна на компрометираната система LawChoice

През 2015 г. ВСС въведе централизираната система за случайно разпределение на делата, след като две години упорито отказваше да признае проблема с възможните манипулации на програмата LawChoice. Критичната позиция на съдиите от СГС и настояванията на ЕК по механизма за сътрудничество и проверка доведоха до пробив при решаване на проблема със случайното разпределение на делата, което беше и една от причините за яростните атаки срещу новото ръководство на градския съд. Последователно поддържах и защитавах позицията за прекратяване приложението на компрометираната система LawChoice и за въвеждане на новата по-сигурна централизирана програма.

Въвеждането на електронното правосъдие чрез създаване на единна информационна система на съдилищата не беше приоритет на ВСС и съдийската колегия. Изработеното проектно предложение, в което имах участие, впоследствие одобрено от ОПДУ (Оперативна програма „Добро управление”), практически беше осуетено без солидни и обосновани мотиви от новия състав на ВСС с решение от месец октомври 2017 г. При това положение въвеждането на електронното правосъдие отново остава за далечното неясно бъдеще.

  1. Модел за оценка на натовареността на съдиите

В самото начало на мандата системно и целенасочено започнах работа по създаване на модел за отчитане на натовареността на съдиите, основан на сложността на делата и отчитащ качеството на съдийската работа. Приемането на Правилата за оценка на натовареността на съдиите и въвеждането им в действие беше резултат от доброволната работа на десетки съдии и трима външни експерти по емпирични изследвания и анализи (Лилия Станкова, Живко Георгиев и Екатерина Тошева). Методологията на емпиричното изследване и основните принципи и положения на Правилата за оценка на натовареността бяха консултирани на добра воля и одобрени от една от най-авторитетните организации, занимаващи се с разработване на системи за управление на делата и оценка на натовареността на съдиите – Националния център на щатските съдилища (Вирджиния, САЩ). Пряко координирах дейността по изработване и прилагане на Правилата въпреки постоянната съпротива и обструкции на мнозинството от членовете на ВСС и съдийската колегия (за съпротивата доказателства могат да бъдат открити в подробните стенографски протоколи от публичните заседания на ВСС). В края на мандата подготвихме анализ за едногодишното приложение на Правилата за натовареност (публикуван на този блог), в който посочихме конкретни препоръки за следващите действия, целящи усъвършенстване и подобряване на системата за оценка на натовареността. Надеждата е новият състав на съдийската колегия да доразвие модела за отчитане на натовареността и да не зачерква с лека ръка усилията и труда на десетките съдии, участвали в създаване на системата.

Освен възможността за справедлива и вярна оценка на труда на съдията прилагането на Правилата за оценка на натовареността ще позволи на кадровия орган обективно да реши колко съдии са необходими в отделните съдилища за справяне с конкретния брой и обем съдебни дела.

     Изчисляването на натовареността по новите правила ще позволи да се установи с много по-голяма точност действителната работа, която съдиите извършват по делата, както и дейността, която към момента не се отчита от съдебната статистика. Препоръките, които отправихме през месец октомври 2017 г. в анализа за приложението на системата за измерване на натовареността (СИНС), са насочени към: стриктно въвеждане на вярна информация за делата (дата и година на образуване и приключване); вид на делото по статистическите кодове; коректно и своевременно отбелязване на коригиращите коефициенти, водещи до повишаване или намаляване на първоначалния коефициент за тежест на делото.

     В анализа подробно е разгледана структурата на делата в едни от най-натоварените съдилища – Софийския градски съд и Софийския апелативен съд. Цялостният анализ на разпределението на делата в две от най-натоварените съдилища в страната води към формулиране решения за справяне с натовареността на съдиите през няколко основни хипотези:

  • Натовареността е следствие на свръхконцентрация на определен вид дела в съответния съд, с дълъг период от образуването им до решаването им (средно 1,5 години), което може да бъде решено законодателно чрез промяна на правилата за подсъдността.
  • Натовареността е следствие на свръхконцентрация на определен вид дела само при част от съдиите в отделението и тяхното равномерно разпределение ще намали средната натовареност, както и дела на свръхнатоварените съдии.
  • Натовареността е следствие на надценени коефициенти за тежест при големите групи дела, които могат да бъдат преразгледани. Като пример може да се даде средният претеглен коефициент на дело при първоинстанционните граждански дела в СГС – 1,68, сравнен с този при въззивни граждански дела – 0,84, търговски дела – 0,98, наказателни дела – 0,95.
  • Натовареността е следствие на ограничените ресурси в съответното отделение, т.е. за разглеждането на делата са необходими по-голям брой съдии.

