Ad Config - Website header

 

Article_top

Социална сатира, екшън трилър и руска балетна драма може би не е това, което очаквате (освен драмата) в навечерието на обявяването на номинациите за „Оскар“, но пък е достатъчно разнообразно, за да няма оплаквания от разпространителите, че „няма какво да се гледа“.

Малък голям живот

„Малък голям живот“ е социална сатира с фантастични елементи на режисьора Александър Пейн за неочакваното решение на проблема с пренаселването на планетата: норвежки учени измислят технология за смаляването на хората (до височина от 12 сантиметра), благодарение на която след 200 години целият свят може да стане миниатюрен. В един смален свят парите, необходими за материални блага, са много по-малко. Заради финансовите изгоди на един такъв смален живот, съвсем обикновеният гражданин Пол и неговата съпруга Одри без много да му мислят решават да се откажат от унилото си съществуване в Омаха и да се подложат на процедурата по смаляване. Но това ще доведе до удивителни последствия…

„Малък голям живот“ е най-ниско оценения и според публиката (5,3 от 10) и според критиката (сборна оценка 63 от 100 в „Метакритик“) филм в иначе доста представителната кариера на Александър Пейн досега, носител на два оскара и автор на филми като „Съперници“, „Отбивки“, „Потомците“, „Относно Шмид“.

Според най-положителния отзив за филма, излязъл в „Гардиън“, филмът е „прекрасна мрачна притча за нашата лилипутска съвременност“ и „шедьовър, който потвърждава, че понякога най-добрите неща идват в малки опаковки“, пише Зан Брукс след премиерата на филма, с който бе открит Венецианският кинофестивал.

„Завладяващ, забавен, пълен с изненади и непредсказуем, това е дълбоко хуманен филм, който като най-добрите холивудски класики е едновременно остро съвременен и вечен“, допълва Тод Маккарти в „Холивуд рипортър“.

На другия край на спектъра е мнението на Джошуа Роткопф в „Таймаут“. Според него в „Малък голям живот“ мощната захапка на Пейн се е смалила до леко пощипване. Все пак и той признава, че като „умерена сатира“ (далеч от нивото на „Шоуто на Туман“) филмът работи „достатъчно добре“. Но Пейн прави „поредица от грешни ходове, в които се отказва от деликатния си тон и вдига претенциозността си до токсично ниво“.

Без последна спирка

„Без последна спирка“ е прилично направен криминален екшън – от  тези, в които през последните години Лиъм Нийсън се е специализирал така, че вероятно може да играе в тях и с вързани ръце (което вече се е случвало). Или както казва Джордан Рауп в The Film Stage, „ако режисьорът Колет-Сера качи Нийсън на въртележка и добави малко опасности, ще го гледам с удоволствие“.

По сюжет до вчера Майкъл Маккоули (Нийсън), обикновен застрахователен агент, всеки ден е пътувал до работата си в един и същи влак, в компанията на един и същи лица. А днес една тайнствена непозната (Вера Фармига) му прави неустоимо предложение да участва в експеримент. Той разполага с време до следващата спирка, за да вземе решение – и с шанс едно на хиляда да победи. Играта започва…

Най-ласкателното сравнение е на Роджър Мур в сайта Movie Nation:

„Екшън със застаряващ герой, към когото се привързваме, трилър с напрежение и стил, жанров филм, който Хичкок с удоволствие би признал за свой“.

Сара Уорд е значително по-хладна в Screen International:

„Това, което липсва на „Без последна спирка“ като нюанси, задълбоченост, изненади, логика и приемлив диалог… не може да бъде компенсирано от ефектното напрежение на единствената локация или добре хореографирания екшън, макар че това са най-добрите страни на този иначе скромен филм“.

 

 

Болшой

„Болшой“ е пищна руска продукция на Валерий Тодоровски. В центъра на историята е младата и необичайно талантлива танцьорка Юля от малък миньорски град, която има късмета да бъде забелязана и се запътва към бъдещето на велика балерина, достойна за най-голямата сцена на Русия. Но пътят е дълъг и по него се срещат доста препятствия. Те могат за бъдат преодолени само с невероятни саможертви… Ако сте гледали „Черният лебед“ на Аронофски, знаете за какво става дума. Но тук е доста по-различно.

Според руската критика изглежда очевидно, че за да ги пусне да снимат на сцената на „Болшой“, ръководството на театъра първо се е убедило, че филмът няма по никакъв начин да навреди на и без това доста увредения напоследък от скандали имидж на театъра.

Едно от главните достойнство на филма е наистина безграничното уважение и пиетет, с които Валерий Тодоровски е подходил към темата за балета. Но то се оказва затрупано от куп досадни, основно драматургични недостатъци. Сюжетни линии изведнъж прекъсват без обяснение, а зрителят чака и недоумява. Възможно е това да са последиците от жестокото орязване, на което режисьорът подлага филма в последния момент, за да го съкрати с повече от една трета, пише Екатерина Барабаш в Кино-театр.ру, още преди да стигне до по-лошото. А то е, че „през цялото време сякаш филмът се разпада – в него няма ос, няма здрава основа, около която би могъл да се завърти  сериозният сюжет“. 

 

 

"Площад Славейков"

 

Социална сатира, екшън трилър и руска балетна драма може би не е това, което очаквате (освен драмата) в навечерието на обявяването на номинациите за „Оскар“, но пък е достатъчно разнообразно, за да няма оплаквания от разпространителите, че „няма какво да се гледа“.

Малък голям живот

„Малък голям живот“ е социална сатира с фантастични елементи на режисьора Александър Пейн за неочакваното решение на проблема с пренаселването на планетата: норвежки учени измислят технология за смаляването на хората (до височина от 12 сантиметра), благодарение на която след 200 години целият свят може да стане миниатюрен. В един смален свят парите, необходими за материални блага, са много по-малко. Заради финансовите изгоди на един такъв смален живот, съвсем обикновеният гражданин Пол и неговата съпруга Одри без много да му мислят решават да се откажат от унилото си съществуване в Омаха и да се подложат на процедурата по смаляване. Но това ще доведе до удивителни последствия…

„Малък голям живот“ е най-ниско оценения и според публиката (5,3 от 10) и според критиката (сборна оценка 63 от 100 в „Метакритик“) филм в иначе доста представителната кариера на Александър Пейн досега, носител на два оскара и автор на филми като „Съперници“, „Отбивки“, „Потомците“, „Относно Шмид“.

Според най-положителния отзив за филма, излязъл в „Гардиън“, филмът е „прекрасна мрачна притча за нашата лилипутска съвременност“ и „шедьовър, който потвърждава, че понякога най-добрите неща идват в малки опаковки“, пише Зан Брукс след премиерата на филма, с който бе открит Венецианският кинофестивал.

„Завладяващ, забавен, пълен с изненади и непредсказуем, това е дълбоко хуманен филм, който като най-добрите холивудски класики е едновременно остро съвременен и вечен“, допълва Тод Маккарти в „Холивуд рипортър“.

На другия край на спектъра е мнението на Джошуа Роткопф в „Таймаут“. Според него в „Малък голям живот“ мощната захапка на Пейн се е смалила до леко пощипване. Все пак и той признава, че като „умерена сатира“ (далеч от нивото на „Шоуто на Туман“) филмът работи „достатъчно добре“. Но Пейн прави „поредица от грешни ходове, в които се отказва от деликатния си тон и вдига претенциозността си до токсично ниво“.

Без последна спирка

„Без последна спирка“ е прилично направен криминален екшън – от  тези, в които през последните години Лиъм Нийсън се е специализирал така, че вероятно може да играе в тях и с вързани ръце (което вече се е случвало). Или както казва Джордан Рауп в The Film Stage, „ако режисьорът Колет-Сера качи Нийсън на въртележка и добави малко опасности, ще го гледам с удоволствие“.

По сюжет до вчера Майкъл Маккоули (Нийсън), обикновен застрахователен агент, всеки ден е пътувал до работата си в един и същи влак, в компанията на един и същи лица. А днес една тайнствена непозната (Вера Фармига) му прави неустоимо предложение да участва в експеримент. Той разполага с време до следващата спирка, за да вземе решение – и с шанс едно на хиляда да победи. Играта започва…

Най-ласкателното сравнение е на Роджър Мур в сайта Movie Nation:

„Екшън със застаряващ герой, към когото се привързваме, трилър с напрежение и стил, жанров филм, който Хичкок с удоволствие би признал за свой“.

Сара Уорд е значително по-хладна в Screen International:

„Това, което липсва на „Без последна спирка“ като нюанси, задълбоченост, изненади, логика и приемлив диалог… не може да бъде компенсирано от ефектното напрежение на единствената локация или добре хореографирания екшън, макар че това са най-добрите страни на този иначе скромен филм“.

 

 

Болшой

„Болшой“ е пищна руска продукция на Валерий Тодоровски. В центъра на историята е младата и необичайно талантлива танцьорка Юля от малък миньорски град, която има късмета да бъде забелязана и се запътва към бъдещето на велика балерина, достойна за най-голямата сцена на Русия. Но пътят е дълъг и по него се срещат доста препятствия. Те могат за бъдат преодолени само с невероятни саможертви… Ако сте гледали „Черният лебед“ на Аронофски, знаете за какво става дума. Но тук е доста по-различно.

Според руската критика изглежда очевидно, че за да ги пусне да снимат на сцената на „Болшой“, ръководството на театъра първо се е убедило, че филмът няма по никакъв начин да навреди на и без това доста увредения напоследък от скандали имидж на театъра.

Едно от главните достойнство на филма е наистина безграничното уважение и пиетет, с които Валерий Тодоровски е подходил към темата за балета. Но то се оказва затрупано от куп досадни, основно драматургични недостатъци. Сюжетни линии изведнъж прекъсват без обяснение, а зрителят чака и недоумява. Възможно е това да са последиците от жестокото орязване, на което режисьорът подлага филма в последния момент, за да го съкрати с повече от една трета, пише Екатерина Барабаш в Кино-театр.ру, още преди да стигне до по-лошото. А то е, че „през цялото време сякаш филмът се разпада – в него няма ос, няма здрава основа, около която би могъл да се завърти  сериозният сюжет“. 

 

 

"Площад Славейков"

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Какво очаквате от българското председателство?