Ad Config - Website header

 

Article_top

Мелания Тръмп изглежда не проявява особен интерес към ролята на първа дама. Но тя не е единствената - много други не са изгаряли от желание да отидат в Белия дом.

Най-забележителното в досегашните изяви на Мелания Тръмп като първа дама на САЩ е отсъствието ѝ: минаха пет месеца, докато тя се премести от Ню Йорк в Белия дом - нечувано дълъг срок за съвременна първа дама.

Бившият модел рядко се появява на обществени места и още по-рядко се чува за нея. Макар да не е толкова популярна, колкото предшественичката й Мишел Обама, тя е далеч по-популярна от съпруга си. За нещастие на неговото републиканско правителство, тя изглежда не проявява особен интерес към използване на тази популярност, за да направи нещо съществено с позицията си.

Не е съвсем ясно какво е разумно да се очаква от една първа дама през 2018 г., предвид, че ролята ѝ не е добре определена, не е по нейно желание и - нещо забележително в момент, когато тя е разширена до работа на почти пълно работно време, подобна на политическа сурогация - но не е платена.

Това, което е ясно, е че Мелания - която посрещна победата на съпруга си със "сълзи, не не от радост" според книгата на Майкъл Улф "Огън и ярост", далеч не е единствената, проявявала антипатия към позицията.

Ролята на първа дама се е променила значително от времето, когато Марта Вашингтон е създала стереотипа, като редовно играела ролята на домакиня за високопоставени посетители и членове на Конгреса при президентството на Джордж Вашингтон. Тя обаче поставя и прецедент за недоволство от задълженията си, като споделя с племенница, че се чувства "по-скоро като затворничка на държавата, отколкото каквото и да е друго".

Дори в 19-и век, когато към първите дами са предявявани далеч по-малко очаквания от днес, много от тях, според историчката Джийн Х. Бейкър, биограф на първата дама, "не са били особено радостни от идеята, че ще отидат в Белия дом, само защото са казали "да" на съпрузите си".

Има сведения, че Луиза Адамс, родената в Лондон съпруга на Джон Куинси Адамс - единствената първа дама, освен Мелания, която е родена извън САЩ - е прекарала в Белия дом депресирана и тъпчеща се със шоколад. Повече от век по-късно

Елизабет Вирджиния "Бес" Труман отказва да даде пресконференция, защото, както се изразява, "не аз бях избрана. Нямам какво да кажа на обществото".
Но още в епохата на телевизията Бес вече е станала нещо като изключение в избягването на нарастващите задължения на първите дами. По това време Елинор Рузвелт е установила висока летва за това, на което са способни съпругите на президентите.

Други първи дами, като Лейди Бърд Джонсън със самостоятелната си експресна обиколка на 47 американски града, Джаки Кенеди с нейния иконичен статус и Хилари Клинтън, която открито се бореше за здравна реформа, промениха още повече ролята. Оттогава насам обществените изяви на съпругите в предизборни кампании и в Белия дом само ставаха по-важни за президентската стратегия, дори когато не бяха с толкова открито политическа насоченост.

В този смисъл Мелания се вписва ясно в традицията на най-ранните първи дами на САЩ, според Бейкър, която е написала книга за Мери Тод Линкълн.

"Живеем във време, когато по отношение на различни обществени политики се връщаме назад в сравнение с това, което искаме като прогресивно общество", каза тя. "И ми се струва, че първата дама Тръмп е отражение на това".

Днес позицията на първата дама може да бъде сред най-влиятелните в страната. Повече хора разпознават имената на първите дами, отколкото тези на вицепрезидентите, според неотдавнашни данни, публикувани от "Уайт хауз транзишън проджект", неправителствена организация, която предоставя информация на новия персонал на Белия дом.

Предшественичката на Мелания в Белия дом се възползва от това с немалък ефект, както Барак Обама напомни на американците в новия си разговор с Дейвид Летърман миналия петък.
"Едно от нещата, които Мишел разбра, в известна степен по-бързо от мен, беше, че част от способността ви да водите страната не е свързана със законите, правилниците, а се отнася до оформянето на начина на мислене, на културата, привличането на внимание", заяви бившият президент.

В края на управлението на съпруга си, Мишел беше една от най-популярните политически фигури в страната. Речта ѝ на Националната конференция на Демократическата партия беше споменавана в Туитър повече, отколкото тези на самите кандидат-президенти.

За разлика от нея, потенциалният впечатляващ политически дебют на Мелания на Националната конференция на Републиканската партия беше опетнен от разкритието, че части от речта ѝ изглежда са били копирани от реч, произнесена през 2008 г. от Мишел. Оттогава обществените й прояви са рядкост и изявленията й са толкова внимателно обработени, че получи прякора "Инстаграмската първа дама".

Мелания Тръмп на срещата на Г-7 получи много критики заради скъпата си връхна дреха от "Долче и Габана".

Когато Мелания направи изявление, то често е зле премислено. Да вземем за пример публичния ѝ сблъсък с първата съпруга на Тръмп, Ивана, по въпроса коя е истинската първа дама - или кампанията й за премахването на тормоза в интернет, която привлече остри критики, защото (предвид че съпругът й има репутацията на "най-влиятелния трол на света"), беше сметната за неуместна.

Неотдавна тя публикува туит, отбелязващ Деня на Мартин Лутър Кинг, заявявайки, че "за мен е чест да бъда първа дама на страна, която постоянно се стреми към равенство и справедливост за всички". Това ѝ навлече аналогични критики, заради усещането, че се опитва да прикрие истината за Тръмп и действията на неговото правителство.

Въпреки това тя не трябва да бъде държана отговорна за грешните решения на съпруга си, смята Лорън А. Райт, авторка на книгата "От името на президента: президентските съпруги и съвременната комуникационна стратегия на Белия дом". Нито трябва да пренебрегваме начините, по които тя избягва неотдавнашните установени практики.

За разлика от други съвременни първи дами, които са взели отпуска от платени работни места, за да се заемат с работа, която не са избирали и за която не им плащат, Мелания изглежда не бърза да се хареса на никого.

"В известен смисъл тя избягва натиска, оказван над тези първи дами да бъдат помощници на съпрузите си", каза Райт, добавяйки: "Ако погледнем по този начин, Мелания е също толкова модерна първа дама, колкото първите дами, които сме виждали - просто е много различна".

26 юни 2017 г. Посещение на индийския премиер Нарендра Моди в Белия дом. Първата дама Мелания изглежда, както обикновено, леко дистанцирана.

Неотдавнашните съобщения за назначения - Мелания е наела директори на политиката и операциите, както и помощник по комуникациите за нейния пресотдел в Източното крило - може наистина да показват преход към по-голяма активност в ролята на първа дама, макар че идеята, че тя може да противоречи публично на съпруга си по политически въпроси със сигурност е фантазия.

Всъщност, главният урок от година неоснователни надежди на либералите към дъщерята на Тръмп, Иванка, изглежда е, че макар че тя се оказа мощно средство за печелене на обществени симпатии за него, политическите разговори на Тръмп вървят само в една посока: неговата.

Материалът е публикуван в "Гардиън". Преводът е на БТА. Заглавието е на Клуб Z.

 

 

Мелания Тръмп изглежда не проявява особен интерес към ролята на първа дама. Но тя не е единствената - много други не са изгаряли от желание да отидат в Белия дом.

Най-забележителното в досегашните изяви на Мелания Тръмп като първа дама на САЩ е отсъствието ѝ: минаха пет месеца, докато тя се премести от Ню Йорк в Белия дом - нечувано дълъг срок за съвременна първа дама.

Бившият модел рядко се появява на обществени места и още по-рядко се чува за нея. Макар да не е толкова популярна, колкото предшественичката й Мишел Обама, тя е далеч по-популярна от съпруга си. За нещастие на неговото републиканско правителство, тя изглежда не проявява особен интерес към използване на тази популярност, за да направи нещо съществено с позицията си.

Не е съвсем ясно какво е разумно да се очаква от една първа дама през 2018 г., предвид, че ролята ѝ не е добре определена, не е по нейно желание и - нещо забележително в момент, когато тя е разширена до работа на почти пълно работно време, подобна на политическа сурогация - но не е платена.

Това, което е ясно, е че Мелания - която посрещна победата на съпруга си със "сълзи, не не от радост" според книгата на Майкъл Улф "Огън и ярост", далеч не е единствената, проявявала антипатия към позицията.

Ролята на първа дама се е променила значително от времето, когато Марта Вашингтон е създала стереотипа, като редовно играела ролята на домакиня за високопоставени посетители и членове на Конгреса при президентството на Джордж Вашингтон. Тя обаче поставя и прецедент за недоволство от задълженията си, като споделя с племенница, че се чувства "по-скоро като затворничка на държавата, отколкото каквото и да е друго".

Дори в 19-и век, когато към първите дами са предявявани далеч по-малко очаквания от днес, много от тях, според историчката Джийн Х. Бейкър, биограф на първата дама, "не са били особено радостни от идеята, че ще отидат в Белия дом, само защото са казали "да" на съпрузите си".

Има сведения, че Луиза Адамс, родената в Лондон съпруга на Джон Куинси Адамс - единствената първа дама, освен Мелания, която е родена извън САЩ - е прекарала в Белия дом депресирана и тъпчеща се със шоколад. Повече от век по-късно

Елизабет Вирджиния "Бес" Труман отказва да даде пресконференция, защото, както се изразява, "не аз бях избрана. Нямам какво да кажа на обществото".
Но още в епохата на телевизията Бес вече е станала нещо като изключение в избягването на нарастващите задължения на първите дами. По това време Елинор Рузвелт е установила висока летва за това, на което са способни съпругите на президентите.

Други първи дами, като Лейди Бърд Джонсън със самостоятелната си експресна обиколка на 47 американски града, Джаки Кенеди с нейния иконичен статус и Хилари Клинтън, която открито се бореше за здравна реформа, промениха още повече ролята. Оттогава насам обществените изяви на съпругите в предизборни кампании и в Белия дом само ставаха по-важни за президентската стратегия, дори когато не бяха с толкова открито политическа насоченост.

В този смисъл Мелания се вписва ясно в традицията на най-ранните първи дами на САЩ, според Бейкър, която е написала книга за Мери Тод Линкълн.

"Живеем във време, когато по отношение на различни обществени политики се връщаме назад в сравнение с това, което искаме като прогресивно общество", каза тя. "И ми се струва, че първата дама Тръмп е отражение на това".

Днес позицията на първата дама може да бъде сред най-влиятелните в страната. Повече хора разпознават имената на първите дами, отколкото тези на вицепрезидентите, според неотдавнашни данни, публикувани от "Уайт хауз транзишън проджект", неправителствена организация, която предоставя информация на новия персонал на Белия дом.

Предшественичката на Мелания в Белия дом се възползва от това с немалък ефект, както Барак Обама напомни на американците в новия си разговор с Дейвид Летърман миналия петък.
"Едно от нещата, които Мишел разбра, в известна степен по-бързо от мен, беше, че част от способността ви да водите страната не е свързана със законите, правилниците, а се отнася до оформянето на начина на мислене, на културата, привличането на внимание", заяви бившият президент.

В края на управлението на съпруга си, Мишел беше една от най-популярните политически фигури в страната. Речта ѝ на Националната конференция на Демократическата партия беше споменавана в Туитър повече, отколкото тези на самите кандидат-президенти.

За разлика от нея, потенциалният впечатляващ политически дебют на Мелания на Националната конференция на Републиканската партия беше опетнен от разкритието, че части от речта ѝ изглежда са били копирани от реч, произнесена през 2008 г. от Мишел. Оттогава обществените й прояви са рядкост и изявленията й са толкова внимателно обработени, че получи прякора "Инстаграмската първа дама".

Мелания Тръмп на срещата на Г-7 получи много критики заради скъпата си връхна дреха от "Долче и Габана".

Когато Мелания направи изявление, то често е зле премислено. Да вземем за пример публичния ѝ сблъсък с първата съпруга на Тръмп, Ивана, по въпроса коя е истинската първа дама - или кампанията й за премахването на тормоза в интернет, която привлече остри критики, защото (предвид че съпругът й има репутацията на "най-влиятелния трол на света"), беше сметната за неуместна.

Неотдавна тя публикува туит, отбелязващ Деня на Мартин Лутър Кинг, заявявайки, че "за мен е чест да бъда първа дама на страна, която постоянно се стреми към равенство и справедливост за всички". Това ѝ навлече аналогични критики, заради усещането, че се опитва да прикрие истината за Тръмп и действията на неговото правителство.

Въпреки това тя не трябва да бъде държана отговорна за грешните решения на съпруга си, смята Лорън А. Райт, авторка на книгата "От името на президента: президентските съпруги и съвременната комуникационна стратегия на Белия дом". Нито трябва да пренебрегваме начините, по които тя избягва неотдавнашните установени практики.

За разлика от други съвременни първи дами, които са взели отпуска от платени работни места, за да се заемат с работа, която не са избирали и за която не им плащат, Мелания изглежда не бърза да се хареса на никого.

"В известен смисъл тя избягва натиска, оказван над тези първи дами да бъдат помощници на съпрузите си", каза Райт, добавяйки: "Ако погледнем по този начин, Мелания е също толкова модерна първа дама, колкото първите дами, които сме виждали - просто е много различна".

26 юни 2017 г. Посещение на индийския премиер Нарендра Моди в Белия дом. Първата дама Мелания изглежда, както обикновено, леко дистанцирана.

Неотдавнашните съобщения за назначения - Мелания е наела директори на политиката и операциите, както и помощник по комуникациите за нейния пресотдел в Източното крило - може наистина да показват преход към по-голяма активност в ролята на първа дама, макар че идеята, че тя може да противоречи публично на съпруга си по политически въпроси със сигурност е фантазия.

Всъщност, главният урок от година неоснователни надежди на либералите към дъщерята на Тръмп, Иванка, изглежда е, че макар че тя се оказа мощно средство за печелене на обществени симпатии за него, политическите разговори на Тръмп вървят само в една посока: неговата.

Материалът е публикуван в "Гардиън". Преводът е на БТА. Заглавието е на Клуб Z.

 

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията