Ad Config - Website header

 

Article_top

Началото на годината е белязано с честването на годишнини от рождението на велики поети и революционери. Преди седмица се навършиха 170 години от рождението на Христо Ботев.

Днес се навършват 140 години от рождението на Пейо Яворов, другият претендент за лавровия венец на най-великия български поет. Яворов е роден на днешния ден (по нов стил) през 1878 г. само два месеца преди създаването на Третата българска държава.

Освен че са гениални поети, Ботев и Яворов си приличат и по други показатели. И двамата са революционери - Ботев се е борил и загинал за освобождението на България, докато голяма част от живота на Яворов е посветена на освобождението на Македония, останала под османска власт след 1878 г. И двамата, също така, освен поети са и публицисти.

Публицистиката на Яворов е по-малко позната дори от тази на Ботев. У публициста Яворов липсва огненият ботевски плам и унищожителна ирония. В неговите статии обаче има трезв и дълбок анализ на международното и вътрешното положение. Основна тема за Яворов е Македония.

В статиите си той изтъква, че всички велики сили, включително Русия, преследват само и единствено своите интереси на Балканите и често са против българските въжделения за единна и свободна България. Яворов гневно критикува сръбските, гръцките и румънските домогвания към български земи. Той е убеден, че ако единственият враг на българите са били турците, то те много лесно и бързо са щели да се освободят от тяхната власт.

Интересен момент в публицистиката на Яворов е, че той говори за автономна Македония. Но изтъква, че това е компромис и обяснява, че борбата за автономна Македония е цел на българските патриоти. Яворов отбелязва, че румънците, сърбите и гърците не могат да проумеят как македонският българин именно като български родолюбец е против разпокъсването на Македония, но и против нейното обединение с Мизия и Тракия.

Ето малко от творчеството на публициста Яворов.

Завоевателните намерения на Русия

Предговор към книгата "Гоце Делчев", 1904 г.

"Делото на Каравелова, Ботева и Левски, освобождението на целокупната българска родина чрез революция, беше осуетено, ако не случайно, поне твърде неочаквано. То се знае, апостолите на българската свобода не мислеха, че петвековния роб ще види боева сполука. Но те имаха предвид сигурен политически успех.

Българското движение, оставено да се развива в еднъж усвоената посока, рано или късно би достигнало целта си. Мизия, Тракия и Македония в неразривно единство стъпка по стъпка напред биха получили самоуправление. Народът, изнесъл на плещите си трудната борба, горд в съзнанието на извършения подвиг, би знаел да цени благото на свободата. И нашето племе, свършило предварителната работа по формирането си като политическа единица, би се предало на тихо културно развитие като достоен член от семейството на културните човешки племена.

Обаче Русия, възползувана от смутовете в европейските турски области през нещастната 76 година, поиска да осъществи или поне в краен случай да приближи осъществяването на своите завоевателни намерения спрямо турското наследство. Тя обяви тъй наречената Освободителна война, която свърши с един съдбоносен за нас резултат — отечеството ни беше разкъсано на три части. И големият български въпрос остана да се развива при най-опаки условия, като се раздроби на сума по-малки въпроси, живи рани върху българския обществен организъм в цялост.

Ний само ще поменем досегашните съсипателни за народа лутаници на Мизия и Тракия, по-напред всяка отделно, а после съединени, и ще поговорим за областта, която биде оставена под непосредствено турско заповедничество.

Македония, онеправдана от европейската дипломация, протестира твърде смело: Джумайско, Малашевско и Разложко почти цели две години бяха в открито въстание, Прилепско и Охридско, макар за по-кратко време, не останаха надире. Но шепа хора не можеха да сломят волята на "седем краля" — мъртвородения 23-и член от берлинските постановления хвърляше прах в очите на цял свят. Най-после те преклониха глава с вяра, че Русия не ще остави делото си наполовина и че "свободните братя" все ще успеят при благоприятен случай да направят нещо. Прочее населението мирно помъкна стария хомот. И страната отново се превърна в театър на църковно-училищни трагикомедии. Разбира се, твърде случайните хайдушки вироглавства не заслужават внимание.

Тъй минаха ред години, десет и повече, в мъчителни очаквания, в празни сънища. През това време руското правителство употреби всички средства да покаже, че славянството и православието са две овчи кожи върху гърба на един хитър вълк. Официална България се луташе по кривите пътеки на дипломацията  - и много естествено, вадеше очи, наместо да изпише вежди"

Берлинско, виенско и петербургско криво хоро на балканска земя

"Ако имахме само един враг", в. "Свобода или смърт" 1903 г.

"Наистина, ако бяхме имали само един враг, ако беше против нас един-едничък турчинът, макар десет погански хомота да бяха на врата ни, досега биха станали на парчета и десеттях.

Ний говорихме по-рано за сметките и домогванията на Германия, Австрия и Русия - държави, които вардят от сгромолясване османското царство и които насърчават Стамбулския кръволок да ни унищожи с огън и меч.

Ни поменахме на същото място Румъния, Сърбия и Гърция - дребосъци, които по наощрение от големите играят на бос крак върху кремениста балканска земя ту берлинско, ту виенско, ту петербургско криво хоро. И колкото по-безчовечна е политиката на Германия, Австрия и Русия, толкова по-жалка е политиката на Румъния, Сърбия и Гърция.

Всеки колко-годе разбран в политиката човек знае, че нашите малки съседи за своя пагуба стават мостове на чужди кола.

Осъществяват ли Германия, Австрия и Русия своите замисли по наследството на Турция - ето пътищата, които ще ги отведат към това наследство: Сърбия - Македония - покрай Гърция; Румъния - Мизия и Тракия.

Румъния, България, Сърбия ще бъдат прегазени, Гърция ще бъде пребита. Ако Румъния, Сърбия и Гърция биха водили една трезва и самостоятелна политика, те биха ударили назад от пътя, в който слепешком днес вървят и който ще ги отведе утре в тинята на вечния позор, а другия ден в пропастта на сигурната гибел.

Път, който ще ги отведе утре в тинята на вечния позор, защото като страни, които до вчера са мъкнали заедно с нас турския хомот, и като страни, в които божем цъфтят свободата и цивилизацията - те просто, за да опазят своето достойнство, би трябало, ако не са кадърни да сторят нещо повече, поне да уважават нашето стремление към свобода и цивилизация.

Път, който ще ги отведе други ден в пропастта на сигурната гибел, защото като страни, бъдещето на които е застрашено еднакво и от едно и също място с нашето - те би трябало да помислят за самосъхранението си и да видят в целокупно самоуправна Македония своя естествена съюзница и следователно, ако не могат ни оказа някаква помощ, поне да не услужват на общите, наши и техни врагове.

Уви, за румънина, за сърбина, за гърка няма нищо по-ненавистно от македонеца, от македонския българин.

Ала рече ли румънинът, рече ли сърбинът, рече ли гъркът, рече ли въобще някой да оправдае тая македоноедщина с румънски, сръбски, гръцки народен интерес, застрашен от някаква великобългарска идея, уж преследвана от наша страна - ний ще отговорим: не съществува краска за слепия; за глухия звук не съществува!

С голямо съжаление ще отбележим, че румънинът, сърбинът и гъркът въпреки столетния си волен живот нямат нужния културен ръст, за да проумеят как тъй македонският българин, даже като български родолюбец, или по-право - именно като български родолюбец, въстава не само против разпокъсването на Македония, но и против нейното обединение с Мизия и Тракия...

В Румъния, в Сърбия и в Гърция македонците са поставени вън от всякакви писани държавни и неписани човешки закони.

В Румъния ний не можем да кажем, че сме македонци,ако не искаме, щом си покажем носът на улицата, да тръгнат подир нас десетина копои за следене всяка наша стъпка, додето намерят случай да ни отведат в участъка, дето ще измъкнат,макар и последния металик, останал в джеба ни за един обед мамалига.

В Сърбия ний не можем да кажем, че сме македонци, ако не искаме след себе си тълпа властни и невластни пройдохи, които ще ни убеждават в "право сръбство" и които, покажем ли упорство, ще ни затласкат и запсуват, както е подадине само на един "прав сърбин", разбира се, когато е дома си, а не при Сливница.

В Гърция пък, не минем ли за елини от потеклото на Темистокла или Аристида, чисто и просто намираме затвора, отдето след месец, два без причина държане православните мегали-идиоти ни хващат за ръка и ни посочват границата си с една решителност, която тъй малко биде проявена при Домокос и фарсала.

Румънските вестници пишат, че мъчно би се намерило на света управление, добро като турското. Сръбските вестници пишат, че в Македония всичко е тръгнало по мед и масло, ами нямало признателни хора. Гръцките вестници пишат, че македонските "дебелоглави варвари" се бунтували, защото не знаели какво правят.

И румънските, и сръбските, и гръцките вестници пишат, че ний сме били чудовища, от които страдали румъни, страдали сърби, страдали гърци...

Турци, румъни, сърби, гърци щели да се борят дружно против нас!

Затова румънският, сръбският и гръцкият посланици в Цариград не изпущат повод за напомняне на турското правителство да усили преследванията си против недоволния македонски българин. Затова румънските, гръцките и сръбските консули в нашата земя правят шпионски услуги на хьокюмата и му съдействуват в неговите безплодни усилия да се разправи с нас".

Турция заприлича на изскубана кокошка

"Врагът ни е вече задъхан" в. "Свобода или смърт" 1903 г.

