Що за политическа стабилност е тази, при която властта не може да прокара без проблеми един най-обикновен нов лифт? Това е въпросът на въпросите покрай протестите, избухнали заради решението на кабинета, касаещо изграждането на втория лифт в Банско.

Според властта основната заслуга на настоящото правителство е установяването на политическа стабилност, която гарантира и икономическо развитие. За по-внимателните наблюдатели на обществените процеси у нас обаче тази стабилност е доста ефимерна. Решението за втория лифт и отприщването на протестната вълна срещу това решение обаче илюстрираха съвсем ясно тази ефимерност. Протестиращите по улиците са достатъчно много и със сигурност имат сериозна обществена подкрепа.

Какво твърди правителството? Че иска да развива зимния туризъм, да създаде поминък в тези райони, като всичко това ще стане при категорично спазване на екологичните изисквания. Какво твърдят протестиращите? Че единственият резултат от цялото упражнение ще бъде допълнително застрояване на и без това безогледно застроеното Банско. И че може да се стигне до застрояване на близо 50% от Пирин, макар правителството да твърди, че става дума само и единствено за водохващане.

Кой ти вярва на правителството? Казусът "втори лифт на Банско" е прекрасна илюстрация на пропастта от недоверие, която лежи между властта и хората, особено онези хора, които имат обществена позиция. Властта у нас по правило е такава просто защото все някой трябва да управлява. Но нейните инициативи често се сблъскват с огромна стена от обществено недоверие. Няма причини да се мисли, че правителството на ГЕРБ и "Обединени патриоти" е изключение от правилото.

Едва ли има разумен човек, който да е против изграждането на втори лифт на Банско, както и развитието на зимния туризъм в цялата страна. Включително протестиращите. Проблемът обаче е, че по-голямата част от обществото не вярва, че всичко това ще стане при спазването на екологичните норми и при защита на обществения интерес. Подозренията, че за пореден път шепа съмнителни типове, изплували на повърхността на блатото на прехода ще се облагодетелстват, са твърде основателни, за да бъдат пренебрегнати.

Пропастта между избиратели и избраници се видя ясно още на последните парламентарни избори. Но ГЕРБ и "Обединени патриоти" бяха твърде заети да се къпят във въображаемата народната любов, за да погледнат реалността в очите. А тя е следната. Избирателите у нас са 7 004 358. За ГЕРБ са гласували 1 147 292. За "Обединени патриоти" 318 513. Настоящото правителство се ползва с подкрепата на около 20% от избирателите. Останалите 80% имат своите резерви или откровено не го харесват.

Има и една черта от българския национален характер, която нито една власт не трябва да пренебрегва. Ако питате хората в активна възраст, които живеят в България защо не са емигрирали близо 100% от тях ще посочат като един от най-важните аргументи красивата природа, на която дори някои от най-развитите западни страни могат да завиждат. Ако попитате българите, които са емигрирали, какво най-много им липсва от България близо 100% ще сложат същата тази красива природа на едно от първите места в списъка.

Любовта към българската природа е изначално заложена у нас. Българите сме наясно, че по една или друга причина читава държава не успяваме да направим. Не успяваме да си изберем и читави управници. Мнозина от нас са се примирили с факта, че нашата страна е в Европа, ама недотам. И че мутрите превзеха държавата.

Огромното мнозинство българи обаче е готово да брани природата от мутренски посегателства. На съзнателно или подсъзнателно ниво българите разбират, че природата е може би единственото богатство, което що-годе бе запазено от развихрилата се през последните години парвенющина и новобогаташка алчност на т.нар. елит.

Посегателствата върху природата се червената линия, която правителството не трябва да прекрачава, ако иска да се задържи по-дълго време на власт. Политическата стабилност в момента балансира върху тънка въжена линия. И не е изключено да падне от нея.