Последните вопли на Доналд Туск, че сърцето на Европейския съюз е все още отворено за Великобритания, ако тя промени мнението си относно напускането на блока, вероятно няма да бъдат чути отвъд Канала.

Винаги е имало значителна част от британското население, която е емоционално свързана с Европа, но тя винаги е била по-малка от враждебно настроените или напълно прагматичните. В миналото общественото мнение се люлееше между остра опозиция и широка подкрепа за Европейския съюз, в зависимост от това доколко британците вярваха, че получават облаги от членството си. Британската подкрепа за ЕС има склонността да се базира на рационални аргументи като търговията например, вместо на емоционални възгледи за единна Европа.

От юни 2016 г. броят на хората, които искат втори референдум е значително по-малък от тези, които не искат, дори според проучвания, които сочат превес на лагера за оставане в ЕС по други въпроси. Въпреки вдигнатия шум сред британските политически среди и въпреки ръста на инфлацията, цените на храните и обезценяването на паунда, промяната на общественото мнение след референдума не е голяма.

Гласоподавателите вярват, че “Брекзит“ е ключово предизвикателство пред страната, но остават разделени по въпроса как трябва да стане това, въпреки че “мекият Брекзит“ има все повече поддръжници в страната. За повечето няма съмнение, че Великобритания напуска блока, дори въпреки че отношенията с общия пазар, митническия съюз и други елементи на ЕС поставят разделителни линии.

Емоционалният призив на Туск, по-късно повторен и от председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, обобщава разликите между възгледите на пост-военна Европа в нациите в сърцето на Европа, и Великобритания, остров, който толкова често е бил изолиран, емоционално и физически, от континента. Неговото предложение за мир, ако това представляваше призива му, е малко закъсняло.

Ако ЕС искрено се боеше, че Великобритания ще напусне блока, щеше да направи значителни отстъпки например по въпроса със свободата на движението още преди години.

Трудностите за емоционалните европейци идват от там, че начинът им на мислене съвпада с този на емоционално избралите варианта “напускане“ британски гласоподаватели. Тези, които са подкрепили оставането в Съюза от друга страна са мотивирани не от чувствата си, а от икономически аргументи като бариерите, които ще се появят при търговия с останалата част на Европа.

Предсказването на бъдещето не е лесно. Данните обаче сочат, че единствено катаклизъм – драматичен “Брекзит“ без сделка и последвалата рецесия например – би накарал британците да премислят своето решение да напуснат и да се хвърлят обранто в отворените ръце на Европа.

----

*Бен Пейдж е изпълнителен директор на Ipsos MORI, втората по големина британска социологическа и маркетинг агенция.