Убийството на бизнесмена Петър Христов, който бе близък до управляващите, хвърля светлина върху пропуските на България в борбата срещу корупцията и организираната престъпност, пишат днес германският "Тагесшпигел" и австрийският "Дер Щандарт". Двете издания посочват, че покушението срещу Христов е работа на професионалист. "Убиецът е стрелял от прозорец на третия етаж на празна сграда, някогашна фабрика. Пет куршума са улучили 49-годишния бизнесмен, намиращ се в този момент пред една от своите фирми", четем в първите редове на статията на австрийския вестник.

Изданието цитира председателката на българския парламент Цвета Караянчева, която казва, че в това няма нищо необичайно: "Такива неща се случват във всяка една европейска държава, а Европа работи за справяне с корупцията точно както и България." И двете издания припомнят, че Караянчева е от управляващата консервативна партия ГЕРБ.

Авторът на публикацията на "Дер Щандарт" Маркус Бернат припомня, че през миналия месец в центъра на София беше прострелян известен данъчен инспектор, завеждащ-отдел за контрол на търговията с горива и други стоки, които в България често са обект на контрабанда и укриване на данъци. "Но и Петър Христов хич не беше дребна риба", добавя изданието.

Спечелил от приватизацията, близък до ГЕРБ

И от двете статии читателят може да научи следното: че Христов е имал участия в повече от 50 фирми с интереси както в строителния бранш, така и в туризма. Както и че е направил най-големия си удар, той направи в хода на хаотичната приватизация в края на 90-те години, когато успял да придобие едно от големите млекопреработвателни предприятия в страната. "Освен това Христов поддържаше близки отношения с управляващите, най-вече с втория най-силен човек в ГЕРБ след премиера Борисов - с бившия вътрешен министър Цветан Цветанов", посочва журналистът Маркус Бернат.

Както "Тагесшпигел", така и "Дер Щандарт" посочват, че Европейската комисия (ЕК) определя превенцията на корупцията и организираната престъпност като най-големия дефицит на България. Цели 11 години след приемането си в ЕС малката балканска държава все още не покрива стандартите на общността, пише германското издание и припомня, че в последния си доклад за напредъка от ноември 2017 г. Комисията посочва, че София не е изпълнила задоволително нито една от изпратените ѝ преди това 17 "препоръки" за реформи. Припомня се и фактът, че - за разлика от една Румъния, която също е под наблюдение - в България почти няма осъдени за корупция високопоставени политици или държавни служители.

Мафиотските войни в младата еврочленка

България не може да се похвали с успехи и в борбата срещу организираната престъпност, посочва "Дер Щандарт". Българската общественост е свикнала с новините за мафиотски войни и мафиотски босове, които се избиват взаимно - кога успешно, както в случая с Иван Тодоров-Доктора, кога не съвсем, какъвто беше опитът за покушение срещу Димитър Желязков-Митьо Очите, посочва Бернат. 

Той припомня, че законът за борба срещу корупцията, който правителството в София бързаше да приеме, преди да започне българското европредседателство, все още не е влязъл в сила, тъй като президентът Румен Радев му наложи вето. Други критици на управлението, най-вече от Реформаторския блок, обвиняват премиера Борисов, бивш телохранител на Тодор Живков, че разпъва политически чадър над политици, подозирани в корупция, пише австрийският журналист.

Публикацията в "Дер Щандрат" завършва с една прогноза: мнозинството в парламента ще преодолее президентското вето. На фона на предстоящата среща на министрите на правосъдието и вътрешните работи на ЕС, която ще се проведе в София в края на този месец, всичко това не изглежда да е от особена полза за България. 

Материалът е публикуван в "Дойче веле".