Трите служителки на КТБ, обвинени, че са присвоили близо 206 млн. лв от трезора на банката, засега остават за неопределено време с най-тежките мерки за неотклонение, предвидени в законодателството. Главната касиерка Маргарита Петрова и зам.-главната счетоводителка Борислава Тренева-Кючукова на поставената под особен надзор банка ще търкат наровете, а Мария Димова, главен счетоводител, остава под домашен арест единствено заради онкологичното си заболяване. Третият обвиняем от КТБ по това дело – председателят на Управителния съвет Орлин Русев, само се яви сутринта за морална подкрепа, но неговата парична гаранция от 10 000 лв., не бе оспорвана.

Заседанието на Софийския апелативен съд (САС) продължи с различни прекъсвания  от 10.00 до 16.05 ч. и прие, че обвинението, макар и да има доста пропуски в „прецизността и конкретиката“, справедливо им е издействало толкова тежки мерки на първата инстанция. И ги потвърди.

Магистратите не уважиха основните аргументи на общо 4-те защитници на трите, които през целия ден посочваха невъзможността обвиняемите да са присвоили толкова пари за себе си и че, ако са го направили в полза на трето лице – Цветан Василев, защо той не е предмет на обвинението.

Адвокат Татяна Дончева, която защитава Петрова, дори изчисли, че за инкриминирания период – от декември 2011 г. до март 2014 г. клиентката й и другите две жени трябва да са изнасяли по 310 000 лв. всеки работен ден и това да не е направило впечатление на никого. Включително и на БНБ.

В решението си обаче съдиите се позоваха, че става въпрос за документни престъпления и отказаха да разглеждат версията за изнасяне на пари „в чували“, защото самата прокуратура вече не я поддържа. (След първоначалните съобщения на БНБ и прокурорите, че парите са изнесени така между 16 и 20 юни т.г., обвинението бе променено).

Прокурорът Иван Гешев дори подхвърли саркастично, че БНБ явно има нужда от „огромния експертен потенциал на прокуратурата“, за да се изяснят нещата.

Тричленният състав на САС също не уважи защитата, като поясни, че не е работа на съда кого прокуратурата ще привлича като обвиняем и на какъв етап. 

Съдът прие експертиза, изготвена буквално преди дни – на 15 юли (в периода между първоначалния арест на трите и днешното заседание), за липси именно на колосалната сума в банката, въпреки че защитниците посочиха, че самите експерти, които са я подписали, твърдят, че тя не е окончателна и са им нужни още много време и още хора.

Дончева определи документа като „съчинение, наречено експертиза“ и попита как така, без да са готови сложните финансово-счетоводни отчети, изобщо се смята за доказано, че има липси в банката.

Тя спомена и че, за съжаление, в Наказателния кодекс няма понятие „източване“, но би попитала кой собственик източва собствената си фирма.

„Това понятие обаче го има в журналистиката и във ВиК“, каза адвокатката. 

Спорът между защита и обвинение бе и за открит протокол-разписка - че „Бромак“ на Цветан Василев се задължава да изплати на КТБ дълг в размер на липсващата сума. Съдът прие, че документът – макар и с неоткрит автор, има по-скоро за цел да замаже престъплението и не е меродавен.

Прокуратурата изтъкна още, че при нови обиски на 16 и 17 юли в свързани с Василев дружества са открити документи, като например лист А4, със саморъчно написани наброски на един от шефовете за „недопускане изземването на кредитни досиета“.

Адвокатът на Тренева Христо Ботев пледира, че неговата клиентка въобще няма права над главната каса, а може само да замества главната счетоводителка, когато тя е в отпуска. И към делото дори няма експертиза в кои периоди тя е била на работа. Съдът обаче прие – пак по презумцията за продължаващо престъпление от 2011 г., че тя на моменти е била на работа и я остави в ареста.

Прието бе за обосновано и обвинението, че Тренева е въздействала и върху служител на банката да променя дати в документи.

Мария Димова пък бе оставена под домашен арест въпреки аргумента, че има нужда да излиза за лечение във връзка с тежкото си заболяване. 

И четиримата защитници казаха, че от март, когато е стартирала прокурорската проверка (част от нея е и подуправителят на БНБ Цветан Гунев), разследващите са можели да извършат много по-задълбочени действия и да назначат експертизи. 

Във финалната си реч обаче обвинителят Иван Гешев обясни как се е работило денонощно и че в 20-годишната си практика не знае за друго икономическо дело, по което да е работено така добросъвестно. Съдът прие, че макар документите да са в доста недокомплектован вид и доста неясноти, има добросъвестност от страна на обвинението и няколко пъти бе повторено, че се гледат мерки за неотклонение, а не дело по същество.

Към аргументацията си съдиите не обориха твърденията на защитата, че и трите жени няма как да се укрият или да възпрепятстват процеса, имат чисто съдебно минало и безупречни характеристики. Но ги остави с най-тежките мерки заради тежестта на обвинението, което предвижда минимум 10 г. затвор (чл. 203 от НК - длъжностно присвояване в особено големи размери, представляващо особено тежък случай). 

Прокурор Гешев опита да цитира финансовия министър Петър Чобанов, че целта на това дело е да се разбере „КТБ банка ли е, или пирамида“, но бе прекъснат, защото това не е предмет на делото. 

Накрая колежката му прокурорка Таня Поповска произнесе патетична реч за хората, които не могат да си платят лекарствата заради запорираните сметки в КТБ и повтори, че именно трите чиновнички са заплаха за националната сигурност – определение, което обвинението бе написало и на първа инстанция. Адвокатът на Тренева - Христо Ботев, се прекръсти и каза на съда:

„Ако една касиерка и две счетоводителки са заплаха за националната сигурност, Бог да пази България!“

След като излезе удовлетворен от заседанието, прокурор Гешев повтори лайтмотива „КТБ – банка или пирамида“ и подчерта, че най-важно е да се разбере:

„Кой е фараонът?“ 

Мярката за неотклонение не подлежи на обжалване. Такова може да има в неопределено бъдеще, ако по делото възникнат нови обстоятелства.