Ad Config - Website header

 

Article_top

Решението на Великобритания да напусне Европейския съюз беше нещо, което се случва веднъж на поколение. През 2018 г. инвестиционни банки, фондове и застрахователи започват вече да се замислят за своето място в лондонското Сити.

Никой не очаква струпване на изхода. Финансовата индустрия е инвестирала милиарди в Лондон и Ситито все още предлага предимства като инфраструктура, върховенство на закона и удобната часова зона. Но наближава март 2019 г., когато е крайният срок за преговорите между Великобритания и 27-те държави от ЕС по условията за раздялата и формата на бъдещото сътрудничество.

Без сделка Великобритания рискува да скочи от висока скала и да изостави бизнеса извън общия пазар. Това клише обаче пропуска най-важното – бизнесът има нужда от правна сигурност много преди март 2019 г. Ако няма яснота, те ще преместят превантивно поне някои от дейностите си, за да са сигурни, че ще могат да обслужват клиентите си. „Това е нещо като застраховка“, казва директор на американска инвестиционна банка. „Колкото повече чакаш печалбата, толкова по-малко ценна е тя.“

Краят на първото тримесечие на 2018 г. ще бъде крайният срок за решенията за преместване. Дотогава ще трябва да бъдат подновени годишните договори, независимо дали в Лондон или в друга европейска юрисдикция. И нещо по-битово – планиращите преместване имат нужда от доста време, за да устроят новите си домове и да запишат децата си в местни училища преди началото на учебната година през септември 2018 г.

Нуждата на Ситито от яснота обяснява защо британското правителство се опитва да постигне с ЕС сделка за преходния период. Но позицията на преговорния екип не е толкова силна, колкото се твърдеше преди референдума.

Да погледнем Франция – президентът Еманюел Макрон се опитва да прокара намаляване на данъците за дошлите да работят в страната и да представя Париж като най-актулното място в Европа. Великобритания е нетен износител на финансови услуги – защо Франция да им помага?

Или пък Германия – след референдума привържениците на "Брекзит" твърдяха, че германските компании имат нужда от Ситито, за да набират капитал и да имат достъп до най-добрите услуги. Този аргумент бе подхранен от желанието на правителството на Германия за стабилен в правно отношение "Брекзит".

Сделка за преходния период, който може да продължи до три години и да запази някои от договорките, също ще отнеме време. Но и това си е риск. Някои финансови играчи вече започнаха да местят част от дейностите си на различни места в Европа, вместо да изберат едно конкретно място.

HSBC обяви, че ще премести до 1000 работни места в Париж, където притежава френски клон и лиценз за банкова дейност. Goldman Sachs е една от банките, които избраха Франкфурт, докато Citigroup и Bank of America местят в Дъблин своите инвестиционни офиси.

Големината на риска за икономиката на Лондон става все по-видна. Първата стъпка е да основеш дъщерна компания, в която да прехвърлиш продажбите и администрацията. Ако след 2018 г. няма подобен на досегашния режим на общия пазар, клиентите също ще те последват. В този момент изнасянето на поне част от дейностите и работните места става необратимо (дори и ако се случи почти немислимито и Великобритания опита да организира втори референдум).

Über alles

През 2018 г. ще стане ясно, че Франкфурт е номер едно. Бундесбанк и финансовият регулатор са си спечелили доверието на бизнеса, въпреки че вероятно все още не могат да достигнат нивото на Bank of England. Летището на Франкфурт е само на 20 минути от центъра на града. Германската кухня и условията за настаняване са доста по-апетитни, отколкото ги представят британските таблоиди. 

Европейската централна банка иска да има поглед над капитала и притиска банките да въвеждат холдингови структури, които да поставят всички операции под един покрив. След "Брекзит" мантрата на ЕЦБ ще бъде „финансова стабилност über alles“.

Париж ще бъде фаворит сред базираните в Лондон инвестиционни банкери благодарение на експресния влак между двата града. Но какво ще стане, ако Макрон „избухне“ през 2018 г.? Тогава погледнете към кандидатите от втория ред – Амстердам, Дъблин и Люксембург, както и по-евтината и настигаща еврозоната Варшава.

Накрая обаче най-големият печеливш може да се окаже Ню Йорк. Въпреки неудобството на часовата зона благодарение на бизнес усилията на управлявалия три мандата бивш кмет Майкъл Блумбърг градът отново напомня за себе си. През 2018 г. финансовите играчи от Уолстрийт ще очакват от Доналд Тръмп още облекчения. Големите инвестиционни банки, които дойдоха в Лондон преди 30 години, могат да се окажат по-мобилни, отколкото хората си мислят.

Какво може да направи Ситито? Правителството няма намерение да създава свободен от регулации „Сингапур на Темза“. Решенията за бъдещето на финансовите услуги в ЕС ще се вземат в Брюксел и Франкфурт и Великобритания няма да има глас. Не отписвайте все още Ситито, но и не подценявайте краткосрочните загуби от "Брекзит".

...

Анализът е публикуван в "The Economist". Преводът е на Клуб Z.

