Ad Config - Website header

 

Article_top

Това май не го бяхме предвидили. Когато се прави рекламен клип, всичко се премисля. Как например трябва да изглежда небето в реклама за България? Слънчево, разбира се. Слънцето и розата са в такава неизтощима рекламна конкуренция, че в официалното ни лого решението се намери в една загадъчна цапаница, в която розата прилича на слънце или слънцето прилича на роза.

И докато ние тук творим картинки с „небето като от коприна“, от вестник „Гардиън“ зацапаха небесния ни пейзаж със заглавие: „Облаци от корупция са надвиснали над България, докато поема председателството на ЕС“. Следва статия, от която става ясно, че корупционната облачност над България не е променлива, не е разкъсана, ами си е устойчиво купеста и пересто-слоеста. „Ще засвири музика, фойерверки ще гърмят и в полунощ на 1 януари България, най-бедната и най-корумпираната страна ще поеме председателския жезъл на ЕС“, пише авторитетният вестник „Гардиън“. И Дунавското свиреше, и фойерверките трещяха, и президентът говори за бедните, и жезъла поехме. Пет минути по-късно някой написа в социалната мрежа „Егати Европейския съюз, на който ние сме му председател“. Единомислие с „Гардиън“.

Германската телевизия ZDF е с една думичка по-благосклонна (иронична?) към нас: „България: бедна, но секси – и корумпирана“. След толкова скромни моми в рекламите с пафти и  със сукмани до цървулките – секси? Явно и германците повече вярват на реалността, отколкото на фотографии и клипчета. А реалността репортажът описва като подобрена, „но в лекарския кабинет, в училище или в рамките на трудовия живот, примерно при раздаването на големи държавни поръчки: навсякъде трябва да вадиш портфейла и да даваш подкуп. В тази балканска страна нещата не стават другояче.” Така е – не стават.

И ако корупцията е сравнена с надвиснали облаци, то свободата на словото е с рейтинга на пълно слънчево затъмнение. Вестник „Франкфуртер Нойе Пресе” пише: „Репортери без граници поставят България на 109-о място в класацията за медийна свобода – най-зле от всички държави в ЕС. Половината африкански държави са по-добре. Олигарси като Делян Пеевски, решават какво се отпечатва и какво – не. Могъщият кукловод е собственик на „Нова българска медийна група”, която представлява 80% от пресата в страната.” Това е много мека оценка, за да не кажа наивна. Тя предполага, че в България човек може да контролира само медии, които са негова собственост, изобщо не включва изобретателността, с която се овладява обществената телевизия, да речем. А и защо един германец трябва да се вълнува, че обществената телевизия се превзема от същия олигарх със симпатяги назначенци, след като българите, които я издържат с данъците си, не се вълнуват.

Не, не са неосведомени германските журналисти. Барбара Йортел, автор на репортаж за свободата на словото в България в „Тагесцайтунг“ пише: „правителството е в състояние да упражнява натиск над медиите и посредством разпределението на средствата, отпускани от ЕС за популяризирането и разясняването на определени европейски програми.“ Става дума за над 36 милиона евро за разяснителни кампании, отпуснати за пет години.

В свой коментар агенция „Франц прес“ нарича страната ни „най-тежкият нарушител на свободата на словото в Европейския съюз“. Според американския Международен борд за изследвания и обмен български таблоидни вестници, сайтове и телевизии се използват от местни олигарси за сриване репутацията на политически и бизнес съперници и за манипулиране на общественото мнение. Дори критиките за хомофобските нагласи в България не са толкова остри, колкото за липсващата – вече не ограничената, а липсващата! – свобода на словото. Европейската журналистика не описа плочките, с които беше реновиран НДК, не се умили пред момченцата с гайди, не се прехласна по красивите клипчета. Вместо това тя сложи пръст в раните ни: повсеместна корупция, монополизирана и желязно контролирана свобода на словото, официализирана хомофобия, прикрита дискриминация. Положението е: какви искахме да се покажем, пък какви се видяхме.

И ето ни – след наздравиците, тропаниците и фойерверките – седим във витрината на председателството и си говорим за корупция. Приет е нов закон за борба с корупцията. От една страна това е добре, значи вече ще се борим. От друга е срамно признание – значи досега не сме се борили. Президентът обаче налага вето върху закона. От една страна това е добре – ще се дообсъди, ще се усъвършенства законът. От друга е зле – законът не е върнат заради отделни негови части, а почти в цялост, което най-вероятно ще втвърди управляващото мнозинство. Ще има вот на недоверие към правителството заради корупцията. От една страна добре – ще се чуят истини, ще се види халът на опозицията. От друга страна зле – всичко ще си остане същото, а вотът няма да мине.

