ВСС прие вчера декларация като реакция на първата пиар криза, в която изпада от сформирането си на 3 октомври. Става дума за откритото писмо на бургаски медии, недоволни от 2 решения, постановени от местен съдия срещу тях по искове на хвърковатия стожер на българщинáта Петър Низамов-Перата.

Ще си позволя, нямайки изискуемите по конституция високи професионални и нравствени качества и 15 години юридически стаж, да перефразирам на "човешки" език това, което съдийската колегия каза на бургаските колеги:

Уважаеми журналисти, съдията в своето решение е независим, не можем да му влияем дори ние. Вие сте отговорни пред обществото и пред законно установения ред точно колкото и другите граждани, че и повече, защото имате "средствата и възможностите да въздействате и влияете върху общественото мнение".

В момента оказвате натиск по неприключило дело. Затова – гледайте си работата - предстоят още инстанции...

Обективно погледнато, без емоции - става въпрос за решение, с което съдията Калин Кунчев отхвърля почти всички елементи от исковата молба на Петър Низамов. Признава обаче един - че някой си е наречен "бияч", само защото прокуратурата му е образувала нещо (в заглавието "Биячите от "Джукбокс" остават в ареста", бел. ред). Ако трябва да сме честни, търсейки кога краткост, кога "ударни" заглавия, журналистите търпим изключително сериозна критика, тежко квалифицирайки хора на ранен или дори нулев етап от съдебното дирене срещу тях.

За пример - представете си, ако беше оцелял убиецът от Нови Искър и ако излезе, че не той е убиецът, какви пари можеше да изкара от заглавията ни... Хич няма да споменавам и друга моя лична болка: доколко е етично да разнасяш снимките на целуващи се хора от фейсбук само заради това, че няколко часа преди да бъдат избити не са знаели, че ще бъдат избити, за да си ги заключат или изтрият.

Но по същата логика можем ли да наричаме "Убиецът на Чората Бойко Борисов", "Прахосникът на 50 000 лв. на МВР Цветан Цветнов" или "Крадецът на 20 млн. лв. от българските пенсионери Симеон Дянков" - само затова, че известната с безпристрастността си и пълната си политическа индиферентност българска прокуратура на един или друг етап ги е обвинявала в такива неща? Нали затова съдът има последната дума.

Сори, но няма как едни истини и базисни положения да важат за едни, а за Перата да важат други.

И тук свършва, така да се каже, "веселата част".

Вчера във ВСС се чуха доста смислени гласове, например: какъв сигнал бихме дали на следващите инстанции, ако сега порицаем районния съдия за това, че е постановил решение в една или друга посока?

Пак ще дам пример: помните ли едни двама братя, които "зверски убиха момче" на тротоара във Враца и от четвъртия етаж на Съдебната палата в София се стовариха с цялата си тежест върху местния прокурор, който опитваше да издейства поне убийство по непредпазливост. Е, под натиск на улицата квалификацията бе променена в много по-тежка, но пък случаят се оказа съвсем друг (момчето бе починало от вроден порок) и така цялото обвинение "изгърмя".

Макар злите езици да носят, че преди извънредното заседание на ВСС вчера в 17 ч (!) е имало препирни за баланса във всяка една дума от декларациата, от Съвета са постигнали крайния разултат да звучат уплашено:

"Държавните органи, юридическите лица и гражданите, независимо от правния и обществения си статус, са длъжни да спазват законите и установените етични стандарти...

Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет заявява вяра, подкрепа и убеждение в силата на конституционно прогласената независимост на съдебната власт..."

Ето тук се шегуват правистите, че като нямаш никакви аргументи, винаги цитираш Конституцията. Изречението за вярата и независимостта звучи като „Ужас! Някой да помага!“ Което все пак е нелепо – става въпрос за няколко репортера, които съвсем резонно и законно си защитават "тяхната истина" - никой не е нападнал с танк съдебната палата.

А що се отнася до съдията Кунчев: да, можеше и да си спести безценните съвети как се пишат заглавия. Да не кажа, че според мен непременно трябваше да си ги спести. Но така мисля само аз. Тук не става въпрос за лошо тълкуване и прилагане на правната материя, а за наднормативни понятия като такт, чувство за мяра, ако щете лично възпитание и пр., за които - колкото и с ищеца по конкретното дело да сме сякаш от два различни свята - магистратът едва ли търпи укор.

Ще завърша с едно изречение от декларацията, касаещо най-голямата болка: пустия му имидж.

"Подобни действия имат негативен ефект, както върху публичния имидж на съда и съдебната власт, така и върху журналистическата общност и медиите..."

Ми то и Цацаров има негативен ефект върху публичния имидж на съдебната власт, а клакьорите му - върху този на журналистическата общност, ама си дишат. Никой не би ги тричал заради това.