Един приятел има чудесна фраза за конфликтни ситуации, която съм взела на въоръжение и ще се изненадате колко често влиза тя в употреба – „На говорещите хора може да се помогне“. Сиреч, както обича да казва нашият любим премиер – преди да се скарате си говорете.

Та така и с казуса с Пирин и ски зоната в Банско. Властта си взе решението, без реално да го е изкомуникирала. Не бяха комуникация опитите за обществени обсъждания, направени постфактум, след като скандалът вече пъплеше по жълтите павета към Орлов мост. Нито кръглите маси, след които ставаше ясно, че всичко е ясно – каквото сме си намислили, това ще бъде. Комуникация няма и сега, когато решението вече е взето, а между тезите на властта и тези на природозащитниците има едни 45% разлика. Всичко това остави у безпристрастния наблюдател усещането, че това решение е било предизвестено и правителството никога не е имало намерение да отстъпи и на йота от първоначалните си намерения.

Но да проследим как НЕ се разви диалогът, за да не хвърляме голословни твърдения.

Исканията на Банско и околността за т.нар. втора кабинка не са изненада, подновяват се всяка година преди старта на ски сезона. Затова кметът на курортния град Георги Икономов резонно се явява техен говорител. Пита се обаче дали Икономов щеше така смело да направи искане за промяна в плана за управление на Национален парк Пирин, ако нямаше вече уредено солидно лоби в лицето на "Обединените патриоти" и екоминистъра Нено Димов, който минава за техен човек. (Друг е въпросът, че се приеха промени във вече изтеклия план, в момент, в който новият е в съда.)

Скоропостижно исканията на Икономов бяха приведени в действие, а частичното изменение качено по правилата на сайта на МОСВ. Крайният срок за обсъждането му беше 22 декември, а решението – взето на 28 декември. Постъпили са около 5000 коментара и предложения, над 1000 от които критични. Както ще стане ясно по-късно, нито едно от тези предложения не е залегнало в приетия, както си беше и предложен, план. Иначе да предположим, че експертите в екоминистерството са се трудили изключително извънредно тази година, за да обработят всички тези коментари в неработните за държавата дни от 23-и до 27 декември.

Някъде там гръмна и новината: „Правителството даде зелена светлина за втора кабинка“. Тя бе произведена от кръгла маса с представители на десетки НПО, в това число и екологичните. Мероприятието бе закрито за медии, а след него говориха само вицепремиерът Валери Симеонов и Нено Димов. Симеонов неколкократно цитира неприсъстващия в момента природозащитник Андрей Ковачев, който според цитатите, се обявил „за“ втората кабинка. За всички, които познават тезите на Ковачев бе ясно, че Симеонов дали без да иска или не, прави неверни внушения. И колкото и да отричаше по-късно Ковачев, че няма сестра, в аналите останаха основно неговите „цитати“.

Пак някъде там, Симеонов и Димов направиха трети заход към целта. Предпразнично внесоха като извънредна точка в дневния ред на правителството, необсъждана, непубликувана, некоментирана промяна в концесионния договор на „Юлен“ АД, която се счита за облагодетелстваща дружеството. Не бяха предвидили обаче, че документът ще изтече предната вечер и на сутринта заседанието осъмна с протест под прозорците и с критични медийни публикации. А Бойко Борисов, който в момента лови потенциалните петна върху европредседателството още във въздуха, отложи точката уж до приемането паралелно на плана. Тук е добре да се отбележи, че Нено Димов не присъства на самото заседание. Всеки да го тълкува както сметне за добре.

Последва бутафорно обществено обсъждане, разпоредено от Борисов. Бутафорно, защото се проведе постфактум и под диктовка и защото в такова го превърна и отказът на екозащитниците да участват в него. Така диалогът, на практика отсъстващ, се оказа замразен. Замрази го и Симеонов, но спрямо Борисов. Вицепремиерът се закани да разтури седянката и на Борисов му се наложи да избира между плановете на Симеонов и самия Симеонов.

А в цялата тази работа опорната точка е нуждата от нов кабинков лифт, какъвто обаче никой официално не е заявявал, че иска да строи, докато накрая не се оказа, че целта не е разтоварване на опашките пред сегашната кабинка, а превръщането на Банско в една малка Андора (по бутафорната кръгла маса) със стотици километри ски писти и прилежащите им съоръжения. А когато имаш писти, трябва да имаш и хотели, когато имаш хотели, трябва да имаш и апартаменти, когато имаш апартаменти, трябва да имаш и ресторанти, когато имаш ресторанти, трябва да имаш и барове и т.н., и т.н. Пределно ясно е, че облагодетелствани от всичко това ще са предимно шепа крупни инвеститори, а не средностатистическият банскалия. Простете лирическото отклонение.

Стигаме до заветната дата 28-и, когато, както вече казахме, правителството си гласува каквото си беше решило да гласува. И досега обаче Нено Димов не е обяснил защо екозащитниците говорят за възможност за застрояване на 48% от територията на целия парк, а управляващите настояват, че процентите са 2-3. Дали става въпрос за строителството на съоръжения само за водохващане, каквото изменението в плана за Пирин предвиди, или пък се открехва вратата за мащабно строителство, Симеонов или екоминистърът му отказват да артикулират в публичното пространство и са минали на режим пълно отрицание на всичко. Мантрата е, че по закон на територията на парка не може да се строи, но противоречивата съдебна практика в такива случаи оставя съмнение дали законът е над всичко.

На говорещите хора може да се помогне. В случая обаче вече е късно. Петното върху председателството на Борисов вече се лепна. Това председателство ще бъде белязано от екопротести, жалби в съда и пред Еврокомисията. Ако това е била целта на правителството, в което все пак се съмняваме, е - постигната е.