Ad Config - Website header

 

Article_top

Доста цинично звучи да наречеш военна операция “Маслинова клонка”, когато тя не носи мир, а по-скоро ново насилие в и без това раздираната от гражданска война Сирия. Под това кодово наименование турският президент Реджеп Тайип Ердоган от неделя изпраща войници в северната част на страната. Те трябва да създадат 30-километрова буферна зона за възпиране на кюрдските милиции.

Битката срещу терористите от “Ислямска държава” отдавна заглуши всички други конфликти както в Сирия, така и в Ирак. Сега отново избухват стари противоречия. Не само турци се възправят срещу кюрди, а също Русия, Иран и сирийският режим срещу САЩ. Нещо повече – тристранният съюз атакува бунтовници в Идлиб и Хама, които Турция подкрепя, въпреки че официално Анкара, Москва и Техеран си сътрудничат. Като че ли всеки се бие срещу всеки.

Предимно поради вътрешнополитически причини Ердоган окачествява кюрдското опълчение Отряди за народна самозащита (ОНС) като най-голямата заплаха за Турция и така оправдава военната офанзива като самозащита. Това не е убедително, но не може и категорично да се отрече. Кюрдската работническа партия (ПКК) извършва атентати в Турция, а ОНС ликуват след победи на ислямистите в Рака с огромен портрет на лидера на ПКК Абдула Йоджалан. Въпреки това САЩ, които са съюзник в НАТО на Турция, продължават да подкрепят ОНС в Сирия.

В лицето на кюрдските милиции Вашингтон вижда единствения надежден съюзник в усилията да се попречи на възраждането на “Ислямска държава” по границата с Ирак. Още по-важно за САЩ е да влияят върху един нов следвоенен ред в Сирия и така да попречат на влиянието на Иран. Американски войници трябва да останат в Сирия за неопределено време. Но във Вашингтон на Тръмп цари хаос. Така Пентагонът обяви създаването на ново гранично подразделение в Сирия, независимо че президентът обеща на Турция да престане да снабдява ОНС с оръжия. Ердоган се чувства измамен и обвинява САЩ в двойна игра.

Раздорът между съюзниците в НАТО е добре дошъл за Русия. Кремъл поддържа отношения както с кюрдите, така и със сирийския режим. Когато Москва и Дамаск си затварят очите пред протести срещу турската инвазия в Африн, това е предупреждение към кюрдите, че съюзът им със САЩ може да има висока цена. Американците оповестиха, че Африн бил извън зоната на техните оперативни действия. Москва може да заложи на това, че приоритет на Ердоган ще е битката срещу ОНС и ще остави бунтовниците в Идлиб и Хама на собствената им съдба.

От географска гледна точка кантонът Африн е изолиран и това все още позволява ограничаване на конфликта. Но „маслиновата клонка“ може да се окаже пожароускорител. Противоречията на интереси са еднакви в цяла Северна Сирия. Ако Русия не наложи обхватно политическо решение, скоро може да се стигне до боеве и в сирийския Север. Не е изключено един срещу друг да се изправят натовски съюзници или пък американци срещу руснаци и иранци. Техеран и Дамаск няма да могат да избегнат военен конфликт. Една стратегия, която би могла да сложи край на войната, не се забелязва нито в Москва, нито във Вашингтон. Знайно е обаче кой ще е губещият от подобен сценарий – сирийските кюрди.

---------

* Авторът е кореспондент в Кайро на реномирания мюнхенски всекидневник “Зюддойче цайтунг”, където е публикуван коментарът му. Преводът е на Клуб Z.

Ключови думи
 

Доста цинично звучи да наречеш военна операция “Маслинова клонка”, когато тя не носи мир, а по-скоро ново насилие в и без това раздираната от гражданска война Сирия. Под това кодово наименование турският президент Реджеп Тайип Ердоган от неделя изпраща войници в северната част на страната. Те трябва да създадат 30-километрова буферна зона за възпиране на кюрдските милиции.

Битката срещу терористите от “Ислямска държава” отдавна заглуши всички други конфликти както в Сирия, така и в Ирак. Сега отново избухват стари противоречия. Не само турци се възправят срещу кюрди, а също Русия, Иран и сирийският режим срещу САЩ. Нещо повече – тристранният съюз атакува бунтовници в Идлиб и Хама, които Турция подкрепя, въпреки че официално Анкара, Москва и Техеран си сътрудничат. Като че ли всеки се бие срещу всеки.

Предимно поради вътрешнополитически причини Ердоган окачествява кюрдското опълчение Отряди за народна самозащита (ОНС) като най-голямата заплаха за Турция и така оправдава военната офанзива като самозащита. Това не е убедително, но не може и категорично да се отрече. Кюрдската работническа партия (ПКК) извършва атентати в Турция, а ОНС ликуват след победи на ислямистите в Рака с огромен портрет на лидера на ПКК Абдула Йоджалан. Въпреки това САЩ, които са съюзник в НАТО на Турция, продължават да подкрепят ОНС в Сирия.

В лицето на кюрдските милиции Вашингтон вижда единствения надежден съюзник в усилията да се попречи на възраждането на “Ислямска държава” по границата с Ирак. Още по-важно за САЩ е да влияят върху един нов следвоенен ред в Сирия и така да попречат на влиянието на Иран. Американски войници трябва да останат в Сирия за неопределено време. Но във Вашингтон на Тръмп цари хаос. Така Пентагонът обяви създаването на ново гранично подразделение в Сирия, независимо че президентът обеща на Турция да престане да снабдява ОНС с оръжия. Ердоган се чувства измамен и обвинява САЩ в двойна игра.

Раздорът между съюзниците в НАТО е добре дошъл за Русия. Кремъл поддържа отношения както с кюрдите, така и със сирийския режим. Когато Москва и Дамаск си затварят очите пред протести срещу турската инвазия в Африн, това е предупреждение към кюрдите, че съюзът им със САЩ може да има висока цена. Американците оповестиха, че Африн бил извън зоната на техните оперативни действия. Москва може да заложи на това, че приоритет на Ердоган ще е битката срещу ОНС и ще остави бунтовниците в Идлиб и Хама на собствената им съдба.

От географска гледна точка кантонът Африн е изолиран и това все още позволява ограничаване на конфликта. Но „маслиновата клонка“ може да се окаже пожароускорител. Противоречията на интереси са еднакви в цяла Северна Сирия. Ако Русия не наложи обхватно политическо решение, скоро може да се стигне до боеве и в сирийския Север. Не е изключено един срещу друг да се изправят натовски съюзници или пък американци срещу руснаци и иранци. Техеран и Дамаск няма да могат да избегнат военен конфликт. Една стратегия, която би могла да сложи край на войната, не се забелязва нито в Москва, нито във Вашингтон. Знайно е обаче кой ще е губещият от подобен сценарий – сирийските кюрди.

---------

* Авторът е кореспондент в Кайро на реномирания мюнхенски всекидневник “Зюддойче цайтунг”, където е публикуван коментарът му. Преводът е на Клуб Z.

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Одобрявате ли съживяването на проекта за АЕЦ „Белене“?