В продължение на десетилетия даренията са добра възможност за потребителите в богатите страни да се разтоварят от старите си дрехи. В един добродетелен и печеливш цикъл една глобална мрежа от търговци събира тези дрехи, сортира ги и ги транспортира по целия свят, за да бъдат рециклирани, носени отново или превърната в парцали и пълнеж. Сега този цикъл се разпада. Модните тенденции се развиват твърде бързо, новите дрехи стават толкова евтини, колкото използваните, а бедните страни обръщат гръб на секънд хендс търговията. Без значителни промени в начина, по който се правят и търгуват дрехите, това може да доведе до екологична катастрофа, коментира Адам Минтър в анализ за агенция Блумбърг.

Никой не е по-нащрек за тази глобална промяна от близо 200 предприятия, чийто бизнес е рециклирането на дрехи в прежди и одеала в Панипат, Индия. Разположен на 55 мили северно от Делхи, прашният град с 450 000 души население, е най-големият в света център за рециклиране на вълнени облекла в продължение на поне две десетилетия и се е превърнал в ключов пункт за търговията с дрехи, чийто оборот стига $4 милиарда. 

Предприятията в Панипат са се специализирали в изработване на текстил, известен като "shoddy", който се изработва от нискокачествена прежда, рециклирана от вълнени дрехи. Голяма част от продукцията в Панипат се използва за евтини одеала за операции за подпомагане при бедствия. Това е добър бизнес: На върха си в началото на 2010 г., производителите в Панипат са пускали по 100 000 одеяла на ден, което представлява 90% от пазара на одеяла. 

В началото на този век обаче китайските производители започнаха да използват модерни съоръжения, които можеха да произвеждат многократно повече одеяла на ден, отколкото в Панипат, и в по-голямо разнообразие от цветове. Рамеш Гоял, генерален директор на Ramesh Woolen Mills, казва, че китайското производство е станало толкова ефективно, че ново поларно одеяло струва само 2.50 долара на дребно - в сравнение с 2 долара за рециклирано одеяло. Това прави Китай предпочитан производител на одеяла в световен мащаб, което струва на Панипат по-голямата част от експортния му пазар.

Така че Панипат се променя. Преди пет години никой в ​​града не е правел новия тип одеяла. Днес около 50 предприятия вече го правят. Ramesh Woolen Mills включва в производствения си цикъл китайска линия през 2016 г. и така увеличава производството си от 7 000 килограма на ден на 12 000, от които две трети е полар. Потребителите оценяват качеството, разнообразието и бързото време за производство. 

Но това, което е добре за Панипат и неговите клиенти, е лоша новина за донорите и околната среда. Дори ако Панипат работи на максимални обороти, вероятно пак няма да може да се справи с  нарастващия поток от употребявани дрехи, навлязло на пазара и търсейки втори живот. Между 2000 г. и 2015 г. световното производство на облекло се е удвоило, а средният брой пъти, през които облеклото е било носено преди изхвърлянето му, е намалял с 36%. В Китай спадът е с 70%. Възходът на "бързата мода" създава мрачен сценарий: Притокът на втора ръка дрехи продължава да расте дори когато пазарите за втора употреба изчезват. От екологична гледна точка това е голям проблем. Индустрията за облекло вече има 10% дял от глобалните въглеродни емисии; и тъй като пазарите за рециклиране се разпадат, приносът й може да се увеличи.

Добрата новина е, че никой няма по-голям стимул да се справи с този проблем, отколкото самата индустрия. Чрез повишаване на температурите и засилване на сушите, промените на климата може значително да намалят добива на памук и по този начин да направят производството на облекло по-малко предвидимо и много по-скъпо. Бизнесът е доста загрижен. 

Въпросът е какво да се прави. Някои брандове като Hennes & Mauritz AB (по-познати като H&M) и Patagonia Inc., експериментират с нов текстил, направен от рециклирани материали, което би могло да помогне. Но в дългосрочен план индустрията ще трябва да се опита да пренасочи вниманието на потребителите към трайността и качеството - и съответно да ги таксува за това. Начините за това включват предлагане на гаранции за облеклото и създаване на етикети, които да информират потребителите за очаквания срок на живот на продукта. За да се успокои гладът за бърза мода, междувременно може да се проучи бизнеса за отдаване под наем на дрехи и аксесоари - като YCloset в Китай - или други по-устойчиви модели.

(YCloset е онлайн платформа, където срещу определена месечна такса потребителите могат да наемат дрехи и аксесоари. Стартъпът успя да набере 50 милиона долара финансиране миналата есен. Бел.р.)

Нито една от тези опции обаче не може да замести Панипат и други такива центрове, които преработват дрехите на богатите в евтини дрехи за бедните. Но независимо дали ни харесва или не, на тази ера идва край. Сега предизвикателството е да бъдат намерени нови решения.