Анонимният хроникьор на дейнията на "Ислямска държава" с прякора "Окото на Мосул" разказа в "120 минути" по бТВ за работата си в северноиракския град.

Той дава информация за мъчени, екзекуциите, разрушенията в града в продължения на 2 години и 39 дни. 

"Видях и живях повече от достатъчно. Видях отрязани глави и ръце, как хвърлят хора от високи сгради върху камъни, видях как душите им се опитват да останат в телата им, но не могат”, заяви той.

На въпроса как би ги описал, той отсече:

"Те са изроди, животните са добри. Те нямат нищо общо с нищо живо."

"Окото на Мосул" бяга от Мосул преди да бъде разкрит. Най-страшното нещо, което вижда?

"Детето, на което му отрязаха ръката. Той му отряза ръката и му каза - ей сега господ ще ти прости."

Хванали го на един пазар за кражба, обясни иракчанинът.

Какво ще прави сега? Няма отговор.

"Смятам обаче, че съм длъжен да продължа, да живея. Не искам да забравя, искам да запомня всичко."

Пътищата между Мосул и Сирия били функциониращи, така че първо тръгнал натам, после в Турция.

Семейството му е останало в Ирак, брат му е загинал при минохвъргачен огън по дома. Майка му отказва да напусне.

"Не мога да принудя никого да напусне града, който обича. Майка ми го обича, дори и да й поднеса целия свят, няма да го напусна."

Преводачката Мая Ценова видно се разстрои, но продължи без колебание. "Окото на Мосул" завърши с обяснение защо ИД унищожават библиотеки:

"В един град, в който няма библиотека, няма живот. Ние желаем книги, а не тероризъм, не бомби, не смърт. Ние искаме живот."