Над 60% от предприятията биха предприели мерки за повишаване на производителността, за да компенсират увеличените си разходи на труд. В България обаче този процент е малко на 20. Това се казва в анализ на Института за пазарна икономика, който се позовава на изследване на Европейската централна банка (ЕЦБ) за ефекта от увеличаването на минималната работна заплата (МРЗ)

Обяснението за това, че само 20% от фирмите смятат, че могат да повишават производителността, за да си позволят по-високи възнаграждения, се търси в ниските капиталови разходи на българските фирми, малкото инвестиции в технологии и др.

Изследването на ЕЦБ проучва как фирмите в осем държави, сред които и България, се приспособяват към покачванията на МРЗ.  В изследването е посочено и че ефектът от вдигането на МРЗ в България е значително по-широк отколкото в другите държави заради системата на минималните осигурителни доходи, която се влияе и от МРЗ.

Основните изводи на проучването за всички включени държави показват, че за фирмите повишаването на МРЗ води основно до съкращаване на разходите извън тези за труд, увеличаване на цените на продуктите и подобряване на производителността. Също така то предизвиква и намаляване на служители, както и отказ от наемането на нови служители. Изследването показва още, че същите ефекти се наблюдават и в предприятията, които нямат работници, наети на МРЗ.

България е сред държавите, в които на-често се съкращават хора при повишаването на заплати. Всяка четвърта фирма освобождава част от служителите си при такива случаи. Най-често прилаганата практика след повишаването на МРЗ в България е увеличаването на цените на стоките и услугите. 35% от българските предприятия са увеличили цените именно за да посрещнат по-високите разходи за труд.

Над 60% от включените в изследването предприятия са намалили другите си разходи (например за инвестиции, поддръжка, доставки и т.н.), за да компенсират повишаването на разходите за труд. В България, обаче, този дял е малко над 8%. Значително по-ниската склонност на българските предприятия за намаляване на другите разходи може да се търси във вече приключила оптимизация на разходите в отговор на кризата (и невъзможност за по-нататъшното им свиване).. Друг извод, който се налага от данните, е, че при увеличение на разходите за труд от повишението на минималните заплати, българските работодатели в доста по-висока степен преминават към освобождаване на работници.

За да поддържат разликите в заплащането на служителите си според извършваната работа, част от фирмите трябва да повишат всички заплати при увеличение на минималната. В България този ефект е значителен (близо 30%), но все пак е по-нисък от средната му стойност в другите държави. Причина за това може да се търси отново в по-голямата склонност за директно освобождаване на служители.

Изследването на ЕЦБ очертава негативните ефекти от повишаването МРЗ не само в България, но и в няколко други страни от региона. Макар и по отношение на някои негативни ефекти България да стои относително добре на фона на другите изследвани страни, в които отрицателните въздействия са по-силни, и тук повишаването на МРЗ води по-високи цени и по-висока безработица. За съжаление, обаче, то в много по-малка степен стимулира повишението на производителността, което в много от страните от региона е преобладаваща реакция на фирмите.