Ad Config - Website header

 

Article_top

Северна и Южна Корея възобновиха диалога помежду си, но нима наистина резултатът от него ще бъде по-различен от предишните опити за разговори между Пхенян и Сеул? Както и по-рано, Южна Корея "ще възнагради" скандалното поведение на северния си съсед като му предостави значителни средства, нарушавайки по този начин неотдавна наложените санкции от Съвета за сигурност на ООН. Междувременно Северна Корея ще продължава да преследва целта си за развитие на междуконтинентални балистични ракети, които вече многократно са изпитвали при опити от октомври 2006 г., май 2009 г., февруари 2013 г., януари 2016 г., септември 2016 г. и септември 2017 г.

Всеки ракетен тест би бил отличен повод за САЩ да направят в Северна Корея онова, което Израел извърши в Ирак през 1981 г. и в Сирия през 2007 г., а именно - да използва добре насочени конвенционални оръжия, за да унищожи ядрените и оръжията за масово унищожение на режими, които не би трябвало да притежават такива.

Разбира се, има причини за това Вашингтон да не предприема действия срещу режима в Пхенян. Но най-често цитираните са твърде слабо обосновани.

Един от погрешно използваните аргументи да не се атакува Северна Корея е страхът от отмъщение чрез директни ответни действия. Американските разузнавателни агенции твърдят, че изолираната комунистическа страна вече разполага с балистични ракети с ядрени бойни глави, които могат да достигнат до територията на САЩ. Това обаче, ако не преувеличение, е най-малко бъдеща прогноза, която все още може да бъде пресечена чрез предприемането на бързи действия. Първото севернокорейско ядрено устройство, което би могло да бъде миниатюризирано в бойна глава за балистични ракети с голям обхват, бе тествано на 3 септември 2017 г., докато първата междуконтинентална балистична ракета бе тествана на 28 ноември 2017 г. Ако севернокорейците успеят да завършат мащабното инженерно разработване и първоначалното производство на оперативни балистични ракети с ядрени бойни глави в кратък период от време - при с техния съвсем ограничен бюджет, то тогава тяхната степен на владеене на науката и инженерството би била безпрецедентна и наистина феноменална. Но това обаче едва ли е така.

В действителност Северна Корея би могла да отмъсти за всяка атака, използвайки своята ракетна артилерия срещу столицата на южния си съсед и околностите й, където само на около 35 мили (около 56 километра - б.р.) от разделителната линия живеят близо 20 милиона души. Американските военни изтъкват риска от "море от огън", за да оправдаят бездействието си. Но тази уязвимост не трябва да парализира политиката на САЩ поради една проста причина: в голяма степен тези страхове произтичат от самите тях.

Когато - тогава. Преди 40 г. американският президент Джими Картър реши да изтегли всички военни части от Южна Корея, съветниците по отбраната (сред които и аз), призоваха правителството в Сеул да премести министерствата и администрацията далеч от северната граница, и да предостави стимули това да направят и частни компании. Южна Корея трябваше да помисли за създаването на адекватни убежища, като тези в швейцарския град Цюрих, където всяка новопостроена сграда трябва да разполага със специално помещение за защита на гражданите. (По този начин при евентуална атака броят на цивилните жертви би бил много по-нисък, ако те не напускат домовете си, за да търсят убежище). Освен това, през следващите години, властите в Сеул имаха възможност да закупят противоракетни системи от Израел и САЩ, които биха могли да отбият 95% от севернокорейските ракети, насочени към населени места в страната.

Но през последните четири десетилетия южнокорейските правителства практически не предприеха никакви действия в изброените по-горе насоки. Официално обявените 3257 бомбоубежища в района на Сеул не са нищо повече от подземни търговски центрове, метростанции и хотелски паркинги, в които при това няма нито храна, нито медицински комплекти, нито противогази. Вместо закупуване на система за противоракетна отбрана от Израел южнокорейците предпочетоха да изхарчат парите си за разработването на ново поколение бомбардировач, насочен към Япония.

Дори и сега обаче броят на жертвите може да бъде минимализиран чрез програма за устойчивост при катастрофи. Тя трябва да включва подсилване на приземни етажи на сгради от всякакъв мащаб, за да бъде гарантирана защитата на цивилните при евентуална атака от страна на Северна Корея.

В крайна сметка, не бива да се позволява умишленото бездействие на Южна Корея в продължение на години да парализира САЩ пред лицето на огромната заплаха за собствените им национални интереси, а също и на техните съюзници в други части на света. Северна Корея продава своите балистични ракети - най-вече на Иран, не е трудно да си представим, че продава също и ядрените си оръжия.

Друга често посочвана причина за това САЩ да се въздържат от атака - че ще бъде много трудно тя да бъде извършена бързо и успешно - е дори още по-малко убедителна. Твърди се, че унищожаването на севернокорейските ядрени съоръжения ще изисква хиляди бомбардировки. Но всички ядрени съоръжения на Северна Корея - известни и възможни - не са по-повече от няколко дузини, а повечето от тях са и доста малки. При липса на разумен военен план унищожаването им би могло да изисква десетки хиляди въздушни удари.

За съжаление, не за първи път военното планиране на САЩ може да се окаже необосновано. Американските военновъздушни сили обикновено отхвърлят масираните удари, настоявайки вместо това за общо "потискане на вражеските въздушни защити". Това е особен вид стратегия, при който всеки радар на въздушната отбрана, ракети "земя-въздух" и бойни самолети в дадена страна трябва да бъде бомбардирана отделно с цел предпазване на американските пилоти от излишни рискове. Като се има предвид, че радарните, ракетите и въздухоплавателните средства на Северна Корея са отдавна остарели, с буквално античен електронен механизъм, изискванията на ВВС не са нищо друго освен извинение за бездействие.

Може би единствената добра причина, която би трябвало да ни разколебава за нападение срещу Северна Корея, е Китай. Пекин обаче едва ли ще се намеси с действия срещу САЩ. Идеята за Китай като защитник на Северна Корея е отдавна излязла от употреба. Да, китайците не биха искали Северна Корея да изчезне, а американските войски да се придвижват в близост до границите им.

Причината се корени в друго. Ядрените оръжия гарантират независимост на Северна Корея от китайско влияние. Един от възможните сценарии за ситуацията след възможните американски удари, когато режимът в Пхенян няма да съществува, предвижда доминиращо влияние на Пекин над Южна Корея. А в Сеул вече има политици - като например президент Мун Дже-ин, които биха предпочели китайския вместо американския патронаж над страната им. Корейски полуостров, доминиран от Китай, ще направи Япония по-малко сигурна и ще ограничи влиянието на САЩ в Тихия океан. Това е разковничето.

На теория атака срещу Северна Корея би могла да бъде предотвратена от политическото обединение на полуострова, при което САЩ ще успокоят китайските страхове, като бързо дислоцират своите войски на юг, вместо да ги преместват на север. На практика обаче това ще бъде труден план не само защото правителството на Южна Корея и гражданите й като цяло не желаят да споделят просперитета си с изостаналия Север, както някога направиха западногерманците със своите източногермански сънародници.

Засега изглежда очевидно, че военните власти на САЩ са изключили предполагаема военна възможност за справяне със севернокорейския проблем. Но Вашингтон все още може да отърве света от огромната опасност, произтичаща от Северна Корея, ако предприеме необходимите действия, преди Пхенян да успее да развие ядрени оръжия за поразяване на далечни разстояния.

Вярно е, че Индия, Израел и Пакистан имат такъв арсенал, без до този момент да има катастрофални последици от това. Но всеки от тях е доказал своята надеждност по един или друг начин - нещо, което не може да се каже за Северна Корея. Техните посолства в други страни, например, не продават наркотици и не са замесени с трафик на фалшиви банкноти. Още повече, че тези три страни вече са преминали през тежки кризи и са водили войни, без да използват "ядрения коз", така, както прави Ким Чен Ун.

Северна Корея е различна и политиците в САЩ трябва да признаят реалността, преди да е станало твърде късно.

------

* Авторът е британски политолог от румънски произход. Статията е публикувана в издането "Форин полиси" и препечатана от агенция Фокус.

 

Северна и Южна Корея възобновиха диалога помежду си, но нима наистина резултатът от него ще бъде по-различен от предишните опити за разговори между Пхенян и Сеул? Както и по-рано, Южна Корея "ще възнагради" скандалното поведение на северния си съсед като му предостави значителни средства, нарушавайки по този начин неотдавна наложените санкции от Съвета за сигурност на ООН. Междувременно Северна Корея ще продължава да преследва целта си за развитие на междуконтинентални балистични ракети, които вече многократно са изпитвали при опити от октомври 2006 г., май 2009 г., февруари 2013 г., януари 2016 г., септември 2016 г. и септември 2017 г.

Всеки ракетен тест би бил отличен повод за САЩ да направят в Северна Корея онова, което Израел извърши в Ирак през 1981 г. и в Сирия през 2007 г., а именно - да използва добре насочени конвенционални оръжия, за да унищожи ядрените и оръжията за масово унищожение на режими, които не би трябвало да притежават такива.

Разбира се, има причини за това Вашингтон да не предприема действия срещу режима в Пхенян. Но най-често цитираните са твърде слабо обосновани.

Един от погрешно използваните аргументи да не се атакува Северна Корея е страхът от отмъщение чрез директни ответни действия. Американските разузнавателни агенции твърдят, че изолираната комунистическа страна вече разполага с балистични ракети с ядрени бойни глави, които могат да достигнат до територията на САЩ. Това обаче, ако не преувеличение, е най-малко бъдеща прогноза, която все още може да бъде пресечена чрез предприемането на бързи действия. Първото севернокорейско ядрено устройство, което би могло да бъде миниатюризирано в бойна глава за балистични ракети с голям обхват, бе тествано на 3 септември 2017 г., докато първата междуконтинентална балистична ракета бе тествана на 28 ноември 2017 г. Ако севернокорейците успеят да завършат мащабното инженерно разработване и първоначалното производство на оперативни балистични ракети с ядрени бойни глави в кратък период от време - при с техния съвсем ограничен бюджет, то тогава тяхната степен на владеене на науката и инженерството би била безпрецедентна и наистина феноменална. Но това обаче едва ли е така.

В действителност Северна Корея би могла да отмъсти за всяка атака, използвайки своята ракетна артилерия срещу столицата на южния си съсед и околностите й, където само на около 35 мили (около 56 километра - б.р.) от разделителната линия живеят близо 20 милиона души. Американските военни изтъкват риска от "море от огън", за да оправдаят бездействието си. Но тази уязвимост не трябва да парализира политиката на САЩ поради една проста причина: в голяма степен тези страхове произтичат от самите тях.

Когато - тогава. Преди 40 г. американският президент Джими Картър реши да изтегли всички военни части от Южна Корея, съветниците по отбраната (сред които и аз), призоваха правителството в Сеул да премести министерствата и администрацията далеч от северната граница, и да предостави стимули това да направят и частни компании. Южна Корея трябваше да помисли за създаването на адекватни убежища, като тези в швейцарския град Цюрих, където всяка новопостроена сграда трябва да разполага със специално помещение за защита на гражданите. (По този начин при евентуална атака броят на цивилните жертви би бил много по-нисък, ако те не напускат домовете си, за да търсят убежище). Освен това, през следващите години, властите в Сеул имаха възможност да закупят противоракетни системи от Израел и САЩ, които биха могли да отбият 95% от севернокорейските ракети, насочени към населени места в страната.

Но през последните четири десетилетия южнокорейските правителства практически не предприеха никакви действия в изброените по-горе насоки. Официално обявените 3257 бомбоубежища в района на Сеул не са нищо повече от подземни търговски центрове, метростанции и хотелски паркинги, в които при това няма нито храна, нито медицински комплекти, нито противогази. Вместо закупуване на система за противоракетна отбрана от Израел южнокорейците предпочетоха да изхарчат парите си за разработването на ново поколение бомбардировач, насочен към Япония.

Дори и сега обаче броят на жертвите може да бъде минимализиран чрез програма за устойчивост при катастрофи. Тя трябва да включва подсилване на приземни етажи на сгради от всякакъв мащаб, за да бъде гарантирана защитата на цивилните при евентуална атака от страна на Северна Корея.

В крайна сметка, не бива да се позволява умишленото бездействие на Южна Корея в продължение на години да парализира САЩ пред лицето на огромната заплаха за собствените им национални интереси, а също и на техните съюзници в други части на света. Северна Корея продава своите балистични ракети - най-вече на Иран, не е трудно да си представим, че продава също и ядрените си оръжия.

Друга често посочвана причина за това САЩ да се въздържат от атака - че ще бъде много трудно тя да бъде извършена бързо и успешно - е дори още по-малко убедителна. Твърди се, че унищожаването на севернокорейските ядрени съоръжения ще изисква хиляди бомбардировки. Но всички ядрени съоръжения на Северна Корея - известни и възможни - не са по-повече от няколко дузини, а повечето от тях са и доста малки. При липса на разумен военен план унищожаването им би могло да изисква десетки хиляди въздушни удари.

За съжаление, не за първи път военното планиране на САЩ може да се окаже необосновано. Американските военновъздушни сили обикновено отхвърлят масираните удари, настоявайки вместо това за общо "потискане на вражеските въздушни защити". Това е особен вид стратегия, при който всеки радар на въздушната отбрана, ракети "земя-въздух" и бойни самолети в дадена страна трябва да бъде бомбардирана отделно с цел предпазване на американските пилоти от излишни рискове. Като се има предвид, че радарните, ракетите и въздухоплавателните средства на Северна Корея са отдавна остарели, с буквално античен електронен механизъм, изискванията на ВВС не са нищо друго освен извинение за бездействие.

Може би единствената добра причина, която би трябвало да ни разколебава за нападение срещу Северна Корея, е Китай. Пекин обаче едва ли ще се намеси с действия срещу САЩ. Идеята за Китай като защитник на Северна Корея е отдавна излязла от употреба. Да, китайците не биха искали Северна Корея да изчезне, а американските войски да се придвижват в близост до границите им.

Причината се корени в друго. Ядрените оръжия гарантират независимост на Северна Корея от китайско влияние. Един от възможните сценарии за ситуацията след възможните американски удари, когато режимът в Пхенян няма да съществува, предвижда доминиращо влияние на Пекин над Южна Корея. А в Сеул вече има политици - като например президент Мун Дже-ин, които биха предпочели китайския вместо американския патронаж над страната им. Корейски полуостров, доминиран от Китай, ще направи Япония по-малко сигурна и ще ограничи влиянието на САЩ в Тихия океан. Това е разковничето.

На теория атака срещу Северна Корея би могла да бъде предотвратена от политическото обединение на полуострова, при което САЩ ще успокоят китайските страхове, като бързо дислоцират своите войски на юг, вместо да ги преместват на север. На практика обаче това ще бъде труден план не само защото правителството на Южна Корея и гражданите й като цяло не желаят да споделят просперитета си с изостаналия Север, както някога направиха западногерманците със своите източногермански сънародници.

Засега изглежда очевидно, че военните власти на САЩ са изключили предполагаема военна възможност за справяне със севернокорейския проблем. Но Вашингтон все още може да отърве света от огромната опасност, произтичаща от Северна Корея, ако предприеме необходимите действия, преди Пхенян да успее да развие ядрени оръжия за поразяване на далечни разстояния.

Вярно е, че Индия, Израел и Пакистан имат такъв арсенал, без до този момент да има катастрофални последици от това. Но всеки от тях е доказал своята надеждност по един или друг начин - нещо, което не може да се каже за Северна Корея. Техните посолства в други страни, например, не продават наркотици и не са замесени с трафик на фалшиви банкноти. Още повече, че тези три страни вече са преминали през тежки кризи и са водили войни, без да използват "ядрения коз", така, както прави Ким Чен Ун.

Северна Корея е различна и политиците в САЩ трябва да признаят реалността, преди да е станало твърде късно.

------

* Авторът е британски политолог от румънски произход. Статията е публикувана в издането "Форин полиси" и препечатана от агенция Фокус.

Коментари

Наказателен кодекс

Чл. 407. Който върши по какъвто и да е начин пропаганда за война, се наказва с лишаване от свобода до осем години.

Чл. 408. Който пряко или косвено, чрез печат, слово, радио или по друг начин се стреми да предизвика въоръжено нападение от една държава върху друга, се наказва за подстрекателство към война с лишаване от свобода от три до десет години.
Бобо's picture
Бобо
Бобо

Граф Игнатиев

Да го духаш Графе .....

Атлантиците

Са известни с интелекта и културата си. Не пропускат случай да ги демонстрират. ;)
бай Хуй's picture
бай Хуй
Бай Иван

Граф-цървул

, кой знае какъв селяндур, рублажия си, ама си се окичил с титла граф. Путински трол.

Да де,

точно за това говорим. Успешно проведена деинтелектуализация.
Gotse Delchev's picture
Gotse Delchev
Gotse Delchev

САЩ закъсняват смъртоностно!

Моето и на приятелите ми мнение по севернокорейския казус е: САЩ закъсняват с бомбардирането на Северна Корея с конвенционално оръжие. Насърчавана и подстрекавана от Китай и Русия Северна Корея ще става все по-агресивна и нагла. Дребосъкът будеше доскоро смях с перченето си, но дребосъкът под китайска и руска защита ще се превърне в сериозна опасност за цялото човечество. На този етап опасността е най-вече за САЩ, към когото единствено са насочени севернокорейските ракети. Русия и Китай не са се отказали да бъдат единствените политически хегемони в света, въпреки че и други големи държави, освен САЩ, имат не малък атомен ресурс. Днес севернокорейските ракети са насочени единствено срещу САЩ, но в бъдеще ще бъдат насочени и срещу други части на света, най-вече срещу Европа, защото тя е с мощна трудно конкурирана икономика, а изостава с въоръжаването си и не може ефективно да се защити. Чумните епидемии са причинявали големи опустошения, докато не се е знаело кой ги причинява и кой ги разпространява. Със Северна Корея трябва да се постъпи както с чумата, защото севернокорейските ръководители признават единствено собственото си виждане за света. Възстановените преговори между двете Кореи са само една заблуда, повод за материално облагодетелстване на Северна Корея, която за пореден път ще се възползва от търпението на човечеството. Пред САЩ стои огромна отговорност както за собственото си оцеляване, така и за оцеляването на останалото човечество. Нашите анализи, много, много, много скромни, сочат китайско и руско въздържане при евентуално бомбардиране на Пхенян. Русия например няма да поеме риска да се намеси, защото е намерила и действа по коварна, задкулисна и безопасна за нея стратегия за омаломощаване на Европа и САЩ.

Не може ако Южна Корея не е

Не може ако Южна Корея не е съгласна.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Одобрявате ли съживяването на проекта за АЕЦ „Белене“?