Ad Config - Website header

 

Article_top

Гърция и Македония се обърнаха към ООН в опит да сложат край на 27-годишния спор за името на бившата югорепублика. Гръцките възражения срещу използването на името Македония след независимостта на балканската страна, обявена през 1991 г., възпрепятстват кандидатурата на Скопие за присъединяване към Европейския съюз и НАТО. Пратеникът на ООН Матю Нимиц реши да събере дипломати от двете страни в щабквартирата на ООН в Ню Йорк, след като правителствата им показаха нова готовност да сложат край на нестихващия спор. Гръцкият преговарящ Адамантиос Василакис и неговият колега от Македония Васко Наумовски заедно с други дипломати ще заседават по парливия въпрос.

"Мисля, че хората в двете страни са готови да чуят решения, които са в съответствие с националните интереси, но също така имат и някакъв компромисен елемент, който да разреши проблема", заяви пратеникът на ООН в интервю за гръцкия държавен телевизионен оператор ЕРТ през тази седмица. Американецът Нимиц, който се опитва да сложи край на спора за името от 1994 г. насам, заяви, че е видял "положителна инерция", докато източници на САЩ не изключват да се постигне пробив на срещата.

Ускоряването на преговорите за името на Република Македония между властите в Скопие и Атина е свързано с желанието на САЩ да вкарат Македония в НАТО, заяви на първата си пресконференция за тази година руският министър на външните работи Сергей Лавров.

"За всички е ясно защо има ускоряване на преговорите след дългогодишния полусън - не става въпрос за сближаване на двата балкански народа, а за желание на една от страните да стане член на НАТО. Русия ще приеме името, което ще договорят Скопие и Атина и което ще бъде вписано в Конституцията на Република Македония", каза още Сергей Лавров.

Атина твърди, че използването на името "Македония" предполага, че Скопие има териториални претенции към региона Македония в Гърция - северна област, която се гордее с пристанищните градове Солун и Кавала, припомня Франс прес.

Македония е известна като Бивша югославска република Македония (БЮРМ) в Организацията на обединените нации, но Съветът за сигурност призна, когато се съгласи с членството ѝ в ООН, че това е временно име. Държавата, която получи признание най-напред от България, е приета в Световната банка и Международния валутен фонд като БЮРМ.

В интервю пред гръцката телевизия ANT1 Нимиц заяви, че наименованието "Македония" ще бъде включено в името на държавата, тъй като повече от 100 страни по света вече са я признали под това име. "Ако изчакаме още 25 години, проблемът ще се влоши още повече", каза той, но потвърди, че няма "магическо решение".

Някои от възможните решения, които се появиха, включват името "Нова Македония" или "Северна Македония", но гръцките националисти са категорични, че изобщо не трябва да се споменава "Македония".

Запитан за перспективите за преговорите, говорителят на генералния секретар на ООН Стефан Дюжарик беше пределно предпазлив и лаконичен: "Това са дискусии, които продължават доста дълго време. Много деликатни дискусии. Нека изчакаме да видим какво ще се случи."

Политиците от двете държави показват известен оптимизъм. Македонският премиер Зоран Заев заяви през този месец, че смята, че решение може да бъде намерено до юли, а гръцкият му колега Алексис Ципрас - че въпросът трябва да бъде уреден през тази година.

Преди дни Ципрас се разграничи от становището на влиятелната гръцка православна църква, която заяви, че всеки компромис със Скопие не трябва да включва използването на "Македония". Очаква се компромисът да бъде поставен на референдум или да бъде представен на парламентите за одобрение, което може да предизвика бурна националистическа реторика. Именно от лидера на малкия коалиционен партньор на СИРИЗА - "Независимите гърци" (АNEL), Панос Каменос дойде през тази седмица предложение как да се разреши десетилетният спор.

Министърът на отбраната, който многократно заяви, че неговата партия никога няма да приеме използването на термина "Македония" в името на Бивша югославска република Македония от Скопие, туитна карта от 1937 г., която изобразява някогашното Кралство Югославия, разделено на девет географски региона, а областта, приблизително обхващаща настоящата БЮРМ, е назована Вардарска бановина.

Бившият премиер консерватор Костас Караманлис се срещна през тази седмица с представители на гръцката диаспора, в т. ч. гърци от Македония. Според гръцки сайт, цитиран от "Катимерини", Караманлис, чието семейство е от Северна Гърция, заявил, че няма "македонска нация и това трябва да стане ясно и официално прието".

В коментар по изявлението на руския дипломат № 1 за Македония,"Катимерини" припомня откога датират плановете на Съединените щати и Запада да включат балканския съсед на Гърция в плановете на трансатлантическия съюз.

"Това се почувства от всички, които присъстваха на срещата на върха на НАТО в Букурещ през 2008 г. По време на контактите им с тогавашния американски президент Джордж Буш и неговия секретар Кондолиза Райс. Това не беше лесна среща за Гърция, пише "Катимерини".

Гръцкото издание обаче акцентира върху друг коментар на Лавров - че независимо за какво се договорят Атина, Скопие и ООН, Русия ще признае това име, което бъде ратифицирано от парламента на Македония и вписано в конституцията на страната.

Ветеранът на руската дипломация съвсем ясно даде да се разбере, че Москва ще признае балканската държава под нейното конституционно име. Това е още една ясна индикация, че няма място за половинчати решения.

По този начин Сергей Лавров напомня на всички, че всяко решение трябва да включва промяна в конституцията на Македония. Това е единственият начин да се гарантира, че името се използва от всички организации и държави.

 

Гърция и Македония се обърнаха към ООН в опит да сложат край на 27-годишния спор за името на бившата югорепублика. Гръцките възражения срещу използването на името Македония след независимостта на балканската страна, обявена през 1991 г., възпрепятстват кандидатурата на Скопие за присъединяване към Европейския съюз и НАТО. Пратеникът на ООН Матю Нимиц реши да събере дипломати от двете страни в щабквартирата на ООН в Ню Йорк, след като правителствата им показаха нова готовност да сложат край на нестихващия спор. Гръцкият преговарящ Адамантиос Василакис и неговият колега от Македония Васко Наумовски заедно с други дипломати ще заседават по парливия въпрос.

"Мисля, че хората в двете страни са готови да чуят решения, които са в съответствие с националните интереси, но също така имат и някакъв компромисен елемент, който да разреши проблема", заяви пратеникът на ООН в интервю за гръцкия държавен телевизионен оператор ЕРТ през тази седмица. Американецът Нимиц, който се опитва да сложи край на спора за името от 1994 г. насам, заяви, че е видял "положителна инерция", докато източници на САЩ не изключват да се постигне пробив на срещата.

Ускоряването на преговорите за името на Република Македония между властите в Скопие и Атина е свързано с желанието на САЩ да вкарат Македония в НАТО, заяви на първата си пресконференция за тази година руският министър на външните работи Сергей Лавров.

"За всички е ясно защо има ускоряване на преговорите след дългогодишния полусън - не става въпрос за сближаване на двата балкански народа, а за желание на една от страните да стане член на НАТО. Русия ще приеме името, което ще договорят Скопие и Атина и което ще бъде вписано в Конституцията на Република Македония", каза още Сергей Лавров.

Атина твърди, че използването на името "Македония" предполага, че Скопие има териториални претенции към региона Македония в Гърция - северна област, която се гордее с пристанищните градове Солун и Кавала, припомня Франс прес.

Македония е известна като Бивша югославска република Македония (БЮРМ) в Организацията на обединените нации, но Съветът за сигурност призна, когато се съгласи с членството ѝ в ООН, че това е временно име. Държавата, която получи признание най-напред от България, е приета в Световната банка и Международния валутен фонд като БЮРМ.

В интервю пред гръцката телевизия ANT1 Нимиц заяви, че наименованието "Македония" ще бъде включено в името на държавата, тъй като повече от 100 страни по света вече са я признали под това име. "Ако изчакаме още 25 години, проблемът ще се влоши още повече", каза той, но потвърди, че няма "магическо решение".

Някои от възможните решения, които се появиха, включват името "Нова Македония" или "Северна Македония", но гръцките националисти са категорични, че изобщо не трябва да се споменава "Македония".

Запитан за перспективите за преговорите, говорителят на генералния секретар на ООН Стефан Дюжарик беше пределно предпазлив и лаконичен: "Това са дискусии, които продължават доста дълго време. Много деликатни дискусии. Нека изчакаме да видим какво ще се случи."

Политиците от двете държави показват известен оптимизъм. Македонският премиер Зоран Заев заяви през този месец, че смята, че решение може да бъде намерено до юли, а гръцкият му колега Алексис Ципрас - че въпросът трябва да бъде уреден през тази година.

Преди дни Ципрас се разграничи от становището на влиятелната гръцка православна църква, която заяви, че всеки компромис със Скопие не трябва да включва използването на "Македония". Очаква се компромисът да бъде поставен на референдум или да бъде представен на парламентите за одобрение, което може да предизвика бурна националистическа реторика. Именно от лидера на малкия коалиционен партньор на СИРИЗА - "Независимите гърци" (АNEL), Панос Каменос дойде през тази седмица предложение как да се разреши десетилетният спор.

Министърът на отбраната, който многократно заяви, че неговата партия никога няма да приеме използването на термина "Македония" в името на Бивша югославска република Македония от Скопие, туитна карта от 1937 г., която изобразява някогашното Кралство Югославия, разделено на девет географски региона, а областта, приблизително обхващаща настоящата БЮРМ, е назована Вардарска бановина.

Бившият премиер консерватор Костас Караманлис се срещна през тази седмица с представители на гръцката диаспора, в т. ч. гърци от Македония. Според гръцки сайт, цитиран от "Катимерини", Караманлис, чието семейство е от Северна Гърция, заявил, че няма "македонска нация и това трябва да стане ясно и официално прието".

В коментар по изявлението на руския дипломат № 1 за Македония,"Катимерини" припомня откога датират плановете на Съединените щати и Запада да включат балканския съсед на Гърция в плановете на трансатлантическия съюз.

"Това се почувства от всички, които присъстваха на срещата на върха на НАТО в Букурещ през 2008 г. По време на контактите им с тогавашния американски президент Джордж Буш и неговия секретар Кондолиза Райс. Това не беше лесна среща за Гърция, пише "Катимерини".

Гръцкото издание обаче акцентира върху друг коментар на Лавров - че независимо за какво се договорят Атина, Скопие и ООН, Русия ще признае това име, което бъде ратифицирано от парламента на Македония и вписано в конституцията на страната.

Ветеранът на руската дипломация съвсем ясно даде да се разбере, че Москва ще признае балканската държава под нейното конституционно име. Това е още една ясна индикация, че няма място за половинчати решения.

По този начин Сергей Лавров напомня на всички, че всяко решение трябва да включва промяна в конституцията на Македония. Това е единственият начин да се гарантира, че името се използва от всички организации и държави.

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета