„Ако се преструваме, че не чуваме думите и не забелязваме решенията, насочени срещу ЕС и нашето бъдеще, хората ще спрат да гледат на Европа като на своята голяма родина. Също толкова голяма е и опасността партньорите ни в световен план да спрат да ни уважават.“

Доналд Туск*

Още в първите часове след като България пое ротационното председателство на Съвета на ЕС някак неусетно темата със санкциите срещу Руската федерация** попадна отново в медийния фокус, без да е формално част от утвърдените официални приоритети на страната ни. Това стана, след като руската държавна агенция ТАСС припомни думи на министъра на българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018 Лиляна Павлова, изречени през ноември 2017 г., когато тя заявява, че „българското правителство смята за необходимо включването в дневния ред на предстоящите обсъждания на въпроса за санкциите като един от приоритетните. Този въпрос ще бъде обсъждан на различни формати, ще бъде проведен анализ на това какъв ущърб на икономиката са нанесли тези санкции, за да бъде намерено най-добро решение на този въпрос и да бъде разрешен този проблем…“

Междувременно обаче в самия край на естонското председателство на 21.12.2017 г. европейските лидери единодушно взеха решение за продължаването на икономическите санкции до 31 юли 2018 г. и така формално извадиха темата от дневния ред в периода, през който Съветът ще бъде председателстван от България. В последвало интервю на 2 януари 2018 г. министър Павлова уточнява, че е учудена от интерпретацията на ТАСС, като потвърждава, че все пак това е една от темите, по които ще работи българското председателство, и че има създадена работна група, която да „анализира позицията на останалите държави в ЕС по отношение на санкциите срещу Русия".

Внимателен поглед към позициите на страните членки показва, че, въпреки че досега всички те единодушно подкрепят санкциите, налице е група държави, които на думи, по един или друг начин, изразяват несъгласие с тази мярка или най-малкото изтъкват определени критики по отношение на нейната ефективност. Към тях наред с Унгария, Словакия, Гърция, Кипър и Италия биха могли да бъдат добавени и резервираните позиции на България и Австрия (последната особено след формирането на новото правителство на Курц).

Сред твърдите привърженици на тези ограничения са страни като Германия, Франция, Великобритания, Финландия и Полша. Така или иначе обаче за отмяната на санкциите е необходимо пълното единодушие на Съвета и в този смисъл тяхната скорошна отмяна е малко вероятна. Въпреки това не би било изненада темата да започне още по-често да попада във фокуса на настоящото българско и най-вече бъдещо австрийско председателство, успешно поддържана и от „хибридния“ инструментариум на руската пропаганда.

Определено основание за това дава присъствието сред управляващите коалиции в двете страни като миноритарни коалиционни партньори на партии като "Атака"/"Обединени патриоти" и Партията на свобода на Австрия. Последните две политически формирования не крият своите „топли“ чувства към Кремъл. Лидерът на „Атака“ В. Сидеров многократно е заявявал, че подкрепя анексирането на Крим и е твърдо против подновяване на ограничителни мерки. На свой ред австрийската Партия на свободата (АПС) сключва през 2016 г. 5-годишен пакт за сътрудничество с "Единна Русия" на Владимир Путин, а и лидерът й Хайнц-Кристиян Щрахе, подобно на своя колега Сидеров, многократно призовава за отмяна на „безсмислените и вредни международни санкции“.

И макар и двете партии да нямат определяща роля по отношение на европейската политика на страните си, очакванията са, че до известна степен България, и особено Австрия ще потърсят и предложат по-гъвкави и по-меки позиции спрямо Руската федерация, и в частност по отношение на политиката на икономически санкции. Тупкането на топката, за което българското председателство вече даде тон, че е готово да предприеме (чрез дейности в рамките на създадена работна група за анализ на позициите на отделните страни по въпроса), може би цели да подготви почвата за приоритетно и много по-фокусирано разглеждане на темата в самото начало на мандата на австрийското ротационно председателство през юли 2018 г.

По какъвто и начин обаче да се развият тези дебати, трябва да се отчита фактът, че политиката на санкции попада отчетливо в полето на външната политика и политиката на сигурност на ЕС. Това на практика означава, че се координира от Европейската служба за външна дейност, и в частност от Върховния представител по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, който винаги председателства срещите на министрите на външните работи, отбраната и развитието на страните от ЕС и в този смисъл влиянието на съответните ротационни председателства тук е по-лимитирано.

Също така би следвало да се изтъкне, че ограничителните мерки спрямо Руската федерация като инструментариум на същата тази външна политика и политиката на сигурност на ЕС имат ясно възпираща цел спрямо предприетото със сила нарушаване на териториална цялост на Украйна. Тяхната задача не е насърчаване на икономическото развитие на страните членки. Това е инструментариум, чието прилагане има определена цена, която ЕС плаща и ще плаща, за да окаже натиск спрямо Русия в опит да защити определени принципи в международното право.

Следователно, след като всички 28 страни единодушно и безспорно са решили, че тези мерки трябва да се въведат като реакция на случилото се в Крим и последвалото систематично неспазване на Минските споразумения, дебатите за евентуалното отпадане на санкциите не би трябвало да се водят с аргументи как те се отразяват на икономическото развитие на една или друга държава. Просто защото това са аргументи от съвършено различен порядък, които няма как да бъдат водещи в такъв един разговор.

Именно затова, когато дойде моментът за повторно преразглеждане на икономическия пакет от санкции спрямо Русия по-късно през тази година, част от страните членки не би следвало само механично да повтарят определени опорни точки, формулирани от руската пропагандна машина, а да погледнат проблематиката през съвършено различна оптика. И да си дадат ясна сметка какво са успели да постигат и какво не чрез тази политика. Дали са в състояние да предизвикат определени ефекти самостоятелно и дали им е нужна по-добра съгласуваност на международно ниво, за да са по-ефективни и по-твърди, ако и когато е необходимо, или обратно - по-меки и по-отстъпчиви спрямо Кремъл...

Един факт в тези дебати обаче е от особена важност и не бива да остане пренебрегнат - чрез налагането на целия комплекс от ограничителни мерки ЕС успя да демонстрира пред Москва своята единност и непреклонност, и то с неприсъщо единодушие на всички свои страни членки. Това може би оказа и известен „сдържащ“ ефект по отношение на руските амбиции в други страни от т.нар. Източно партньорство. И нещо много важно – започна да променя руската политика, като я принуди да заложи в голяма степен на поразяващия ефект на своите дезинформационни войни и я накара да потърси „вътрешни съюзници“ сред страните членки в лицето на крайни политически формирования, чрез които да разбие безспорното единството, с което бяха наложени санкциите, търсейки път към тяхната отмяна. Не може да се отрече, че тази руска тактика засега дава очакваните резултати.

 

- Д-р Борислав Мавров е програмен директор на Европейския институт и хоноруван преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Член на екипа "Жан Моне", Центъра за високи постижения към катедра "Европеистика" на СУ "Св. Климент Охридски".

- Текстът е разработен в рамките на проекта "Жан Моне", Центъра за високи постижения към катедра "Европеистика" на СУ "Св. Климент Охридски".

-------

*  „В единството е силата ни, в разединението - провалът“: писмо на председателя Доналд Туск до 27-те държавни и правителствени ръководители от ЕС за бъдещето на ЕС преди срещата на върха в Малта, януари 2017 г.

** От март 2014 г. ЕС постепенно започна да налага различни групи ограничителни мерки срещу Русия в отговор на незаконното анексиране на Крим и умишленото дестабилизиране на Украйна. Сред тях са дипломатически мерки; индивидуални ограничителни мерки (замразяване на активи и ограничаване на пътуванията); ограничения за икономическите отношения с Крим и Севастопол; ограничения за икономическото сътрудничество и т.нар. икономически санкции. Последните са удължавани и разширявани последователно, като те ограничават достъпа до първичните и вторичните капиталови пазари на ЕС за някои руски банки и дружества; налагат забрана за износ и внос при търговията с оръжия; установяват забрана за износ на изделия с двойна употреба за военна употреба или за военни крайни потребители в Русия; ограничават достъпа на Русия до определени чувствителни технологии и услуги, които могат да бъдат използвани за нефтодобив и проучвания. Именно тази група санкции са сред най-обсъжданите и предизвикващи напрежение мерки.