Ad Config - Website header

 

Article_top

В последния месец от годината на няколко места в София се проведоха протести. Поводът: мръсният въздух. Хиляди са вече българите, които ежедневно проверяват данните за фините прахови частици в атмосферния въздух. Темата е сред най-често обсъжданите в социалните мрежи. И властта вече е принудена да отговаря на въпроси за чистотата на въздуха.

Тази ситуация е нова за България. Макар че въздухът в големите градове е замърсен отдавна и данните за това са известни. 2017 обаче бе годината, в която темата започна да интересува много повече българи.

България е на първо място в Европейския съюз по смъртни случаи, причинени от замърсения въздух. В последните години фините прахови частици (ФПЧ) са причина за преждевременната смърт на близо 13 хиляди българи, показват данните на Европейската агенция по околна среда. Проблемът е изключително сериозен, но досега не успяваше да привлече масов интерес. Нито от страна на гражданите, нито от политиците.

Какво се промени сега?

На 5 април 2017 бе публикувано решението на Съда на Европейския съюз, който уважи иска на Европейската комисия срещу България и констатира, че държавата не е спазвала европейското законодателство относно чистотата на атмосферния въздух и специално относно допустимите нива на фини прахови частици. България получи 2 години, в които да се съобрази с нормите на ЕС - в противен случай я очаква глоба. Традиционно българите забелязват колко голям е един проблем, чак след като "от Брюксел" го посочат недвусмислено.

Малко преди решението на съда да бъде обявено, група граждани започнаха да проучват как могат да измерват в реално време чистотата на въздуха, да предоставят тази информация на всички и така да накарат повече хора да се замислят. Съдебното решение бе добър повод да обявят началото на инициативата си - за половин година на призива им да станат "осиновители" на измервателни станции се отзоваха над 500 души, които поставиха по балконите си датчици. Сега данните от всички измервателни станции са достъпни в реално време на airbg.info - наричат го "гражданска наука". Когато градът "свети" в зелено, всичко е в норма, а когато "светне" в оранжево или червено - нещата не са добре. Ако в празничните дни отворите картата, ще забележите две неща: че най-големите градове в България са сред местата с най-мръсния въздух в Европа и че най-замърсените квартали на София са тези, които приемаме за най-бедни и за най-богати.

И дойде време за отговори

След като повече хора започнаха да забелязват, че замърсяването на въздуха понякога е далеч над нормите, и политиците изведнъж се оказаха принудени да забележат проблема. Европейската норма за концентрация на ФПЧ10 (с диаметър до 10 микрона, което е една стотна от милиметъра) е 50 микрограма на кубичен метър, а на ФПЧ2,5 (с диаметър до 2,5 микрона) - не повече от 25 микрограма. През зимните месеци обаче данните от София показват превишаване не с проценти, а в пъти. Незабележимите прашинки не се преработват и проникват до белите дробове и кръвоносните съдове. И бавно убиват.

Повече от осем месеца след решението на Съда на ЕС българското правителство все още не е представило пред Европейската комисия списък с конкретни мерки и график за изпълнението им. Министърът на околната среда Нено Димов обещава до края на януари 2018 да има първи вариант на график, който до края на месец март да е окончателно готов. Кметът на София Йорданка Фандъкова обясни липсата на конкретно разписани средства за чистота на въздуха в бюджета за 2018 с думите "всъщност целият бюджет е за това". Общината цитира анализи, според които замърсяването се дължи основно на трафика, и затова насочва усилия към подобряване на инфраструктурата и развитието на електрически транспорт.

Новото обаче е, че хората вече могат по всяко време да се информират и да забележат, че в празничните дни, когато трафикът в София е несравнимо по-слаб, замърсяването не намалява. И че най-запрашени са кварталите, където най-много се отопляват на твърдо гориво, което пък все още е включено в схемите за подпомагане на бедни. В тази посока засега никой не гледа. Не се забелязва и цялостна политика. Но появилият се за първи път обществен натиск все повече ще принуждава властимащите да дават отговори. 

Дойче веле

 

В последния месец от годината на няколко места в София се проведоха протести. Поводът: мръсният въздух. Хиляди са вече българите, които ежедневно проверяват данните за фините прахови частици в атмосферния въздух. Темата е сред най-често обсъжданите в социалните мрежи. И властта вече е принудена да отговаря на въпроси за чистотата на въздуха.

Тази ситуация е нова за България. Макар че въздухът в големите градове е замърсен отдавна и данните за това са известни. 2017 обаче бе годината, в която темата започна да интересува много повече българи.

България е на първо място в Европейския съюз по смъртни случаи, причинени от замърсения въздух. В последните години фините прахови частици (ФПЧ) са причина за преждевременната смърт на близо 13 хиляди българи, показват данните на Европейската агенция по околна среда. Проблемът е изключително сериозен, но досега не успяваше да привлече масов интерес. Нито от страна на гражданите, нито от политиците.

Какво се промени сега?

На 5 април 2017 бе публикувано решението на Съда на Европейския съюз, който уважи иска на Европейската комисия срещу България и констатира, че държавата не е спазвала европейското законодателство относно чистотата на атмосферния въздух и специално относно допустимите нива на фини прахови частици. България получи 2 години, в които да се съобрази с нормите на ЕС - в противен случай я очаква глоба. Традиционно българите забелязват колко голям е един проблем, чак след като "от Брюксел" го посочат недвусмислено.

Малко преди решението на съда да бъде обявено, група граждани започнаха да проучват как могат да измерват в реално време чистотата на въздуха, да предоставят тази информация на всички и така да накарат повече хора да се замислят. Съдебното решение бе добър повод да обявят началото на инициативата си - за половин година на призива им да станат "осиновители" на измервателни станции се отзоваха над 500 души, които поставиха по балконите си датчици. Сега данните от всички измервателни станции са достъпни в реално време на airbg.info - наричат го "гражданска наука". Когато градът "свети" в зелено, всичко е в норма, а когато "светне" в оранжево или червено - нещата не са добре. Ако в празничните дни отворите картата, ще забележите две неща: че най-големите градове в България са сред местата с най-мръсния въздух в Европа и че най-замърсените квартали на София са тези, които приемаме за най-бедни и за най-богати.

И дойде време за отговори

След като повече хора започнаха да забелязват, че замърсяването на въздуха понякога е далеч над нормите, и политиците изведнъж се оказаха принудени да забележат проблема. Европейската норма за концентрация на ФПЧ10 (с диаметър до 10 микрона, което е една стотна от милиметъра) е 50 микрограма на кубичен метър, а на ФПЧ2,5 (с диаметър до 2,5 микрона) - не повече от 25 микрограма. През зимните месеци обаче данните от София показват превишаване не с проценти, а в пъти. Незабележимите прашинки не се преработват и проникват до белите дробове и кръвоносните съдове. И бавно убиват.

Повече от осем месеца след решението на Съда на ЕС българското правителство все още не е представило пред Европейската комисия списък с конкретни мерки и график за изпълнението им. Министърът на околната среда Нено Димов обещава до края на януари 2018 да има първи вариант на график, който до края на месец март да е окончателно готов. Кметът на София Йорданка Фандъкова обясни липсата на конкретно разписани средства за чистота на въздуха в бюджета за 2018 с думите "всъщност целият бюджет е за това". Общината цитира анализи, според които замърсяването се дължи основно на трафика, и затова насочва усилия към подобряване на инфраструктурата и развитието на електрически транспорт.

Новото обаче е, че хората вече могат по всяко време да се информират и да забележат, че в празничните дни, когато трафикът в София е несравнимо по-слаб, замърсяването не намалява. И че най-запрашени са кварталите, където най-много се отопляват на твърдо гориво, което пък все още е включено в схемите за подпомагане на бедни. В тази посока засега никой не гледа. Не се забелязва и цялостна политика. Но появилият се за първи път обществен натиск все повече ще принуждава властимащите да дават отговори. 

Дойче веле

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Какво очаквате от българското председателство?