 

Решението на Великобритания да напусне Европейския съюз беше нещо, което се случва веднъж на поколение. През 2018 г. инвестиционни банки, фондове и застрахователи започват вече да се замислят за своето място в лондонското Сити.

Никой не очаква струпване на изхода. Финансовата индустрия е инвестирала милиарди в Лондон и Ситито все още предлага предимства като инфраструктура, върховенство на закона и удобната часова зона. Но наближава март 2019 г., когато е крайният срок за преговорите между Великобритания и 27-те държави от ЕС по условията за раздялата и формата на бъдещото сътрудничество.

Без сделка Великобритания рискува да скочи от висока скала и да изостави бизнеса извън общия пазар. Това клише обаче пропуска най-важното – бизнесът има нужда от правна сигурност много преди март 2019 г. Ако няма яснота, те ще преместят превантивно поне някои от дейностите си, за да са сигурни, че ще могат да обслужват клиентите си. „Това е нещо като застраховка“, казва директор на американска инвестиционна банка. „Колкото повече чакаш печалбата, толкова по-малко ценна е тя.“

Краят на първото тримесечие на 2018 г. ще бъде крайният срок за решенията за преместване. Дотогава ще трябва да бъдат подновени годишните договори, независимо дали в Лондон или в друга европейска юрисдикция. И нещо по-битово – планиращите преместване имат нужда от доста време, за да устроят новите си домове и да запишат децата си в местни училища преди началото на учебната година през септември 2018 г.

Нуждата на Ситито от яснота обяснява защо британското правителство се опитва да постигне с ЕС сделка за преходния период. Но позицията на преговорния екип не е толкова силна, колкото се твърдеше преди референдума.

Да погледнем Франция – президентът Еманюел Макрон се опитва да прокара намаляване на данъците за дошлите да работят в страната и да представя Париж като най-актулното място в Европа. Великобритания е нетен износител на финансови услуги – защо Франция да им помага?

Или пък Германия – след референдума привържениците на "Брекзит" твърдяха, че германските компании имат нужда от Ситито, за да набират капитал и да имат достъп до най-добрите услуги. Този аргумент бе подхранен от желанието на правителството на Германия за стабилен в правно отношение "Брекзит".

Сделка за преходния период, който може да продължи до три години и да запази някои от договорките, също ще отнеме време. Но и това си е риск. Някои финансови играчи вече започнаха да местят част от дейностите си на различни места в Европа, вместо да изберат едно конкретно място.

HSBC обяви, че ще премести до 1000 работни места в Париж, където притежава френски клон и лиценз за банкова дейност. Goldman Sachs е една от банките, които избраха Франкфурт, докато Citigroup и Bank of America местят в Дъблин своите инвестиционни офиси.

Големината на риска за икономиката на Лондон става все по-видна. Първата стъпка е да основеш дъщерна компания, в която да прехвърлиш продажбите и администрацията. Ако след 2018 г. няма подобен на досегашния режим на общия пазар, клиентите също ще те последват. В този момент изнасянето на поне част от дейностите и работните места става необратимо (дори и ако се случи почти немислимито и Великобритания опита да организира втори референдум).

Über alles

През 2018 г. ще стане ясно, че Франкфурт е номер едно. Бундесбанк и финансовият регулатор са си спечелили доверието на бизнеса, въпреки че вероятно все още не могат да достигнат нивото на Bank of England. Летището на Франкфурт е само на 20 минути от центъра на града. Германската кухня и условията за настаняване са доста по-апетитни, отколкото ги представят британските таблоиди. 

Европейската централна банка иска да има поглед над капитала и притиска банките да въвеждат холдингови структури, които да поставят всички операции под един покрив. След "Брекзит" мантрата на ЕЦБ ще бъде „финансова стабилност über alles“.

Париж ще бъде фаворит сред базираните в Лондон инвестиционни банкери благодарение на експресния влак между двата града. Но какво ще стане, ако Макрон „избухне“ през 2018 г.? Тогава погледнете към кандидатите от втория ред – Амстердам, Дъблин и Люксембург, както и по-евтината и настигаща еврозоната Варшава.

Накрая обаче най-големият печеливш може да се окаже Ню Йорк. Въпреки неудобството на часовата зона благодарение на бизнес усилията на управлявалия три мандата бивш кмет Майкъл Блумбърг градът отново напомня за себе си. През 2018 г. финансовите играчи от Уолстрийт ще очакват от Доналд Тръмп още облекчения. Големите инвестиционни банки, които дойдоха в Лондон преди 30 години, могат да се окажат по-мобилни, отколкото хората си мислят.

Какво може да направи Ситито? Правителството няма намерение да създава свободен от регулации „Сингапур на Темза“. Решенията за бъдещето на финансовите услуги в ЕС ще се вземат в Брюксел и Франкфурт и Великобритания няма да има глас. Не отписвайте все още Ситито, но и не подценявайте краткосрочните загуби от "Брекзит".

...

Анализът е публикуван в "The Economist". Преводът е на Клуб Z.

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията