Ad Config - Website header

 

Article_top

Днес левицата внесе вот на недоверие срещу правителството на тема "корупция". Ето и какви са мотивите. Клуб Z разполага с документа, препечатваме го тук:

РЕШЕНИЕ 
ЗА ГЛАСУВАНЕ НА НЕДОВЕРИЕ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ 
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 и чл. 89 от Конституцията на Република България 

Р Е Ш И :

Гласува недоверие на Министерския съвет на Република България с ми­ни­стър-председател Бойко Борисов заради провала в политиката за проти­водействие на корупцията.

МОТИВИ

към проекта на решение за гласуване на недоверие на Министерския съвет на Република България с министър-председател Бойко Борисов заради провала в политиката за противодействие на корупцията

Поводът за настоящото искане за гласуване на недоверие е невъзмож­ността на избраното на 4 май 2017 г. правителство с министър-председател Бойко Борисов да се справи с основния проблем пред българската държавност – корупцията.

Предложеният проект на решение не е самоволен опозиционен акт, а необ­ходимост. Основава се на разбирането, че корупцията е пропила цялата дър­жа­ва; че правителството на ГЕРБ и Обединените патриоти не само не може, но и не иска да преустанови този процес; че правителство, което не се справя с този кардинален проблем, фактически е загубило правото си да управлява. 

Фактът, че корупцията властва в България, не се нуждае от доказване. Във всички класации на Световната банка, Световния икономически форум и Транс­перънси интернешънал България заема челните места по разпространение и възприятие на корупцията. Това, че живеем в корумпирана държава, е осъз­ната реалност не само за чужди експерти и наблюдатели, но и за огромното мно­­зин­ство от българските граждани.

Изследване на Евробарометър за 2017 г. от­­чита, че 83 % от  българите смятат, че корупцията е широко разпро­странен проблем в страната. Експресно проучване отпреди месец също по­твърж­дава, че „срастването на власт и корупция е основният проблем на обществото ни“ и че „всяко едно политическо събитие напоследък кара българите да усещат този проблем“. 

Доказват го и резултатите от анкета на Българската стопанска камара, проведе­на през декември 2017 г. сред работодатели. За 88.5 % от анкетираните участ­ници в конкурси за обществени поръчки офертите не се оценяват обек­тивно, а 80.9 % смятат, че условията в конкурсната документация са тен­денциозни и установени в полза на конкретно лице. Данните от тази анкета показват, че за бизнеса у нас нагласените обществени поръчки са правило, а честните такива – рядко изключение. Конкретно това означава, че огромната част от 10-те млрд. лв., изразходвани през последните девет месеца, са раздадени по субективни критерии и при нагласени конкурси.   

В същото време за деветте месеца, през които е на власт, правителството на Бойко Борисов употреби повече енергия да обяснява, че корупцията е несъ­щест­вуващ проблем, отколкото да й се противопоставя. Министърът на право­съдието постави под съмнение престъпния характер на корупцията, а за мини­стъра на Българското председателство на Съвета на ЕС корупцията е просто усещане и клеймо, незаслужено поставено върху държавата ни.

Нежеланието за реално противопоставяне на корупцията ясно личи както от предварително обречения на неуспех „антикорупционен“ закон, така и от фак­та, че Националният съвет по антикорупционни политики (създаден специ­ал­но за да координира разработването и изпълнението на политиките в област­та на превенцията и противодействието на корупцията) в този мандат на прави­тел­ството се е събирал само веднъж – на 20 юли 2017 г. 

Бездействието на правителството в противопоставянето на корупцията е видно и от отказа му за съществени промени в системата на здравеопаз­ването, чрез която годишно се изразходват над 4.5 млрд. лева и която по думите на министъра на финансите „е пропита от интереси, от нея много се краде“. Зависимостта или невъзможността на правителството да надделее над частните интереси е причината да се поддържа здравна система, в която разходите нарастват обратнопропорционално на качеството на предоставените услуги. Проблемите със свръхфинансираните клинични пътеки, с прекомерния брой лечебни заведения, с парадоксалната ситуация, при която частните болници печелят, а общинските генерират задължения, са отдавна известни и деветмесечно бездействие на правителството няма как и не може да бъде обяснено или извинено.

В последните месеци на миналата година актуалност придоби и друг важен за здравето на българите въпрос,  също свързан със злоупотреба с много пари – т.нар. паралелен износ на лекарства. По неофициални данни този вид дейност се оценява на около 400 млн. лв. годишно, като близо една трета от него е незаконен. Кой носи отговорност за разцъфтяването на висо­кодоходния нелегален бизнес, който лишава българските граждани от достъп до медикаменти? 

На 16.11.2017 г. пред парламентарната Комисията за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата, главният прокурор дава отговор на този въпрос: „Вносът на такива лекарства, износът на такива лекарства, манипулацията с опаковки, манипулацията със случаите, в които лекарствата напускат болници, без да са достигнали пациентите и така нататък, на първо място, са в правомощията на контролните органи.“

Парламентарната група „БСП за България” вече внесе предложения, с които тези действия да се инкриминират, да влязат и в правомощията на прокура­турата, но това не извинява трайното бездействие на контролните органи, т.е. на изпълнителната власт. Връщайки се отново към огромния материален интерес и признанието за „много крадене”, това бездействие не се дължи на случайността.    

На същото заседание бяха изнесени красноречиви факти за манипу­лиране на информационни системи на Агенция „Митници“ (напр. Бъл­гарска акцизна централизирана информационна система - БАЦИС). По същест­во това означава, че търговията с акцизни стоки в страната, а оттам и постъп­ленията от акциз и ДДС фактически са оставени без наблюдение и контрол. И няма как да е „случайно”, тъй като - както специалистите знаят - незаконната търговия с акцизни стоки е свързана освен с укриването на акцизи, и с укриването на ДДС. Бензиностанция, която продава на привлекателни цени.

При горивата например актуалната измамна схема пред­став­лява обикновена верижна измама с ДДС - с наличието на доставчик (лицензиран склад-държател) с реална дейност, една или две фирми - липсващи доставчици, една или две фирми – буфери, и един краен получател (фирма, стопанисваща бензиностанции).

Укри­ването на ДДС се използва за намаляване на цената за крайния потребител, като търговската печалба се реализира на дребно при увеличени обороти поради факта, че ниските цени привличат повече потребители. Подобни измамни схеми са невъзможни без покровителството на фактори от най-високо административно и политическо ниво.

Няма промяна и при реализирането на големите инфра­структурни обекти. Наложеният през годините стил на работа продължава и третото правителство на Бойко Борисов не показва намерение да го изменя, още по-малко - да го санкционира.

Пътното строителство е една от сферите, изцяло подвластни на корупционни схеми. Всеки бизнесмен от бранша знае, че първо трябва да пла­тиш, за да спечелиш поръчка. След това предоговарят параметрите в договора, обикновено с анекси, чрез които се завишава сумата или се удъл­жават сроковете. Честа практика е и подписването на анекси за възлагане на допълнителни строителни дейности, които не са били включени в основния договор, тъй като не са били заложени в първоначалния проект. Това се извършва без нов търг или конкурс и е най-разпространеният начин за увеличаване на разходите по даден проект. Третото ниво на корумпиране е при раз­­плащането на извършените дейности. Традиционно в България парите за път­но строителство нико­га не са достатъчно, плащанията на строителите винаги са били инстру­мент за корупция, тъй като има субективен фактор - да се избере за кой обект плащането да се извърши и за кой да бъде отложено.  

Друга чувствителна по отношение на корупцията тема – концесиите, предизвика спорове в управляващата коалиция. След като в крайна сметка бе приет нов Закон за концесиите, депутатите от ГЕРБ рязко промениха становището за реда за отдаване на плажовете на концесия. Това принуди заместник министър-председателят по икономическата и демографската политика Валери Симеонов да напише публично, „че ще продължи по най-непрозрачен начин раздаването за по 20 години (а може и повече) на приближени фирми и групировки". Всъщност вицепремиерът би трябвало да знае, че единственият начин концесии - било за плажове, било за зимни курорти, за природни богатства или за летища - да не се дават на „приближени фирми и групировки“, е не да се промени законът, а правителството, което ги прилага. 

За сметка на своето бездействие по отношение на действащите корупционни схеми, през краткия период на съществуването си поредното правителство на Бойко Борисов даде достатъчно примери за различни прояви на корупция и користно поведение на властта, всеки един от който - достатъчно основание да се гласува недоверие на Министерския съвет.

Ремонтът на Националния дворец на културата - сградата домакин на Българското председателство на Съвета на ЕС, се превърна в символ на безотговорно и непрозрачно харчене на парите на данъкоплатците. Още при провеждането на обществената поръчка за избор на изпълнител са налице множество слабости и пропуски в документацията. Поръчката е спечелена от фирма, дала цена много по-висока от прогнозната стойност на търга. Естествено при подобно развитие първоначално предвидените 17 млн. лв. не  стигат и управата на НДК отправя искане към Министерския съвет за допълнително необходими 36 млн. лева, 28 млн. от които са одобрени. Впоследствие без обществена поръчка, а чрез пряко договаряне, със същата фирма се сключва договор за „Единна хомогенна глобална система за сигур­ност“ на стойност 10 млн. лв. На 26.06.2017 г. министърът за Българското председателство на Съвета на ЕС Лиляна Павлова уволни Мирослав Боршош като изпълнителен директор на НДК поради „системно неизпълнение на указания, както и системно неизпълнение на решения на Съвета на директорите“.

