Ad Config - Website header

 

Article_top

Тенденцията българската нация да се превръща в застаряваща не подмина и предприемачите. Според проучване на Българската стопанска камара, цитирано от БТА, и бизнес елитът в България застарява. Бурното технологично развитие отваря пропаст между младите и по-възрастните генерации мениджъри.

"Бурното технологично развитие и особено навлизането на новите информационни технологии в живота на хората разсича непрекъснатата линия на поколенията и отваря пропаст между младите и по-възрастните генерации. Проучванията показват, че в България съществуват значителни различия между поколението основатели и поколението приемственици - различия както в ценностите, така и в моделите и визията за развитието на бизнеса. Този разрив може да се окаже препъникамък в процеса на осигуряване на приемственост." Това се казва в доклад на тема "Приемственост и поколенчески различия в бизнес елитите на Прехода" с автор Томчо Томов - ръководител на Националния център за оценка на компетенциите при Българската стопанска кабара, съобщиха от пресцентъра на работодателската организация.

Докладът е бил представен от Томов днес на конференция "Мобилност на елитите на прехода" (1989 -2017 г.) и се основава на данни от международни изследвания и проучвания на БСК за предприемачеството в България и приемствеността между поколенията в бизнеса (предимно фамилния бизнес).

В доклада се посочва още, че предприемаческата среда в България е сравнително по-слабо развита спрямо другите страни в преход. Изследванията показват, че се открояват две категории предприемачи - движени от възможност или движени от необходимост. Броят на движените от необходимост предприемачи съставлява около една трета от общия брой предприемачи у нас, което е твърде висока стойност в сравнение с много други държави, се отбелязва в документа.

В подхода на правене на бизнес се открояват също две групи предприемачи - едните са малка (20 на сто), но елитарна и енергична група с иновационно-ориентирани бизнеси, а другите са много по-голяма група от бизнеси, които не се занимават с иновации и са насочени предимно към приспособяване и оцеляване.

За да се захрани българският икономически растеж, е важно: да се идентифицират онези активни предприемачи, които разчитат на високи темпове на растеж и да бъдат подкрепени чрез регулаторни и други мерки, тъй като те са бизнес лидерите, от които се очаква да внесат нова динамика в икономиката; да се разпространи иновационната култура сред втората група предприемачи и така да се разшири базата, от която зависи международната конкурентоспособност на българската икономика.

Като цяло структурата на бизнеса в България е твърде раздробена и маргинализирана. Към настоящия момент са регистрирани около 1 млн. фирми, но само 45 на сто от тях имат някаква икономическа дейност. Около 93 на сто от активните фирми са микропредприятия (от 0 до 9 заети). Близо 6 на сто са малките предприятия (от 10 до 49 наети), а броят на средните и големите предприятия (50 до 250 и над 250 заети) гравитира в рамките на 1 на сто. През последните 6 години са закрити общо 4085 предприятия - 85 големи, 1000 средни и 3000 малки.

Фамилният бизнес съставлява около 42 на сто от всички частни български фирми. Семейните фирми осигуряват близо 20 на сто добавена стойност към БВП на страната и около една трета от работните места. Специфичните потребности и потенциал на фамилния бизнес в България се пренебрегва и подценява от държавните институции.

Един от основните проблеми на фамилния бизнес е неговото трансформиране, своевременното предвиждане, планиране на унаследяването и осигуряването на плавен преход от едно поколение към друго. Според докладите на Европейската комисия приемствеността, предаването на бизнеса е общоевропейски проблем. Трансферът на бизнеса е най-критичната фаза от жизнения цикъл на малката фирма и един от основните рискове във фамилния бизнес.

Според международните проучвания само около 40 на сто от фамилните бизнеси оцеляват при прехода от първо към второто поколение и едва 15 на сто достигат третото поколение наследници. Страните с развита пазарна икономика имат създадени традиции и култура в осигуряването на приемственост и се стремят да подпомагат този процес чрез проучвания, консултации, регулаторни механизми и пряка институционална подкрепа.

Този проблем е встрани от дневния ред на българския бизнес елит и държавните институции, посочва авторът. Нещо повече, според проучване на БСК, обхванало 30 000 водещи предприятия, бизнес елитът в България застарява в критични размери. Около 35-40 на сто от собствениците, съдружниците, управителите и членовете на бордовете на предприятията са на възраст 65 и над 70 години. Още около 35 на сто от тях наближават пенсионната възраст. Това е показател за липсата на доверие към следващото поколение и за липсата на готовност и желание за осъществяване на плавен преход и трансфер в бизнеса. Последствията от тази тенденция могат да се окажат крайно неблагоприятни за българската икономика, се посочва в доклада.

 

Тенденцията българската нация да се превръща в застаряваща не подмина и предприемачите. Според проучване на Българската стопанска камара, цитирано от БТА, и бизнес елитът в България застарява. Бурното технологично развитие отваря пропаст между младите и по-възрастните генерации мениджъри.

"Бурното технологично развитие и особено навлизането на новите информационни технологии в живота на хората разсича непрекъснатата линия на поколенията и отваря пропаст между младите и по-възрастните генерации. Проучванията показват, че в България съществуват значителни различия между поколението основатели и поколението приемственици - различия както в ценностите, така и в моделите и визията за развитието на бизнеса. Този разрив може да се окаже препъникамък в процеса на осигуряване на приемственост." Това се казва в доклад на тема "Приемственост и поколенчески различия в бизнес елитите на Прехода" с автор Томчо Томов - ръководител на Националния център за оценка на компетенциите при Българската стопанска кабара, съобщиха от пресцентъра на работодателската организация.

Докладът е бил представен от Томов днес на конференция "Мобилност на елитите на прехода" (1989 -2017 г.) и се основава на данни от международни изследвания и проучвания на БСК за предприемачеството в България и приемствеността между поколенията в бизнеса (предимно фамилния бизнес).

В доклада се посочва още, че предприемаческата среда в България е сравнително по-слабо развита спрямо другите страни в преход. Изследванията показват, че се открояват две категории предприемачи - движени от възможност или движени от необходимост. Броят на движените от необходимост предприемачи съставлява около една трета от общия брой предприемачи у нас, което е твърде висока стойност в сравнение с много други държави, се отбелязва в документа.

В подхода на правене на бизнес се открояват също две групи предприемачи - едните са малка (20 на сто), но елитарна и енергична група с иновационно-ориентирани бизнеси, а другите са много по-голяма група от бизнеси, които не се занимават с иновации и са насочени предимно към приспособяване и оцеляване.

За да се захрани българският икономически растеж, е важно: да се идентифицират онези активни предприемачи, които разчитат на високи темпове на растеж и да бъдат подкрепени чрез регулаторни и други мерки, тъй като те са бизнес лидерите, от които се очаква да внесат нова динамика в икономиката; да се разпространи иновационната култура сред втората група предприемачи и така да се разшири базата, от която зависи международната конкурентоспособност на българската икономика.

Като цяло структурата на бизнеса в България е твърде раздробена и маргинализирана. Към настоящия момент са регистрирани около 1 млн. фирми, но само 45 на сто от тях имат някаква икономическа дейност. Около 93 на сто от активните фирми са микропредприятия (от 0 до 9 заети). Близо 6 на сто са малките предприятия (от 10 до 49 наети), а броят на средните и големите предприятия (50 до 250 и над 250 заети) гравитира в рамките на 1 на сто. През последните 6 години са закрити общо 4085 предприятия - 85 големи, 1000 средни и 3000 малки.

Фамилният бизнес съставлява около 42 на сто от всички частни български фирми. Семейните фирми осигуряват близо 20 на сто добавена стойност към БВП на страната и около една трета от работните места. Специфичните потребности и потенциал на фамилния бизнес в България се пренебрегва и подценява от държавните институции.

Един от основните проблеми на фамилния бизнес е неговото трансформиране, своевременното предвиждане, планиране на унаследяването и осигуряването на плавен преход от едно поколение към друго. Според докладите на Европейската комисия приемствеността, предаването на бизнеса е общоевропейски проблем. Трансферът на бизнеса е най-критичната фаза от жизнения цикъл на малката фирма и един от основните рискове във фамилния бизнес.

Според международните проучвания само около 40 на сто от фамилните бизнеси оцеляват при прехода от първо към второто поколение и едва 15 на сто достигат третото поколение наследници. Страните с развита пазарна икономика имат създадени традиции и култура в осигуряването на приемственост и се стремят да подпомагат този процес чрез проучвания, консултации, регулаторни механизми и пряка институционална подкрепа.

Този проблем е встрани от дневния ред на българския бизнес елит и държавните институции, посочва авторът. Нещо повече, според проучване на БСК, обхванало 30 000 водещи предприятия, бизнес елитът в България застарява в критични размери. Около 35-40 на сто от собствениците, съдружниците, управителите и членовете на бордовете на предприятията са на възраст 65 и над 70 години. Още около 35 на сто от тях наближават пенсионната възраст. Това е показател за липсата на доверие към следващото поколение и за липсата на готовност и желание за осъществяване на плавен преход и трансфер в бизнеса. Последствията от тази тенденция могат да се окажат крайно неблагоприятни за българската икономика, се посочва в доклада.

Коментари

Кои са па тия "предприемачи",

в държавата, в която "бизнесът" се изхранва от алъш-вериж на алкохол, цигари и кафе и държавни поръчки?

Най

Следвайте ни

 
 

Още от категорията

Анкета

Трябва ли България да приеме еврото?