Д-р Станимир Хасърджиев е председател на УС на Националната пациентска организация. Оттам вече предупредиха, че ако актуализацията на бюджета на НЗОК не бъде гласувана от този парламент, през септември много пациенти ще бъдат оставени без лекарства и ще бъде затруднен достъпа им до лечение в болниците. Клуб Z потърси д-р Хасърджиев, за да разбере доколко реална е подобна опасност.

- Вярвате ли, че има възможност в оставащите дни или часове до оставката на кабинета парламентът да гласува актуализацията на бюджета на НЗОК?
- Скептик съм, че това е възможно да се случи. Най-неприятното е, че се създава усещането и впечатлението, че дори да се случи актуализацията, тя се прави единствено и само, за да няма лекарски протести. Ако забелязвате малкото пари, които се предлагат да бъдат подхвърлени на здравната каса, са с цел да се тушира напрежението сред лекарите. Ние като пациентска организация подкрепяме, разбира се, искането на лечебните заведения. Те трябва да получават достатъчно средства, за да се лекуват пациентите. Но здравеопазването не е само болници. Задаваме логичния въпрос - влизайки пациентът в болницата с какво ще бъде лекуван. Ако на човек му се налага сърдечна операция примерно с какви средства ще бъде сложена сърдечната клапа. Тези пари, дори и да ги гласуват ще стигнат само за клиничните пътеки, но не и за другите дейности.

- Искате да кажете, че пари за лекарства и медицински изделия няма?

- Да, това е най-странното в предложението на правителството. Те или подведени, или благодарение на пълна некомпетентност са орязали парите за лекарства и за медицински изделия. Здравната каса иска 329 млн. лв. в това число са както парите за лечебните заведения, така и за лекарства и т. н. Предложението на кабинета е за 220 млн. лв., но само за лечебните заведения. На практика по думите на шефката на Националната здравна каса д-р Румяна Тодорова, на 15 септември касата няма да може повече да заплаща никакви лекарства за 1,5 млн. български граждани, както и медицински изделия. Това ще засегне огромни групи от населението - хората със сърдечносъдови заболявания, с повишен холесторол, с астма, с хронична белодробна болест. Всички хронично болни ще бъдат засегнати. Касата ще изпадне в неспособност да изплаща техните лекарства. Какво ще направят те? Да спрат да си пият лекарствата?

- Имате ли сигнали вече за такъв тип проблеми?
- Все още не. Касата продължава да заплаща и се надяваме да намери начин да продължи да заплаща за лекарствата. Огромни групи хора разчитат на тези лекарства, благодарение на тях те са живи, успяват да ходят на работа, плащат си данъците и се включват успешно в икономиката на държавата. Не е никак розова ситуацията. Всичко ще остане за следващото Народно събрание, на което актуализацията трябва да е една от първите задачи. Да се надяваме, че дотогава системата няма да изпадне в пълен финансов колапс.

- Според мнението на някои експерти тази актуализация не е толкова спешна, тя е за дефицит в бъдеще време и че може да се отложи и че ситуацията не е толкова спешна. Как бихте коментирали тези виждания?
- Не бих си позволил да се поставям на нивото на тези т.нар. експерти и да давам коментар на тяхната експертност, но вярвам на разчетите на експертите в НЗОК, на нейния управител, на Надзорния съвет. Те ясно показват, че минимално необходимите средства за касата са 329 млн. лв. Чух и премиерът, който обясняваше, че касата щяла да намери начин, сама да се оправи и друг път е била във финансов недостиг. Това показва едно абсолютно игнориране на здравеопазването от нашите политици, което е пагубно за системата- тази абсолютно провалена система, която е докарана до дъното и е докарала хората до окаяно състояние. Не може премиерът да говори как с такава огромна финансова дупка касата сама ще намери начин да се справи. Начинът е ясен - касата ще спре да плаща. Тази позиция на ключови политици в България ясно показва какво е отношението на българските политици към здравеопазването. 

В продължение на много години много правителства подценяват здравеопазването и го разглеждат като разход, а не както в останалата част от света като инвестиция в работоспособността и ефективността на населението си, която многократно се изплаща във форма на икономически растеж. Тук в България нещата изглеждат по друг начин - това е един разход, без който не можем, но ако може да дадем минималните средства за това. Ако системата оцелее, оцелее.