Ad Config - Website header

 

Article_top

От новите етапи на програмата за комерсиално усвояване на космоса до суперколи с ракетни двигатели – това са само част от грандиозните пробиви в науката и технологиите, на които можем да бъдем свидетели през следващите 12 месеца. Би Би Си посочва основните научни сензации, които могат да се случат тази година.

Интернационалният космос

През 2018-а са планирани важни космически стартове в редица страни, което за пореден път доказва международния характер на съвременните космически изследвания. Очаква се например изстрелването на индийската междупланетна станция „Чандраян-2“, която ще започне да изучава лунната повърхност.

За разлика от космическата сонда „Чандраян-1“, стартирала през 2008 г., новото устройство трябва да направи меко кацане на Луната и да я изследва с помощта на луноход. Планирано е корабът да излети през март от космическия център „Сатиш Дхаван“ в Андхра Прадеш.

През май НАСА смята да стартира мисията InSight за изследване на Марс. Сонда трябва да проникне дълбоко в марсианската почва, за да можем да разберем по-добре историята на формирането на тази планета. Апаратът също трябва да анализира тектоничната активност на Марс, за да изучим вътрешната структура на планетата.

Мисията на НАСА InSight ще изследва тектоничната активност на Марс. Илюстрация: НАСА

През юли космическата станция „Хаябуса-2“ на Японската авиокосмическа експериментална агенция (JAXA) трябва да достигне астероида Рюгу (162173) и да достави проби от него.

През 2005 г. по-ранна версия на „Хаябуса“ достигна астероида Итокава. Независимо от трудностите, възникнали при реализацията на мисията, апаратът успя да достави на Земята скални образци от астероида, които бяха достатъчни за научните изследвания.

Инженерите усъвършенстваха „Хаябуса-2“, така че да може да събере по-голямо количество материал и достави на повърхността на Рюгу няколко малки спускаеми апарати.

Японският апарат „Хаябуса 2“ ще последва своя предшественик „Хаябуса“. Илюстрация: Акихиро Икешита/JAXA

Но Япония не е единствената страна, която планира кацане на астероид тази година. Апаратът OSIRIS-REx, пуснат от НАСА през 2016 г., през август трбява да дотигне обекта Бену (101955). Целта на неговата мисия отново се състои в доставяне на Земята на образци от повърхността на астероида за научни анализи.

Европейската космическа агенция (ЕКА) съвместно с японската JAXA работят над програма по изучаване на най-близката до Слънцето планета – Меркурий. Целта на мисията BepiColombo е да разширим познанията си за тази планета с помощта на американския апарат Messenger. В рамките на мисията се планира изпращането в орбитата на Меркурий на апарати, които ще заснемат подробно планетата и ще изследват магнитното ѝ поле. Учените се надяват да проверят теорията, според която Меркурий се състои от масивно желязно ядро, покрито с тънък слой силикатни породи.

Търговското космическо състезание

През 2018 г. предстои стартът на една от най-мощните космически ракети в света: Falcon Heavy, разработена от компанията на Илон Мъск SpaceX.

През декември Мъск публикува в Туитър впечатляващи снимки на огромния космически апарат в Космическия център „Кенеди“ във Флорида. Ракетата се състои от два стартови двигателя на Falcon 9 и един централен двигател. Общата дължина на Falcon Heavy е 70 метра, тя ще може да доставя в орбита товар с тегло до 57 тона. Очаква се ракетата да стане лидер в зараждащия се пазар на търговски стартове и ще позволи да се изпращат астронавти извън границите на земната орбита.

Илон Мъск публикува снимка на ракетата Falcon Heavy в Туитър. Снимка: SpaceX

Частните космически компании могат да се приближат до още една цел – изпращане на екипажи на Международната космическа станция, но началото на тези полети може да бъде отложено за 2019 г. Според настоящите планове, SpaceX и компанията „Боинг“ ще започнат първите пилотирани полети в космоса от територията на САЩ след спирането на космическите совалки на НАСА през 2011 г. Оттогава насам САЩ използваха за доставяне на екипажи на МКС руските ракети „Съюз“, което предизвикваше недоволство в американския авиокосмически отрасъл.

И двете компании възнамеряват да първо да изпробват системите си за изстрелване без участието на астронавти, а след това да започнат пилотирани стартове. Въпреки това, предвид потенциалните рискове за живота на екипажа, никой не може да каже кога точно ще започнат тези полети. В случай на успешни резултати от изпитанията, SpaceX и „Боинг“ могат да пристъпят към сключването на търговски договори за транспортиране на астронавти до МКС.

Подобни планове съществуват и за НАСА, която разработва многоцелевия пилотиран космически кораб „Орион“, предназначен за изпращане на хора отвъд ниската земна орбита. Ако всичко върви по план, изпитанията на „Орион“ ще се проведат през 2019 г., а началото на пилотираните полети е предвидено за 2021 г.

Максимална скорост

През есента тази година британският свръхзвуков автомобил Bloodhound може да постави нов рекорд по скорост на земя. Машината с двигател от многоцелеви изтребител Eurofighter Typhoon премина изпитания на пистата на летище Нюки Корнуол през 2017-а на „тих“ ход с 320 км/ч.

Британският свръхзвуков амтомобил Bloodhoun. Снимка: EPA

На следващия етап се планира да развие скорост до 800 км/ч и изпитанията са насрочени за октомври в ЮАР. Това е по-малко от настоящата рекордна скорост от 1228 км/ч, но се очаква, че след някои технически доработки колата ще може да счупи този рекорд през 2019-а или 2020 г.

Крайната цел на създателите на Bloodhound е преодолеят скоростта от 1610 км/ч (1610 км е точно 1000 мили – мерните единици, в които е прието да се измерват разстоянията във Великобритания и САЩ).

Площад Славейков

 

От новите етапи на програмата за комерсиално усвояване на космоса до суперколи с ракетни двигатели – това са само част от грандиозните пробиви в науката и технологиите, на които можем да бъдем свидетели през следващите 12 месеца. Би Би Си посочва основните научни сензации, които могат да се случат тази година.

Интернационалният космос

През 2018-а са планирани важни космически стартове в редица страни, което за пореден път доказва международния характер на съвременните космически изследвания. Очаква се например изстрелването на индийската междупланетна станция „Чандраян-2“, която ще започне да изучава лунната повърхност.

За разлика от космическата сонда „Чандраян-1“, стартирала през 2008 г., новото устройство трябва да направи меко кацане на Луната и да я изследва с помощта на луноход. Планирано е корабът да излети през март от космическия център „Сатиш Дхаван“ в Андхра Прадеш.

През май НАСА смята да стартира мисията InSight за изследване на Марс. Сонда трябва да проникне дълбоко в марсианската почва, за да можем да разберем по-добре историята на формирането на тази планета. Апаратът също трябва да анализира тектоничната активност на Марс, за да изучим вътрешната структура на планетата.

Мисията на НАСА InSight ще изследва тектоничната активност на Марс. Илюстрация: НАСА

През юли космическата станция „Хаябуса-2“ на Японската авиокосмическа експериментална агенция (JAXA) трябва да достигне астероида Рюгу (162173) и да достави проби от него.

През 2005 г. по-ранна версия на „Хаябуса“ достигна астероида Итокава. Независимо от трудностите, възникнали при реализацията на мисията, апаратът успя да достави на Земята скални образци от астероида, които бяха достатъчни за научните изследвания.

Инженерите усъвършенстваха „Хаябуса-2“, така че да може да събере по-голямо количество материал и достави на повърхността на Рюгу няколко малки спускаеми апарати.

Японският апарат „Хаябуса 2“ ще последва своя предшественик „Хаябуса“. Илюстрация: Акихиро Икешита/JAXA

Но Япония не е единствената страна, която планира кацане на астероид тази година. Апаратът OSIRIS-REx, пуснат от НАСА през 2016 г., през август трбява да дотигне обекта Бену (101955). Целта на неговата мисия отново се състои в доставяне на Земята на образци от повърхността на астероида за научни анализи.

Европейската космическа агенция (ЕКА) съвместно с японската JAXA работят над програма по изучаване на най-близката до Слънцето планета – Меркурий. Целта на мисията BepiColombo е да разширим познанията си за тази планета с помощта на американския апарат Messenger. В рамките на мисията се планира изпращането в орбитата на Меркурий на апарати, които ще заснемат подробно планетата и ще изследват магнитното ѝ поле. Учените се надяват да проверят теорията, според която Меркурий се състои от масивно желязно ядро, покрито с тънък слой силикатни породи.

Търговското космическо състезание

През 2018 г. предстои стартът на една от най-мощните космически ракети в света: Falcon Heavy, разработена от компанията на Илон Мъск SpaceX.

През декември Мъск публикува в Туитър впечатляващи снимки на огромния космически апарат в Космическия център „Кенеди“ във Флорида. Ракетата се състои от два стартови двигателя на Falcon 9 и един централен двигател. Общата дължина на Falcon Heavy е 70 метра, тя ще може да доставя в орбита товар с тегло до 57 тона. Очаква се ракетата да стане лидер в зараждащия се пазар на търговски стартове и ще позволи да се изпращат астронавти извън границите на земната орбита.

Илон Мъск публикува снимка на ракетата Falcon Heavy в Туитър. Снимка: SpaceX

Частните космически компании могат да се приближат до още една цел – изпращане на екипажи на Международната космическа станция, но началото на тези полети може да бъде отложено за 2019 г. Според настоящите планове, SpaceX и компанията „Боинг“ ще започнат първите пилотирани полети в космоса от територията на САЩ след спирането на космическите совалки на НАСА през 2011 г. Оттогава насам САЩ използваха за доставяне на екипажи на МКС руските ракети „Съюз“, което предизвикваше недоволство в американския авиокосмически отрасъл.

И двете компании възнамеряват да първо да изпробват системите си за изстрелване без участието на астронавти, а след това да започнат пилотирани стартове. Въпреки това, предвид потенциалните рискове за живота на екипажа, никой не може да каже кога точно ще започнат тези полети. В случай на успешни резултати от изпитанията, SpaceX и „Боинг“ могат да пристъпят към сключването на търговски договори за транспортиране на астронавти до МКС.

Подобни планове съществуват и за НАСА, която разработва многоцелевия пилотиран космически кораб „Орион“, предназначен за изпращане на хора отвъд ниската земна орбита. Ако всичко върви по план, изпитанията на „Орион“ ще се проведат през 2019 г., а началото на пилотираните полети е предвидено за 2021 г.

Максимална скорост

През есента тази година британският свръхзвуков автомобил Bloodhound може да постави нов рекорд по скорост на земя. Машината с двигател от многоцелеви изтребител Eurofighter Typhoon премина изпитания на пистата на летище Нюки Корнуол през 2017-а на „тих“ ход с 320 км/ч.

Британският свръхзвуков амтомобил Bloodhoun. Снимка: EPA

На следващия етап се планира да развие скорост до 800 км/ч и изпитанията са насрочени за октомври в ЮАР. Това е по-малко от настоящата рекордна скорост от 1228 км/ч, но се очаква, че след някои технически доработки колата ще може да счупи този рекорд през 2019-а или 2020 г.

Крайната цел на създателите на Bloodhound е преодолеят скоростта от 1610 км/ч (1610 км е точно 1000 мили – мерните единици, в които е прието да се измерват разстоянията във Великобритания и САЩ).

Площад Славейков

Коментари

Kovatz's picture
Kovatz
Kovatz

Не сте писали...

Пропуснали сте да напишете за големите достижения на съв..пардон, руската наука и техника...

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Трябва ли България да приеме еврото?