Използвам напрежението около Банско и припомням набързо някои основни принципи при концесионните процедури. Ей така, само за информация:

1. Концесията е добър инструмент за партньорство на държавни и общински администрации с частни компании.

2. Концесията представлява предоставяне на държавен или общински ресурс или собственост на компания, наречена концесионер. Концесионерът трябва да управлява добре предоставените му ресурси и плаща концесионна такса за това.

3. Така властите се освобождават от несвойствени дейности, като управление на курорт или пазар на извлечени природни богатства, например.

4. Има полза за държавния и общинските бюджети - влизат постъпления от дейността на концесионера. Иначе много често самите власти нищо не правят и дейността няма развитие. Например държавата трудно може да извлича молибден и да му търси реализация на международния пазар. Има си компании, които правят добре това.

5. Компаниите, които оперират концесията, пък имат интерес да работят добре, за да изкарат повече пари. Иначе напразно ще плащат концесионната такса. Самата такса трябва едновременно да пази интереса на обществото и да не е прекалено висока, за да не откаже компаниите.

6. Добре е концесионна процедура да се прави след анализ на конкретната ситуация и нуждите от развитие. Например таксиметровите коли в Ню Йорк са общински. Това е стратегическо решение на тяхната община. Изборът е добре да се прави на конкурсно начало, само конкуренцията ще запази интересите на всички страни в процедурата.

7. Добре е да се избират опитни компании за оператори. Защото са го правили на други места, знаят как се прави, как може да се развие. И няма да се обучават на наш гръб. Добре е например компания, която има установени международни пазари и доказана технология, да добива ценен метал, за да го реализира бързо и на добри цени. И да си плаща концесионните такси, разбира се.

8. Добре е компаниите, които се избират, да имат визия за развитие. Едно е просто да се изпълняват условията по договор, друго е непрекъснато да се надгражда и да се развива не само конкретния проект, но и целия сектор.

9. Добре е компаниите, които се избират, да са Корпоративни Отговорни Граждани. Все пак са част от нашето общество. Една известна международна компания не само добива минерална вода близо до София, но инвестира изключително много в CSR-проекти, развитие на общините, работа с децата, екологични каузи и много други.

10. Добре е компаниите, които се избират, да са известни, големи и с международна репутация. Не само заради опита. А и заради отговорността, която ще носят. Офшорка на името на безработен чужденец няма как да бъде осъдена в случай на нужда. Големите компании, особено листваните на борсите, носят огромна отговорност и оперират по силни вътрешни правила и етични норми.

11. Добре е компаниите, които се избират, да комуникират непрекъснато с масовата аудитория. Не само с отчети, а и с непрекъсната комуницация за дейността си, плановете си, развитието, сектора, всичко друго, което може да е интересно за масовата публика.

12. Понякога концесионерите са в условие на „естествен монопол“. Няма лошо. Налага се от чисто природни закони. Например в един честотен спектър може да има само един телеком оператор. Или да излъчва само една телевизия. Иначе сигналите ще се объркват.

13. Понякога е обратното. Поради големина и сложност на концесията се допускат няколко оператора. Например София е разделена на няколко района и различни компании имат концесия за извозване на боклука. Или пък при линиите на градския транспорт.

14. И в двата горни случая, администрацията е заложила повече законови рестрикции, за да се гарантира, че концесионерите няма да злоупотребяват. Като например, че са длъжни да обявяват обществени поръчки за всяка доставка, всеки под-изпълнител и почти всеки разход. За разлика от стандартните компании, които нямат подобни рестрикции.

15. Понякога един концесионер може да получи концесия за повече от един обект, ако има икономическа и обществена логика. И ако поеме твърди гаранции, че ще запази равнопоставеността на обектите и няма да развива единия за сметка на другия. Когато се обсъждаше концесията за летищата на Варна и Бургас, имаше известни притеснения дали бъдещият концесионер няма да развива само едното за сметка на другото. Запазването на равнопоставеността между двете залегна в условията за кандидатстване и всички международни оператори се съобразиха с това.

16. Ако концесионер вземе два или повече обекта, но целенасочено само развива един от тях, това може да означава, че е взел другите само за да блокира тяхното развитие. И си е калкулирал концесионната им такса в печалбата на единственият обект, който развива.

17. Ролята на администрацията е да контролира изпълнението на концесионния договор. И да не допуска ситуации като от горния пример. Защото този пример показва увреждане на обществения интерес. В подобни случаи администрацията трябва да влиза в ролята си и да санкционира концесионерите.

18. Ролята на обществото е да контролира администрацията дали не допуска увреждане на обществения интерес.

19. Концесионерите не могат и не трябва да работят без подкрепата на обществото. Особено ако са в сектора на комунално-битовите услуги. Ще се породи естествено съпротивление, от което никой няма нужда.

20. Администрацията трябва да прави истински проверки на място. А не само от кабинети по документи.

21. Големи компании, с репутация и чувство за отговорност, с визия и капацитет за развитие не само на бизнеса, но и на социалния живот на общността, в която оперира. Това е идеалният вариант за оператор, който да отмени администрациите от несвойствените им функции, да реализира печалба и да спомага за цялостното развитие на обществото.

Като заключение пак ще повторя, че принципът на концесиониране е много добър инструмент. Проблемните ситуации се явяват, ако някоя от трите участващи страни – общество, администрация или оператор, не иска да спазва правилата и законите.

Дано да ви е било полезно

И усмихнат ден, разбира се!