Чии указания не е изпълнявал изпълнителният директор на НДК, така и не стана ясно, тъй като на следващия ден министър-председателят го възстанови на поста. Междувременно самият г-н Боршош публично обяви „Категорично отказвам да подписвам нови обществени поръчки, свързани с подготовката на НДК за Председателството, под натиск и в условия, които не отговарят на правилата и закона“. Това е възможно най-категоричното обяснение за това как работи кабинетът – натиск в полза на определени фирми и в условия, които не отговарят на закона.
Днес М. Боршош е обвиняем, но изявлението му не бива да бъде забравяно. Най-малко защото при първоначално предвидени 17 млн. лв. за ремонта на НДК досега са изхарчени повече от 45 млн. лв. 

Други 180 млн. лв. на българския и европейски данъкоплатец бяха изхарчени за белязаното с корупция изграждане на възпрепятстващо съо­ръжение по българо-турската граница. Съоръжението е построено некачест­вено, проектите за оградата са променени и се различават значително от първоначалното задание на МВР, а резултатът е констатиран от Би Би Си на 2.09.2017 г.: “Корупцията в тази страна подкопава и сигурността на Европейския Съюз. Пресичането на тази външна граница с ЕС не е просто лесно, то е често улеснено от българската гранична полиция”.

Основните пороци при строежа на оградата се крият в необяснимо поскъпналото й изграждане и в промяната на техническите изисквания – преминаването от двуредова към едноредова ограда. За това ПГ „БСП за България” е сигнализирала прокуратурата. И ако много от нарушенията са извършени в периода на предишното управление на ГЕРБ, то днешното правителство носи огромната отговорност, че непрекъснато се стреми да при­крива фактите, вместо да ги признае и да съдейства за изясняването им.

Заместник министър-председателят Валери Симеонов атакува остро депутат от опозицията, който изобличи пробойните по границата и събра документи за извършените нарушения. Нещо повече вицепремиерът обвини народния представител Елена Йончева, че неправомерно е изнасяла факти и обстоятелства, с които застрашила националната сигурност и насочила бежанския поток. След проверка Софийската градска прокуратура отказа да образува до­съдеб­но производство, тъй като се оказа, че Елена Йончева не е изнасяла класифицирана информация.

След като публично бе оповестено, че е заснет филм, показващ как се преодолява съоръжението по границата, кабинетът „Борисов 3“ в опит да затрудни разпространението на репортажа обяви оградата за стратегически обект от значение за националната сигурност. За сравнение  - в Гърция, където за много по-ниска цена е изградена двуредова гранична ограда - година преди строителството гръцкото министерство на вътрешните работи обявява обществено обсъждане на проекта, подробно описание на заданието и техническите параметри.

Националната програма за енергийна ефективност, популярна сред българите като „безплатното саниране“, която всъщност струва на всички много пари, продължава да е абсолютен модел за непрозрачно и незаконосъобразно изразходване на публични средства на завишени цени. При нея напълно важи общият модел за определяне на обществени поръчки, описан по-горе. Интересното тук е, че чрез първоначално завишени цени и неясни правила за определяне на разходите управляващите си запазват правото не само да избират кой, но и за колко ще се извършва санирането. Фактът, че парите са многократно завишени, става ясен още в началото на програмата през 2015 г., когато държавата е плащала над 300 лв. на кв. м. За сравнение в същото време по европейската програма „Енергийно обновяване на българските домове“ се санират жилищни блокове на цена от 114.16 лв./кв. м, т.е. двойно по-евтино. По-късно референтните стойности са понижавани два пъти, но се появява следният парадокс - идентични жилищни сгради, дори такива в един и същ квартал, са с разлика от два пъти в цените за извършените строителни работи. Христоматиен е примерът в кв. Еленово в Благоевград. Блок 210 е с 3869 кв.м разгърната площ и се изпълнява за 721 963 лв. Съседният блок в същия квартал, бл. 207, е с 3807 кв.м разгърната площ и струва 957 952 лв. Вторият блок е с 62 кв.м разгърната площ по-малък, но санирането му струва с близо 250 000 лв. повече. Такива примери има с десетки из цяла България.

Хасковогейт показа пряката връзка между гореспоменатите схеми и политическа партия ГЕРБ. Това не е просто шуробаджанащина, а изграден модел за усвояване на обществен ресурс в полза на определен кръг.

Фактите. В община Хасково по искане на областния координатор на ГЕРБ са назначени на ключови позиции роднини, кумове, бивши съдружници и съученици на същия областен координатор на ГЕРБ и депутат - Делян Добрев. Заместник-кметът с ресор строителство, втори заместник-кмет, секретарят на общината, председателят на общинската избирателна комисия, директорът на финансовата дирекция, председателят на Комисията по бюджет и финанси – всяка от тези държавни служби в община Хасково се заема от лице, приближено на областния координатор на ГЕРБ. Едно от тези лица е акционер в над 40 фирми, които в област Хасково печелят обществени поръчки за над 50 млн. лева само за последните две години, а една от тези фирми е в топ три на фирмите в страната, които санират сгради по програмата за енергийна ефек­тивност.

Парламентарната група “БСП за България” вече внесе сигнал до главния прокурор и ДАНС да бъде извършена проверка на група компании, които за периода 2014-2017 г. само за Хасковска област са спечелили обществени поръчки за над 50 милиона лева. Да бъде проверено и как тези компании са свързани със сегашния депутат и областен координатор на ГЕРБ за Хасковска област Делян Добрев. 

Стои въпросът защо при толкова очевидни злоупотреби потърпевшите не сигнализират за тях. Отговорът се намира в друга, възможно най-бруталния случай на политическа корупция и рекет, известна като Суджукгейт.

През юли 2017 г. главният прокурор отправя искане до Парламента за сваляне на имунитета на народния представител от ГЕРБ Живко Мартинов за множество престъпления. Около набралото популярност „изнудване за 4 тона суджук“ пред очите ни се разкри цяла схема за управление под формата на агресивна корумпираност, която не чака да й се предложи, а направо иска. По данни на прокуратурата депутатът от ГЕРБ обяснявал на собственици на предприятия, че са включени в списъци, които трябва да подпомагат политическата дейност на неговата партия и че ако не го правят, ще има последици. Като инструмент за тези неприятни последици се използват държав­ните институции. От изявления на пострадалите става ясно, че те са били заплашени не с друго, а с целенасочени проверки от страна на НАП и Икономическата полиция. Заплахите явно са били достатъчно достоверни за жертвите, тъй като - доколкото става известно от публичното им изявление - те доста години са изпълнявали исканията на депутата и приближените му. Достоверността се държи на влиянието на въпросния депутат в институции като МВР, което отдавна е широкоизвестно в областта, а след избухването на скандала бе и официално потвърдено. Окръжният прокурор на Добрич публично заявява, че Мартинов успешно е кадрувал в полицията и се е опитвал да осъществява натиск върху прокуратурата. 

Особено притеснително е, че и след освобождаването на Живко Марти­нов от длъжността народен представител свидетели по делото се оплакват от тормоз. В интервю за в. „168 часа” от 10.08.2017 г. един от свидетелите заявява: „Правят всичко възможно последствията от Суджукгейт да бъдат минимални, като атакуват всички, които сме сигнализирали прокуратурата. Те изправят цялата държава срещу нас, за да покажат, че не следва де се прави вече стореното от нас, че истината няма значение.“

С гласуването на недоверие на правителството всеки народен предста­вител ще докаже своето отношение към истината. Всяка една от гореопи­саните схеми е реалност. Всеки един от споменатите скандали е факт. Социоло­гическите проучвания показват, че българските граждани знаят това. Знаят го и европейските ни партньори, информирани от някои от най-авторитетните изда­ния, които в навечерието на Българското председателство обрисуваха тежка картина на корупцията в страната ни. Знаят го и народните представители и въпросът е само колко от тях считат, че подобна ситуация е неприемлива и колко се чувстват комфортно с нея. 

Народни представители:
КОРНЕЛИЯ НИНОВА, ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ, ДРАГОМИР СТОЙНЕВ, КРУМ ЗАРКОВ, ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ, ЕЛЕНА ЙОНЧЕВА, ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ, ВЕСЕЛА ЛЕЧЕВА, АНТОН КУТЕВ, КРИСТИАН ВИГЕНИН

 

Днес левицата внесе вот на недоверие срещу правителството на тема "корупция". Ето и какви са мотивите. Клуб Z разполага с документа, препечатваме го тук:

РЕШЕНИЕ 
ЗА ГЛАСУВАНЕ НА НЕДОВЕРИЕ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ 
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 и чл. 89 от Конституцията на Република България 

Р Е Ш И :

Гласува недоверие на Министерския съвет на Република България с ми­ни­стър-председател Бойко Борисов заради провала в политиката за проти­водействие на корупцията.

МОТИВИ

към проекта на решение за гласуване на недоверие на Министерския съвет на Република България с министър-председател Бойко Борисов заради провала в политиката за противодействие на корупцията

Поводът за настоящото искане за гласуване на недоверие е невъзмож­ността на избраното на 4 май 2017 г. правителство с министър-председател Бойко Борисов да се справи с основния проблем пред българската държавност – корупцията.

Предложеният проект на решение не е самоволен опозиционен акт, а необ­ходимост. Основава се на разбирането, че корупцията е пропила цялата дър­жа­ва; че правителството на ГЕРБ и Обединените патриоти не само не може, но и не иска да преустанови този процес; че правителство, което не се справя с този кардинален проблем, фактически е загубило правото си да управлява. 

Фактът, че корупцията властва в България, не се нуждае от доказване. Във всички класации на Световната банка, Световния икономически форум и Транс­перънси интернешънал България заема челните места по разпространение и възприятие на корупцията. Това, че живеем в корумпирана държава, е осъз­ната реалност не само за чужди експерти и наблюдатели, но и за огромното мно­­зин­ство от българските граждани.

Изследване на Евробарометър за 2017 г. от­­чита, че 83 % от  българите смятат, че корупцията е широко разпро­странен проблем в страната. Експресно проучване отпреди месец също по­твърж­дава, че „срастването на власт и корупция е основният проблем на обществото ни“ и че „всяко едно политическо събитие напоследък кара българите да усещат този проблем“. 

Доказват го и резултатите от анкета на Българската стопанска камара, проведе­на през декември 2017 г. сред работодатели. За 88.5 % от анкетираните участ­ници в конкурси за обществени поръчки офертите не се оценяват обек­тивно, а 80.9 % смятат, че условията в конкурсната документация са тен­денциозни и установени в полза на конкретно лице. Данните от тази анкета показват, че за бизнеса у нас нагласените обществени поръчки са правило, а честните такива – рядко изключение. Конкретно това означава, че огромната част от 10-те млрд. лв., изразходвани през последните девет месеца, са раздадени по субективни критерии и при нагласени конкурси.   

В същото време за деветте месеца, през които е на власт, правителството на Бойко Борисов употреби повече енергия да обяснява, че корупцията е несъ­щест­вуващ проблем, отколкото да й се противопоставя. Министърът на право­съдието постави под съмнение престъпния характер на корупцията, а за мини­стъра на Българското председателство на Съвета на ЕС корупцията е просто усещане и клеймо, незаслужено поставено върху държавата ни.

Нежеланието за реално противопоставяне на корупцията ясно личи както от предварително обречения на неуспех „антикорупционен“ закон, така и от фак­та, че Националният съвет по антикорупционни политики (създаден специ­ал­но за да координира разработването и изпълнението на политиките в област­та на превенцията и противодействието на корупцията) в този мандат на прави­тел­ството се е събирал само веднъж – на 20 юли 2017 г. 

Бездействието на правителството в противопоставянето на корупцията е видно и от отказа му за съществени промени в системата на здравеопаз­ването, чрез която годишно се изразходват над 4.5 млрд. лева и която по думите на министъра на финансите „е пропита от интереси, от нея много се краде“. Зависимостта или невъзможността на правителството да надделее над частните интереси е причината да се поддържа здравна система, в която разходите нарастват обратнопропорционално на качеството на предоставените услуги. Проблемите със свръхфинансираните клинични пътеки, с прекомерния брой лечебни заведения, с парадоксалната ситуация, при която частните болници печелят, а общинските генерират задължения, са отдавна известни и деветмесечно бездействие на правителството няма как и не може да бъде обяснено или извинено.

В последните месеци на миналата година актуалност придоби и друг важен за здравето на българите въпрос,  също свързан със злоупотреба с много пари – т.нар. паралелен износ на лекарства. По неофициални данни този вид дейност се оценява на около 400 млн. лв. годишно, като близо една трета от него е незаконен. Кой носи отговорност за разцъфтяването на висо­кодоходния нелегален бизнес, който лишава българските граждани от достъп до медикаменти? 

На 16.11.2017 г. пред парламентарната Комисията за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата, главният прокурор дава отговор на този въпрос: „Вносът на такива лекарства, износът на такива лекарства, манипулацията с опаковки, манипулацията със случаите, в които лекарствата напускат болници, без да са достигнали пациентите и така нататък, на първо място, са в правомощията на контролните органи.“

Парламентарната група „БСП за България” вече внесе предложения, с които тези действия да се инкриминират, да влязат и в правомощията на прокура­турата, но това не извинява трайното бездействие на контролните органи, т.е. на изпълнителната власт. Връщайки се отново към огромния материален интерес и признанието за „много крадене”, това бездействие не се дължи на случайността.    

На същото заседание бяха изнесени красноречиви факти за манипу­лиране на информационни системи на Агенция „Митници“ (напр. Бъл­гарска акцизна централизирана информационна система - БАЦИС). По същест­во това означава, че търговията с акцизни стоки в страната, а оттам и постъп­ленията от акциз и ДДС фактически са оставени без наблюдение и контрол. И няма как да е „случайно”, тъй като - както специалистите знаят - незаконната търговия с акцизни стоки е свързана освен с укриването на акцизи, и с укриването на ДДС. Бензиностанция, която продава на привлекателни цени.

При горивата например актуалната измамна схема пред­став­лява обикновена верижна измама с ДДС - с наличието на доставчик (лицензиран склад-държател) с реална дейност, една или две фирми - липсващи доставчици, една или две фирми – буфери, и един краен получател (фирма, стопанисваща бензиностанции).

Укри­ването на ДДС се използва за намаляване на цената за крайния потребител, като търговската печалба се реализира на дребно при увеличени обороти поради факта, че ниските цени привличат повече потребители. Подобни измамни схеми са невъзможни без покровителството на фактори от най-високо административно и политическо ниво.

Няма промяна и при реализирането на големите инфра­структурни обекти. Наложеният през годините стил на работа продължава и третото правителство на Бойко Борисов не показва намерение да го изменя, още по-малко - да го санкционира.

Пътното строителство е една от сферите, изцяло подвластни на корупционни схеми. Всеки бизнесмен от бранша знае, че първо трябва да пла­тиш, за да спечелиш поръчка. След това предоговарят параметрите в договора, обикновено с анекси, чрез които се завишава сумата или се удъл­жават сроковете. Честа практика е и подписването на анекси за възлагане на допълнителни строителни дейности, които не са били включени в основния договор, тъй като не са били заложени в първоначалния проект. Това се извършва без нов търг или конкурс и е най-разпространеният начин за увеличаване на разходите по даден проект. Третото ниво на корумпиране е при раз­­плащането на извършените дейности. Традиционно в България парите за път­но строителство нико­га не са достатъчно, плащанията на строителите винаги са били инстру­мент за корупция, тъй като има субективен фактор - да се избере за кой обект плащането да се извърши и за кой да бъде отложено.  

Друга чувствителна по отношение на корупцията тема – концесиите, предизвика спорове в управляващата коалиция. След като в крайна сметка бе приет нов Закон за концесиите, депутатите от ГЕРБ рязко промениха становището за реда за отдаване на плажовете на концесия. Това принуди заместник министър-председателят по икономическата и демографската политика Валери Симеонов да напише публично, „че ще продължи по най-непрозрачен начин раздаването за по 20 години (а може и повече) на приближени фирми и групировки". Всъщност вицепремиерът би трябвало да знае, че единственият начин концесии - било за плажове, било за зимни курорти, за природни богатства или за летища - да не се дават на „приближени фирми и групировки“, е не да се промени законът, а правителството, което ги прилага. 

За сметка на своето бездействие по отношение на действащите корупционни схеми, през краткия период на съществуването си поредното правителство на Бойко Борисов даде достатъчно примери за различни прояви на корупция и користно поведение на властта, всеки един от който - достатъчно основание да се гласува недоверие на Министерския съвет.

Ремонтът на Националния дворец на културата - сградата домакин на Българското председателство на Съвета на ЕС, се превърна в символ на безотговорно и непрозрачно харчене на парите на данъкоплатците. Още при провеждането на обществената поръчка за избор на изпълнител са налице множество слабости и пропуски в документацията. Поръчката е спечелена от фирма, дала цена много по-висока от прогнозната стойност на търга. Естествено при подобно развитие първоначално предвидените 17 млн. лв. не  стигат и управата на НДК отправя искане към Министерския съвет за допълнително необходими 36 млн. лева, 28 млн. от които са одобрени. Впоследствие без обществена поръчка, а чрез пряко договаряне, със същата фирма се сключва договор за „Единна хомогенна глобална система за сигур­ност“ на стойност 10 млн. лв. На 26.06.2017 г. министърът за Българското председателство на Съвета на ЕС Лиляна Павлова уволни Мирослав Боршош като изпълнителен директор на НДК поради „системно неизпълнение на указания, както и системно неизпълнение на решения на Съвета на директорите“.

Чии указания не е изпълнявал изпълнителният директор на НДК, така и не стана ясно, тъй като на следващия ден министър-председателят го възстанови на поста. Междувременно самият г-н Боршош публично обяви „Категорично отказвам да подписвам нови обществени поръчки, свързани с подготовката на НДК за Председателството, под натиск и в условия, които не отговарят на правилата и закона“. Това е възможно най-категоричното обяснение за това как работи кабинетът – натиск в полза на определени фирми и в условия, които не отговарят на закона.
Днес М. Боршош е обвиняем, но изявлението му не бива да бъде забравяно. Най-малко защото при първоначално предвидени 17 млн. лв. за ремонта на НДК досега са изхарчени повече от 45 млн. лв. 

Други 180 млн. лв. на българския и европейски данъкоплатец бяха изхарчени за белязаното с корупция изграждане на възпрепятстващо съо­ръжение по българо-турската граница. Съоръжението е построено некачест­вено, проектите за оградата са променени и се различават значително от първоначалното задание на МВР, а резултатът е констатиран от Би Би Си на 2.09.2017 г.: “Корупцията в тази страна подкопава и сигурността на Европейския Съюз. Пресичането на тази външна граница с ЕС не е просто лесно, то е често улеснено от българската гранична полиция”.

Основните пороци при строежа на оградата се крият в необяснимо поскъпналото й изграждане и в промяната на техническите изисквания – преминаването от двуредова към едноредова ограда. За това ПГ „БСП за България” е сигнализирала прокуратурата. И ако много от нарушенията са извършени в периода на предишното управление на ГЕРБ, то днешното правителство носи огромната отговорност, че непрекъснато се стреми да при­крива фактите, вместо да ги признае и да съдейства за изясняването им.

Заместник министър-председателят Валери Симеонов атакува остро депутат от опозицията, който изобличи пробойните по границата и събра документи за извършените нарушения. Нещо повече вицепремиерът обвини народния представител Елена Йончева, че неправомерно е изнасяла факти и обстоятелства, с които застрашила националната сигурност и насочила бежанския поток. След проверка Софийската градска прокуратура отказа да образува до­съдеб­но производство, тъй като се оказа, че Елена Йончева не е изнасяла класифицирана информация.

След като публично бе оповестено, че е заснет филм, показващ как се преодолява съоръжението по границата, кабинетът „Борисов 3“ в опит да затрудни разпространението на репортажа обяви оградата за стратегически обект от значение за националната сигурност. За сравнение  - в Гърция, където за много по-ниска цена е изградена двуредова гранична ограда - година преди строителството гръцкото министерство на вътрешните работи обявява обществено обсъждане на проекта, подробно описание на заданието и техническите параметри.

Националната програма за енергийна ефективност, популярна сред българите като „безплатното саниране“, която всъщност струва на всички много пари, продължава да е абсолютен модел за непрозрачно и незаконосъобразно изразходване на публични средства на завишени цени. При нея напълно важи общият модел за определяне на обществени поръчки, описан по-горе. Интересното тук е, че чрез първоначално завишени цени и неясни правила за определяне на разходите управляващите си запазват правото не само да избират кой, но и за колко ще се извършва санирането. Фактът, че парите са многократно завишени, става ясен още в началото на програмата през 2015 г., когато държавата е плащала над 300 лв. на кв. м. За сравнение в същото време по европейската програма „Енергийно обновяване на българските домове“ се санират жилищни блокове на цена от 114.16 лв./кв. м, т.е. двойно по-евтино. По-късно референтните стойности са понижавани два пъти, но се появява следният парадокс - идентични жилищни сгради, дори такива в един и същ квартал, са с разлика от два пъти в цените за извършените строителни работи. Христоматиен е примерът в кв. Еленово в Благоевград. Блок 210 е с 3869 кв.м разгърната площ и се изпълнява за 721 963 лв. Съседният блок в същия квартал, бл. 207, е с 3807 кв.м разгърната площ и струва 957 952 лв. Вторият блок е с 62 кв.м разгърната площ по-малък, но санирането му струва с близо 250 000 лв. повече. Такива примери има с десетки из цяла България.

Хасковогейт показа пряката връзка между гореспоменатите схеми и политическа партия ГЕРБ. Това не е просто шуробаджанащина, а изграден модел за усвояване на обществен ресурс в полза на определен кръг.

Фактите. В община Хасково по искане на областния координатор на ГЕРБ са назначени на ключови позиции роднини, кумове, бивши съдружници и съученици на същия областен координатор на ГЕРБ и депутат - Делян Добрев. Заместник-кметът с ресор строителство, втори заместник-кмет, секретарят на общината, председателят на общинската избирателна комисия, директорът на финансовата дирекция, председателят на Комисията по бюджет и финанси – всяка от тези държавни служби в община Хасково се заема от лице, приближено на областния координатор на ГЕРБ. Едно от тези лица е акционер в над 40 фирми, които в област Хасково печелят обществени поръчки за над 50 млн. лева само за последните две години, а една от тези фирми е в топ три на фирмите в страната, които санират сгради по програмата за енергийна ефек­тивност.

Парламентарната група “БСП за България” вече внесе сигнал до главния прокурор и ДАНС да бъде извършена проверка на група компании, които за периода 2014-2017 г. само за Хасковска област са спечелили обществени поръчки за над 50 милиона лева. Да бъде проверено и как тези компании са свързани със сегашния депутат и областен координатор на ГЕРБ за Хасковска област Делян Добрев. 

Стои въпросът защо при толкова очевидни злоупотреби потърпевшите не сигнализират за тях. Отговорът се намира в друга, възможно най-бруталния случай на политическа корупция и рекет, известна като Суджукгейт.

През юли 2017 г. главният прокурор отправя искане до Парламента за сваляне на имунитета на народния представител от ГЕРБ Живко Мартинов за множество престъпления. Около набралото популярност „изнудване за 4 тона суджук“ пред очите ни се разкри цяла схема за управление под формата на агресивна корумпираност, която не чака да й се предложи, а направо иска. По данни на прокуратурата депутатът от ГЕРБ обяснявал на собственици на предприятия, че са включени в списъци, които трябва да подпомагат политическата дейност на неговата партия и че ако не го правят, ще има последици. Като инструмент за тези неприятни последици се използват държав­ните институции. От изявления на пострадалите става ясно, че те са били заплашени не с друго, а с целенасочени проверки от страна на НАП и Икономическата полиция. Заплахите явно са били достатъчно достоверни за жертвите, тъй като - доколкото става известно от публичното им изявление - те доста години са изпълнявали исканията на депутата и приближените му. Достоверността се държи на влиянието на въпросния депутат в институции като МВР, което отдавна е широкоизвестно в областта, а след избухването на скандала бе и официално потвърдено. Окръжният прокурор на Добрич публично заявява, че Мартинов успешно е кадрувал в полицията и се е опитвал да осъществява натиск върху прокуратурата. 

Особено притеснително е, че и след освобождаването на Живко Марти­нов от длъжността народен представител свидетели по делото се оплакват от тормоз. В интервю за в. „168 часа” от 10.08.2017 г. един от свидетелите заявява: „Правят всичко възможно последствията от Суджукгейт да бъдат минимални, като атакуват всички, които сме сигнализирали прокуратурата. Те изправят цялата държава срещу нас, за да покажат, че не следва де се прави вече стореното от нас, че истината няма значение.“

С гласуването на недоверие на правителството всеки народен предста­вител ще докаже своето отношение към истината. Всяка една от гореопи­саните схеми е реалност. Всеки един от споменатите скандали е факт. Социоло­гическите проучвания показват, че българските граждани знаят това. Знаят го и европейските ни партньори, информирани от някои от най-авторитетните изда­ния, които в навечерието на Българското председателство обрисуваха тежка картина на корупцията в страната ни. Знаят го и народните представители и въпросът е само колко от тях считат, че подобна ситуация е неприемлива и колко се чувстват комфортно с нея. 

Народни представители:
КОРНЕЛИЯ НИНОВА, ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ, ДРАГОМИР СТОЙНЕВ, КРУМ ЗАРКОВ, ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ, ЕЛЕНА ЙОНЧЕВА, ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ, ВЕСЕЛА ЛЕЧЕВА, АНТОН КУТЕВ, КРИСТИАН ВИГЕНИН

Коментари

Gotse Delchev's picture
Gotse Delchev
Gotse Delchev

Вотът на недоверие - от трън на по-голям трън ?!

В такъв случай уместен ли е вотът? Да, не вот, а вотове на недоверие към Борисов трябва да има до дупка, както се изперчи и ДПС –лидерът преди Нова година, пък след това заглъхна. Този вот дори и да успее, няма да донесе нищо полезно за България, ако начело на държавата застане БСП!. Причината – и двете страни са московски послушници, по коленопреклонение пред Кремъл са различават само в нюансите. По целите, които преследва – на първо место защита на руските национални интереси за сметка на българските, БСП отдавна доказа, че не е родолюбива политическа сила. От подписалите се за недоверие бесепари, всички са окаляни, поне за мен и приятелите ми нито един не заслужава подкрепа. А Борисов вече 10 години е във властта, но точно защото е във властта, нанесе повече поражения на Отечеството отколкото БСП. Безаконието, мизерията, ниските пенсии, убийствата на държавни чиновници, ремонтът на руските мигове, сриването на КТБ и преизбирането на високи постове на участници в рухването на КТБ, неуместното раздаването на държавни пари, изтичането на пари към Русия, Хасково геит, Суджук геит, постоянното дъвчене на руската политическа енергийна дъвка, краденето на частни фабрики – всичко това се извършва със знанието и подкрепата на Борисов! Защо обаче е необходим вот на недоверие, след като се знае, че няма да успее? Защото вотът все пак е опит да се изтласка от властта Борисов и частната му партия! Защото вече и децата от детската градина знаят, че Борисов не три, а 33 мандата да управлява, хълът на България няма да се подобри. Съдейки по бурната му кариера и по делата му, той е руска креатура, и винаги ще защитава руските национални интереси, защото само така може да си осигури политическо дълголетие. Той се научи по-добре да се прегръща и целува с чуждестранни държавни и европейски величия, израсна в хвалбите, че е лидер например, надхвърлящ границите на България и дори на Балканите, но щом в държавата продължава селективното топене на бълргарския етнос, мизерията и беззаконите шевстват, означава, че той няма израстване като премиер на Република България. Успешен премиер означава не само той и обкръжението му да се чувстват комфортно, а да изтегли държавата и народа на по-високо благоденстващо ниво, нещо, което никой от българите не е усетил това да се е случило по времето на Борисов.

Ако вотът успее и се стигне до нови избори, съществува реална възможност в новото НС да влязат и родолюбиви българи, а не както е сега - всички са московци. Точно в това е смисълът на вотовете на недоверие – да се изтлъска от властта Борисов, доказал, че не милеее за народа си, а за личната си кариера и тлъстеене, и да се подобри в посока родолюбие състават на НС!

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета