В празничните дни българите бяха разтревожени от медийни заглавия и политически изказвания. Получихме предупреждения, че правителството узаконява „третия пол“, че „гей браковете стават задължителни“, че децата още от детските градини ще бъдат „възпитавани в травестизъм“.

Представители на „Обединени патриоти“ бяха най-загрижени. А пък най-висока тревожност предаваха онези медии, които преди няма и две години ни убеждаваха, че Ахмед Доган е „новият Левски“. Много хора изказаха притеснения, а много от тях го направиха напълно искрено.

Става дума за т. нар. Истанбулска конвенция или Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие. България подписа документа на 24 април 2016 г., а на 3 януари 2018 г. Министерският съвет прие решение, с което предлага на Народното събрание да ратифицира конвенцията.

В продължение на седмица живяхме с тревожното очакване, че правителството ще ни наложи „задължителни гей бракове“, а децата ни ще бъдат записвани в актовете за раждане с „трети пол“. Е, решението мина, нито едно от страшните предвиждания не е факт. Според наличните данни, до този момент нито един „патриот“ не е бил принуден да се омъжи насила за друг.

Истанбулската конвенция на Съвета на Европа е преди всичко общо усилие на десетки държави срещу насилието над жени и домашното насилие. Не е добър знак, че 8 министри от българското правителство гласуваха „против“. Конвенцията ангажира присъединилите се държави да изработят политика, да осигурят финансово тази политика и да натоварят конкретни институции с отговорността да провеждат тази политика срещу насилието над жени.

Конвенцията не е таен документ – публикувана е отдавна онлайн. След като това стана известно, кампанията изведнъж забрави „задължителните гей бракове“ и т.н. и се насочи към нещо по-реално. В българския вариант на документа има някои неясноти и проблемни изрази, които създават объркване у едни хора, а у други – страх.

Изразите „пол“ и „социален пол“ се редуват ту като синоними, ту като различни понятия. И така част от хората се запитаха:

Как така „пол“ ще е „социално изградена роля“?! Не е ли нещо, с което се раждаме?

Напълно резонен въпрос, който идва от невнимателни превод и редакция на Конвенцията на български език. Защото става дума веднъж за „sex” като биологичен пол, и веднъж за “gender” като „социално изградена роля“. Живеещият в Швейцария българин Димитър Иванов е изпратил още през ноември миналата година писмо до Народното събрание и до Омбудсмана по този въпрос и дори е предложил свой вариант на превод и редакция.

Въпреки това объркване обаче, няма нито въвеждане на „трети пол“, нито нещо за „гей бракове“. Просто няма. Затова намерението на управляващите ратифицирането на Конвенцията в парламента да бъде придружено с декларация, която вероятно да изчисти тези разминавания, е добър и възможен вариант.

Дори и вицепремиерът Симеонов, който обяви как 8 министри били против Конвенцията и подкрепили „нормалните сексуални отношения“, накрая призна, че няма опасност „да се въведе трети пол“.

Така кръгът се затвори. Самите участници в кампанията по плашенето на българите бяха принудени да признаят, че всъщност няма реална опасност. Това обаче вече няма значение. Джангърът беше вдигнат, изразът „трети пол“ надвисна над главата на притеснения за сексуалната си сигурност българин, разправиите в социалните мрежи са в разгара си. Точно това е политика на джангъра – не е важно какво става, важно е какво говориш. След няколко месеца никой няма да се пита дали има напредък в борбата срещу насилието над жени. Но пък всички ще помнят как „ония еврогейове“ искаха да омъжат насила патриот за патриота.

П. П. Както каза един приятел, ако тази конвенция предвиждаше подобни неща като „трети пол“ и „гей бракове“, нямаше да се казва Истанбулска...