Розовото - цветът за момчета. И кога се променя стереотипът

Какво си представяте, когато си помислите за розово? Вероятно мозъкът извиква образи на малки момиченца в розови дрешки, розови играчки, кукли Барби или принцеса от филмчетата на Уолт Дисни в розова рокля - просто защото този цвят се свързва с деликатност и момичешко начало. Само че дали винаги е било така?

CNN разказва историята на розовото като джендър стереотип. Статията е част от проекта Colorscope, посветен на възприятието на цветовете и символиката им в различните култури.

Оказва се, че розовият цвят далеч невинаги е бил "женски", всъщност става такъв отскоро - но стереотипът за него бързо се е загнездил в западната култура. 

"Ако се върнем в XVIII век, ще установим, че малките момченца и момиченца от отбраното общество са носили и розово, и синьо, и други цветове без правила кой нюанс за кого е подходящ", разказва Валери Стийл, директор на Музея на Института по мода и технология в Ню Йорк. 

Нещо повече - розовото по-скоро е мъжки цвят, ако погледнем в историята - в стари каталози и книги е видимо, че цветът се е носил предимно от малки момчета за разлика от синьото, с което сега ги свързваме, допълва Леатрис Ейсмън, експерт и директор на Pantone Color Institute.

"Това е свързано с цвета "майка" - червеното, което е пламенен, страстен, привличащ вниманието цвят, аргесивен. Въпреки че нюансите са притъпени, за да се получи розово, този цвят се асоциирал с момчетата", обяснява причините Ейсман.

През 1918 г. в статия, озаглавена "Розово или синьо", публикувана от в търговското списание The Infants' Department, се казва ясно, че общоприетото правило е розово за момчетата и синьо за момичетата.

Кога се случва преобръщането?

Според Валери Стийл джендър историята на розовото в Америка е по-сложна. И идва от конфекцията за деца.

"В края на XIX и началото на XX век в Америка фабриките опитват да продават повече дрехи за малки момчета и момичета на базата на цветови код. В резултат някои решават, че розовото е за момчета, а синьото за момичета. Други обаче решават обратното." 

През 1927 г. са открити много "местни" различия как магазините за дрехи характеризират и предлагат артикули от различни цветове. Например марки като Best & Co в Манхатън и Marshall Field в Чикаго залагат на познатата към онзи момент по-разпространена традиция розовото да е за момчетата. За разлика от тях Macy's в Манхатън и Wanamaker's във Филаделфия предлагат розовото като момичешки цвят. 

"Не е имало единодушие. Хората започват да мислят за цветовете като подходящи за момчета или за момичета едва след като производителите на дрехи започват да правят разлика в артикулите за децата", разказва още Стийл.

Тя смята, че две картини от XVIII век, купени от американския милионер - железопътния магнат Хенри Хънтинтън, започват да преобръщат тенденцията на вкусовете и представата, че розовото всъщност е за момиченца, а синьото за момченца. Картините са "Синьото момче" - нарисувана от английския художник Томас Гейнсбъроу през 1770 г. и "Пинки" (Розовата) - платно на друг английски художник - Томас Лоуренс, рисувано през 1794 г.

Покупката на Хънтингтън е популяризирана и широко отразена от пресата и хората започват да мислят, че от столетие това е представата за облеклото на момчетата и момичетата - първите в синьо, а вторите в розово.

"Но това просто не е вярно. Ако се погледне назад във времето - малки момчета са носили и розово, и синьо, възрастни мъже са носили и двата цвята, малки момиченца са се обличали в синьо", разказва Стийл. 

Тя дава и пример как ако неин приятел носи розова вратовръзка и риза - вероятно ще трябва да даде обяснение. "Ако това е просто цвят, не би трябвало да се стига до такава ситуация. Носиш розова вратовръзка, за да кажеш "аз съм феминист" или "аз не съм вързан за социалните роли на пола".

Ейсман на свой ред смята, че вече има обратна тенденция - мъже да започват да носят розово. Но това върви редом с нагласата, че цветът е неподходящ и с притеснението у силния пол, че възприятието на хората няма да е добро.

"Все пак като цяло по-младото поколение просто няма предразсъдъци по отношение на цветовете, каквито имат поколенията на родителите или бабите и дядовците им, възпитани в "половите" особености на цветовете", казва още Ейсман.

И според Паолети тенденцията розовото да си върне статута просто на един от цветовете в палитрата се забелязва, макар да не е стигнала твърде далеч. По думите й подобни предразсъдъци е имало и за други цветове - например ако в началото на XIX век младо момиче облече черна дреха, асоциацията задължително в 100% от случаите би била, че момичето е в траур. А сега черната дреха е най-нормална дреха за всички и никой не пита "кой е умрял".

За розовото също има надежда. Но преди това най-вече мъжете трябва да превъзмогнат стереотипа и да престанат да отказват дрeхи в тези нюанси, казва дамата.