На всички тези въпроси, както и на другите отбелязани несъвършенства в системата за изчисляване на натовареността, отговор трябва и може да се даде чрез продължаване на дейността от комисията по натовареност към съдийската колегия и постоянните работни групи по трите категории дела – административни, граждански и наказателни.

Събраната до момента информация показва, че в натоварените софийски съдилища съществува неравномерно разпределение на натовареността между наказателните и граждански съдии. Но преди тези данни да се използват за изкуствено създаване на напрежение и конфликти между съдиите, разглеждащи различни материи дела, задължително трябва да се изпълнят препоръките, дадени в анализа от октомври 2017 г. По този начин ще се установи действителната натовареност на гражданските и наказателните съдии, но същевременно целта е да се постигне равномерна нормална натовареност на всички съдии. Регулирането на натовареността трябва да стимулира качеството на работа по делата, съдиите да разполагат с време да обмислят казусите си и да търсят и намират разрешение, което в максимална степен да бъде в интерес на страните по делата.

  1. Процедурите за атестиране – все така формални

Оценката на работата на съдията е важен аспект от дейността на ВСС и съдийската колегия в частност. Процедурите по атестиране на съдиите се подготвяха от състава на помощния орган – Комисията по предложенията и атестирането (КПА). Въпреки настояването ми да работя в състава на тази постоянна комисия, мнозинството на ВСС на два пъти чрез персонално гласуване не ми позволи да се включа в може би най-важната част от дейността на съвета. Дейността на КПА в първите четири години от дейността на ВСС не успя да промени по същество процеса по оценяване на дейността на съдиите – той остана все така формален, безпринципен и непоследователен. При изслушването на съдиите в заседания на ВСС, по повод множеството възражения срещу изготвените им атестационни оценки, отстоявах неотклонно позиция против възприетия формален подход да не се вземат предвид причините за отменените актове. Настоявах конкретно да се изследва всеки конкретен случай и да се преценява как отмяната на акта се отнася към дейността на съдията, да не се абсолютизира броят на отменените съдебни актове като показател за качеството на работата на съдията, да се стимулира качеството в дейността на съдията, а не да се дава предимство на количеството и сляпото спазване на инструктивните процесуални срокове, да се взема предвид натовареността на съда и съдията при преценка на изискването за спазване на процесуалните срокове и др.

След април 2016 г., когато ВСС се раздели на колегии и се конституира Комисията по атестиране и конкурсите съм съдийската колегия, дейността по оценка на съдийската работа започна да се променя – извършва се пряко наблюдение и изследване на работата по делата, което е предпоставка за преодоляване на формализма в атестирането. Предстои да се извърви дълъг път до пълното преодоляване на формалния подход, но е поставено начало във вярната посока.

Конкурсите за първоначално назначаване, повишаване и преместване, които обявяваше ВСС, не бяха резултат на внимателно и задълбочено планиране на необходимостта от съдии в съответните районни, окръжни, административни и апелативни съдилища.

Непоследователният и хаотичен подход при обявяване на конкурсите намери ярко проявление при обявяване на конкурсите за младши съдии. Не се провеждаше разумно и обосновано планиране на свободните длъжности за младши съдии в окръжните съдилища, така че да се отчетат всички значими фактори в конкретните случаи. Не се вземаха предвид натовареността на окръжните съдилища, освобождаващите се длъжности за съдии поради пенсиониране, нуждата от съдии и свободните длъжности в районните съдилища. В резултат се обявяваха конкурси за младши съдии  в слабо натоварени окръжни съдилища (например ОС Видин, ОС Кърджали, ОС Разград, ОС Добрич, ОС Силистра, ОС Монтана и др), в чиито съдебни райони нямаше необходимост, а в някои случаи – и обективна възможност за назначаване на младши съдиите в районните съдилища след изтичане на мандата им. Този порок в кадровата дейност на ВСС поставяше в уязвимост младшите съдии, доколкото тяхното кариерно развитие не беше предвидимо и се поставяше в зависимост от добрата воля на кадровия орган, който често се водеше от конюнктурни и безпринципни съображения. Често се случваше младши съдия, назначен в един окръжен съд, впоследствие да бъде назначаван за районен съдия в друг съдебен район, като основната причина за това беше лошото или изобщо липсващото планиране на конкурсите. Следваният от ВСС подход при провеждане на конкурсите за младши съдии до голяма степен обезличи и компрометира иначе доказалия се като полезен институт на младшия съдия.

В мандата на ВСС се случи и позорният инцидент с проваляне на конкурса за младши прокурори, при който се разбра, че има изтичане на казуса за писмения изпит. Разследването от прокуратурата и ВСС не беше доведено до успешен финал, поради което не се достигна до разкриване на истината.

В началото на мандата на ВСС се приеха правила за провеждане на процедурите по чл. 194 ЗСВ, които имаха за цел да въведат справедливи и отговарящи на целта на закона критерии за премествана на заети щатни длъжности за съдии от един ненатоварен съд в друг – натоварен. Практиката на ВСС показа, че мнозинството не се съобразяваше с приетите правила, като институтът на чл. 194 ЗСВ се използваше за решаване на конюнктурни задачи и то в противоречие с текста и разума на закона.

ІІ. ВСС – трибунал или форум ?[2]

Характерна особеност на дейността на ВСС (2012 г. – 2017 г.) от самото начало на мандата беше демонстрираната нееднократно неспособност да се водят дебати, нетърпимост към критичното мнение, агресивният диктат на волята на мнозинството. Решенията на мнозинството се налагаха от позицията на силата и много често без мотиви и разумни аргументи, в противоречие със закона. Ярък пример в това отношение беше решението за дисциплинарно освобождаване от длъжност на члена на ВСС Камен Ситнилски – при липса на мотиви и в разрез с изискваното от закона мнозинство.

Наблюдавахме десетки безмотивни откази да се извършат проверки на факти, които поставят под основателно съмнение интегритета на съдии, членове на ВСС, главния прокурор и същевременно целенасочената репресия на съдии и членове на ВСС, които имат критично мнение по актуалните въпроси за функционирането на съдебната власт.

Аргументираната съпротива и непримиримост на ясно изразеното малцинство в съвета срещу агресивния диктат на мнозинството беше неправилно квалифицирана като неоснователно предизвикване на „скандали” и „борба на лобита”. Благодарение на усилията на малцинството в съвета систематично бяха разобличавани зависимостите и задкулисното вземане на решения от мнозинството. Справедлива оценка на усилията на малцинството в съвета е дадена в доклада на ЕК по механизма за сътрудничество и проверка от януари 2017 г.: „противоречията и противоборствата през изминалите години във ВСС подхранват съмненията за външно влияние и засягат общественото доверие в съдебната власт”. „Буди безпокойство напрежението между членовете на ВСС в контекста на твърденията за липса на обективност при вземане на ключови решения.”

Нетърпимата и отровна атмосфера на работа във ВСС, опитите за прокарване на нелегитимни партийно-олигархични влияния в кадровата дейност на съвета, ожесточените клеветнически медийни кампании, водени срещу определени съдии с критично и свободно мнение, невъзможността за аргументиран диалог, липсата на компетентност и воля за решаване на належащите проблеми на правосъдието – това са основните характеристики, които белязаха мандата на ВСС в периода 2012 – 2017 г.

Голяма част от пороците в кадровата дейност на ВСС се повтарят от години. В края на мандата на поредния съдебен съвет и началото на мандата на следващия, обичайно съдиите споделят помежду си, че по-лош съвет не е имало. И така на всеки пет години. Големият ни проблем е съвсем друг, а именно, че нашето собствено (на съдиите) отношение към фактите от миналото на управлението на съдебната власт и личното ни участие в решаването на проблемите остава дистанцирано отстранено. Доброволно сме отчуждили в полза на ВСС и председателите на съдилища решаването на почти всички проблеми, свързани с администрирането на съдилищата и кадровия процес. Така, постепенно и не без активното съучастие на законодателя и политическите партии и техните адепти в съдебната система, ВСС се превърна в зловещ трибунал, който заклеймява различните и свободните съдии (чрез водене на неоснователни дисциплинарни преследвания, формално атестиране,  изключване  и др.) и клонира себеподобните си чрез т.нар съдебна номенклатура.

В статията си „Трибунал или форум”, публикувана във вестник „Култура”, макар и в друг контекст, социологът Румен Димитров пише: „За да не повторим историята си, трябва да я усвоим. Няма друго оръдие за това, освен главата. Затова е нужен форум, на който свободно да обсъждаме своето минало, за да разберем по-добре себе си.” Едва ли в близко бъдеще ВСС ще се превърне от трибунал във форум за обсъждане проблемите на съдийската общност и за разчупване на бюрократичния модел на правосъдието. Освен това не е задължително форумът да бъде изнесен в един загубил автентичния си конституционен замисъл административен орган. Вместо да гарантира и осъществява ефективно самоуправление на съдебната власт и да защитава нейната независимост ВСС функционира като трансмисия за прокарване на интереси, които нямат нищо общо с правосъдието, а ерозират крехките елементи на правовата държава и развращават съдиите. Това положение скоро няма да се промени, защото е в интерес на партийно-олигархичната конюнктура, която разполага с лостовете на законодателната и изпълнителната власт. Възможният изход е съдиите (чрез общите събрания в съдилищата или чрез всякакви други форми/форуми на доброволно сдружаване, участие, дебати) свободно да обсъждат и говорят за важните проблеми и въпроси на съдебната система, да имат критично мнение и да предлагат адекватните на ситуацията решения. Това не е лесен и безболезнен процес, но е единствената алтернатива на трибунала, наречен Висш съдебен съвет.

Съдийският активизъм, (разбиран като автентично участие на съдиите в управлението на съдебната власт), е особено необходим и полезен, като средство за противодейстие на подчиняването и  инструментализирането на правосъдието. Успешният пример от 2009 г. – 2012 г., когато съдиите активно се противопоставяха на атаките на изпълнителната власт срещу съдебната независимост, е показателен. Още повече, че тогава съдебната върхушка предпазливо пазеше дистанция от скандалите. От друга страна, култивираната и поощрявана през годините сред  съдиите култура на безразличие и неучастие, е реална опасност за разгръщането на т.нар. съдийско самоуправление. Същевременно трябва да държим сметка, че “цинизмът и недоверието са се просмукали във всички социални, културни и дори лични връзки и отношения, така че създаването на гражданско общество, а в още по-голяма степен на гражданска памет, е много, много трудно” (Тони Джуд, “Миналото е друга страна: Мит и памет в следвоенна Европа).

Тези кратки бележки са опит да се припомнят някои от по-важните събития, случили се в мандата на ВСС за периода 2012 г. – 2017 г., като в никакъв случай не са изчерпателен преглед на всички аспекти от цялостната дейност на съвета. Непосредствено след това прилагам извадка от пълния стенографски протокол на проведеното делегатско събрание на съдиите от месец септември 2012 г. Сравнението на двата текста е необходимо и полезно, доколкото дистанцията на времето позволява да се оцени как персоналните намерения в началото на мандата са намерили проявление в дейността на колективния орган. Паметта за фактите няма да позволи тяхното извращаване в бъдеще, ще помогне да не се повтарят до безкрай едни и същи грешки, за да не започваме на всеки пет години отначало, защото „паметта е превантивната сила на истинно биващото срещу агресията на призрачното „царство на сенките”[3]

 

Извлечение от пълния стенографски протокол от проведеното на 15.09.2012 г. делегатско събрание на съдиите за избор на членове на ВСС

Уважаеми колеги, преди около два месеца представих пред всички Вас своите подробни виждания за дейността на Висшия съдебен съвет. Концепцията ми, която е в обем около 20 страници, е качена на страницата на Висшия съдебен съвет, така че всички подробности по моите виждания може да бъдат открити там.

Мисля, че важно е оттук насетне всички ние, съдиите, да следим съответстват ли концепциите на кандидатите с това, което те ще правят занапред във Висшия съдебен съвет. Лично аз поемам пред Вас ангажимент да не се отклонявам от написаното и да направя всичко, което зависи от мен, за коренна промяна в начина на функционирането на Висшия съдебен съвет. Ще търся път до всеки един от Вас. Ще ценя мнението на всеки съдия по всички въпроси, които засягат доброто управление на съдебната власт. Ще намеря начин и средства да поддържам непрекъснат контакт и да се отчитам пред съдиите за свършеното от мен в работата ми като техен представител във Висшия съдебен съвет.

Уважаеми колеги, предлагам следните седем мерки за по-добро администриране на съдебната власт и ще се боря с всички сили те да станат част от дневния ред и конкретната работа на Висшия съдебен съвет.