В мача, който се игра преди началото на председателството, отборът на опозицията си избра име „Вие сте корумпирани“, а екипът на управляващите се нарече „Ние сме гарант за стабилност на Балканите.“ Ако се съди по публикациите в чуждестранните медии, резултатът е един на нула за опозицията. Но ако се съди по изказванията на администрацията в Брюксел майсторът на вкарване на голове са управляващите. За нас, редовите запалянковци, следва три извода.

Първи: много по-вероятно е да научаваме истините за страната си от чуждестранните медии, защото независимите медии у нас са вече толкова малко, че напомнят положението „изключението потвърждава правилото“.

Втори: Не можем да разчитаме на брюкселското чиновничество да реши проблемите на корупцията ни защото това е вътрешен проблем на България (политически приемливото обяснение), а на България в Брюксел се гледа като на гарант за вътрешното спокойствие на Европа (реалната причина).

И третият извод: Каква ще бъде България преди председателството, по време на председателството и след председателството зависи само от нас, българите.

Междувременно една новина развесели народа – в Северозападна България започва подписка за преминаването ѝ към Румъния. Аргумент: това може да е най-бедният регион в Европа, но не иска да е и най-корумпираният. И още един аргумент, каза го един от организаторите на подписката: тук живее борбен народ, организирал е Чипровското и Септемврийското въстание и винаги се е борил за демокрация. Тази на практика веселяшка новина е на теория най-сериозното нещо, което се е случвало в последно време – когато държавата не си изпълнява задълженията по обществения договор, другата страна в договора (гражданите) има право да се оттегли.

*Текстът е от Редута.бг

 

Това май не го бяхме предвидили. Когато се прави рекламен клип, всичко се премисля. Как например трябва да изглежда небето в реклама за България? Слънчево, разбира се. Слънцето и розата са в такава неизтощима рекламна конкуренция, че в официалното ни лого решението се намери в една загадъчна цапаница, в която розата прилича на слънце или слънцето прилича на роза.

И докато ние тук творим картинки с „небето като от коприна“, от вестник „Гардиън“ зацапаха небесния ни пейзаж със заглавие: „Облаци от корупция са надвиснали над България, докато поема председателството на ЕС“. Следва статия, от която става ясно, че корупционната облачност над България не е променлива, не е разкъсана, ами си е устойчиво купеста и пересто-слоеста. „Ще засвири музика, фойерверки ще гърмят и в полунощ на 1 януари България, най-бедната и най-корумпираната страна ще поеме председателския жезъл на ЕС“, пише авторитетният вестник „Гардиън“. И Дунавското свиреше, и фойерверките трещяха, и президентът говори за бедните, и жезъла поехме. Пет минути по-късно някой написа в социалната мрежа „Егати Европейския съюз, на който ние сме му председател“. Единомислие с „Гардиън“.

Германската телевизия ZDF е с една думичка по-благосклонна (иронична?) към нас: „България: бедна, но секси – и корумпирана“. След толкова скромни моми в рекламите с пафти и  със сукмани до цървулките – секси? Явно и германците повече вярват на реалността, отколкото на фотографии и клипчета. А реалността репортажът описва като подобрена, „но в лекарския кабинет, в училище или в рамките на трудовия живот, примерно при раздаването на големи държавни поръчки: навсякъде трябва да вадиш портфейла и да даваш подкуп. В тази балканска страна нещата не стават другояче.” Така е – не стават.

И ако корупцията е сравнена с надвиснали облаци, то свободата на словото е с рейтинга на пълно слънчево затъмнение. Вестник „Франкфуртер Нойе Пресе” пише: „Репортери без граници поставят България на 109-о място в класацията за медийна свобода – най-зле от всички държави в ЕС. Половината африкански държави са по-добре. Олигарси като Делян Пеевски, решават какво се отпечатва и какво – не. Могъщият кукловод е собственик на „Нова българска медийна група”, която представлява 80% от пресата в страната.” Това е много мека оценка, за да не кажа наивна. Тя предполага, че в България човек може да контролира само медии, които са негова собственост, изобщо не включва изобретателността, с която се овладява обществената телевизия, да речем. А и защо един германец трябва да се вълнува, че обществената телевизия се превзема от същия олигарх със симпатяги назначенци, след като българите, които я издържат с данъците си, не се вълнуват.

Не, не са неосведомени германските журналисти. Барбара Йортел, автор на репортаж за свободата на словото в България в „Тагесцайтунг“ пише: „правителството е в състояние да упражнява натиск над медиите и посредством разпределението на средствата, отпускани от ЕС за популяризирането и разясняването на определени европейски програми.“ Става дума за над 36 милиона евро за разяснителни кампании, отпуснати за пет години.

В свой коментар агенция „Франц прес“ нарича страната ни „най-тежкият нарушител на свободата на словото в Европейския съюз“. Според американския Международен борд за изследвания и обмен български таблоидни вестници, сайтове и телевизии се използват от местни олигарси за сриване репутацията на политически и бизнес съперници и за манипулиране на общественото мнение. Дори критиките за хомофобските нагласи в България не са толкова остри, колкото за липсващата – вече не ограничената, а липсващата! – свобода на словото. Европейската журналистика не описа плочките, с които беше реновиран НДК, не се умили пред момченцата с гайди, не се прехласна по красивите клипчета. Вместо това тя сложи пръст в раните ни: повсеместна корупция, монополизирана и желязно контролирана свобода на словото, официализирана хомофобия, прикрита дискриминация. Положението е: какви искахме да се покажем, пък какви се видяхме.

И ето ни – след наздравиците, тропаниците и фойерверките – седим във витрината на председателството и си говорим за корупция. Приет е нов закон за борба с корупцията. От една страна това е добре, значи вече ще се борим. От друга е срамно признание – значи досега не сме се борили. Президентът обаче налага вето върху закона. От една страна това е добре – ще се дообсъди, ще се усъвършенства законът. От друга е зле – законът не е върнат заради отделни негови части, а почти в цялост, което най-вероятно ще втвърди управляващото мнозинство. Ще има вот на недоверие към правителството заради корупцията. От една страна добре – ще се чуят истини, ще се види халът на опозицията. От друга страна зле – всичко ще си остане същото, а вотът няма да мине.

В мача, който се игра преди началото на председателството, отборът на опозицията си избра име „Вие сте корумпирани“, а екипът на управляващите се нарече „Ние сме гарант за стабилност на Балканите.“ Ако се съди по публикациите в чуждестранните медии, резултатът е един на нула за опозицията. Но ако се съди по изказванията на администрацията в Брюксел майсторът на вкарване на голове са управляващите. За нас, редовите запалянковци, следва три извода.

Първи: много по-вероятно е да научаваме истините за страната си от чуждестранните медии, защото независимите медии у нас са вече толкова малко, че напомнят положението „изключението потвърждава правилото“.

Втори: Не можем да разчитаме на брюкселското чиновничество да реши проблемите на корупцията ни защото това е вътрешен проблем на България (политически приемливото обяснение), а на България в Брюксел се гледа като на гарант за вътрешното спокойствие на Европа (реалната причина).

И третият извод: Каква ще бъде България преди председателството, по време на председателството и след председателството зависи само от нас, българите.

Междувременно една новина развесели народа – в Северозападна България започва подписка за преминаването ѝ към Румъния. Аргумент: това може да е най-бедният регион в Европа, но не иска да е и най-корумпираният. И още един аргумент, каза го един от организаторите на подписката: тук живее борбен народ, организирал е Чипровското и Септемврийското въстание и винаги се е борил за демокрация. Тази на практика веселяшка новина е на теория най-сериозното нещо, което се е случвало в последно време – когато държавата не си изпълнява задълженията по обществения договор, другата страна в договора (гражданите) има право да се оттегли.

*Текстът е от Редута.бг

Коментари

Гоце Доганов's picture
Гоце Доганов
Гоце Доганов Будов

На вниманието на бай

На вниманието на бай Европрецедателя:
След Новогодишните "честитки" …….!
Тези шест месеца на председателството при фокусирана светлина върху България, дават огромен шанс за изкарване на проблемите ни на европейско и световно равнище. Това е шанс на демокрацията - най-вече от активните граждани. Политико: Европредседателството е шанс за българите да окажат натиск на своя политически елит

:)

"Могъщият кукловод е собственик на „Нова българска медийна група”"

Стига смешки, Седларска. Поне два кукловода са. И двата ще се оттекат в канала, щото няма верен избор между кукловоди. Боклук са.

"Семейство Василеви: Моника Станишева ни предлагаше да пазаруваме медии"
kate pate's picture
kate pate
kate pate4

Чак сега схванах що е свобода на словото:

"Олигарси като Делян Пеевски, решават какво се отпечатва и какво – не" в
Дневник, Капитал, Медиапул, КлубЗ, Оффнюз, Фактор, Вести, Вевести, Уебкафе, КултураБГ, ДнесБГ, ДирБГ, Фрогнюз, СЕГА, ПрасПрес, Нова, БТВ, БИТ, ЕврокомТВ, БГонЕър, СКАТ, ТВ Европа, ДарикРадио, ДойчеВелеБГ ..

Олигархът Делян Пеевски, решава какво се отпечатва само в
Канал3, Блиц, Монитор, Стандарт и Телеграф.

И понеже олигархът Пеевски, явно не им признава картелната договорка, да не си нападат един на друг бизнеса, в България няма свобода на словото.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията