Светът през 2017-а видя едни от най-високите средни температури, които някога са били отчитани. И това изненада учените, които очакваха по-ниски температури в сравнение с рекордите от предишните години, пише "Ню Йорк таймс".

Учените от НАСА преди дни класираха 2017-а като втората най-гореща година, откакто има измервания на температури, т. е. от 1880 г. По-гореща от нея е била само 2016 г. Националната океанологична и атмосферна служба, която използва различна методология, ѝ отреди третото място  - след 2016-а и 2015-а.

Това, което е по-особеното през 2017г., обаче е, че нямаше Ел Ниньо, горещото течение от Тихия океан, което задължително повишава средните температури. Даже напротив годината би трябвало да е по-студена заради Ла Ниня, която обикновено се свързва с по-ниски температури на въздуха. 

"Това е новото нормално", казва Гевин Шмид, директор на  Goddard Institute for Space Studies, обединението на НАСА, което извършва анализите. "След 10 години ще казваме: О, вижте ново десетилетие на рекордно горещи температури", добавя той.

Анализ от частната независима организация Berkeley Earth определя миналата година като най-горещата без Ел Ниньо. Зики Хаусфадър, изследовател в организацията, обяснява, че освен слабата Ла Ниня "няма други доказателства, че има охлаждане".

17 от 18-те най-горещи години са били след 2001 г., отчитат учените. От края на 19 век температурите са се увеличили с над 1 градус по Целзий.

За да се избегнат най-лошите последици за промени в климата температурите не бива да се увеличат с повече от 2 градуса по Целзий.

Същевременно американският президент Доналд Тръмп отхвърля глобалното затопляне и извади САЩ от Парижкото споразумение за климата.

Температурите в Арктика, където затоплянето е два пъти по-бързо отколкото в другите части на планетата, скочиха отново през 2017 г., а регионът продължи да губи морски лед.

Учените очакваха, че 2017-а ще сложи край на трите последователни години на температурни рекорди. Което не се случи.