"Следването на Национална стратегия за намаляване на риска от бедствия е отговорност на всеки гражданин на Република България, тъй като постигането на устойчиво развитие не е работа на "някой", а на всеки един от нас!"

Това се посочва в правителствената стратегия с хоризонт до 2030 г., публикувана за обществено обсъждане. Освен, че е работа на всеки да се застрахова сам, от документа става ясно и че финансовите механизми за справяне с наводнения, земетресения и пр. са недостатъчни, а в същото време глобалното затопляне чука на вратата ни.

Според данните от EM-DAT (The International Disaster Database - Centre for Research on the Epidemiology of Disasters-CRED), през годините България е била засегната предимно от наводнения, екстремни температури, бури, пожари и земетресения.

В периода от 2002 г. до 2017 г. България е мобилизирала пет пъти фонд "Солидарност" на Европейския съюз (СФЕС) поради възникнали бедствия, четири от които класифицирани като "голямо природно бедствие" и съответно едно, като "регионално природно бедствие".

Съгласно обобщените данни, през 2005 г. страната ни е била засегната от две наводнения, причинили общо загуби в размер на 459 млн. евро, а получената финансова помощ от фонда е общо 20,3 млн. евро. През 2014 г., вследствие на проливни валежи придружени с гръмотевични бури и градушки, наводнения и свлачища през юни и юли са причинени щети, възлизащи на 390 млн. евро, а финансовата помощ от фонд "Солидарност" е 12,5 млн. евро. Очакваното покритие от застраховки, което би следвало да компенсира значителна част от нанесените загуби през 2014 г., е едва 4 535 509 лв., т.е. 0,59 % от загубите. 

През 2015 г. България отново мобилизира фонда заради тежките зимни условия през януари, които причиняват загуби в размер на 243 млн. евро. В резултат, страната ни получава грант от 6,4 млн. евро.

По данни на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет (МКВПМС), за периода 2010-2015 г. са заявени финансови ресурси в размер на 1 227 090 949 лв., като отпуснатите средства са 437 066 578 (35,62 % от заявените). 

Липсата на пари и дълготрайните последици

"Тези възможности за финансиране след настъпило бедствие, обаче се отличават със сериозни недостатъци. Междуведомствената комисия не разполага с достатъчен капацитет за справяне с последиците от бедствия със значителен мащаб, като всяко такова събитие нарушава процеса на финансиране на планираните превантивни дейности. По същия начин, фонд "Солидарност" не разполага с достатъчен капацитет да финансира големи загуби от бедствия", признават авторите на стратегията.

Освен това, СФЕС предоставя само частично обезщетение, като не компенсира загубите на частни лица. Кандидатстването и получаването на средства е дълъг процес, който включва значителни забавяния преди изплащането на средствата, тъй като е необходимо държавите членки също да одобрят отпуснатите суми. "Липсата на осигурен директен и бърз достъп до достатъчно финансови средства, може да възпрепятства справянето с негативните последици от бедствия с голям мащаб, своевременното възстановяване на основни обществени услуги, инфраструктура, подпомагането на най-уязвимите групи от населението и бизнеса, и съответно да доведе до дълготрайни социални и икономически последици", се посочва още в документа.

Като слаби страни се посочват още недостатъчното използване на възможностите на застраховането, несистематизирано планиране, "неразбиране на риска от бедствия във всичките му измерения от страна на компетентните органи и населението" и др.

Седем опасности на климата

Прегледът на възникналите бедствия показва, че голяма част от тях са причинени вследствие на природни явления. Цитират се проучвания, според които средната годишна температура на въздуха в България, през последните две десетилетия (1988-2011 г.) се е повишила средно с 1,3˚С в сравнение с тази от периода 1961-1990 г. Установени са и значителни вариации в количеството на валежите през отделните години за периода 1988-2011 г. Промени се наблюдават и в максималните денонощни валежи, като всички тези резултати показват тенденция към повишаване на риска от свързаните с тях бедствия. 

Прогнозираните промени в температурите и валежите показват, че в зависимост от използвания сценарий, средната температура на въздуха в страната ще нарасне към 2082-2100 г. спрямо нормата от 1961-1990 г. с от 2 до 7 градуса по Целзий. Според прогнозите се очаква намаление на средногодишните валежи в рамките на 10-20 % към края на века, както и увеличаване на броя и интензивността на сухи и горещи периоди през лятото.

Симулации на климатични модели за цяла Европа за три прогнозни периода (2020 г., 2050 г., 2080 г.) показват седем опасности, свързани с климата: топли вълни, студени вълни, суши, горски пожари, речни наводнения, крайбрежни наводнения и бури.

Формиране на чувство за отговорност

Като цел номер едно правителството си е поставило: "формиране на чувство на отговорност в отделния гражданин, за осигуряване на своята безопасност и подготвеност, за адекватни действия при бедствия".

Сред набелязаните мерки са "изграждане на система за събиране, анализ, оценка и разпространение на данни и информация за риска от бедствия до съответните компетентни органи и населението; разработване, периодично актуализиране и разпространение на карти на риска; въвеждане на система за изграждане на познания за риска от бедствия в компетентните органи, частния сектор, доброволните формирования и населението и споделяне на опит, извлечени поуки, реализирани добри практики, тренировки и обучения" и пр.

По отношение на финансирането, се набляга на използването на застраховането сред частния сектор и населението, насърчаване учредяването и развитието на инструменти за взаимно подпомагане като фонд "Общинска солидарност" и др.подобни, въвеждане на механизми за осигуряване на ликвидност след бедствия с голям мащаб, с цел по-бързо и ефективно възстановяване (катастрофичен фонд, параметрично/суверенно застраховане, катастрофични облигации и др.)