СИМОНА РУСЕВА

НАТО реагира необичайно остро на изявленията на руския президент Владимир Путин от 22 юли. На заседание на Съвета за сигурност на Руската федерация той обвини пред тв камери алианса в агресия спрямо Източна Европа и му забрани да се меси във вътрешните работи на Русия.

Контраатаката не закъсня.

“С последните си изявления Владимир Путин само иска да отклони общественото мнение, че Русия е в международна изолация. Москва игнорира продължаващите усилия на НАТО да се изградят партньорски отношения с Русия. Наред с това Русия безпочвено атакува украинските власти и със сила завладя част от украинската територия”, се посочва в публикувана днес декларация на Северноатлантическия пакт. 

Подобна реакция имаше и през април, но този път тонът е далеч по-рязък.

Категорично се отхвърля тезата на Кремъл, че украинското държавно ръководство било нелегитимно. Припомня се фактът, че на президентските избори в Украйна, проведени на 25 май т. г., Петро Порошенко е завоювал убедителна победа. 

“Истината е друга – украинският президент е легитимен, сепаратистите не са”, пише още в декларацията.

Също така напълно погрешно било и твърдението на Путин, че НАТО допринасяла за ескалиране на положението в Източна Европа.

“Всяко разполагане на войски на НАТО е ставало и става на територията на държавите от пакта с цел да се пресече заплаха срещу територии на НАТО. Обратно - Русия анексира Крим незаконно и допусна през нейната  граница в Украйна да навлязат наемници и тежко въоръжение. НАТО винаги засвидетелства изключителен респект към международни граници и поети ангажименти. Русия е длъжна да прави същото.”

По повод твърдения на Кремъл, че Русия била длъжна да се намеси в Крим заради разполагането на кораби и ракети на НАТО край Севастопол, в декларацията на пакта се посочва: “Това е тотално фантазиране. Такива планове никога не е имало. Единственият, който изказа това нелепо, ако не и комично твърдение, беше Владимир Путин.”

 

Плевнелиев иска повече сили на НАТО в Черно море

Българският президент Росен Плевнелиев предложи увеличаване на силите на НАТО в Югоизточна Европа и Черно море, провеждане на повече съвместни учения и по-активно използване на съвместните военни съоръжения в България, предаде Ройтерс.

Той каза това на срещата на държавните глави на страните членки на пакта от Централна и Източна Европа. Форумът се проведе в полската столица Варшава.

"Събитията в Украйна доказаха, че не можем да приемаме за даденост мира и сигурността в Европа. Тези цели могат да бъдат реализирани единствено посредством близко сътрудничество между страните от алианса и целенасочени мерки за подобряване на сигурността в региона на Югоизточна Европа и Черно море", каза Плевнелиев.

Участниците бяха единодушни за спешната необходимост от технологична модернизация, ако НАТО желае да запази статута си на най-успешен военен съюз в световен план. Това означава, че страните членки трябва да отделят поне 2 на сто от своя брутен вътрешен продукт за отбрана, а 20 на сто от военните разходи трябва да бъдат използвани за капиталови разходи и модернизация.

Росен Плевнелиев се прегръща във Варшава с полския си колега и домакин на президентската среща Бронислав Коморовски.

Плевнелиев увери колегите си, че България ще се придържа към предвиденото в Бялата книга за отбраната и Въоръжените сили на Република България плавно увеличение на разходите за отбрана до 1.5 на сто от БВП през 2015 г. до 2 на сто през 2020 г. Същевременно страната ни ще направи всичко по силите си да достигне ниво на капиталовите разходи от 15 процента от бюджета за отбрана.