"Турците, дива и фанатическа орда, преминаха на Балканския полуостров преди повече от петстотин години и благодарение на раздорите, които подяждаха християнските държави, а най-вече България и Византия, успяха да си подчинят тия последните и да впрегнат народите им в железния хомот на черната робия. Като победители и господари, воинствените и съгласни помежду си мохамедани се настаниха най-удобно върху гърба на победените и разкапани от несъгласие "гяури". Господарите господаруваха и си отваряха очите на четири да не изтърват от ръка тлъстия кокал, а робите робуваха и спяха непробудно, уморени от предишни борби и неуредици. Рядко се намираше да изпръхне в планината някой случайно пробуден юнак и да почне отмъстителна борба с тиранина за всекидневно вършени грабежи и безчестия. Така минаха години, век, два, три - докато агата привикна на мързеливо агаларство. И некадърен по-нататък за никаква мъчна работа, разпаса пояс, а робът, научен вече на ум и разум, усети поганския нож чак в сърцето си и размърда утрудена снага. Тогава започна освободйтелното движение между нам съседните народи, които лека-полека, един по един, де с по-голям, де с по-малък труд, измъкнаха врат из ярема и заживяха, както бог дал. Това, тъй да се каже, изскубване най-хубавите пера от крилете на Турция - пера, каквито бяха свободните днес балкански държавици - я направи да заприлича на изскубана кокошка. Нашето положение като раи, единствено върху гърба на които остана да се храни омършавяла Турция, се влоши до чудовищна степен. Какво ни оставаше да правим, ако не да подигнем глас и да поискаме подобрение в една участ, която ни туряше по-доле не само от всяка човещина, ами по-доле от всяко товарно животно? Хвала на тия смели синове на майка Македония, които ни посочиха пътя на спасението, които ни повикаха на геройска борба с нашия безбожен мъчител! Изпъкна революционната ни организация на бял свят, почна своята решителна атака - и Турция, която и без това беше загазила вече до гуша в тинята, се окончателно прекъса. Та не бяхме и сами в разрушителната работа, която пъргаво захванахме: на помощ ни бяха и арменци, и християни, и много други недоволници от азиатската неуправия. Принуден да прави грамадни разноски, за да усмирява всекидневни смутове, турчинът фалиира. Чиновници и офицери не са получили заплата за десет месеца и живеят с рушвети; другите читаци, глупави и лениви, съхнат в гладория; раите високо негопуват и като мразят "хьокюмата", с който се борят, привикват на съгласен живот помежду си; най-после "комити", страшни и неуловими сенки на нощта, бродят по цялата страна и довършват своята опасна мисия...

Обаче Турция има и своите приятели, или поне за очи приятели. И тия нейни приятели са я препили и продължават още да я подкрепят, кой по един, кой по друг начин, съобразно своите сметки. Така например, Германия гледа турците да запазят царството си по-длъжко време, защото им е дала много пари назаем, та да може да ги прибере, а още и затова, че султанът прави на германците в държавата си разни улеснения при търговската им работа и т.н. Русия, Австрия, Италия, Сърбия и Гърция имат око по на едно парче турска земя и понеже сега имат разни домашни бърканици, гледат, щото Турция да остане цяла дотогава, докогато се приготвят, за да откъснат насила от нея онова, което им се иска. Англия, франция стоят настрана и пазят внимателно да не пострадат някои техни интереси".

Българското правителство - сляпо оръдие на руската политика

"Прилагането на "реформите". Писмо". в. "Свобода или смърт" 1903 г.

"Два месеца близо откак султанът прие препоръчаните от Русия и Австрия реформи и откакто целият свят говори за тях. Великите сили веднага благодариха за готовността на султана да се съгласи за реформите. Руското правителство незабавно отправи до България и Сърбия съвети да мируват и да възпрепятствуват на всякакви движения от нихните земи за към Македония. Австрия направи същото, само с по-некомпетентен тон. Българското правителство, сляпо оръдие на руската политика, понеже беше проглушило света, че трябало да се чака много от застъпничеството на Русия по македонския въпрос, излезе да се хвали с големи заслуги. Гърция, която до даването на тия прословути реформи се мъчеше да увери хората, че гърците в Турската империя (като болшинство уж) добруват и живеят братски с турския елемент, заяви, че трябало да се простират тия реформи и върху Тесалия и крайморските брегове, дето тъй също положението не било сносно, както и в Македония. Сърбия побърза да настои за припознаването на сръбската народност в Македония, та ней (на тая народност) и на стара Сърбия да се дадат същите права, които се дават и на другите. Румънците от преко Дунав, и те побързаха да извоюват припознаване на народността им в Македония".

Австрия, тая ненаситна ламя на Балканите

"Нашата народност е обградена от всички страни", в. "Илинден" 1908 г.

"Може би никога нашите македонски работи не са правили на външния наблюдател по-жалко впечатление - никога, като днес. Защото кога други път Македония е преживявала наглед по-безизходно усложнение на положението?

Българското общество всеки ден е изненадвано от по-нови и по-нови вести за съкрушителни катастрофи в братската страна. Те не престават - напротив, те идват с измерена редовност, тия гръмотевични вести - днес от север, утре от юг, за да ги очакваме на третия ден от изток и запад. Нашата народност поради своето нещастие, че се нарича българска, е обсадена в Македония от всички страни. Ние се борехме срещу турци. Нашата бъдеща автономия уплаши гърци и сърби - и те се явиха на помощ за изтребването ни от лицето на земята. Ние се борим срещу три врага. Нашата освободителна кауза поради растящите симпатии на хуманния свят клони към решителен край. Това уплаши и Австрия, тая ненаситна ламя на Балканите. Днес ние вече чуваме за шпионската роля на австрийския консул в Битоля. А утре ще чуем и за албански чети, който австрийското злато ще изпрати да помогнат на турци, гърци и сърби. Това вижда и знае българското общество.

И то - което е целият свободен български народ - с трепетно внимание следи реформения въпрос, Ревелската среща, която може би ще излъже всички надежди, го кара да се оглежда тревожно: кои са ония, които ще водят по-нататък македонското население към самоотбрана и свобода? И тук именно българското общество, което въпреки своята близост си остава външен наблюдател, ще получи едно впечатление - жалко като никога досега"

 

Нашият идеал - автономна Македония

"Нашето нещастие и нашата сила" в. "Илинден" 1908 г.

"Централният, ако не единственият мотив за срещата в Ревел между Едуарда VII и Николая II е безспорно македонският въпрос. След миналогодишната англоруска конвенция върху палящите проблеми в Средна Азия можеше да се предвиди, че двете държави ще разпрострат рано или късно своето съглашение и върху македонския въпрос. Защото причините, които предизвикаха конвенцията между двете страни по персийския, афганистанския и тибетския въпроси са налице и в Македония. От еднана страна, вследствие радикалната промяна в общата международна конюнктура след поражението на Русия в Крайния изток, вековната вражда между двете държави в голяма степен се притъпи, понеже Русия вече не можеше да мисли за агресивна политика в Азия и английските интереси тук не бяха, както преди, заплашени от страна на Русия. От друга страна, двете държави имат жизнен интерес да турят пречка на германското триумфално шествие в Предна Азия.

След внезапно открития от барон Ерентала проeкт в делегациите за железницата Увац-Митровица-Солун Русия и Англия се почувствуваха реално засегнати в Македония. Толкоз повече, че зад гърба на Австрия стои Германия. Мюрцщегското съглашение, от което се възползува само Австрия, трябваше да се скъса.

Англия и Русия, за да препречат пътя на Австрия и Германия в Македония, фатално бяха заставени да прегърнат обща реформена програма за Македония. И така, от една страна, да изпречат бариер на австрийското нахлуване в Македония; от друга - да се тури край на вълненията във вилаетите, вълнения, които дават възможност на Австрия да лови риба в мътна вода, двете сили трябаше да се съгласят и върху нашия въпрос. Най-после общественото мнение, главно в Англия, дето населението е с високо правосъзнание, и отчасти в Русия, бе възмутено дълбоко от дивите изстъпления на турските власти и от тяхното косвено съдействие на чуждите въоръжени пропаганди. Ето главният мотив в общи черти за срещата в Ревел.

Какви ще са сетнините от тая среща?

Решаването на македонския въпрос при днешната международна обстановка и при взаимното съотношение на вътрешните реални революционни и консервативни обществени сили е възможно само посредством редица компромиси. Зла мащеха орисия ни е запратила в един пленителен кът, днес превърнат в юдол на плач, дето се преплитат и взаимно се изключват непримирими интереси. Тук се кръстосват диаметрално противоположните стремежи на разните нации, които живеят в страната. Полетът на българското население в Македония, неговия устрем към свободен политически и културен живот е спъван от другите нации. Турското население в страната днес за днес, па и за близкото бъдеще е и ще е доволно от сегашния режим; то е най-консервативната обществена сила, защото отчасти е гарантирано и главно - защото гние в дълбоко невежество. Гръцкото население под влиянието на атинските шовинисти, които бълнуват за някогашната византийска империя, е върл, непримирим враг на свободна, неприсъединена към Елада Македония. Също изкалъпените с огън и пари сърби под натиска на белградските шовинисти се противопоставят на нашия идеал - автономна Македония"

 

Началото на годината е белязано с честването на годишнини от рождението на велики поети и революционери. Преди седмица се навършиха 170 години от рождението на Христо Ботев.

Днес се навършват 140 години от рождението на Пейо Яворов, другият претендент за лавровия венец на най-великия български поет. Яворов е роден на днешния ден (по нов стил) през 1878 г. само два месеца преди създаването на Третата българска държава.

Освен че са гениални поети, Ботев и Яворов си приличат и по други показатели. И двамата са революционери - Ботев се е борил и загинал за освобождението на България, докато голяма част от живота на Яворов е посветена на освобождението на Македония, останала под османска власт след 1878 г. И двамата, също така, освен поети са и публицисти.

Публицистиката на Яворов е по-малко позната дори от тази на Ботев. У публициста Яворов липсва огненият ботевски плам и унищожителна ирония. В неговите статии обаче има трезв и дълбок анализ на международното и вътрешното положение. Основна тема за Яворов е Македония.

В статиите си той изтъква, че всички велики сили, включително Русия, преследват само и единствено своите интереси на Балканите и често са против българските въжделения за единна и свободна България. Яворов гневно критикува сръбските, гръцките и румънските домогвания към български земи. Той е убеден, че ако единственият враг на българите са били турците, то те много лесно и бързо са щели да се освободят от тяхната власт.

Интересен момент в публицистиката на Яворов е, че той говори за автономна Македония. Но изтъква, че това е компромис и обяснява, че борбата за автономна Македония е цел на българските патриоти. Яворов отбелязва, че румънците, сърбите и гърците не могат да проумеят как македонският българин именно като български родолюбец е против разпокъсването на Македония, но и против нейното обединение с Мизия и Тракия.

Ето малко от творчеството на публициста Яворов.

Завоевателните намерения на Русия

Предговор към книгата "Гоце Делчев", 1904 г.

"Делото на Каравелова, Ботева и Левски, освобождението на целокупната българска родина чрез революция, беше осуетено, ако не случайно, поне твърде неочаквано. То се знае, апостолите на българската свобода не мислеха, че петвековния роб ще види боева сполука. Но те имаха предвид сигурен политически успех.

Българското движение, оставено да се развива в еднъж усвоената посока, рано или късно би достигнало целта си. Мизия, Тракия и Македония в неразривно единство стъпка по стъпка напред биха получили самоуправление. Народът, изнесъл на плещите си трудната борба, горд в съзнанието на извършения подвиг, би знаел да цени благото на свободата. И нашето племе, свършило предварителната работа по формирането си като политическа единица, би се предало на тихо културно развитие като достоен член от семейството на културните човешки племена.

Обаче Русия, възползувана от смутовете в европейските турски области през нещастната 76 година, поиска да осъществи или поне в краен случай да приближи осъществяването на своите завоевателни намерения спрямо турското наследство. Тя обяви тъй наречената Освободителна война, която свърши с един съдбоносен за нас резултат — отечеството ни беше разкъсано на три части. И големият български въпрос остана да се развива при най-опаки условия, като се раздроби на сума по-малки въпроси, живи рани върху българския обществен организъм в цялост.

Ний само ще поменем досегашните съсипателни за народа лутаници на Мизия и Тракия, по-напред всяка отделно, а после съединени, и ще поговорим за областта, която биде оставена под непосредствено турско заповедничество.

Македония, онеправдана от европейската дипломация, протестира твърде смело: Джумайско, Малашевско и Разложко почти цели две години бяха в открито въстание, Прилепско и Охридско, макар за по-кратко време, не останаха надире. Но шепа хора не можеха да сломят волята на "седем краля" — мъртвородения 23-и член от берлинските постановления хвърляше прах в очите на цял свят. Най-после те преклониха глава с вяра, че Русия не ще остави делото си наполовина и че "свободните братя" все ще успеят при благоприятен случай да направят нещо. Прочее населението мирно помъкна стария хомот. И страната отново се превърна в театър на църковно-училищни трагикомедии. Разбира се, твърде случайните хайдушки вироглавства не заслужават внимание.

Тъй минаха ред години, десет и повече, в мъчителни очаквания, в празни сънища. През това време руското правителство употреби всички средства да покаже, че славянството и православието са две овчи кожи върху гърба на един хитър вълк. Официална България се луташе по кривите пътеки на дипломацията  - и много естествено, вадеше очи, наместо да изпише вежди"

Берлинско, виенско и петербургско криво хоро на балканска земя

"Ако имахме само един враг", в. "Свобода или смърт" 1903 г.

"Наистина, ако бяхме имали само един враг, ако беше против нас един-едничък турчинът, макар десет погански хомота да бяха на врата ни, досега биха станали на парчета и десеттях.

Ний говорихме по-рано за сметките и домогванията на Германия, Австрия и Русия - държави, които вардят от сгромолясване османското царство и които насърчават Стамбулския кръволок да ни унищожи с огън и меч.

Ни поменахме на същото място Румъния, Сърбия и Гърция - дребосъци, които по наощрение от големите играят на бос крак върху кремениста балканска земя ту берлинско, ту виенско, ту петербургско криво хоро. И колкото по-безчовечна е политиката на Германия, Австрия и Русия, толкова по-жалка е политиката на Румъния, Сърбия и Гърция.

Всеки колко-годе разбран в политиката човек знае, че нашите малки съседи за своя пагуба стават мостове на чужди кола.

Осъществяват ли Германия, Австрия и Русия своите замисли по наследството на Турция - ето пътищата, които ще ги отведат към това наследство: Сърбия - Македония - покрай Гърция; Румъния - Мизия и Тракия.

Румъния, България, Сърбия ще бъдат прегазени, Гърция ще бъде пребита. Ако Румъния, Сърбия и Гърция биха водили една трезва и самостоятелна политика, те биха ударили назад от пътя, в който слепешком днес вървят и който ще ги отведе утре в тинята на вечния позор, а другия ден в пропастта на сигурната гибел.

Път, който ще ги отведе утре в тинята на вечния позор, защото като страни, които до вчера са мъкнали заедно с нас турския хомот, и като страни, в които божем цъфтят свободата и цивилизацията - те просто, за да опазят своето достойнство, би трябало, ако не са кадърни да сторят нещо повече, поне да уважават нашето стремление към свобода и цивилизация.

Път, който ще ги отведе други ден в пропастта на сигурната гибел, защото като страни, бъдещето на които е застрашено еднакво и от едно и също място с нашето - те би трябало да помислят за самосъхранението си и да видят в целокупно самоуправна Македония своя естествена съюзница и следователно, ако не могат ни оказа някаква помощ, поне да не услужват на общите, наши и техни врагове.

Уви, за румънина, за сърбина, за гърка няма нищо по-ненавистно от македонеца, от македонския българин.

Ала рече ли румънинът, рече ли сърбинът, рече ли гъркът, рече ли въобще някой да оправдае тая македоноедщина с румънски, сръбски, гръцки народен интерес, застрашен от някаква великобългарска идея, уж преследвана от наша страна - ний ще отговорим: не съществува краска за слепия; за глухия звук не съществува!

С голямо съжаление ще отбележим, че румънинът, сърбинът и гъркът въпреки столетния си волен живот нямат нужния културен ръст, за да проумеят как тъй македонският българин, даже като български родолюбец, или по-право - именно като български родолюбец, въстава не само против разпокъсването на Македония, но и против нейното обединение с Мизия и Тракия...

В Румъния, в Сърбия и в Гърция македонците са поставени вън от всякакви писани държавни и неписани човешки закони.

В Румъния ний не можем да кажем, че сме македонци,ако не искаме, щом си покажем носът на улицата, да тръгнат подир нас десетина копои за следене всяка наша стъпка, додето намерят случай да ни отведат в участъка, дето ще измъкнат,макар и последния металик, останал в джеба ни за един обед мамалига.

В Сърбия ний не можем да кажем, че сме македонци, ако не искаме след себе си тълпа властни и невластни пройдохи, които ще ни убеждават в "право сръбство" и които, покажем ли упорство, ще ни затласкат и запсуват, както е подадине само на един "прав сърбин", разбира се, когато е дома си, а не при Сливница.

В Гърция пък, не минем ли за елини от потеклото на Темистокла или Аристида, чисто и просто намираме затвора, отдето след месец, два без причина държане православните мегали-идиоти ни хващат за ръка и ни посочват границата си с една решителност, която тъй малко биде проявена при Домокос и фарсала.

Румънските вестници пишат, че мъчно би се намерило на света управление, добро като турското. Сръбските вестници пишат, че в Македония всичко е тръгнало по мед и масло, ами нямало признателни хора. Гръцките вестници пишат, че македонските "дебелоглави варвари" се бунтували, защото не знаели какво правят.

И румънските, и сръбските, и гръцките вестници пишат, че ний сме били чудовища, от които страдали румъни, страдали сърби, страдали гърци...

Турци, румъни, сърби, гърци щели да се борят дружно против нас!

Затова румънският, сръбският и гръцкият посланици в Цариград не изпущат повод за напомняне на турското правителство да усили преследванията си против недоволния македонски българин. Затова румънските, гръцките и сръбските консули в нашата земя правят шпионски услуги на хьокюмата и му съдействуват в неговите безплодни усилия да се разправи с нас".

Турция заприлича на изскубана кокошка

"Врагът ни е вече задъхан" в. "Свобода или смърт" 1903 г.

"Турците, дива и фанатическа орда, преминаха на Балканския полуостров преди повече от петстотин години и благодарение на раздорите, които подяждаха християнските държави, а най-вече България и Византия, успяха да си подчинят тия последните и да впрегнат народите им в железния хомот на черната робия. Като победители и господари, воинствените и съгласни помежду си мохамедани се настаниха най-удобно върху гърба на победените и разкапани от несъгласие "гяури". Господарите господаруваха и си отваряха очите на четири да не изтърват от ръка тлъстия кокал, а робите робуваха и спяха непробудно, уморени от предишни борби и неуредици. Рядко се намираше да изпръхне в планината някой случайно пробуден юнак и да почне отмъстителна борба с тиранина за всекидневно вършени грабежи и безчестия. Така минаха години, век, два, три - докато агата привикна на мързеливо агаларство. И некадърен по-нататък за никаква мъчна работа, разпаса пояс, а робът, научен вече на ум и разум, усети поганския нож чак в сърцето си и размърда утрудена снага. Тогава започна освободйтелното движение между нам съседните народи, които лека-полека, един по един, де с по-голям, де с по-малък труд, измъкнаха врат из ярема и заживяха, както бог дал. Това, тъй да се каже, изскубване най-хубавите пера от крилете на Турция - пера, каквито бяха свободните днес балкански държавици - я направи да заприлича на изскубана кокошка. Нашето положение като раи, единствено върху гърба на които остана да се храни омършавяла Турция, се влоши до чудовищна степен. Какво ни оставаше да правим, ако не да подигнем глас и да поискаме подобрение в една участ, която ни туряше по-доле не само от всяка човещина, ами по-доле от всяко товарно животно? Хвала на тия смели синове на майка Македония, които ни посочиха пътя на спасението, които ни повикаха на геройска борба с нашия безбожен мъчител! Изпъкна революционната ни организация на бял свят, почна своята решителна атака - и Турция, която и без това беше загазила вече до гуша в тинята, се окончателно прекъса. Та не бяхме и сами в разрушителната работа, която пъргаво захванахме: на помощ ни бяха и арменци, и християни, и много други недоволници от азиатската неуправия. Принуден да прави грамадни разноски, за да усмирява всекидневни смутове, турчинът фалиира. Чиновници и офицери не са получили заплата за десет месеца и живеят с рушвети; другите читаци, глупави и лениви, съхнат в гладория; раите високо негопуват и като мразят "хьокюмата", с който се борят, привикват на съгласен живот помежду си; най-после "комити", страшни и неуловими сенки на нощта, бродят по цялата страна и довършват своята опасна мисия...

Обаче Турция има и своите приятели, или поне за очи приятели. И тия нейни приятели са я препили и продължават още да я подкрепят, кой по един, кой по друг начин, съобразно своите сметки. Така например, Германия гледа турците да запазят царството си по-длъжко време, защото им е дала много пари назаем, та да може да ги прибере, а още и затова, че султанът прави на германците в държавата си разни улеснения при търговската им работа и т.н. Русия, Австрия, Италия, Сърбия и Гърция имат око по на едно парче турска земя и понеже сега имат разни домашни бърканици, гледат, щото Турция да остане цяла дотогава, докогато се приготвят, за да откъснат насила от нея онова, което им се иска. Англия, франция стоят настрана и пазят внимателно да не пострадат някои техни интереси".

Българското правителство - сляпо оръдие на руската политика

"Прилагането на "реформите". Писмо". в. "Свобода или смърт" 1903 г.

"Два месеца близо откак султанът прие препоръчаните от Русия и Австрия реформи и откакто целият свят говори за тях. Великите сили веднага благодариха за готовността на султана да се съгласи за реформите. Руското правителство незабавно отправи до България и Сърбия съвети да мируват и да възпрепятствуват на всякакви движения от нихните земи за към Македония. Австрия направи същото, само с по-некомпетентен тон. Българското правителство, сляпо оръдие на руската политика, понеже беше проглушило света, че трябало да се чака много от застъпничеството на Русия по македонския въпрос, излезе да се хвали с големи заслуги. Гърция, която до даването на тия прословути реформи се мъчеше да увери хората, че гърците в Турската империя (като болшинство уж) добруват и живеят братски с турския елемент, заяви, че трябало да се простират тия реформи и върху Тесалия и крайморските брегове, дето тъй също положението не било сносно, както и в Македония. Сърбия побърза да настои за припознаването на сръбската народност в Македония, та ней (на тая народност) и на стара Сърбия да се дадат същите права, които се дават и на другите. Румънците от преко Дунав, и те побързаха да извоюват припознаване на народността им в Македония".

Австрия, тая ненаситна ламя на Балканите

"Нашата народност е обградена от всички страни", в. "Илинден" 1908 г.

"Може би никога нашите македонски работи не са правили на външния наблюдател по-жалко впечатление - никога, като днес. Защото кога други път Македония е преживявала наглед по-безизходно усложнение на положението?

Българското общество всеки ден е изненадвано от по-нови и по-нови вести за съкрушителни катастрофи в братската страна. Те не престават - напротив, те идват с измерена редовност, тия гръмотевични вести - днес от север, утре от юг, за да ги очакваме на третия ден от изток и запад. Нашата народност поради своето нещастие, че се нарича българска, е обсадена в Македония от всички страни. Ние се борехме срещу турци. Нашата бъдеща автономия уплаши гърци и сърби - и те се явиха на помощ за изтребването ни от лицето на земята. Ние се борим срещу три врага. Нашата освободителна кауза поради растящите симпатии на хуманния свят клони към решителен край. Това уплаши и Австрия, тая ненаситна ламя на Балканите. Днес ние вече чуваме за шпионската роля на австрийския консул в Битоля. А утре ще чуем и за албански чети, който австрийското злато ще изпрати да помогнат на турци, гърци и сърби. Това вижда и знае българското общество.

И то - което е целият свободен български народ - с трепетно внимание следи реформения въпрос, Ревелската среща, която може би ще излъже всички надежди, го кара да се оглежда тревожно: кои са ония, които ще водят по-нататък македонското население към самоотбрана и свобода? И тук именно българското общество, което въпреки своята близост си остава външен наблюдател, ще получи едно впечатление - жалко като никога досега"

 

Нашият идеал - автономна Македония

"Нашето нещастие и нашата сила" в. "Илинден" 1908 г.

"Централният, ако не единственият мотив за срещата в Ревел между Едуарда VII и Николая II е безспорно македонският въпрос. След миналогодишната англоруска конвенция върху палящите проблеми в Средна Азия можеше да се предвиди, че двете държави ще разпрострат рано или късно своето съглашение и върху македонския въпрос. Защото причините, които предизвикаха конвенцията между двете страни по персийския, афганистанския и тибетския въпроси са налице и в Македония. От еднана страна, вследствие радикалната промяна в общата международна конюнктура след поражението на Русия в Крайния изток, вековната вражда между двете държави в голяма степен се притъпи, понеже Русия вече не можеше да мисли за агресивна политика в Азия и английските интереси тук не бяха, както преди, заплашени от страна на Русия. От друга страна, двете държави имат жизнен интерес да турят пречка на германското триумфално шествие в Предна Азия.

След внезапно открития от барон Ерентала проeкт в делегациите за железницата Увац-Митровица-Солун Русия и Англия се почувствуваха реално засегнати в Македония. Толкоз повече, че зад гърба на Австрия стои Германия. Мюрцщегското съглашение, от което се възползува само Австрия, трябваше да се скъса.

Англия и Русия, за да препречат пътя на Австрия и Германия в Македония, фатално бяха заставени да прегърнат обща реформена програма за Македония. И така, от една страна, да изпречат бариер на австрийското нахлуване в Македония; от друга - да се тури край на вълненията във вилаетите, вълнения, които дават възможност на Австрия да лови риба в мътна вода, двете сили трябаше да се съгласят и върху нашия въпрос. Най-после общественото мнение, главно в Англия, дето населението е с високо правосъзнание, и отчасти в Русия, бе възмутено дълбоко от дивите изстъпления на турските власти и от тяхното косвено съдействие на чуждите въоръжени пропаганди. Ето главният мотив в общи черти за срещата в Ревел.

Какви ще са сетнините от тая среща?

Решаването на македонския въпрос при днешната международна обстановка и при взаимното съотношение на вътрешните реални революционни и консервативни обществени сили е възможно само посредством редица компромиси. Зла мащеха орисия ни е запратила в един пленителен кът, днес превърнат в юдол на плач, дето се преплитат и взаимно се изключват непримирими интереси. Тук се кръстосват диаметрално противоположните стремежи на разните нации, които живеят в страната. Полетът на българското население в Македония, неговия устрем към свободен политически и културен живот е спъван от другите нации. Турското население в страната днес за днес, па и за близкото бъдеще е и ще е доволно от сегашния режим; то е най-консервативната обществена сила, защото отчасти е гарантирано и главно - защото гние в дълбоко невежество. Гръцкото население под влиянието на атинските шовинисти, които бълнуват за някогашната византийска империя, е върл, непримирим враг на свободна, неприсъединена към Елада Македония. Също изкалъпените с огън и пари сърби под натиска на белградските шовинисти се противопоставят на нашия идеал - автономна Македония"

Коментари

БРАВО

на редакцията за горния текст. Дано повече хора го прочетат, дано повече учители по история го дадат на учениците си.... ех мечти!
Постулат: Русия е проказата на планетата Земя!

Много точно написано! О доста

Много точно написано! О доста време не бях чел нещо толкова достойно.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията