Как дясноцентристка сила може да защитава европейски ценности без да играе с русофобската карта. Този въпрос зададе Добромир Живков, директор на "Маркет линкс" и поясни, че това е голямо предизвикателство за десницата. Изказването на Живков бе на кръгла маса, организирана от Сдружение "Граждански съвет" и фондация "Конрад Аденауер".

Живков поясни, че все още голям брой български избиратели симпатизират на Русия. Той обаче изтъкна, че в обществото има голяма неудовлетвореност от състоянието на страната.

Боряна Димитрова от "Алфа рисърч" заяви, че демократичната общност е била най-силна тогава, когато е протичал период на кардинални обществени трансформации. И посочи за пример 1990 г. и 1997 г., когато според нея не само е имало икономическа криза, но и цялото общество е било на кръстопът. Димитрова допълни, че когато има противоречия в демократичната общност се отваря вратата за леви и популистки партии. И отбеляза, че избирателите на десницата в годините намаляват, дори ако се вземе предвид сборът от гласувалите за ГЕРБ и партиите, които останаха извън парламента. Според Димитрова въпросът за коалиционния партньор не може да бъде избегнат от демократичната общност. Тя посочи, че много хора гласуват за ГЕРБ само за да не изгубят гласа си и да не дадат възможност на БСП да бъде първа полтическа сила. Според нея на предстоящите евроизбори ще се разиграва картата за ислямизацията на Европа. А голяма част от българите вярват, че ЕС е като СССР - той нареджа, а ние изпълняваме и покрай това губим националната си идентичност.

Според проф. Георги Фотев в момента има впечатление за криза на демокрацията и той посочи като примери "Брекзит" и референдума в Каталуня. Според него обаче демокрацията не е в криза. Той определи идеята за ревизия на приватизацията като кошмарна и отбеляза, че тя не е срещнала почти ниаккъв отпор в обществото. Фотев изтъкна, че общественото мнение не е мястото на истината, а на полуистината и фантазиите, но е част от социалната реалност.

"Най-опасното е безразличието. Най-големите беди са предхождани от безразличие в обществото", заяви Фотев.

Според Цветозар Томов българите не вярват, че индивидът не може да бъде жертван за сметка на обществото. Те също така не вярват в равните права и в това, че частната собственост е неприкосновена.

"На нашите магистрали няма завои", изтъкна Томов.

И припомни, че на запад на магистралите често има повече завои, защото някои е отказал да си даде имота. Томов отбеляза, че завои няма и по магистралите, строени в Германия от Хитлер.

"Има мощна, надигаща се антидемократична вълна в България. Тя се дължи включително на външни влияния.Ще доведе до пълен разпад на демократична общност", заяви Томов.

Според него пикът на националистите предстои и е възможно да има радикализация на лявото, което да достигне до рекомунизация. Томов смята, че около 500 000 души са избирателите на демократичната общност, които сега не са представени в парламента заради поведението на тези политици, които имат претенцията да ги представляват.

Георги Лозанов изтъкна, че има усещане, че демократичната общност се стопява и няма какво да се направи. Той зададе и въпроса защо тази общност, в която са по-културни, по-способни и по-близки до знанието хора има най-лошия политически резултат. Според него за това има и външни причини и невидима пречка. Лозанов припомни, че след 1989 г. е изглеждало, че противоречието между Изтока и Запада са се разпаднали. Това обаче се е оказало кратък период. Споед него това противоречие продължава и сега, като Западът изповядва демократични ценности, а Изтока по-скоро авторитарни.

"Ние, заедно с Румъния, сякаш сме към политическия Запад, но сме на фронта между Запада и Изтока. Заадът иска това да бъде мек фронт. Не трябва да бъде твърд и агресивен. Тук все повече се създава среда, в която от една страна да се демонстрира принадлежност към европейски ценности, но да не се пречи на проникването на политичексия изток. Дилърите, които осъществяват това проникване имат важна икономическа роля", посочи Лозанов.

Той припомни, че Румъния се е опитала да се измъкне от това да бъде "мек фронт", но в момента и там вървят реставрационни процеси. Според Лозанов в България и Румъния не трябва да има Студена война, а хибридност, за която трябва да се осигури избирател.

"Това е предпоставена ситуация. Ние сме в тази предпоставена ситуация. Няма да може да дойде на власт сила, която да е еднозначно, категорично свързана с демократичните ценности и да ги наложи в България", заяви Лозанов.

Според Трайчо Трайков има различни стратегии за развитие на демократичната общност. Едната стратегия е да се търсят големи каузи, като например преучредването на държавата по нови правила. Тази кауза обаче е събрала малка подкрепа на изборите. Другата стратегия, според Трайков, е ситуацията у нас да стане толкова зле, че да има революционни промени, както през 1997 г. Той припомни, че през 2013 г. хората са протестирали, но в крайна метка са дали отново властта на по-малко приемливата част от статуквото. Третата стратегия е битка по битка за отделни по-дребни каузи.