Ad Config - Website header

 

Article_top

Ново обвинение в плагиатство на превод бе отправено по адрес на проф. Владко Мурдаров. Драматургът Константин Илиев сигнализира за случая с писмо до Съюза на преводачите, публикувано във в. „Култура“.

Илиев разказва, че е открил „неподлежащо на съмнение плагиатство от страна на проф. Владко Мурдаров“ на негов превод – „но така и не бях успял да преодолея нежеланието си да се занимавам с изложения, експертизи и съдилища“. Но край оповестените два случая – с превода на германистката проф. Ана Димова на произведения на австрийския писател Йозеф Рот и с преводи на Никола Толчев, Панайот Чинков и Недялка Попова на творби на Артур Шницлер, той решил да оповести и своя опит с Мурдаров.

Творбата, която Илиев дава за пример, че е заимствана в превод на езиковеда, е пиесата „Сватбата на дребния буржоа“ от Бертолд Брехт, част от „Избрани творби на Бертолт Брехт“ (1985), чийто съставител и редактор е драматургът. През 2009 г. в сборник с творби на Брехт, озаглавен „Едноактни и пиеси уроци“, пиесата се появява като „Сватбата“ в превод на Владко Мурдаров.

В писмото до Съюза на преводачите Константин Илиев заявява следното:

„Става дума за една и съща творба, на която Брехт през два периода от живота си е дал различни заглавия. Изпращам ви първите дванадесет страници (нататък до края е същото), за да се уверите, че над 80% от превода на проф. Владко Мурдаров буквално повтарят този, който аз съм издал преди 24 години. Това, което се е получило, е редакция на моя превод, от каквато аз нямам нужда.

Количеството на идентичните реплики е недвусмислено доказателство, но съществуват и достатъчно други указатели за същността на извършеното. Два примера:

Пиесата започва така:

DIE MUTTER trägt auf: Das ist der Kabeljau.

При мен:

МАЙКАТА (сервира). Ето го и калкана.

При Мурдаров:

МАЙКАТА (сервира): Това е калкан.

Преводът на Kabeljau на български не е калкан, а треска. В нашия език обаче думата, изписана като треска, има цели три значения: 1. Болестно състояние. 2. Малко късче дърво, което се отцепва при сечене. 3. Северна морска риба. Реших се на несъответстващото на оригинала, по-познато, недвусмислено, звучно и затова по-удобно за произнасяне от сцената калкан. И все пак не съм доволен от превода си, защото навсякъде, където е познат, калканът се смята за деликатес, а основната драматична ситуация в „Сватбата” се свежда до това, че домакините са скъперници. (Този похват Брехт използва и в другите си пиеси, които съдържат сцени със сватба – „Кавказкият тебеширен кръг” и „Добрият човек от Сечуан”.)

Каква ли е причината от десетките видове риба, които би могла да предложи една немска домакиня, и в подписания от господин Мурдаров превод да се сервира именно този деликатес?“

Драматургът отбелязва още, че „количеството на преводите на проф. Владко Мурдаров за един относително кратък период от време е смайващо“:

„Ако някой има търпение да преброи авторите и заглавията, ще остане най-малкото силно озадачен.“

Пълният текст на писмото на Константин Илиев

"Площад Славейков"

 

Ново обвинение в плагиатство на превод бе отправено по адрес на проф. Владко Мурдаров. Драматургът Константин Илиев сигнализира за случая с писмо до Съюза на преводачите, публикувано във в. „Култура“.

Илиев разказва, че е открил „неподлежащо на съмнение плагиатство от страна на проф. Владко Мурдаров“ на негов превод – „но така и не бях успял да преодолея нежеланието си да се занимавам с изложения, експертизи и съдилища“. Но край оповестените два случая – с превода на германистката проф. Ана Димова на произведения на австрийския писател Йозеф Рот и с преводи на Никола Толчев, Панайот Чинков и Недялка Попова на творби на Артур Шницлер, той решил да оповести и своя опит с Мурдаров.

Творбата, която Илиев дава за пример, че е заимствана в превод на езиковеда, е пиесата „Сватбата на дребния буржоа“ от Бертолд Брехт, част от „Избрани творби на Бертолт Брехт“ (1985), чийто съставител и редактор е драматургът. През 2009 г. в сборник с творби на Брехт, озаглавен „Едноактни и пиеси уроци“, пиесата се появява като „Сватбата“ в превод на Владко Мурдаров.

В писмото до Съюза на преводачите Константин Илиев заявява следното:

„Става дума за една и съща творба, на която Брехт през два периода от живота си е дал различни заглавия. Изпращам ви първите дванадесет страници (нататък до края е същото), за да се уверите, че над 80% от превода на проф. Владко Мурдаров буквално повтарят този, който аз съм издал преди 24 години. Това, което се е получило, е редакция на моя превод, от каквато аз нямам нужда.

Количеството на идентичните реплики е недвусмислено доказателство, но съществуват и достатъчно други указатели за същността на извършеното. Два примера:

Пиесата започва така:

DIE MUTTER trägt auf: Das ist der Kabeljau.

При мен:

МАЙКАТА (сервира). Ето го и калкана.

При Мурдаров:

МАЙКАТА (сервира): Това е калкан.

Преводът на Kabeljau на български не е калкан, а треска. В нашия език обаче думата, изписана като треска, има цели три значения: 1. Болестно състояние. 2. Малко късче дърво, което се отцепва при сечене. 3. Северна морска риба. Реших се на несъответстващото на оригинала, по-познато, недвусмислено, звучно и затова по-удобно за произнасяне от сцената калкан. И все пак не съм доволен от превода си, защото навсякъде, където е познат, калканът се смята за деликатес, а основната драматична ситуация в „Сватбата” се свежда до това, че домакините са скъперници. (Този похват Брехт използва и в другите си пиеси, които съдържат сцени със сватба – „Кавказкият тебеширен кръг” и „Добрият човек от Сечуан”.)

Каква ли е причината от десетките видове риба, които би могла да предложи една немска домакиня, и в подписания от господин Мурдаров превод да се сервира именно този деликатес?“

Драматургът отбелязва още, че „количеството на преводите на проф. Владко Мурдаров за един относително кратък период от време е смайващо“:

„Ако някой има търпение да преброи авторите и заглавията, ще остане най-малкото силно озадачен.“

Пълният текст на писмото на Константин Илиев

"Площад Славейков"

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията