България имаше Симеон Сакскобургготски, отказа се от старите блокове на АЕЦ "Козлодуй" и подкрепи ударите срещу Югославия. Така бившият външен министър Соломон Паси, който заемаше поста към момента на подписването на договора с ЕС, обясни причините, поради които страната е била приета в съюза.

Паси призна, че е имало моменти, в които нашето членство е било под риск, защото първончално ЕС е бил определил бюджет за 10 нови страни членки, което означава отлагане за България и Румъния. През 1999 г. обаче тогавашният премиер на Великобритания Тони Блеър лично се е ангажирал с членството на България заради подкрепата ни в операцията в Косово срещу Слободан Милошевич (по времето на кабинета "Костов" - б.р.)

"Показахме, че сме част от Запада", обобщи Паси.

Той обаче добави, че дори подкрепата на Блеър е щяла да бъде недостатъчна, ако България беше отказала да затвори глава "Енергетика" и да се откаже от старите блокове на АЕЦ "Козлодуй". Паси допълни, че решението за това е било взето на "инфрактно заседание" на правителството през 2002 г. Няколко седмици след това сме получили 2007 г. като дата за влизане в ЕС.

"На мен ми беше много лесно да водя преговорите, имах прекрасен екип, включително европейския министър г-жа Кунева. Имахме над себе си царя. Можехме да му се обадим на него да удари един телефон на който и да е държавен глава. Какво са дипломатите - честни хора, които лъжат по света за благото на собствената си държава", каза още Паси.

Според него присъствието на Симеон е помогнало на България да експортира добър имидж, но страната е трябвало да направи и истински реформи.

По повод протестите от последните дни Паси изтъкна, че това е сърцето на демокрацията.

"Протести няма да видите в Северна Корея", изткна той.

И припомни, че на големи международни форуми винаги има много протести, съпътствани и от хулигански прояви. Паси изтъкна, че и в края на 80-те години протестите на "Екогласност", в които самият той е участвал, са били съобразени с международни събития като срещи на ОССЕ, например.

"Естествено, че международната среща е моментът, в който ще ти обърнат повече внимание", каза Паси.

Според него речта на Доналд Туск при откриването на европредседателството много напомняла на речта на папа Йоан Павел II, когато той е приел делегация на Атлантическия клуб. Тя била на "брилянтен български с лек полски акцент". Паси смята, че речта на Туск е била добра, защото полското посолство в България си е свършило добре работата. А самият Туск се е вслушвал в съветите.

Паси се обяви за това летището или пл. "Александър Невски" да бъдат кръстени на името на д-р Желю Желев, президент на България от 1990-1997 г, който има големи заслуги за членството на България в ЕС.