Ad Config - Website header

 

Article_top

Дали Доналд Тръмп е психично здрав, за да бъде президент на Съединените щати? Това е разбираем въпрос, но той пропуска най-важното.

Разбираем е заради поведението на Тръмп на поста – импулсивно, непостоянно, нечестно, детинско и грубо, което е толкова тревожно, че има нужда от задълбочено обяснение.

Въпросът пропуска най-важното не защото психичното състояние на един президент не е важно, нито защото трябва сляпо да приемаме самооценката на политиците за тяхната стабилност, да не говорим за гениалност. По-скоро важното е, че не са ни необходими медицинска експертиза и диагноза, за да видим какво не е наред с Тръмп. Очевидно е за всеки, който го слуша какво говори, чете неговите туитове и вижда ефектите от неговото поведение – върху президентството, върху нацията, върху основните институции и върху стабилността на световния ред.

Президентите не трябва например да се присмиват на лидерите на враждебни държави с унизителни прякори и да се хвалят за размера на своето „ядрено копче“. Не трябва да публикуват кадри, които да ги показват как агресивно нападат своите опоненти. Не трябва да уволняват шефа на ФБР, за да попречат на разследване за възможен заговор на собствения им щаб с чуждо правителство, за да обърнат изборите. И, разбира се, от президентите не се очаква да обясняват на журналистите, че са психично стабилни.

Това поведение може да е знак за някакво скрито разстройство, но може и да не е. Кой знае? Тръмп не е преминал такова изследване, поне това не е публично известно. Но дори и поведението му да бе диагностицирано като заболяване, какво ново ще ни каже това? Много хора с психични разстройства се справят на високо равнище в обществото. От друга страна, ако бъде установено, че Тръмп няма никакво заболяване, той няма да бъде по-подходящ за поста, отколкото днес.

Проблемът се корени в опитите ни да открием в непознатите дълбини на съзнанието на Тръмп доказателствата, че той не става, вместо просто да го видим и да реагираме на това политически. Както каза психиатърът Алън Франсез:

Няма достатъчно думи, които да опишат колко некомпетентен и неподготвен е той за лидер на свободния свят. Но това не го прави луд.

За съжаление редица психиатри, политици и други хора подхванаха рефрена „Тръмп е луд“. В книгата „Опасният случай на Доналд Тръмп“, издадена през октомври, повече от двайсетина автори, повечето професионалисти по психично здраве, стигат до заключението, че Тръмп представлява сериозна и директна заплаха за сигурността на Америка и света. Това е безспорно, но защо трябва да го чуем от психиатри и да разчитаме на тяхната професионална експертиза? Един от редакторите на книгата, д-р Банди Лий, обясни, че авторите „оценяват опасността, а не поставят диагноза“. Всеки, който чете вестници или туитовете на Тръмп, може да стигне до същия извод.

Психиатрите казват, че са длъжни да предупредят обществото за това, което виждат, и че то е сериозна заплаха за нацията. Това е похвално, но те трябва да имат предвид как техните коментари ще бъдат приети от мнозинството американци, особено във време на крайна поляризация. Говоренето за психичното здраве е масово, въпреки че не се разбира от всички, но то е заредено с неоправдани предположения и опасни стереотипи. Има сериозна причина гилдията да приеме свой етичен кодекс през 1973 г., т.нар. правило "Голдуотър“, което забранява на психиатрите да споделят професионалната си преценка за публични фигури, които не са преглеждали лично.

Ще бъде много добре, ако в бъдеще кандидатите за президент доброволно се подлагат на психични прегледи, така както правят прегледи на физическото си здраве – тогава ролята на психиатрите ще бъде ключова. Но не е необходимо сега да караме Тръмп да легне на кушетката, за да разберем какъв е.

Какъв тогава е правилният подход към очевидната непригодност на Тръмп?

Не и 25-ата поправка, въпреки че стана популярна изведнъж. Приета веднага след убийството на президента Джон Кенеди, поправката позволява временно отстраняване на президент, който не е в състояние да изпълнява задълженията си. Тя никога не е била прилагана, но целта ѝ е да даде отговор на въпроса какво се случва, когато президентът стане очевидно неспособен. Един от авторите на поправката, Джей Берман, който каза, че Тръмп „изглежда откачен“, все още не е убеден, че текстът е приложим в този случай.

Дори и ако задействането на поправката е най-добрият подход, нека имаме предвид какво е необходимо да се случи. Първо, вицепрезидентът и мнозинството от министрите трябва да декларират пред Конгреса, че президентът е неспособен да изпълнява задълженията си. Ако Тръмп не е съгласен с това, те трябва повторно да декларират същото. Чак тогава идва ролята на двете камари на Конгреса, които трябва да одобрят с две трети мнозинство предложението. Шансът някоя от тези стъпки да бъде предприета при днешната политическа ситуация клони към нула.

Процедура за импийчмънт ще бъде по-подходяща, ако действията на Тръмп ескалират до престъпления и злоупотреби. Но на това се противопоставят републиканците в Конгреса, които се държат по-малко като равнопоставена власт с правомощия за контрол и повече като съучастници на човек, за когото и те знаят, че е негоден да управлява.

Най-доброто решение е най-простото: гласувайте и организирайте други да се регистрират и да гласуват. Ако мислите, че Доналд Тръмп е опасност за страната и за света, можете да направите нещо, за да го накарате да управлява в рамките на правомощията си. През ноември може да изберете конгресмени, които ще се противопоставят на най-опасните навици на Тръмп. Ако и това не стане, идват следващите избори за президент през 2020 г.

...

Редакционен коментар на "Ню Йорк таймс". Преводът е на Клуб Z.

Ключови думи
 

Дали Доналд Тръмп е психично здрав, за да бъде президент на Съединените щати? Това е разбираем въпрос, но той пропуска най-важното.

Разбираем е заради поведението на Тръмп на поста – импулсивно, непостоянно, нечестно, детинско и грубо, което е толкова тревожно, че има нужда от задълбочено обяснение.

Въпросът пропуска най-важното не защото психичното състояние на един президент не е важно, нито защото трябва сляпо да приемаме самооценката на политиците за тяхната стабилност, да не говорим за гениалност. По-скоро важното е, че не са ни необходими медицинска експертиза и диагноза, за да видим какво не е наред с Тръмп. Очевидно е за всеки, който го слуша какво говори, чете неговите туитове и вижда ефектите от неговото поведение – върху президентството, върху нацията, върху основните институции и върху стабилността на световния ред.

Президентите не трябва например да се присмиват на лидерите на враждебни държави с унизителни прякори и да се хвалят за размера на своето „ядрено копче“. Не трябва да публикуват кадри, които да ги показват как агресивно нападат своите опоненти. Не трябва да уволняват шефа на ФБР, за да попречат на разследване за възможен заговор на собствения им щаб с чуждо правителство, за да обърнат изборите. И, разбира се, от президентите не се очаква да обясняват на журналистите, че са психично стабилни.

Това поведение може да е знак за някакво скрито разстройство, но може и да не е. Кой знае? Тръмп не е преминал такова изследване, поне това не е публично известно. Но дори и поведението му да бе диагностицирано като заболяване, какво ново ще ни каже това? Много хора с психични разстройства се справят на високо равнище в обществото. От друга страна, ако бъде установено, че Тръмп няма никакво заболяване, той няма да бъде по-подходящ за поста, отколкото днес.

Проблемът се корени в опитите ни да открием в непознатите дълбини на съзнанието на Тръмп доказателствата, че той не става, вместо просто да го видим и да реагираме на това политически. Както каза психиатърът Алън Франсез:

Няма достатъчно думи, които да опишат колко некомпетентен и неподготвен е той за лидер на свободния свят. Но това не го прави луд.

За съжаление редица психиатри, политици и други хора подхванаха рефрена „Тръмп е луд“. В книгата „Опасният случай на Доналд Тръмп“, издадена през октомври, повече от двайсетина автори, повечето професионалисти по психично здраве, стигат до заключението, че Тръмп представлява сериозна и директна заплаха за сигурността на Америка и света. Това е безспорно, но защо трябва да го чуем от психиатри и да разчитаме на тяхната професионална експертиза? Един от редакторите на книгата, д-р Банди Лий, обясни, че авторите „оценяват опасността, а не поставят диагноза“. Всеки, който чете вестници или туитовете на Тръмп, може да стигне до същия извод.

Психиатрите казват, че са длъжни да предупредят обществото за това, което виждат, и че то е сериозна заплаха за нацията. Това е похвално, но те трябва да имат предвид как техните коментари ще бъдат приети от мнозинството американци, особено във време на крайна поляризация. Говоренето за психичното здраве е масово, въпреки че не се разбира от всички, но то е заредено с неоправдани предположения и опасни стереотипи. Има сериозна причина гилдията да приеме свой етичен кодекс през 1973 г., т.нар. правило "Голдуотър“, което забранява на психиатрите да споделят професионалната си преценка за публични фигури, които не са преглеждали лично.

Ще бъде много добре, ако в бъдеще кандидатите за президент доброволно се подлагат на психични прегледи, така както правят прегледи на физическото си здраве – тогава ролята на психиатрите ще бъде ключова. Но не е необходимо сега да караме Тръмп да легне на кушетката, за да разберем какъв е.

Какъв тогава е правилният подход към очевидната непригодност на Тръмп?

Не и 25-ата поправка, въпреки че стана популярна изведнъж. Приета веднага след убийството на президента Джон Кенеди, поправката позволява временно отстраняване на президент, който не е в състояние да изпълнява задълженията си. Тя никога не е била прилагана, но целта ѝ е да даде отговор на въпроса какво се случва, когато президентът стане очевидно неспособен. Един от авторите на поправката, Джей Берман, който каза, че Тръмп „изглежда откачен“, все още не е убеден, че текстът е приложим в този случай.

Дори и ако задействането на поправката е най-добрият подход, нека имаме предвид какво е необходимо да се случи. Първо, вицепрезидентът и мнозинството от министрите трябва да декларират пред Конгреса, че президентът е неспособен да изпълнява задълженията си. Ако Тръмп не е съгласен с това, те трябва повторно да декларират същото. Чак тогава идва ролята на двете камари на Конгреса, които трябва да одобрят с две трети мнозинство предложението. Шансът някоя от тези стъпки да бъде предприета при днешната политическа ситуация клони към нула.

Процедура за импийчмънт ще бъде по-подходяща, ако действията на Тръмп ескалират до престъпления и злоупотреби. Но на това се противопоставят републиканците в Конгреса, които се държат по-малко като равнопоставена власт с правомощия за контрол и повече като съучастници на човек, за когото и те знаят, че е негоден да управлява.

Най-доброто решение е най-простото: гласувайте и организирайте други да се регистрират и да гласуват. Ако мислите, че Доналд Тръмп е опасност за страната и за света, можете да направите нещо, за да го накарате да управлява в рамките на правомощията си. През ноември може да изберете конгресмени, които ще се противопоставят на най-опасните навици на Тръмп. Ако и това не стане, идват следващите избори за президент през 2020 г.

...

Редакционен коментар на "Ню Йорк таймс". Преводът е на Клуб Z.

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Одобрявате ли предстоящата визита на Румен Радев в Русия?