Ad Config - Website header

 

Article_top

Лъжливи новини, унижения, мъчения и пропаганда на Кремъл са реалности в Русия. Въпреки всичко Владимир Путин ще бъде преизбран за президент на вота, насрочен за 18 март.
Руският разследващ журналист и експерт по тайните служби Андрей Солдатов (42 г.) е наясно с обстановката в Русия, която наблюдава и анализира от 18 години. Работил е за редица издания, сред които “Известия”, “Московские новости” и “Новая газета”. Сега поддържа свой сайт - agentura.ru, където анализира дейността на тайните служби.
Германският седмичник за политика “Ди Цайт” публикува интервю с Андрей Солдатов. Предлагаме на вниманието ви акценти от интервюто.

 

- Господин Солдатов, чувствате ли се сигурен в Русия?

- Изминаха 15 години, когато за първи път попаднах в полезрението на ФСБ. Срещу мен беше заведено следствие за разкриване на държавни тайни. Ето защо разбирам колегите, които през 2017 г. напуснаха Русия. Който в тази страна се занивама с критична журналистика, поема риск. Трябва да се опълчи и на системата за налагане на цензура.

- Как функционира тази система?

- Нападат или убиват журналисти. Случаите, както и при опозиционерите, се разследват от прокуратурата повърхностно. Това е суровата страна на цензурата. Много по-обхватно действа системата на собствената цензура. Режимът изпраща ясно послание: Като критичен журналист самотник не можеш да постигнеш много.

- Какво е въздействието?

- Когато журналистиката не може нищо да промени, защо да има и критична журналистика? Това се питат много колеги. Мислят, че е по-добре да се предадат. Подобно мислене е целта на правителството.

- В Германия журналистите могат да критикуват политици. Бившият президент Кристиан Вулф загуби поста си след поредица журналистически публикации. Това в Русия би ли било мислимо?

- Руският начин за контрол над медиите се промени. В началото представители на тайните служби упражняваха влияние само върху отделни журналисти. Сравнително бързо обаче разбраха, че е далеч по-ефективно да се контролират цели издателства. Когато се появи конфликт между редактор и критичен репортер, впечатлението е, че е вътрешна работа, с която Кремъл няма нищо общо. Никой не може да докаже, че спирането на дадена публикация е станало заради политически натиск. На журналиста пък му се казва, че е писал крайно емоционално. Критичният му материал не се публикува. Като му се случи два-три пъти, журналистът напуска редакцията. Така функционира системата на цензурата. А правителството винаги може да каже, че няма нищо общо с това.

- В САЩ на мода е точно критичната журналистика - също и заради президента, за когото много се пише и публикува.

- Това е трудно сравнимо с Русия. Много издателства закриха отделите си за разследваща журналистика. Когато през 1999 г. започнах да пиша за руските тайни служби, всяко голямо издателство в Русия имаше собствен отдел за разследване с по няколко репортери. През 2016 г. разследващите журналисти в Москва бяха общо едва осем души. През годините медийните централи бяха разбрали, че е рисковано да поддържат отдели за разследваща журналистика. Огънаха се пред цензурата.

- Променили се през изминалите години влиянието върху медиите?

- Откогато през 2000 г. Путин дойде на власт, стана много по-трудно да накараш хората да говорят, което е важна част от всяко разследване. Почти всички руски служители, дипломати и политици са обезкуражени да говорят с журналисти. Този проблем засяга всички журналисти, дори и прокремълски настроените. Липсва всякакъв интерес да има каквато и форма на журналистика.

- Какво се прави, когато в Русия се разследва критичен случай с намерението да се публикува?

- Досега ние винаги сме решавали този голям проблем. Когато преди зимните олимпийски игри в Сочи проучвахме техниката за наблюдение, публикувахме историята в британския в. “Гардиън”. Когато текст се появява в чужбина, можеш да се надяваш, че руските медии ще преразкажат историята и така по заобиколен път ще достигне и до руската общественост. Нашите книги първо публикувахме чрез издателство в САЩ, където те отново се превеждат на руски.

- Примерът показва, че въпреки всичко в Русия може нещо да се постигне?

- Та ние не живеем в Северна Корея. В системата „Путин“ има пролуки. Ние ги използваме, за да разпространяваме истината.

- Как цензура и лъжливи новини ще се отразят на президентските избори през март?

- Със сигурност няма да има изненадващи резултати. Твърди се, че над 80 на сто от населението вярват на Путин.

- Вярвате ли на подобна статистика?

- Ние нямаме собствени социологически институти, нито регионални медии, които да провеждат независимо и представително подобни допитвания. Обикновено те се правят по телефона и първият въпрос, на който трябва да отговорите, е как се казвате. Вторият е какво мислите за Путин. Представете си, че живеете в страна, където страхът е част от всекидневието. И вие трябва да кажете името си и какво мислите за Путин. Но дори и въпросните 80 процента да не са верни, не мога да отрека, че Путин е харесван, а извън големите градове дори много обичан. Това, което не знаем с точност, е докога елитът в Москва ще бъде на страната на Путин. Повече от 15 години неговото послание е: На никого другиго не можете да се доверите, освен на Владимир Путин. Така Кремъл дори не премълчава, че всички институции в Русия са корумпирани, че парламентът и почти всички политици, държавни служители и журналисти са корумпирани. Когато недоверието се разпространи в цялата страна, на хората им остава едничкия копнеж за силен лидер. И той в Русия се казва Путин.

- Каква е разликата между новата информационна техника и информационната война по време на Студената война?

- Вече няма никакви правила. В Съветския съюз от 70-те години на миналия век имаше стабилно общество и поне правила, налагани от КГБ, и те бяха известни. Всеки знаеше кои линии не бива да пресича. Днес вероятно зад граница Путин се приема като твърд човек, който държи всичко под контрол и винаги знае с точност следващата си стъпка. Остава впечатлението, че отдавна всичко е било предварително планирано и той винаги е в настъпление. В действителност не е така. Кремъл дълго време беше отчаян и в отбранителна позиция. Тези хора непрестанно се опитват да налагат теории на конспирацията. Възможно е дори сами да си вярват, че са в опасност и под заплаха от страна на Запада.

- Кого визирате?

- Путин и личните му приятели. Те действително вярват на сказанието, че Русия била застрашена крепост. Стане ли нещо в Украйна, се възприема като заплаха за Русия. Когато САЩ предприемат нещо, то автоматично се интерпретира като насочено срещу Русия. Дори, когато в Зимбабве диктаторът е принуден да се оттегли, в Русия се опасяват, че това по някакъв начин е насочено срещу Кремъл.

- Автократични властимащи се нуждаят от външен враг.

- Може путинизмът да има тактически характерни черти. Когато Украйна беше нападната или се нагази в Сирия, зад всичко това имаше план, който да въздейства на Запад. Но в страната властимащият се чувства несигурен. Това принуждава него и тайните служби да действат нервно. В такава обстановка няма правила и планове. Утре могат да решат да нападнат журналисти. После да уволнят директор на театър, просто защото вярват, че трябва да сплашват хората.

- Защо ФСБ има трудности с интернет?

- В Русия границите на наблюдение са с традиции. Погледнете назад към съветско време. КГБ беше властна организация, но слаба в техническата област. През 1990 г., преди Съветският съюз да колабира, КГБ упражни най-голямата си власт. Но дори и тогава сътрудниците на тайната служба можеха да подслушват едновременно максимум 300 телефонни разговора в Москва. Тогава те завиждаха на Щази. Наблюдателната система на тайната полиция на ГДР  беше по-добра от тази на КГБ, тъй като телефонните връзки в Германия бяха обновени още от Хитлер. Сталин не го направи. Тъй като на техническо ниво КГБ беше слаб, трябваше да заложи на сплашването. Русия на Путин наподобява тази система. Кремъл отново изпраща сигнали на страха. Но днес успехът зависи далеч повече от техниката.

- Какво означава това?

- Путин създаде система за наблюдение, която действа ефективно единствено по време на политическа стабилност. Когато са убедили всеки един, че е безсмислено да се бори срещу правителството, системата функционира. Но когато настъпи криза, примерно природно бедствие, хората започват да пишат в глобалната мрежа. Те генерират огромна информация в интернет и не е възможно Кремъл да ги цензурира. Липсва му техника, но се работи по въпроса.

- В какъв смисъл?

- През 2017 г. бяха приети нови закони, които уж целят да предпазват критичната структура на интернет в Русия. В действителност безнаказано ще има набези срещу Internet Exchange Points.

- Какво ще последва?

- Когато, примерно, се появи криза в Сибир, Кремъл иска да има възможност да изключи интернет в целия регион. Наред с телевизията ще се контролират и онлайн комуникациите. Тези хора искат при нужда да откъснат цял регион от останалата част на страната.

 

Лъжливи новини, унижения, мъчения и пропаганда на Кремъл са реалности в Русия. Въпреки всичко Владимир Путин ще бъде преизбран за президент на вота, насрочен за 18 март.
Руският разследващ журналист и експерт по тайните служби Андрей Солдатов (42 г.) е наясно с обстановката в Русия, която наблюдава и анализира от 18 години. Работил е за редица издания, сред които “Известия”, “Московские новости” и “Новая газета”. Сега поддържа свой сайт - agentura.ru, където анализира дейността на тайните служби.
Германският седмичник за политика “Ди Цайт” публикува интервю с Андрей Солдатов. Предлагаме на вниманието ви акценти от интервюто.

 

- Господин Солдатов, чувствате ли се сигурен в Русия?

- Изминаха 15 години, когато за първи път попаднах в полезрението на ФСБ. Срещу мен беше заведено следствие за разкриване на държавни тайни. Ето защо разбирам колегите, които през 2017 г. напуснаха Русия. Който в тази страна се занивама с критична журналистика, поема риск. Трябва да се опълчи и на системата за налагане на цензура.

- Как функционира тази система?

- Нападат или убиват журналисти. Случаите, както и при опозиционерите, се разследват от прокуратурата повърхностно. Това е суровата страна на цензурата. Много по-обхватно действа системата на собствената цензура. Режимът изпраща ясно послание: Като критичен журналист самотник не можеш да постигнеш много.

- Какво е въздействието?

- Когато журналистиката не може нищо да промени, защо да има и критична журналистика? Това се питат много колеги. Мислят, че е по-добре да се предадат. Подобно мислене е целта на правителството.

- В Германия журналистите могат да критикуват политици. Бившият президент Кристиан Вулф загуби поста си след поредица журналистически публикации. Това в Русия би ли било мислимо?

- Руският начин за контрол над медиите се промени. В началото представители на тайните служби упражняваха влияние само върху отделни журналисти. Сравнително бързо обаче разбраха, че е далеч по-ефективно да се контролират цели издателства. Когато се появи конфликт между редактор и критичен репортер, впечатлението е, че е вътрешна работа, с която Кремъл няма нищо общо. Никой не може да докаже, че спирането на дадена публикация е станало заради политически натиск. На журналиста пък му се казва, че е писал крайно емоционално. Критичният му материал не се публикува. Като му се случи два-три пъти, журналистът напуска редакцията. Така функционира системата на цензурата. А правителството винаги може да каже, че няма нищо общо с това.

- В САЩ на мода е точно критичната журналистика - също и заради президента, за когото много се пише и публикува.

- Това е трудно сравнимо с Русия. Много издателства закриха отделите си за разследваща журналистика. Когато през 1999 г. започнах да пиша за руските тайни служби, всяко голямо издателство в Русия имаше собствен отдел за разследване с по няколко репортери. През 2016 г. разследващите журналисти в Москва бяха общо едва осем души. През годините медийните централи бяха разбрали, че е рисковано да поддържат отдели за разследваща журналистика. Огънаха се пред цензурата.

- Променили се през изминалите години влиянието върху медиите?

- Откогато през 2000 г. Путин дойде на власт, стана много по-трудно да накараш хората да говорят, което е важна част от всяко разследване. Почти всички руски служители, дипломати и политици са обезкуражени да говорят с журналисти. Този проблем засяга всички журналисти, дори и прокремълски настроените. Липсва всякакъв интерес да има каквато и форма на журналистика.

- Какво се прави, когато в Русия се разследва критичен случай с намерението да се публикува?

- Досега ние винаги сме решавали този голям проблем. Когато преди зимните олимпийски игри в Сочи проучвахме техниката за наблюдение, публикувахме историята в британския в. “Гардиън”. Когато текст се появява в чужбина, можеш да се надяваш, че руските медии ще преразкажат историята и така по заобиколен път ще достигне и до руската общественост. Нашите книги първо публикувахме чрез издателство в САЩ, където те отново се превеждат на руски.

- Примерът показва, че въпреки всичко в Русия може нещо да се постигне?

- Та ние не живеем в Северна Корея. В системата „Путин“ има пролуки. Ние ги използваме, за да разпространяваме истината.

- Как цензура и лъжливи новини ще се отразят на президентските избори през март?

- Със сигурност няма да има изненадващи резултати. Твърди се, че над 80 на сто от населението вярват на Путин.

- Вярвате ли на подобна статистика?

- Ние нямаме собствени социологически институти, нито регионални медии, които да провеждат независимо и представително подобни допитвания. Обикновено те се правят по телефона и първият въпрос, на който трябва да отговорите, е как се казвате. Вторият е какво мислите за Путин. Представете си, че живеете в страна, където страхът е част от всекидневието. И вие трябва да кажете името си и какво мислите за Путин. Но дори и въпросните 80 процента да не са верни, не мога да отрека, че Путин е харесван, а извън големите градове дори много обичан. Това, което не знаем с точност, е докога елитът в Москва ще бъде на страната на Путин. Повече от 15 години неговото послание е: На никого другиго не можете да се доверите, освен на Владимир Путин. Така Кремъл дори не премълчава, че всички институции в Русия са корумпирани, че парламентът и почти всички политици, държавни служители и журналисти са корумпирани. Когато недоверието се разпространи в цялата страна, на хората им остава едничкия копнеж за силен лидер. И той в Русия се казва Путин.

- Каква е разликата между новата информационна техника и информационната война по време на Студената война?

- Вече няма никакви правила. В Съветския съюз от 70-те години на миналия век имаше стабилно общество и поне правила, налагани от КГБ, и те бяха известни. Всеки знаеше кои линии не бива да пресича. Днес вероятно зад граница Путин се приема като твърд човек, който държи всичко под контрол и винаги знае с точност следващата си стъпка. Остава впечатлението, че отдавна всичко е било предварително планирано и той винаги е в настъпление. В действителност не е така. Кремъл дълго време беше отчаян и в отбранителна позиция. Тези хора непрестанно се опитват да налагат теории на конспирацията. Възможно е дори сами да си вярват, че са в опасност и под заплаха от страна на Запада.

- Кого визирате?

- Путин и личните му приятели. Те действително вярват на сказанието, че Русия била застрашена крепост. Стане ли нещо в Украйна, се възприема като заплаха за Русия. Когато САЩ предприемат нещо, то автоматично се интерпретира като насочено срещу Русия. Дори, когато в Зимбабве диктаторът е принуден да се оттегли, в Русия се опасяват, че това по някакъв начин е насочено срещу Кремъл.

- Автократични властимащи се нуждаят от външен враг.

- Може путинизмът да има тактически характерни черти. Когато Украйна беше нападната или се нагази в Сирия, зад всичко това имаше план, който да въздейства на Запад. Но в страната властимащият се чувства несигурен. Това принуждава него и тайните служби да действат нервно. В такава обстановка няма правила и планове. Утре могат да решат да нападнат журналисти. После да уволнят директор на театър, просто защото вярват, че трябва да сплашват хората.

- Защо ФСБ има трудности с интернет?

- В Русия границите на наблюдение са с традиции. Погледнете назад към съветско време. КГБ беше властна организация, но слаба в техническата област. През 1990 г., преди Съветският съюз да колабира, КГБ упражни най-голямата си власт. Но дори и тогава сътрудниците на тайната служба можеха да подслушват едновременно максимум 300 телефонни разговора в Москва. Тогава те завиждаха на Щази. Наблюдателната система на тайната полиция на ГДР  беше по-добра от тази на КГБ, тъй като телефонните връзки в Германия бяха обновени още от Хитлер. Сталин не го направи. Тъй като на техническо ниво КГБ беше слаб, трябваше да заложи на сплашването. Русия на Путин наподобява тази система. Кремъл отново изпраща сигнали на страха. Но днес успехът зависи далеч повече от техниката.

- Какво означава това?

- Путин създаде система за наблюдение, която действа ефективно единствено по време на политическа стабилност. Когато са убедили всеки един, че е безсмислено да се бори срещу правителството, системата функционира. Но когато настъпи криза, примерно природно бедствие, хората започват да пишат в глобалната мрежа. Те генерират огромна информация в интернет и не е възможно Кремъл да ги цензурира. Липсва му техника, но се работи по въпроса.

- В какъв смисъл?

- През 2017 г. бяха приети нови закони, които уж целят да предпазват критичната структура на интернет в Русия. В действителност безнаказано ще има набези срещу Internet Exchange Points.

- Какво ще последва?

- Когато, примерно, се появи криза в Сибир, Кремъл иска да има възможност да изключи интернет в целия регион. Наред с телевизията ще се контролират и онлайн комуникациите. Тези хора искат при нужда да откъснат цял регион от останалата част на страната.

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Трябва ли България да приеме еврото?