Ad Config - Website header

 

Article_top

Имате ли мечта – да, точно за мечта става дума – някой да напише книга на важна за вас тема, да влезете в книжарница и да я видите на щанда? Аз имах такава мечта – някой много умен и още повече остроумен автор да напише книга за тайната на скандинавските държави. За мен те са нещо като, да речем, кутия, която обикалям с любопитството на муха и с клетъчното виждане на това животинче зървам отделни части: скандинавците живеят на най-неприветливото място и плащат най-високите данъци, а заемат първите места в световните класации за щастие, имат непостижима за другите държави социална политика, справили са се с корупцията, финландците удивляват света с образованието си, голяма част от най-новите технологии се раждат там, ооо – безжичната технология блутут била кръстена на викингски крал от Х век, защото е сътворена в Дания… Голямата тайна обаче остава недостъпна, тя е вътре в кутията. Няма ли да се намери някой, който да я открие, разбере, опише…

Майкъл Бут

Намери се. Казва се Майкъл Бут, англичанин, съпругата му е от Дания и той е живял там десет години. Ако си мислите, че за десет години му е станало ясно какви са скандинавците – не, не му станало ясно, само са се изострили още повече любопитството и желанието му да разбере мит ли е скандинавската утопия и какво има зад нея. Затова предприема пътуване в останалите скандинавски страни – Исландия, Норвегия, Швеция и Финландия, както и в самата Дания. Но не за да пише пътепис, а да търси професионалисти, които да му обяснят успеха на тези страни, какво мислят те за самите себе си и за съседите си, т.е. влязъл в кутията.

Книгата се казва „Почти перфектните хора“ и когато я видях в книжарницата, бях благодарна на Майкъл Бут, на преводачката и на издателството, че са изпълнили мечтата ми. Сега съм по-малко благодарна на издателството, защото правописните и граматическите грешки, както и загадъчната пунктуация, отнемат от удоволствието на четенето. А за това, че Финландия била разделяла географски „християнския от православния свят“, като че ли православието не е християнство, не знам на кого да се ядосвам. На редактора вероятно. Не съм дребнава, имам две много важни причини да спомена недостатъците. Колкото и да са бедни издателствата, трябва да намират пари за коректори – защото иначе дори добрите книги започват да приличат на сложна хирургическа операция, направена от хирурзи с мръсни ръце. Втората ми причина е нещо като извинение, че препоръчвам книга, която е страхотна по съдържание, но е дразнеща за четене заради небрежна издателска работа.

Имам чувството, че всички, които като Майкъл Бут са влезли в кутията, т.е. обикаляли са скандинавските страни, интервюирали са икономисти, народопсихолози, социолози и политици, проучвали са история и география, накрая са намирали на дъното на кутията една бележка, а на бележката пише: „Законът на Янте.“ Може да го пише на датски (Janteloven), може да шведски (Jantelagen), може на норвежки…, тъй като Аксел Нийлсен е от всичко по малко. Роден е в Дания, живял в Норвегия, по-късно се озовал в Швеция. Писателският му псевдоним е Аксел Сандемусе. През 1933 година написал книга, в която заменил името на родното си градче Нюкьобинг с Янте. Там един човек донася списък с правила, наречени Закона на Янте. Според Майкъл Бут и почти всички изследователи на съвременна Скандинавия тези правила са нещо като 10-те Божи заповеди. „Те са социалните норми – пише Бут, – с които трябва да се запознае всеки, който реши да се премести на Север.“ Ето какво гласят:

Не трябва да се мислите за нещо повече.

Не трябва да мислите, че сте добри колкото нас.

Не трябва да се мислите за по-мъдри.

Не трябва да проявявате самоувереност и да мислите, че ни превъзхождате.

Не си мислете, че знаете повече от нас.

Не трябва да се мислите за по-важни от нас.

Не трябва да си мислите, че можете да впечатлите някого.

Не ни се подигравайте.

Не си мислете, че някой се интересува от вас.

Не мислете, че можете да ни научите на нещо.

Тези правила всъщност могат да се поберат в едно: „Не си мисли, че си специален, ти си като всички останали, като нас.“ Сега, когато вече човек е прочел Закона на Янте, не изглежда толкова странно, че датският премиер ходи на работа с велосипед, а принцесата води децата си на детска градина със същия велосипед с кош отпред, с какъвто всички останали датски майки. „Не си мисли, че си специален, ти са като всички останали, като нас.“

Ако някой се чуди защо държавите на социалното равенство бяха създадени на Север, а не там, където идеологията обещаваше, то е пак отчасти заради Закона на Янте. Когато равенството, уважението, равнопоставеността са част от манталитета, а не от пропагандните брошури, може да се направи социална държава. Как се поддържа такъв манталитет ли? Много лесно и просто: доверието на обществото отива там, където е дължимо, идеята, че добрата работа винаги се възнаграждава, е големият мотивиращ фактор за спазването на принципа на скромността. Точно това в държавите в обратната южна посока е най-трудно и сложно.

Датчаните имат своята хюга, а финландците своята sisu. У нас вече се появиха книги за хюга, този толкова специфичен датски уют и начин за прекарване на времето, че никоя чуждестранна дума не успя да го изрази и се наложи светът да научи датската. Дори е възможно да си доставим малко хюга в домовете си, доста предмети на уюта вече се продават с такъв етикет. С финландското sisu е малко по-трудно, то не може да се докосне, сложно е дори да се обясни. Майкъл Бут го обяснява така: sisu е онова нещо, което кара мъжете, когато се развали автобусът, да слязат от него и да започнат да го бутат, без да се оплачат дори с дума. Да, sisu е по-трудно за набавяне. Него или го има, или го няма.

Нито Законът на Янте е цялата тайна на скандинавците, нито представата, че там всичко е наред, че няма никакви черни краски в снежнобелия пейзаж, е вярно. Но какви са те (освен всеизвестния алкохолизъм) ще разберете, ако прочетете книгата на Майкъл Бут за тези перфектни хора. Е, почти перфектни.

-----

* Този материал е публикуван в новия брой на списание "Клуб Z", който вече можете прочетете ТУК.

 

Имате ли мечта – да, точно за мечта става дума – някой да напише книга на важна за вас тема, да влезете в книжарница и да я видите на щанда? Аз имах такава мечта – някой много умен и още повече остроумен автор да напише книга за тайната на скандинавските държави. За мен те са нещо като, да речем, кутия, която обикалям с любопитството на муха и с клетъчното виждане на това животинче зървам отделни части: скандинавците живеят на най-неприветливото място и плащат най-високите данъци, а заемат първите места в световните класации за щастие, имат непостижима за другите държави социална политика, справили са се с корупцията, финландците удивляват света с образованието си, голяма част от най-новите технологии се раждат там, ооо – безжичната технология блутут била кръстена на викингски крал от Х век, защото е сътворена в Дания… Голямата тайна обаче остава недостъпна, тя е вътре в кутията. Няма ли да се намери някой, който да я открие, разбере, опише…

Майкъл Бут

Намери се. Казва се Майкъл Бут, англичанин, съпругата му е от Дания и той е живял там десет години. Ако си мислите, че за десет години му е станало ясно какви са скандинавците – не, не му станало ясно, само са се изострили още повече любопитството и желанието му да разбере мит ли е скандинавската утопия и какво има зад нея. Затова предприема пътуване в останалите скандинавски страни – Исландия, Норвегия, Швеция и Финландия, както и в самата Дания. Но не за да пише пътепис, а да търси професионалисти, които да му обяснят успеха на тези страни, какво мислят те за самите себе си и за съседите си, т.е. влязъл в кутията.

Книгата се казва „Почти перфектните хора“ и когато я видях в книжарницата, бях благодарна на Майкъл Бут, на преводачката и на издателството, че са изпълнили мечтата ми. Сега съм по-малко благодарна на издателството, защото правописните и граматическите грешки, както и загадъчната пунктуация, отнемат от удоволствието на четенето. А за това, че Финландия била разделяла географски „християнския от православния свят“, като че ли православието не е християнство, не знам на кого да се ядосвам. На редактора вероятно. Не съм дребнава, имам две много важни причини да спомена недостатъците. Колкото и да са бедни издателствата, трябва да намират пари за коректори – защото иначе дори добрите книги започват да приличат на сложна хирургическа операция, направена от хирурзи с мръсни ръце. Втората ми причина е нещо като извинение, че препоръчвам книга, която е страхотна по съдържание, но е дразнеща за четене заради небрежна издателска работа.

Имам чувството, че всички, които като Майкъл Бут са влезли в кутията, т.е. обикаляли са скандинавските страни, интервюирали са икономисти, народопсихолози, социолози и политици, проучвали са история и география, накрая са намирали на дъното на кутията една бележка, а на бележката пише: „Законът на Янте.“ Може да го пише на датски (Janteloven), може да шведски (Jantelagen), може на норвежки…, тъй като Аксел Нийлсен е от всичко по малко. Роден е в Дания, живял в Норвегия, по-късно се озовал в Швеция. Писателският му псевдоним е Аксел Сандемусе. През 1933 година написал книга, в която заменил името на родното си градче Нюкьобинг с Янте. Там един човек донася списък с правила, наречени Закона на Янте. Според Майкъл Бут и почти всички изследователи на съвременна Скандинавия тези правила са нещо като 10-те Божи заповеди. „Те са социалните норми – пише Бут, – с които трябва да се запознае всеки, който реши да се премести на Север.“ Ето какво гласят:

Не трябва да се мислите за нещо повече.

Не трябва да мислите, че сте добри колкото нас.

Не трябва да се мислите за по-мъдри.

Не трябва да проявявате самоувереност и да мислите, че ни превъзхождате.

Не си мислете, че знаете повече от нас.

Не трябва да се мислите за по-важни от нас.

Не трябва да си мислите, че можете да впечатлите някого.

Не ни се подигравайте.

Не си мислете, че някой се интересува от вас.

Не мислете, че можете да ни научите на нещо.

Тези правила всъщност могат да се поберат в едно: „Не си мисли, че си специален, ти си като всички останали, като нас.“ Сега, когато вече човек е прочел Закона на Янте, не изглежда толкова странно, че датският премиер ходи на работа с велосипед, а принцесата води децата си на детска градина със същия велосипед с кош отпред, с какъвто всички останали датски майки. „Не си мисли, че си специален, ти са като всички останали, като нас.“

Ако някой се чуди защо държавите на социалното равенство бяха създадени на Север, а не там, където идеологията обещаваше, то е пак отчасти заради Закона на Янте. Когато равенството, уважението, равнопоставеността са част от манталитета, а не от пропагандните брошури, може да се направи социална държава. Как се поддържа такъв манталитет ли? Много лесно и просто: доверието на обществото отива там, където е дължимо, идеята, че добрата работа винаги се възнаграждава, е големият мотивиращ фактор за спазването на принципа на скромността. Точно това в държавите в обратната южна посока е най-трудно и сложно.

Датчаните имат своята хюга, а финландците своята sisu. У нас вече се появиха книги за хюга, този толкова специфичен датски уют и начин за прекарване на времето, че никоя чуждестранна дума не успя да го изрази и се наложи светът да научи датската. Дори е възможно да си доставим малко хюга в домовете си, доста предмети на уюта вече се продават с такъв етикет. С финландското sisu е малко по-трудно, то не може да се докосне, сложно е дори да се обясни. Майкъл Бут го обяснява така: sisu е онова нещо, което кара мъжете, когато се развали автобусът, да слязат от него и да започнат да го бутат, без да се оплачат дори с дума. Да, sisu е по-трудно за набавяне. Него или го има, или го няма.

Нито Законът на Янте е цялата тайна на скандинавците, нито представата, че там всичко е наред, че няма никакви черни краски в снежнобелия пейзаж, е вярно. Но какви са те (освен всеизвестния алкохолизъм) ще разберете, ако прочетете книгата на Майкъл Бут за тези перфектни хора. Е, почти перфектни.

-----

* Този материал е публикуван в новия брой на списание "Клуб Z", който вече можете прочетете ТУК.

Коментари

kate pate's picture
kate pate
kate pate4

А за това, че Финландия била

А за това, че Финландия била разделяла географски „християнския от православния свят“, като че ли православието не е християнство, не знам на кого да се ядосвам.
--------
Ами скандинавците точно така ни възприемат. За тях между мюсюлманин и православен няма голяма разлика.

А голямата скандинавска тайна е, че за разлика от южните народи, те не са способни да изпитат усещането Любов. Затова и междуличностните отношения там, на нас са ни меко казано странни. Така както и те за нас са странни.
kate pate's picture
kate pate
kate pate4

*

Така както и ние за тях сме странни

Скандално е това

„християнския от православния свят“

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията