ИВАН РАДЕВ, Асоциация на европейските журналисти-България

Метафората, че медиите са куче пазач на демокрацията е широко разпространена в англоезичния свят. Т.нар. watchdog  journalism или журналистика, бдяща за интереса на общността, който често е в противоречие с нечий личен интерес, е част от идеята за четвъртата власт, следяща работата на останалите три.

В разгара на паниката, проявила се в опашки пред банките, БНБ се опита да прехвърли голяма част от отговорността за случващото се именно се върху “кучето пазач” и дори предложи да се ограничи напълно достъпа му до системата, тъй като лаят предизвиквал паника, а тя от своя страна е опасна за финансовата стабилност. Виновни ли са медиите и води ли ограничаването на достъпа до информация до по-голямо доверие в държавните институции и до по-стабилни банки?

Или ако продължим с езика на фразеологизмите

– заради кучешкия лай ли се обърна колата, или по-скоро, защото керванът продължаваше да върви въпреки него?

Първите публикации за проблеми със злополучната Корпоративна търговска банка и няколко други банки се появяват в медиите през 2011г., когато френският вестник “Монд” цитира секретен американски доклад, изтекъл чрез Уикилийкс. В документа, датиращ още от 2006 година, бившият американски посланик в София Джон Байърли пише:

“…отпускането на кредити, свързано с пране на пари, продължава да бъде проблем при някои банки тъй като собствениците им наливат пари в свързани с тях, по-малко конкурентноспособни фирми, които нямат намерения да върнат тези заеми”.

Вместо да се задействат по проверка на този сигнал, през 2012г. държавните органи правят опит да преследват журналистите, публикували информацията на български език. Цитира се чл. 152а от Закона за кредитните институции, предвиждащ
солени глоби за всеки, “който разпространява невярна информация или обстоятелства за банка, с което се уронват доброто име на банката и доверието към нея”.

Подвеждаща или невярна ли е тази информация? Прокурор Иван Гешев, част от екипа, разследващ КТБ, заявява в интервю, публикувано на 19.07.2014 от в-к “24 часа”:

"3,5 млрд. лв. от кредитния портфейл на КТБ са рискови. За част от тях не са предоставени обезпечения, липсва документ кога е учредена фирмата кредитополучател, липсва информация за финансовото  състояние, голяма част от тях са новоучредени, т.е. създадени са непосредствено преди получаването на кредита, или пък нямат реална дейност. (…) Такива кредити са отпускани на фирми на хора, които са свързани с КТБ фактически, а не по смисъла на закона. Това са служители на ниски позиции в банката – шофьор, секретарка, архивар, портиер, охранител.”

Ето че днес

държавата потвърждава изнесеното в медиите преди години.

Следователно, от днешна гледна точка едва ли бихме могли да окачествим информацията като невярна.

Промените в Наказателния кодекс, предложени от БНБ и приети на първо четене от Народното събрание, въпреки възраженията на много експерти и организации, обаче предвиждаха наказателна отговорност освен за заблуждаваща или невярна информация, но и за разпространение на други сведения за банка или финансова институция, които могат да доведат до всяване на смут и страх в населението.

Това практически означава, че

за банките би могло да се пише и говори или добро, или нищо,

заяви Асоциацията на европейските журналисти-България в нарочна позиция. Журналистите биват лишени от основната си функция – да разкриват и изобличават нередностите в тази сфера от обществения живот. Нещо повече, криминализирането на разпространяването на „други сведения“ за финансовите институции поставя под риск от подвеждане под наказателна отговорност коментатори и експерти от банковия сектор и практически всички граждани, пожелали да изразят мнение или да поискат адекватни отговори относно стабилността на своите лични и публичните финанси, написа АЕЖ.

Видяхме, че в случая с КТБ медийните публикации са имали

потенциала да предотвратят катастрофата.

Дори нещо повече – благодарение на осветления отново от журналистите факт, че непропорционално голяма част от депозитите на държавните предприятия са концентрирани в тази банка и последвалия медиен и обществен натиск, властите бяха принудени да приемат правила, ограничаващи подобно съсредоточаване. Така според предоставената от правителството статистика за една година са били изтеглени около 75% от държавните пари от КТБ, което вероятно намалява щетите от последвалия колапс на банката.

Все пак, благодарение на обществената и медийна реакция, парламентът внесе значително изменение между двете четения на предложението за корекция на Наказателния кодекс. Така приетият от комисията по правни въпроси текст, изглежда по този начин:

„Който с цел да набави за себе си, или за другиго имотна облага, или да навреди, разпространява неверни сведения за финансовото състояние на банка или финансова институция и от това могат да настъпят значителни вредни последици, се наказва с лишаване от свобода от 2 до 5 години.“

За да бъде осъден някой по този член, вече ще трябва да се докаже едновременно, че разпространените сведения са неверни и че е имал за цел имотна облага или да навреди.

Криминализирането на разпространението на лъжи за банките

най-вероятно би имало възпиращ ефект, но няма начин да се постигне стопроцентова гаранция срещу слухове и попадането им в медиите. По-ефективен филтър би било цялостното подобряване на медийната среда, за което ще трябва да се положат доста по-сериозни усилия. На първо място е необходимо никога повече държавата да не сътрудничи на кръгове, опитващи се да наложат монопол върху медийния пазар в страната. Видяхме колко трагични последици може да има това, плащайки сега за разпада на този банково-медиен конгломерат. Значителна полза би имало и от установяване на

ефективна система на саморегулация,

която да даде възможност на ползвателите на медии да се ориентират по-точно кои вестници, радиостанции, телевизии, агенции и сайтове спазват професионалните и етични стандарти и кои са склонни към манипулации и разпространяване на сензационни, но недоказани твърдения. Показателно е, че за проблемите на КТБ пишеха и говореха само една малка част от медиите, заради което ставаха обект на всевъзможни атаки от близкия до властта медиен кръг. Други щедро раздаваха награди на ръководството на банката – тип “Мистър Икономика”, а трети предпочитаха за по-сигурно да мълчат.

На медиите, работещи  отговорно, по никакъв начин не бива да им се пречи да правят разследвания, засягащи банковата система, дори изводите от тези проучвания да са негативни. Защото именно навременното откриване на проблема би имало оздравителен ефект. Обществото, което досега се оставяше да бъде убедено, че няма нужда медиите да бъдат в ролята на куче пазач на банковите спестявания на населението, тъй като тази функция се изпълнява от надзора на БНБ, трябва да си даде сметка за значението на задълбочената журналистика в публична полза.

Всеки опит да се затвори устата на тази журналистика всъщност би бил най-сериозен сигнал за притеснение,

тъй като ще означава, че се върши нещо на тъмно.

Макар връзката свобода на словото-икономически просперитет да не изглежда съвсем очевидна, трябва да бъде ясно, че тя съществува – добрата медийна среда е най-ефективният регулатор и обратно, в общества без силни медии, нивата на корупция са високи. С други думи, за да са добре във финансово отношение, членовете на едно общество трябва внимателно да подбират кучетата си пазачи и да не насърчават нито завъждането на такива, които лаят само за да привличат внимание и всяват паника, нито на кучета, поставящи се в услуга на вълците – мафията, която трупа богатство и влияние за сметка на всички останали.

Тук отговорността е на всеки, тъй като всички ние ежедневно правим избор с вестника, който четем, телевизията, която гледаме, радиото, което слушаме, сайта, от който се информираме. Добре е да си задаваме въпроса, дали въпросната медия защитава нашия интерес и този на общността, на която принадлежи, или, напротив, даваме доверие на някого, който работи срещу нас, точно както се казва в поговорката “Храни куче да те лае”.

Анализът е подготвен в рамките на проект “Медиатор”, изпълняван от Асоцацията на европейските журналисти-България, с финансовата подкрепата на Фондация “Америка за България”. Отговорността за съдържанието на проекта е изцяло на Асоциацията на европейските журналисти-България.