Първо. Ще настоявам Висшият съдебен съвет да дава конкретен и мотивиран отговор на всяко отправено до него искане, и призив за съдействие от всеки съдия, който е обект на недопустим натиск и въздействие, както от външни сили така и от неправомерен натиск в самата съдебна система.

Ще настоявам Висшият съдебен съвет да заема категорична и аргументирана позиция при всяка противоконституционна атака, срещу отделен съд или съдебната система, като цяло, идваща от представителите на другите власти.

Второ. Ще работя Висшият съдебен съвет да започне незабавно дейност по изработване на механизъм за обективно измерване на действителната натовареност на органите на съдебната власт. Изработване на методология за определяне и отчитане натовареността на органите на съдебната власт. Изработване на норма на натоварване на съдията, което означава колко работа е нормално и възможно да извърши качествено един съдия.

Трето. Ще работя за радикално нов подход на Висшия съдебен съвет по отношение на управление на процеса по оценяване, атестиране на професионалните качества на съдиите. За ефективно разделяне на дейността на Комисията по предложения и атестиране отделно за съдии, за прокурори и за следователи. Висшият съдебен съвет и Комисията по предложенията и атестирането следва да вземат активна и действена роля, като централни органи по атестиране на съдиите, като пряко извършват и наблюдават цялостния процес по атестиране на всички съдии.

Четвърто. Ще настоявам за обективна и активна политика при провеждане на конкурсите за повишаване и преместване на съдии, за избори на председатели на съдилища и избор на председатели на върховните съдилища и главен прокурор. ВСС ежегодно да извършва планиране на свободните длъжности за съдиите за всяка следваща година. Въз основа на планирането и конкретните нужди Висшият съдебен съвет да организира и провежда конкурс за повишаване и преместване на съдиите в зависимост от конкретната необходимост, но не по-малко от веднъж годишно.

Пето. Промяна из основи на дисциплинарната дейност, която включва извършване на незабавен и задълбочен анализ на дисциплинарната практика на Висшия съдебен съвет и на Върховния административен съд за последните пет години. Определяне на единни критерии за налагане на дисциплинарни наказания и за определяне същността на отделните дисциплинарни нарушения. Изработване на нов съдържателен и пълен регистър на дисциплинарната практика.

Шесто. ВСС да изготви и предложи единен продукт за случайно разпределение на делата.

Седмо. Прозрачна и обективна, справедлива политика на ВСС по отношение на управлението на бюджета и възнаграждението на съдиите.

Благодаря Ви.

АЛБЕНА БОНЕВА: Въпроси, колеги? Заповядайте.

ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА /ВКС/: С Калин Калпакчиев няколко години сме били в една стая и сме седели бюро срещу бюро, но това ни най-малко не пречи да му задам следния въпрос. Какво ще бъде неговото поведение като член на Висшия съдебен съвет, ако би бил избран от нас, в случай, че по някакви съображения, било то обективни или субективни, не се изпълнят целите, които той си е предначертал, в рамките на Висшия съдебен съвет.

Благодаря.

КАЛИН КАЛПАКЧИЕВ:

Благодаря. Аз казах вече, че ще положа всички сили, на които съм способен, за да работя за реализирането на тези цели. Обяснимо е, че работата в един колективен орган изисква комуникация с колегите, изисква постигане на съгласие, на обща воля за провеждане на определени дейности, за вземане на определени решения. Това, което аз ще правя е в публичните заседания на Висшия съдебен съвет, и не само, да отстоявам аргументираните си позиции по всички тези въпроси. Да излагам винаги ясни, съдържателни, конкретни аргументи за всяко едно решение. Да не се крия зад кухи фрази, зад общи приказки, или решенията да се взимат задкулисно, както вече стана дума.

Мисля, че отсега не може да се каже как ще тръгне дейността на този Висш съдебен съвет. Много е важно ние тук, делегатите на това Събрание, да изберем действително хора, съдии с модерни виждания за промяна на съдебната система, за промяна на администрирането на съдебната власт. От парламентарната квота също да бъдат избрани такива съдии и прокурори, които да имат смели виждания и воля да отстояват тяхното реализиране. Едва тогава действително промяната ще бъде възможна.

АЛБЕНА БОНЕВА: Благодаря Ви. Други въпроси? Тотка Калчева, заповядайте.

ТОТКА КАЛЧЕВА /ВКС/: Благодаря. Аз пък съм работила съвместно с колегата Калпакчиев в Националния институт на правосъдието и той винаги е много конкретен в това, което излага като позиция.

Какви промени считате, че следва да настъпят в дисциплинарната практика на Висшия съдебен съвет?

КАЛИН КАЛПАКЧИЕВ:

Маркирах съвсем накратко това, че Висшият съдебен съвет следва да предприеме промяна из основи на своята дисциплинарна дейност. Казвам дисциплинарна дейност, защото в крайна сметка последната дума по дисциплинарните производства винаги е на Върховният административен съд. Това, което трябва да бъде направено, на първо място, е да се изготви незабавен, това да стартира буквално от първия ден, анализ на дисциплинарната практика. Имам предвид решенията на Висшия съдебен съвет и на Върховния административен съд по дисциплинарните производства. Научният анализ на тези производства ще доведе до обосновани изводи за това къде са проблемните места в дисциплинарната практика. Дали има еднакви основания за образуване на дисциплинарни производства? Дали еднакво се прилага института на давността при образуване на производствата? Дали има единни критерии при индивидуализацията на дисциплинарните наказания, съответстващи на тежестта на нарушението? Дали Съветът съответно Върховният административен съд предлагат единни критерии при определяне съдържанието на конкретните дисциплинарни нарушения, тъй като те са общо посочени в закона. За да бъде извършен такъв анализ, досега такъв не е правен, той трябва да бъде извършван периодично и в него да взимат участие, както съдии така и представители на правната наука, и да става публично достояние и обсъждане на всички съдии, и не само, трябва да има нов регистър, за което между впрочем Висшият съдебен съвет е поел задължение, но не е изпълнил – нов регистър на дисциплинарната практика, който да бъде поместен на страницата на Висшия съдебен съвет. От този регистър трябва да има бърза възможност да бъде проследено всяко едно дисциплинарно производство от неговото начало до неговия финал, с влязъл в сила съдебен акт. В момента това е невъзможно.

Това е засега, като отговор. Можем дълго да говорим.

АЛБЕНА БОНЕВА: Благодаря. Заповядайте.

ГРОЗЕВА /АС-София/: Вземам повод от Вашето изложение да Ви попитам следното. В точка втора от изявлението си казахте, че ще се опитате да решите проблемите с пренатовареността на съдиите, както в отделния съдебен район така и изобщо. Какви, конкретно, мерки, бихте предложили за решаване на този важен въпрос? Благодаря Ви.

КАЛИН КАЛПАКЧИЕВ:

И аз благодаря. Всички разбираме, че проблемът с натовареността е основополагащ за цялата кадрова дейност на Висшия съдебен съвет, а и при изпълнение на другите му правомощия. Натовареността е в основата, както на атестирането така и на дисциплинарната дейност.

Първите неща, които трябва да бъдат направени в конкретни действия, които трябва да бъдат предприети като конкретни действия от Висшия съдебен съвет.

На първо място трябва да бъдат обединени усилията на всички съдии до момента, неправителствени организации, съсловни организации, които са работили до момента. Този експертен потенциал на съдиите трябва да бъде много силно използван от Висшия съдебен съвет. Казвал съм не веднъж, че Висшият съдебен съвет не е управленски орган на съдебната система. Висшият съдебен съвет не управлява, не началства над съдиите. Той трябва да поддържа преки и автентични контакти с тях. Трябва да ги използва за натовареността. Първото, което трябва да бъде направено е да се класифицират делата по вид, фактическа и правна сложност. По този въпрос вече има известни експертни разработки. Видовете – граждански, търговски, административни, наказателни дела, следва да бъдат класифицирани по техния вид, както казах – първоинстанционни, въззивни, касационни; по предмет на делата и, както казах, по фактическа и правна сложност, съобразно което да бъде за в бъдеще мислен критерий за определените видове дела, който да се отчита при натовареността.

Втората стъпка, която трябва да бъде направена е, разбира се, тук беше споменато от колеги, отчитане на времето, което е необходимо за съдията за изработването на всяко едно дело. Времето е единствения обективен критерий. Това е в основата на всички световни системи за измерване на натовареността, единствения обективен критерий, който може да служи за обективно измерване на натовареността. Това може да бъде извършено чрез анкети, които да бъдат попълвани от съдии в определени съдилища, типизирани предварително, малки, средни по размер, големи, като, разбира се, това ще даде една първоначална картина за действията, които извършва съдията по определените видове дела. Този процес изисква много време, точното проследяване на необходимото време, така че Висшият съдебен съвет трябва да организира и да направлява развитието на този процес много дългосрочно. Първите стъпки обаче, това временно набиране на информация ще послужи за един ориентир при изработване на нормата натовареност и на методологията и механизма за отчитане натовареността на органите на съдебната власт. Най-общо при всички положения, както при атестирането така и при натовареността, смятам че Висшият съдебен съвет не само, че е длъжен, той има и интерес, но най-вече е длъжен да ангажира пряко и широко активността на всички съдии. Да не търси само председателите на съдилища, а да търси път до всеки един съдия и неговото усилие да бъде включено в тези процеси.

АЛБЕНА БОНЕВА: Заповядайте, колега.

ПЕТКО ПЕТКОВ /СРС/: Благодаря.

Преди малко, колега Калпакчиев, се обявихте за радикална промяна в начина, по който се атестират магистратите и начина, по който се провеждат конкурсите. Въпросът ми е как точно ще го направите? Какви точно стъпки според Вас трябва да бъдат предприети?

КАЛИН КАЛПАКЧИЕВ: Беше казано вече от колеги, говорили преди мен … /прекъснат/

ЗЛАТИНА ИВАНОВА /АС-Бургас/: Само едно допълнение към въпроса на колегата. Какво е становището на колегата във връзка с кариерното израстване и какво лично той би застъпил при случай, когато магистрати, колеги, при кариерното си израстване прескачат не едно, а две звена наведнъж.

КАЛИН КАЛПАКЧИЕВ:

Благодаря. Аз ще започна с втория въпрос. Всъщност ще споделя пред уважаемите колеги, чрез медиите до всички колеги съдии, пред Събранието до всички колеги съдии, един факт от моята лична професионална биография, който на първо място е въпрос на честност от моя страна и откровеност пред всички Вас, за чието доверие съм застанал тук днес да търся подкрепа. Какво имам предвид? Този факт същевременно имаше голямо значение и при формиране на личната ми мотивация да се кандидатирам за член на Висшия съдебен съвет.

През 2004г. заемах длъжността „председател” на Софийски районен съд. По това време, във връзка с избора на бъдещия председател на Софийски районен съд, лично аз изразих публично становището си какъв трябва да бъде новия председател на съда. Тогавашния председател на Софийски градски съд изрази явно недоволство от тази моя позиция и заяви, че в бъдеще нямам право на кариерно развитие за неопределено време. Всичко това стана достояние на съдийската общност в София. Малко след това бях поканен от заместник председателя на Софийски апелативен съд и председател на наказателното му отделение, съдия Галина Захарова, да се кандидатирам за съдия в Софийски апелативен съд. Колегата Захарова ми каза, че е запозната със случая и смята за несправедливо един съдия да бъде лишен от право на кариерно развитие не поради липса на професионални качества, а защото е изразил принципна позиция. Каза също, че е запозната с моите съдебни актове и качеството на работата ми и че след разговор със съдиите от наказателното отделение на съда и председателя, е упълномощена да ми предложи да се кандидатирам за съдия в Софийски апелативен съд. Тогава бях избран за съдия в Софийски апелативен съд, без лично аз да съм предприемал инициатива, или да съм полагал усилия за постигане на този резултат. Тази ситуация беше ненормална. Еднозначно я определям. И ако Вие ме изберете за член на Висшия съдебен съвет аз ще положа всички усилия да не се създават пречки за нормалното кариерно развитие на съдиите, да се осигурят всички условия за законосъобразно и почтено издигане на съдиите в съдебните инстанции.

Благодаря за вниманието.

[1] За различните форми на употреба на паметта – Цветан Тодоров, „Памет за злото, изкушение на доброто”, С, 2002, ЛИК, с. 199 -217

[2] Заглавието е взаимствано от статията на Румен Димитров „Трибунал или форум”, публикувана във вестник „Култура”, бр. 21, 22 май 1992 г.

[3] Бояджиев, Ц., Историко-философски изследвания, том І, Античност, Наблюдения върху Платоновото понятие за истина, С 2017, с. 444-445

---

Бел. ред. Оригинала може да прочетете тук. Заглавието и подзаглавието са на редакцията