През първите дванайсет месеца от мандата си рейтингът на президента Румен Радев е сравнително устойчив. Нивата на доверие са около 60% и на недоверие – около и под 30%. Това е най-благоприятната като обществено доверие стартова година от времето на началото на мандата Петър Стоянов насам, твърдят от "Галъп интърнешънъл". Институцията приключи годината с 56% доверие и 29% недоверие, с което Радев е най-популярната политическа фигура в страната.

 Данните са от единственото по рода си ежемесечно измерване на доверието в институцията, в независими националнопредставителни изследвания от 1992 г. насам – известни като Политически и икономически индекс на „Галъп интернешънъл“.

Най-неблагоприятна е началната картина на доверие в мандата на президента Росен Плевнелиев, а най-високи бяха стартовите равнища на доверие при президента Петър Стоянов.

Президентите Желев и Стоянов започваха с по-високи нива, но с постоянен спад. Първият мандат на президента Георги Първанов пък почна с доверие от около 50%. Това бе и единственият президент, в когото доверието се покачваше в хода на самия мандат (обикновено доверието спада в хода на мандата). Вторият мандат „Първанов“ пък започна с по-висок кредит на доверие, но и с бърз спад.

Нивата на доверие в първата година на Радев – без съществени спадове – му отреждат едно от най-благоприятните места сред президентите досега.

Тенденцията от президентските избори през 2016 г. до днес

След избора на нов президент през есента на 2016 г. доверието започна да се повишава – както обичайно се случва при смени в тази институция, а и при смени в институциите въобще.

Първите месеци на 2017 г. затвърдиха тенденцията на укрепване на доверието. След това нивата на доверие в президентската институция спряха ръста и навлязоха в период на стабилизация около и под 60% положителни оценки и около и под 30% отрицателни, отбелязват от агенцията.

Спирането на ръста може да се дължи донякъде и на напреженията между президента и представители на партия ГЕРБ през годината, но по-вероятно е да става дума за достигане на естествени възможни „тавани“ на подкрепа.

Вицепрезидентът Илияна Йотова има нива на доверие около една четвърт от българите, а недоверието се колебае в стойности между 50% и 60%. Останалите се колебаят или не са чували за нея. Това я нарежда сред политиците със сравнително добри стойности на доверие.