СИМОНА РУСЕВА

Карл Албрехт, най-богатият германец и основател на търговската верига “Алди”, стъпила и у нас, си отиде от този свят тихо, както и живя.

Той остави богатство от 18 милиарда евро. Както се казва, последният костюм е без джобове. Карл Албрехт обаче никога не се е изкушавал от имане. На банковата си сметка е имал “само” няколкостотин  хиляди евро, твърдят запознати. Милиардите е вложил във фондация. Той живя в разкошна вила в град Есен, имаше и голф игрище, но нищо повече – нито яхти, нито самолети и замъци.

Преди 4 години, на 88 г., почина и брат му Тео Албрехт, чието богатство тогава се изчисляваше на 16 милиарда евро.

Тео - братът на Карл Албрехт, почина преди 4 години.

Остава обаче империята “Алди” с 10 000 филиала в Германия и зад граница с над 40 милиарда евро годишен оборот. Името идва съкратено от първите две букви на фамилията на братята Албрехт и на думата discount, означаваща "намалени цени".

Най-успешният бизнесмен в следвоенна Германия Карл Албрехт беше погребан днес в градския гробищен парк на Есен крайно скромно, както си е пожелал приживе – без почести, слова, процесии и тв камери. В обикновен гроб. В сетния му път са го изпратили само синът и дъщерята, най-близките роднини, водещи мениджъри на концерна “Алди” и приятели.

По същия начин преди 4 години от този свят си отиде и брат му Тео. При това двамата нямаше от какво да се крият, напротив! Целият им живот е пример за бизнес успех, с какъвто малцина могат да се похвалят.

След края на Втората световна война двамата братя наследяват от родителите си малко магазинче за храни и стоки от първа необходимост в Шонебек - работническия квартал на Есен. Точно оттам започва изграждането на най-мощната империя за търговия с хранителни и потребителски стоки в Германия.

Рецептата за успеха звучи просто, но всъщност става въпрос за упорит  труд, стриктен контрол и гъвкавост.

Магазините на “Алди” приличат по-скоро на складове, стоките се предлагат предимно на палети. Няма нужда от блестящи витрини, така се пести от наем. Далеч по-важното е клиентите да знаят, че храните се зареждат ден за ден и така винаги са пресни, качеството е завидно, а цените – примамливи. Братята Албрехт печелят от оборота. И не дай си Боже някой доставчик да се опита да хитрува! Веднага е загърбен. А кой не иска да доставя количества, които само “Алди” може да продаде? Случаите са много, но да припомним само един.

Магазините "Алди" приличат по-скоро на складове, но са масово предпочитани от германците.

От “Алди” поръчват опаковъчна хартия – по 100 листа в пакет. Доставчикът се справя със срокове и количества, но дълбоко се заблуждава, че може да измами. Вместо по 100, листата са по 99 в опаковка на принципа: “Кой пък ще седне да брои 100 листа?” Има кой. Доставчикът плаща солена неустойка и никога повече не зарежда “Алди”.

И никак не е случайно, че три четвърти от домакинствата в Германия пазаруват в магазини на търговската верига.

Германците обаче познават братята Карл и Тео само по име. Те не се показваха на публични места, не даваха интервюта, не държаха речи на бизнес форуми. Дори Карл Албрехт отказа да му бъде връчено най-голямото държавно отличие на ФРГ – “Федерален кръст за заслуги”.

Кое е белязало толкова скромност? Може би един тъжен личен спомен. Веднага след края на Втората световна война Карл е запознава с бъдещата си съпруга Миа. През първата мирна зима двамата се сгодяват и в бащиния дом на Карл е сложена трапеза. Съседи нахълтват и крещят: “Гладни сме!” Така това първо угощение в присъствието на гости остава последно. Карл и съпругата му имат 67-годишен щастлив брак. Тя почина миналата година след тежко заболяване.

За живота в сянка на братята има и друга причина. През 1971 г. Тео Албрехт е отвлечен. Похитителите го освобождават на 17-ия ден, след като семейството плаща колосален за времето си откуп – 7 милиона германски марки. Половината от сумата дава братът Карл. Оттогава двамата никога не се появяват на публични места.

Сега Карл и Тео са заедно в Отвъдното. На земята оставиха своя величествен паметник – империята “Алди”.