Световната банка прогнозира глобален икономически растеж от 3.1% през 2018 година, след много по-силна от очакваното 2017, тъй като възстановяването на инвестициите, производството и търговията продължава, а развиващите се икономики, които са експортно ориентирани, извличат полза от стабилизирането на цените на суровините.

Това обаче до голяма степен се разглежда като краткосрочен възход. В по-дългосрочен план експертите на международната финансова институция прогнозират забавянето на растежа, което излага на риск повишаването на жизнения стандарт и намаляване на бедността по света. От Световната банка напомнят, че именно растежът е мярката, която показва колко бързо може да се расте икономиката, когато човешките ресурси и капиталите, с които разполагат държавите, се използват пълноценно.

Прогнозата за България е за ръст от 3.9% през тази година и 4 на сто през 2019 г., което е увеличение спрямо миналогодишните прогнози на Световната банка за 3.7% и през двете години.

Растежът в развитите икономики се очаква да намалее леко до 2.2% през 2018 г., тъй като централните банки постепенно премахнаха въведените след кризата промени в монетарната си политика и инвестиционните нива се възстановяват. Европейската централна банка (ЕЦБ) вече обяви, че започва да прекратява масивната подкрепа, която предостави на 19-те члена на еврозоната в помощ след кризите през последните години. Растежът на развиващите се пазари и развиващите се икономики като цяло се очаква да се повиши до 4.5% през 2018 г., тъй като активността на износителите на стоки продължава да се възстановява.

"Възстановяване на глобалния растеж в един по-широк обхват не е окуражаващо, но това не е време за самодоволство", каза председателят на Групата на Световната банка Джим Йон Ким.

Това е чудесна възможност да се инвестира в човешки капитал и активи, свързани с условията на труд. Ако политиците по целия свят се съсредоточат върху тези ключови инвестиции, те могат да увеличат производителността на своите страни, да увеличат участието на работната сила и да се доближат до целите за прекратяване на крайната бедност и за насърчаване на споделен просперитет.

2018 е на път да бъде първата година след финансовата криза 2007-2009, в която световната икономика ще работи на или близо до пълния си капацитет. След като този ефект се изчерпи обаче, политиците ще трябва да погледнат отвъд инструментите на паричната и фискалната политика, за да стимулират краткосрочния растеж и да обмислят инициативи, които по-скоро ще стимулират дългосрочния потенциал за растеж. Забавянето на потенциалния растеж е резултат от годините на омекотяване на ръста на производителността, слабите инвестиции и застаряването на работната сила в световен план. Това засяга икономиките, които представляват над 65% от световния БВП. Без усилията за съживяване на потенциала на растежа спадът може да продължи през следващото десетилетие и може да забави средния глобален ръст с четвърт процентен пункт и средния растеж на развиващите се пазари и развиващите се икономики с половин процент през този период.

"Анализът на движещите сили, които забавят потенциала на растежа, показва, че ние не сме безпомощни пред тях", казва Шантанаян Деваражан от Световната банка.

Реформите, които насърчават качественото образование и здраве, както и подобряването на инфраструктурните услуги, могат значително да укрепят потенциалния растеж, особено между нововъзникващите пазари и развиващите се икономики. Някои от тези реформи вероятно ще бъдат възпрепятствани от политически силни групи, поради което е толкова важно информацията за ползите от тях да е прозрачна и обществено достъпна.

Рисковете пред перспективите за растежа са сериозни. Внезапно затягане на условията за глобално финансиране може да ограничи обхвата му. Ескалирането на търговските ограничения - санкции и др., и нарастващото геополитическо напрежение може да попречи на доверието и активността. От друга страна, по-силен от очаквания растеж може да се осъществи и в няколко големи икономики, като по-нататъшно разширяване на глобалния възход.

"Тъй като нивата на безработица се връщат към нивата отпреди кризата и икономическата картина е по-благоприятна в развитите икономики и в развиващия се свят, политиците ще трябва да разгледат нови подходи за поддържане на темпа на растеж", каза директорът на Световната банка Айхан Косе. "По-конкретно, реформите за повишаване на производителността вече са назрели, тъй като натискът върху потенциала за растеж от застаряващото население се засилва".

В доклада си експертите на Световната банка разглеждат перспективите за потенциален растеж във всеки от шестте глобални региона; уроците от колапса на цените на петрола в периода 2014-2016 г.; и връзката между по-високи нива на умения и образование и по-ниски равнища на неравенство в развиващите се пазари и развиващите се икономики.

За региона Европа и Централна Азия, която включва и Русия и Турция, прогнозата е за спад на растежа до 2.9% през 2018 г. от около 3.7% през 2017 г. Възстановяването се очаква да продължи в източната част на региона, движено от икономиките, изнасящи суровини, което се компенсира от постепенното забавяне в западната част като резултат от умерената икономическа активност в еврозоната. Повишената политическа несигурност и възобновяването на спада в цените на петрола представляват риск от по-нисък от очаквания растеж. Очаква се растежът в Русия да е 1.7% през 2018 г., колкото беше и миналата година. През тази година икономиката на Турция се очаква да се забави до 3.5% ръст спрямо 6.7% през 2017 г.

Публикувани снощи данни на европейската статистика показват, че за първи път от 10 години безработицата в ЕС най-ниска - през ноември в целия ЕС тя е била 7.3% - най-ниска от октомври 2008 г.

В свой доклад от миналата година СБ констатира, че през 2017 г. общият брой на бедните се е увеличил с 2.5 милиона (от 766 на 768.5 милиона), оставяйки дела на световното население, който попада в тази категория непроменен - 10.7%. Установената линия на бедност е 1.9 долара на ден. Линията на бедност в България ще е 321 лева през 2018 г. - около 197 долара, което прави около 6.5 долара на ден. Въпреки това страната ни продължава да е най-бедната в ЕС, с най-голям дял хора, застрашени от социално изключване и най-висока смъртност.