Човек може и да пътува без посока. Заради самото движение. Когато се качиш в такси обаче, шофьор ще иска да знае накъде да кара. Броячът е пуснат, сметката расте, възможностите са ограничени от вместимостта на резервоара, а времето се насича от червените светлини на светофарите. Радиото е пуснато. Водещият и слушателите си подхвърлят реплики за най-съществените или безсмислени теми като смисъла и цената на човешкия живот. Понякога не можеш да хванеш волана на живота си, а когато успеееш за миг да седнеш на мястото на шофьора, осъзнаваш, че колата не е твоя.

Мястото на предната седалка е свободно. Не едно, а шест таксита очакват желаещите да поемат по софийските улици в едно пътуване на големия екран, което продължава 24 часа, но сметката е като за един филм от час и половина. Шофьорите са различни, съдбите им – също. И да, някои надуват сметката, други крият писолет под седалката, трети носят кръст на гърдите си, но всички делят една съдба – живеят като оптимисти, тук, в България. Защо ли? Защото реалистите и песимистите вече отдавна се качват в таксита на други държави и търсят себе си в други, чужди граници.

От 26 януари по кината тръгва новият филм на Стефан Командарев „Посоки“. Лената направи световната си премиера в програмата „Особен поглед“ на фестивала в Кан през май 2017г. и си спечели вниманието на списание „Варайъти“, описало филма като „Удивителен портрет на българското общество – достоверен, с блестящ хумор“, както и на включената в журито Ума Търман.

В маршрута на „Посоки“ фигурират 45 кина във Франция, фестивали в Испания, Естония и САЩ. Зрителите в Португалия и Италия също имат шанса да се насладят на българския трафик.

Заснета в един кадър с почерка на оператора Веселин Христов, всяка история добавя детайли към моментната снимка на българското общество. Актьорският състав включва Васил Василев-Зуека, Юлиян Вергов, Асен Блатечки, Васил Банов, Ирини Жамбонас, Стефан Денолюбов, Герасим Георгиев-Геро, Николай Урумов, Иван Бърнев, Стефка Янорова.

Докато споделят таксито с тях, зрители ще трябва да си отговорят какво е нужно, за да се трансплантира едно сърце и може ли една смърт да постави началото на друг живот.

Пътуването в такси може да е абсурдно, неочаквано, комично в сериозните моменти и въобще да не те доведе до планираната дестинация, но точно заради това си заслужава да се качиш. Ей така, да поемеш в една нова посока, дори и да нямаш дребни за бакшиш.