Признавам, че идея за този текст ми даде един друг „31 дни от суверенната република на Северозапада”. Макар че ние сме серьозне ора и не намирам ирон’ята за уместна – поне не и коги авторът е на повече от една ръка разстояние и не моеш да го докачиш (в смисъл не на „обидиш”, а - докопаш, добараш...), да му гръмнеш една пестница.

Независимо какво говорят злите езици, няма по-уфатно и лесно за управление място от Северозапада. Кви парламенти, кви сенати-менати и долни-горни камари?! При назе долна е само Гица комшикята, и то само когато е с някой друг. Иначе си е окей – но това в скоба.

18 ч, град и общински център. Гледка в стил "нема никой, баце". Изключително улеснява 'секакъв вид изневери.

Мечтите тука са простички: например автобус с евроге... пардон – евролиберали, да закъса нощеска у сред село и уличните лампи бъш тогава ‘а са угаснааале. Щото нали миналата година ги троши’ме нарочно, като закина автобусът с гастролиращи футболисти от едно шопско село.

Ако примерно бях политик и стъпех на ясната платформа „Рикия и крътончета за жуленье - крътончета и рикия-прим”, мога да постигна практически всичко. Мога да стана кмет, папа, Мис Криводол или космонавт (стига да имаше космодрум). Мога да издам албум и да го наложат с най-много ротации по радио „Северозапад”. На което, между другото, рекламният му слоган е психосоматичното: „Ритъмът на вашия черен дроб”.

Да казвам ли кои музикални жанрове са застъпени, или...

Да не решите, че се шегувам

Ще мога да управлявам безкрайно.

Ква Румъния, кви 5 лв? Може не само да се отделим, а и да се присъединим като 16-а република към несъществуващия вече СССР – между другото, последото е факт, който тук личи на съвсем малко места и по съвсем малко признаци. Най-често по противните нови формати и сериали, които дават по иначе тогавашния телевизор.

Областният център, гр. Монтана - 2017 г., усеща се като 1987-а.

Като казах за крътончетата, та се зарадвах, щото нали е на мода да мислим позитивно и зат'ва ше се отплесна: практически тука има такава поголовна смъртност и така оредява населението, че като гледам увеличаващите се също толкова главоломно (според тв рекламите) милионери от „Златни пирамиди”, рано или късно във времето ще настъпи точка, при която всеки останал жив от Северозапада ще е милионер от пирамидите. Съвсем сериозно, сигурно може и да се сметне кога ще е. И, няма накъде, ше почнат да завтарят... Не с умирачката, с печеленето!

Ама както и да е.

Идилия от село, второто десетилетие на XXI век

Освен мечтите тук простички са и средствата за придвижване. Например колело „Украйна” от 'иляда девестотин седемдесе и некоя си е предимство в... как да го кажа по-възпитано: в намирането на сексуален партньор. Хеле пък ако е с рамка.

Какво значи, ако например новосформираната северозападна държава обяви мобилизация и реши да привика под знамената всичи кореняци – по акт за раждане (за да няма хън-мън). Преди всичко – непоправим удар по икономиката на Италия, Испания, Англия и други братски и недотам държави.

Второ – в София няма да остане никой. Нивата на фини прахови частици ще паднат, жалко само, че на кореняци-софиянци нема да има кой да има работи... И на 1000-имата!

В „Шоуто на Слави” ще остане цял един вакантен ден, та ще трябва да бистри политиката. Което не съм съвсем положителен дали е добре за българското човечество...

Идилия №2

Формата на управление и държавно устройство може да е уникална в света „плаваща”: от пълна авторитарна диктатура (на който черпи) до първобитно-общинна главатарска мажоритарна система: кой ги прекине на бой!

Стига само Лепа Брена да не фалира някой ден тв Pink, тук практически може да се осъществи дълговечният идеал на сите хуманисти и всички ООН-ета на просветата: да цари вечен мир и спокойствие. Няма да видите северозападните хора да се бунтуват „за”, „против” (или нещо трето) Истанбулската конвенция.

Чешма няма, няма и да има...

Оттук най-вероятно няма да тръгне нито едно солидно въстание. И никога не е тръгвало - не ги вярвайте ония глупости за 1923 г. Дядо - Бог да го прости - разказваше като жив свидетел как на поп Андрей му казали, че който участва във взимането на властта, ше раздават зéмя, Та зат’ва се прекарал, не за друго...

Ако перифразирам Хайтов: Изгубим ли пустиняците, губим всичко!

Хората тук са умерено работливи, свободолюбиви, дистанцирано мъдри и с чувство за хумор. Или синтезирани всички тези черти: ‘Ич ин ги не е! (произхожда от „хич им не е" зор). Прекрасни са. Нека не позволяваме да заодат нанекъде като изоглавени!