Ad Config - Website header

 

Article_top

Досието срещу Доналд Тръмп, изготвено от бившия британски разузнавач Кристофър Стийл, което бе във водещите заглавия заради циничните и непотвърдени разкрития за Тръмп и проститутките, играещи пред него в стаята в московски хотел, съвсем естествено, бе осъдено от президента като фалшива новина.

Но документът бе смесен сбор от информация и твърдения, доста по-точни от слуховете за компрометиращата сексуална дейност, а части от съдържанието му може да са изнервили не само Тръмп, но и Кремъл, където следенето на изтичането може да има фатален край.

По време на огласените наскоро показания от август 2017 г. пред сенатската Комисия по правосъдието Глен Симпсън бе попитан за източниците на сензационното досие, което е съставено от компанията му Fusion GPS. Като отговори от името на Симпсън, адвокатът му Джошуа Ливай изтърси изненадващо предупреждение:

"Някой вече бе убит в резултат на публикуването на това досие."

В следващите си показания през ноември през Комисията по разузнаването в Камарата на представителите, което бе огласено миналия четвъртък, Симпсън отрече да знае специфични случаи с убити заради досието хора, но след това отбеляза, че "хората буквално рискуваха живота си, за да ни кажат нещо от тази простотия".

В действителност има доказателства, че поне един руснак е убит заради разкритията на Стийл - генерал Олег Еровинкин от руската Федерална служба за сигурност (ФСБ). Сутринта на 26 декезври 2016 г. 61-годишният Еровинкин бе открит мъртъв в колата си в центъра на Москва. Програмата "Лайф нюз", известна като рупор на Кремъл, първо съобщи в сайта си, че Еровинкин е "убит", но след това набързо промени информацията си, като просто съобщи, че Еровинкин е "починал". Следователите от ФСБ бяха повикани незабавно на местопроизшествието, а медиите скоро съобщиха, че Еровинкин е претърпял сърдечен удар. Повече Русия не го е споменавала официално.

Еровинкин, постъпил в КГБ (предшественика на ФСБ) през 1976 г., е работил в средата на 90-те г. в администрацията на руския президент, където задачата му е била да наблюдава спазването на процедурите за сигурност. (Той е бил известен като "пазителя на тайнте на Кремъл".) След това той е работил за Игор Сечин, когато последният е бил вицепремиер, а после е последвал Сечин в "Роснефт" през 2012 г., след като Сечин станал изпълнителен директор на държавния петролен гигант.

От всички чиновници, работили при Путин, Сечин е най-могъщият. Като главен администратор на "Роснефт" Еровинкин е бил дясната ръка на Сечин и трябва да е знаел всичко за контактите му с американците. Сред тях е бившият шеф на "Ексон мобайл", а сега държавен секретар Рекс Тилърсън. (Сечин заяви веднъж, че се е почувствал засегнат от наложените от САЩ санкции, които са му попречили да кара мотоциклети в Америка заедно с приятеля му Тилърсън.)

По-важното в обвиненията, отправени в досието на Стийл, които днес са във фокуса на многобройните разследвания във Вашингтон, е, че Еворинкин е бил в позиция, която му е позволявала да следи доста подробно контактите със съветниците на Тръмп.

В досието си Стийл пише, че "руски източник, близък до президента на "Роснефт" Игор Сечин", е споделил подробности за тайна срещу през юли 2016 г. в Москва между Сечин и Картър Пейдж - външнополитически съветник на Тръмп. Твърди се, че двамата обсъждали двустранно сътрудничество в енергетиката между САЩ и Русия, а също така вдигането на икономическите сънкции срещу Русия, наложени заради Украйна. Твърди се също, че в отговор Сечин предложил на Пейдж и съдружниците му до 19 на сто от акциите на "Роснефт", които трябвало да бъдат приватизирани. Пейдж бил изтъкнал, че ако бъде избран за президент, Тръмп ще вдигне санкциите.

Известен със симпатиите си към Кремъл, Пейдж явно бе смятан от руските служби за сигурност за главен обект за пробутване на техните интереси при Тръмп. (През 2013 г. агент от СВР - руската Служба за външно разузнаване, се срещна с Пейдж в Ню Йорк и на няколко пъти контактува с него в опит да го вербува.)

В досието на Стийл пише, че Пейдж се е сещал при същото пътуване до Москва с Игор Дивекин - полковник от ФСБ, който по онова време е висш чиновник в Отдела за вътрешна сигурност на руската президентска администрация. Твърди се, че Дивекин, който преди това е бил в Службата за сигурност на президента - агенцията с важна отговорност да охранява руския президент, казал на Пейдж за компромата, който руснаците имали срещу Хилъри Клинтън, а също така споделил, че Кремъл има компромат и срещу Тръмп, което Тръмп трябва да обмисли при сделките си с Русия.

Игор Сечин е изпълнителен директор на "Роснефт", а убитият Еровинкин работеше за него. Снимка Уикипедия

Разпитан през ноември от Комисията по разузнаването в Камарата на представителите, Пейдж отрекъл да познава и Сечин, и Дивекин. Но той заявил също така, че не се е срещал с нито един висш руски представител, докато е бил в Москва през юли 2016 г. Това обаче се оказало невярно.

След като конгресменът Адам Шиф припомнил на Пейдж за имейла му от 8 юли 2016 г. от Москва до членове на щаба на Тръмп, в което той съобщава, че е получил "невероятни информация и достъп" от висши членове на администрацията на Путин, Пейдж дал заден ход. Той с нежелание си признал за среща с руския вицепремиер Аркадий Дворкович, а също така с Андрей Баранов, който е шеф на връзките с инвеститорите в "Роснефт" - висш мениджърски пост, позволяващ на Баранов редовно да контактува със Сечин. (Не е маловажно, че Баранов е награден с медал "За служба на страната" от Путин през март 2017 г.)

След като настоявал пред Комисията, че той и Баранов са се срещнали само защото са стари приятели, Пейдж бил принуден да признае, че двамата може да са обсъждали санкциите, а също така и възможната продажба на акции на "Роснефт", което кара човек да се чуди дали и Сечин не е бил на тази среща.

Планът за приватизиране на част от "Роснефт" не е бил известен по онова време извън висшето ръководство на компанията и е бил спорен. Същото важи и за предложението за закупуване от "Роснефт" на контролния пакет на компанията "Башнефт", което става през октомври. (Продажбата на 19,5 на сто от акциите на "Роснефт" на Катар и търговския гигант "Гленкор" бе обявена в началото на декември.)

Всички тези преговори били тежки и предмет на боричкания по върховете сред висши руски чиновници.

Този, който в началото се противопоставил и на двете трансакции, бил министърът на икономическото развитие Алексей Улюкаев. Той бе арестуван през ноември 2016 г. по обвинение във вземане на подкуп от 2 милиона долара от Сечин. Това бе класическа операция под прикритие, оглавявана от Сечин, и след сензационния процес Улюкаев бе осъден през декември на 8 години трудова колония със строг режим. Сечин бе призован като свидетел, но отказа да се яви. Вместо него да свидетелства срещу Улюкаев дойде Баранов, приятелят на Пейдж.

На Еровинкин и трябвало да са му били известни всички тези интриги с големи подробности и така може да е разкрил не само връзките с щаба на Тръмп, но и вътрешната корупция. Всичко това го е изложило на опасност, ако се е смятало,че от него изтича информация.

Според последната книга на британския журналист Люк Хардинг "Сговорът - тайни срещи, мръсни пари и как Русия помогна на Тръмп да спечели“, Стийл отрекъл, че Еровинкин е бил прекият източник за доклада му. Но, както наскоро ми каза Хардинг, въпреки това информацията би могла да излезе от Еровинкин. (Стийл говори за "висш служител от персонала на Сечин", потвърдил пред своя източник за срещата Сечин-Пейдж.) И дори това да не е излязло от Еровинкин, той би носил отговорност за изтичанията, след като е бил шеф на администрацията на "Роснефт", като сред отговорностите му е била сигурността. В крайна сметка фаталният въпрос е не дали той го е направил, а кога се смята, че го е направил.

Докато случаят "Улюкаев" и трансакциите на "Роснефт" наистина са причина да се говори за заговор около смъртта на Еровинкин, повече от вероятно е, че досието на Стийл го е убило.

Макар досието да не е било публикувано в интернет преди навършването на две седмици от смъртта на Еровинкин, Кремъл несъмнено е знаел за неговото съдържание доста преди това. Симпсън сподели доста от материала през журналисти през есента на 2016 г. и според книгата на Хардинг "в предължение на месеци репортери, пишещи за националната сигурност и кореспондентите в Москва работеха трескаво за доказване на твърденията".

В действителност арестите през декември на висши служители на ФСБ, отговарящи за кипероперациите, вероятно са предизвикани от разкритията на Стийл, че щабът на Тръмп е влязъл в сговор в руските кибератаки срещу щаба на Клинтън, както бе разкрито от американските разузнавателни агенции.

Колкото обаче защитниците на Тръмп да искат да омаловажат досието като фалшификат, стъкмен от враговете на президента, последиците от това в Русия, включително най-малко едно убийство на високопоставен човек, говори, че много от изложеното от Стийл е факт.

--------------

* Авторката е стипендиант на Центъра "Уудроу Уилсън". Последната й книга се нарича "Заповеди за убийства - режимът на Путин и политическото убийство". Статията й е публикувана в "Дейли бийст".

 

Досието срещу Доналд Тръмп, изготвено от бившия британски разузнавач Кристофър Стийл, което бе във водещите заглавия заради циничните и непотвърдени разкрития за Тръмп и проститутките, играещи пред него в стаята в московски хотел, съвсем естествено, бе осъдено от президента като фалшива новина.

Но документът бе смесен сбор от информация и твърдения, доста по-точни от слуховете за компрометиращата сексуална дейност, а части от съдържанието му може да са изнервили не само Тръмп, но и Кремъл, където следенето на изтичането може да има фатален край.

По време на огласените наскоро показания от август 2017 г. пред сенатската Комисия по правосъдието Глен Симпсън бе попитан за източниците на сензационното досие, което е съставено от компанията му Fusion GPS. Като отговори от името на Симпсън, адвокатът му Джошуа Ливай изтърси изненадващо предупреждение:

"Някой вече бе убит в резултат на публикуването на това досие."

В следващите си показания през ноември през Комисията по разузнаването в Камарата на представителите, което бе огласено миналия четвъртък, Симпсън отрече да знае специфични случаи с убити заради досието хора, но след това отбеляза, че "хората буквално рискуваха живота си, за да ни кажат нещо от тази простотия".

В действителност има доказателства, че поне един руснак е убит заради разкритията на Стийл - генерал Олег Еровинкин от руската Федерална служба за сигурност (ФСБ). Сутринта на 26 декезври 2016 г. 61-годишният Еровинкин бе открит мъртъв в колата си в центъра на Москва. Програмата "Лайф нюз", известна като рупор на Кремъл, първо съобщи в сайта си, че Еровинкин е "убит", но след това набързо промени информацията си, като просто съобщи, че Еровинкин е "починал". Следователите от ФСБ бяха повикани незабавно на местопроизшествието, а медиите скоро съобщиха, че Еровинкин е претърпял сърдечен удар. Повече Русия не го е споменавала официално.

Еровинкин, постъпил в КГБ (предшественика на ФСБ) през 1976 г., е работил в средата на 90-те г. в администрацията на руския президент, където задачата му е била да наблюдава спазването на процедурите за сигурност. (Той е бил известен като "пазителя на тайнте на Кремъл".) След това той е работил за Игор Сечин, когато последният е бил вицепремиер, а после е последвал Сечин в "Роснефт" през 2012 г., след като Сечин станал изпълнителен директор на държавния петролен гигант.

От всички чиновници, работили при Путин, Сечин е най-могъщият. Като главен администратор на "Роснефт" Еровинкин е бил дясната ръка на Сечин и трябва да е знаел всичко за контактите му с американците. Сред тях е бившият шеф на "Ексон мобайл", а сега държавен секретар Рекс Тилърсън. (Сечин заяви веднъж, че се е почувствал засегнат от наложените от САЩ санкции, които са му попречили да кара мотоциклети в Америка заедно с приятеля му Тилърсън.)

По-важното в обвиненията, отправени в досието на Стийл, които днес са във фокуса на многобройните разследвания във Вашингтон, е, че Еворинкин е бил в позиция, която му е позволявала да следи доста подробно контактите със съветниците на Тръмп.

В досието си Стийл пише, че "руски източник, близък до президента на "Роснефт" Игор Сечин", е споделил подробности за тайна срещу през юли 2016 г. в Москва между Сечин и Картър Пейдж - външнополитически съветник на Тръмп. Твърди се, че двамата обсъждали двустранно сътрудничество в енергетиката между САЩ и Русия, а също така вдигането на икономическите сънкции срещу Русия, наложени заради Украйна. Твърди се също, че в отговор Сечин предложил на Пейдж и съдружниците му до 19 на сто от акциите на "Роснефт", които трябвало да бъдат приватизирани. Пейдж бил изтъкнал, че ако бъде избран за президент, Тръмп ще вдигне санкциите.

Известен със симпатиите си към Кремъл, Пейдж явно бе смятан от руските служби за сигурност за главен обект за пробутване на техните интереси при Тръмп. (През 2013 г. агент от СВР - руската Служба за външно разузнаване, се срещна с Пейдж в Ню Йорк и на няколко пъти контактува с него в опит да го вербува.)

В досието на Стийл пише, че Пейдж се е сещал при същото пътуване до Москва с Игор Дивекин - полковник от ФСБ, който по онова време е висш чиновник в Отдела за вътрешна сигурност на руската президентска администрация. Твърди се, че Дивекин, който преди това е бил в Службата за сигурност на президента - агенцията с важна отговорност да охранява руския президент, казал на Пейдж за компромата, който руснаците имали срещу Хилъри Клинтън, а също така споделил, че Кремъл има компромат и срещу Тръмп, което Тръмп трябва да обмисли при сделките си с Русия.

Игор Сечин е изпълнителен директор на "Роснефт", а убитият Еровинкин работеше за него. Снимка Уикипедия

Разпитан през ноември от Комисията по разузнаването в Камарата на представителите, Пейдж отрекъл да познава и Сечин, и Дивекин. Но той заявил също така, че не се е срещал с нито един висш руски представител, докато е бил в Москва през юли 2016 г. Това обаче се оказало невярно.

След като конгресменът Адам Шиф припомнил на Пейдж за имейла му от 8 юли 2016 г. от Москва до членове на щаба на Тръмп, в което той съобщава, че е получил "невероятни информация и достъп" от висши членове на администрацията на Путин, Пейдж дал заден ход. Той с нежелание си признал за среща с руския вицепремиер Аркадий Дворкович, а също така с Андрей Баранов, който е шеф на връзките с инвеститорите в "Роснефт" - висш мениджърски пост, позволяващ на Баранов редовно да контактува със Сечин. (Не е маловажно, че Баранов е награден с медал "За служба на страната" от Путин през март 2017 г.)

След като настоявал пред Комисията, че той и Баранов са се срещнали само защото са стари приятели, Пейдж бил принуден да признае, че двамата може да са обсъждали санкциите, а също така и възможната продажба на акции на "Роснефт", което кара човек да се чуди дали и Сечин не е бил на тази среща.

Планът за приватизиране на част от "Роснефт" не е бил известен по онова време извън висшето ръководство на компанията и е бил спорен. Същото важи и за предложението за закупуване от "Роснефт" на контролния пакет на компанията "Башнефт", което става през октомври. (Продажбата на 19,5 на сто от акциите на "Роснефт" на Катар и търговския гигант "Гленкор" бе обявена в началото на декември.)

Всички тези преговори били тежки и предмет на боричкания по върховете сред висши руски чиновници.

Този, който в началото се противопоставил и на двете трансакции, бил министърът на икономическото развитие Алексей Улюкаев. Той бе арестуван през ноември 2016 г. по обвинение във вземане на подкуп от 2 милиона долара от Сечин. Това бе класическа операция под прикритие, оглавявана от Сечин, и след сензационния процес Улюкаев бе осъден през декември на 8 години трудова колония със строг режим. Сечин бе призован като свидетел, но отказа да се яви. Вместо него да свидетелства срещу Улюкаев дойде Баранов, приятелят на Пейдж.

На Еровинкин и трябвало да са му били известни всички тези интриги с големи подробности и така може да е разкрил не само връзките с щаба на Тръмп, но и вътрешната корупция. Всичко това го е изложило на опасност, ако се е смятало,че от него изтича информация.

Според последната книга на британския журналист Люк Хардинг "Сговорът - тайни срещи, мръсни пари и как Русия помогна на Тръмп да спечели“, Стийл отрекъл, че Еровинкин е бил прекият източник за доклада му. Но, както наскоро ми каза Хардинг, въпреки това информацията би могла да излезе от Еровинкин. (Стийл говори за "висш служител от персонала на Сечин", потвърдил пред своя източник за срещата Сечин-Пейдж.) И дори това да не е излязло от Еровинкин, той би носил отговорност за изтичанията, след като е бил шеф на администрацията на "Роснефт", като сред отговорностите му е била сигурността. В крайна сметка фаталният въпрос е не дали той го е направил, а кога се смята, че го е направил.

Докато случаят "Улюкаев" и трансакциите на "Роснефт" наистина са причина да се говори за заговор около смъртта на Еровинкин, повече от вероятно е, че досието на Стийл го е убило.

Макар досието да не е било публикувано в интернет преди навършването на две седмици от смъртта на Еровинкин, Кремъл несъмнено е знаел за неговото съдържание доста преди това. Симпсън сподели доста от материала през журналисти през есента на 2016 г. и според книгата на Хардинг "в предължение на месеци репортери, пишещи за националната сигурност и кореспондентите в Москва работеха трескаво за доказване на твърденията".

В действителност арестите през декември на висши служители на ФСБ, отговарящи за кипероперациите, вероятно са предизвикани от разкритията на Стийл, че щабът на Тръмп е влязъл в сговор в руските кибератаки срещу щаба на Клинтън, както бе разкрито от американските разузнавателни агенции.

Колкото обаче защитниците на Тръмп да искат да омаловажат досието като фалшификат, стъкмен от враговете на президента, последиците от това в Русия, включително най-малко едно убийство на високопоставен човек, говори, че много от изложеното от Стийл е факт.

--------------

* Авторката е стипендиант на Центъра "Уудроу Уилсън". Последната й книга се нарича "Заповеди за убийства - режимът на Путин и политическото убийство". Статията й е публикувана в "Дейли бийст".

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията