Ad Config - Website header

 

Article_top

На днешния ден преди 73 г. първи и втори състав на Народния съд произнасят своите присъди. В нощта на 1 срещу 2 февруари 1945 г. са изпълнени смъртните присъди на трима регенти, 67 депутати, министри, офицери и др. Заради тези кървави събития денят се отбелязва като ден на почит към жертвите на комунизма.

Първи състав на Народния съд е образуван за съдене на бившите регенти на България, бившите дворцови съветници, бившите министри от кабинетите на Богдан Филов, Добри Божилов, Иван Багрянов, Константин Муравиев. Обвинителният акт на този състав от 5 декември 1944 г. започва с дълга историческа аргументация, която е твърде интересно четиво от днешна гледна точка. Ето някои извадки от нея:

"...няма никакво съмнение, че ако българският народ не беше намерил достатъчно сили в себе си, за да смъкне фашистката власт и да създаде на 9 септември свое правителство - правителството на Отечествения фронт, нашата страна можеше да загуби напълно своята независимост и да бъде заличена от картата на свободните независими държави."

Какво щеше да стане, ако не беше свалена "фашистката власт" - можем само да гадаем. Факт е обаче, че след 9 септември страната ни губи напълно своята независимост и е заличена от картата на свободните независими държави, само че от болшевишката власт в СССР.

"...във всички национални катастрофи, до които нашият народ е бил довеждан, личи винаги пръстът на германския империализъм. Оръдия на германската завоевателна политика на Балканите бяха Фердинанд и неговата династия, предателската и продажна великобългарска шовинистическа клика... Германските империалистически хищници постоянно насъскваха България против другите балкански страни, противопоставяха я на другите балкански народи, в това число и на нашия освободител - великия братски руски народ... Стотици хиляди български синове сложиха костите си, милиарди народни богатства бяха пропилени за чужди интереси, за интересите на германските империалистически разбойници. Цялата тази престъпна предателска политика, чужда на демократическия дух на българския народ и неговите действителни национални интереси, се прикриваше под красивата мантия за "освобождение" на Македония, за осъществяване на "националните идеали" на българския народ."

Твърденията, че хилядите загинали за обединението на Бългрия са го правили за чужди интереси - оставяме на съвестта на онези, които ги изговарят.

"Когато в 1914 г. Кайзерова Германия подпали голямата световна война, нейният агент в България цар Фердинанд, обкръжен с нови продажници, против волята и чувствата на българския народ хвърли България във война срещу великите европейски демокрации, срещу братските съседни народи и срещу нашите освободители."

Факт е, че изборът на България да влезе в Първата световна война на страната на Германия е бил грешка, която тежи на съвестта на Фердинанд и тогавашното правителство. Още повече че към този момент, за разлика от Втората световна война, България все още е имала алтернатива и е можела да реши до голяма степен своя национален въпрос дори ако се включи в другия лагер. Във война срещу нашите "освободители" не сме се хвърляли. Напротив - те се хвърлят в Добруджа, където са разбити от нашите войски.

 "След кървавото потушаване на въстанието (Септемврийското от 1923 г. - б.р.) се започна една ера на страшни гонения и на пълно обезправяване на българския народ, която се приключи едва с антифашисткото въстание на 9 септември т.г."

Гонения по това време наистина е имало, но пълното обезправяване на българския народ не приключва на 9 септември, а напротив - настъпва именно след тази дата.

"Присъединяването на България към тристранния пакт и пропускането на германските войски през наша територия забиха нож в гърба на нашите съседи..."

Много е чудно дали има поне един исторически документ, в който нашите съседи си посипват главата с пепел, че са ни забили нож в гърба. Още повече че такива приказки у нас се чуват и до днес от определни среди по повод това, че България даде въздушното си пространство за удари срещу Югославия през 1999 г.

"Нашите фашистки управници старателно премълчаваха огромния факт, че... още в края на 1940 г. правителството на Съветския съюз предложи на българското правителство сключване на пакт за ненападение и взаимна помощ... Предложението е било направено от комисаря на външните работи Молотов чрез съветския дипломат Соболев." 

Написалите това премълчават огромния факт, че в рамките на т.нар. Соболева акция Георги Димитров  БРП(к) след разговор със Сталин и Молотов разръща широка кампания, финансирана от Коминтерна, за приемане на тези съветски предложения. А в позив на РМС, младежката организация на комунистическата партия, се казва "Искаме съюз със СССР" и "Искаме съюз с героична и социално-прогресивна Германия", "Да живеят др. Сталин и др. Хитлер, вождовете на съветската и немската работническа класа". Обяснението на тези действия на комунистите е просто - по същото време все още действа пактът "Рибентроп - Молотов" от 1939 г. за ненападение между Германия и СССР. С този пакт двете държави фактически си поделят Полша. Този пакт действа и към 1 март 1941 г., когато България се присъединява към Тристранния пакт.

"Придобивайки привидно Македония и Тракия, България сама загуби националната си независимост и фактически се превърна в колония на Хитлерова Германия. Самите немци не скриваха, че считат Македония и Тракия за германски области, управлявани временно от българската администрация, и като такива ги отбелязваха върху своите карти."

Ако приемем, че това е така, то няма как да приемем друг цитат от текста, който хвърля вината за депортираните от Македония и Тракия евреи върху тогавашните български власти.

"Бедното еврейско население беше малтретирано, избивано, изпращано по трудови лагери при убийствени условия. Около 13 хил. евреи бяха задигнати от Беломорието и Македония и откарани с пломбирани вагони в Полша, където са били най-зверски избити."

За това, че около 50 хил. български евреи са спасени от депортация - в обвинителния акт няма нито ред.

"До 9 септември т.г., когато въстаналият народ свали от властта последното противонародно правителство, фашисткото мракобесие тежеше като черен облак върху нашата страна. Отнето бе правото на сдружаване. Всички политически и професионални организации бяха разтурени и вместо тях бяха създадени казионни организации, в които българските работници, селяни, занаятчии и други професии трябваше задължително да членуват, за да станат въпреки волята си опора на насилническата власт."

В този цитат датата 9 септември би могла бъде заменена с 10 ноември 1989 г., а изразът "фашистко мракобесие" с "комунистическо мракобесие". Така ще се получи една доста реалистична картина на режима, установен у нас между 1944 и 1989 г.

Документите, свързани с Народния съд, могат да бъдат намерени тук.

 

На днешния ден преди 73 г. първи и втори състав на Народния съд произнасят своите присъди. В нощта на 1 срещу 2 февруари 1945 г. са изпълнени смъртните присъди на трима регенти, 67 депутати, министри, офицери и др. Заради тези кървави събития денят се отбелязва като ден на почит към жертвите на комунизма.

Първи състав на Народния съд е образуван за съдене на бившите регенти на България, бившите дворцови съветници, бившите министри от кабинетите на Богдан Филов, Добри Божилов, Иван Багрянов, Константин Муравиев. Обвинителният акт на този състав от 5 декември 1944 г. започва с дълга историческа аргументация, която е твърде интересно четиво от днешна гледна точка. Ето някои извадки от нея:

"...няма никакво съмнение, че ако българският народ не беше намерил достатъчно сили в себе си, за да смъкне фашистката власт и да създаде на 9 септември свое правителство - правителството на Отечествения фронт, нашата страна можеше да загуби напълно своята независимост и да бъде заличена от картата на свободните независими държави."

Какво щеше да стане, ако не беше свалена "фашистката власт" - можем само да гадаем. Факт е обаче, че след 9 септември страната ни губи напълно своята независимост и е заличена от картата на свободните независими държави, само че от болшевишката власт в СССР.

"...във всички национални катастрофи, до които нашият народ е бил довеждан, личи винаги пръстът на германския империализъм. Оръдия на германската завоевателна политика на Балканите бяха Фердинанд и неговата династия, предателската и продажна великобългарска шовинистическа клика... Германските империалистически хищници постоянно насъскваха България против другите балкански страни, противопоставяха я на другите балкански народи, в това число и на нашия освободител - великия братски руски народ... Стотици хиляди български синове сложиха костите си, милиарди народни богатства бяха пропилени за чужди интереси, за интересите на германските империалистически разбойници. Цялата тази престъпна предателска политика, чужда на демократическия дух на българския народ и неговите действителни национални интереси, се прикриваше под красивата мантия за "освобождение" на Македония, за осъществяване на "националните идеали" на българския народ."

Твърденията, че хилядите загинали за обединението на Бългрия са го правили за чужди интереси - оставяме на съвестта на онези, които ги изговарят.

"Когато в 1914 г. Кайзерова Германия подпали голямата световна война, нейният агент в България цар Фердинанд, обкръжен с нови продажници, против волята и чувствата на българския народ хвърли България във война срещу великите европейски демокрации, срещу братските съседни народи и срещу нашите освободители."

Факт е, че изборът на България да влезе в Първата световна война на страната на Германия е бил грешка, която тежи на съвестта на Фердинанд и тогавашното правителство. Още повече че към този момент, за разлика от Втората световна война, България все още е имала алтернатива и е можела да реши до голяма степен своя национален въпрос дори ако се включи в другия лагер. Във война срещу нашите "освободители" не сме се хвърляли. Напротив - те се хвърлят в Добруджа, където са разбити от нашите войски.

 "След кървавото потушаване на въстанието (Септемврийското от 1923 г. - б.р.) се започна една ера на страшни гонения и на пълно обезправяване на българския народ, която се приключи едва с антифашисткото въстание на 9 септември т.г."

Гонения по това време наистина е имало, но пълното обезправяване на българския народ не приключва на 9 септември, а напротив - настъпва именно след тази дата.

"Присъединяването на България към тристранния пакт и пропускането на германските войски през наша територия забиха нож в гърба на нашите съседи..."

Много е чудно дали има поне един исторически документ, в който нашите съседи си посипват главата с пепел, че са ни забили нож в гърба. Още повече че такива приказки у нас се чуват и до днес от определни среди по повод това, че България даде въздушното си пространство за удари срещу Югославия през 1999 г.

"Нашите фашистки управници старателно премълчаваха огромния факт, че... още в края на 1940 г. правителството на Съветския съюз предложи на българското правителство сключване на пакт за ненападение и взаимна помощ... Предложението е било направено от комисаря на външните работи Молотов чрез съветския дипломат Соболев." 

Написалите това премълчават огромния факт, че в рамките на т.нар. Соболева акция Георги Димитров  БРП(к) след разговор със Сталин и Молотов разръща широка кампания, финансирана от Коминтерна, за приемане на тези съветски предложения. А в позив на РМС, младежката организация на комунистическата партия, се казва "Искаме съюз със СССР" и "Искаме съюз с героична и социално-прогресивна Германия", "Да живеят др. Сталин и др. Хитлер, вождовете на съветската и немската работническа класа". Обяснението на тези действия на комунистите е просто - по същото време все още действа пактът "Рибентроп - Молотов" от 1939 г. за ненападение между Германия и СССР. С този пакт двете държави фактически си поделят Полша. Този пакт действа и към 1 март 1941 г., когато България се присъединява към Тристранния пакт.

"Придобивайки привидно Македония и Тракия, България сама загуби националната си независимост и фактически се превърна в колония на Хитлерова Германия. Самите немци не скриваха, че считат Македония и Тракия за германски области, управлявани временно от българската администрация, и като такива ги отбелязваха върху своите карти."

Ако приемем, че това е така, то няма как да приемем друг цитат от текста, който хвърля вината за депортираните от Македония и Тракия евреи върху тогавашните български власти.

"Бедното еврейско население беше малтретирано, избивано, изпращано по трудови лагери при убийствени условия. Около 13 хил. евреи бяха задигнати от Беломорието и Македония и откарани с пломбирани вагони в Полша, където са били най-зверски избити."

За това, че около 50 хил. български евреи са спасени от депортация - в обвинителния акт няма нито ред.

"До 9 септември т.г., когато въстаналият народ свали от властта последното противонародно правителство, фашисткото мракобесие тежеше като черен облак върху нашата страна. Отнето бе правото на сдружаване. Всички политически и професионални организации бяха разтурени и вместо тях бяха създадени казионни организации, в които българските работници, селяни, занаятчии и други професии трябваше задължително да членуват, за да станат въпреки волята си опора на насилническата власт."

В този цитат датата 9 септември би могла бъде заменена с 10 ноември 1989 г., а изразът "фашистко мракобесие" с "комунистическо мракобесие". Така ще се получи една доста реалистична картина на режима, установен у нас между 1944 и 1989 г.

Документите, свързани с Народния съд, могат да бъдат намерени тук.

Коментари

Интересно е какво пробужда

едновременно и в няколко издания на "демократичната общност" тоя бурен поток на исторически ревизионизъм и тия опити да се оправдае престъпното вкарване на България във войната и трета национална катастрофа от българската пронацистка върхушка под началството на крадливата кобурготска фамилия.

Оправданията с "национална кауза" не извиняват престъпленията на противоконституционните правителства на България след премахването на партиите.

Каквито и действия да са предприемали правителствата първо на ОФ и после на БКП след 44-та, те не са оправдание за извършеното от филовци, божиловци и останалите ибрикчии на пронацисткия режим между 35-та и 44-та и за заслуженото им наказание.

Колкото и пари да ви се дават да ги отмивате, ролята им е ясна за всеки, който чете историята непредубедено.

Г-н Донев, ако използвам

Г-н Донев, ако използвам вашата логика - колкото и пари да ви дават на такива като вас няма как да докажете, че режимът между 1935 и 1944 г. е бил фашистки. Факт е, че не е бил точно демократичен, по-скоро авторитарен, но чак фашистки... това е пропаганда, а не история.
i l's picture
i l
ivanll

Въпрос

Малко встрани от темата ама защо говорим за фашизъм а не за национал-социализъм? Странно ми е как все се асоциираме с името на псевдо-идеологията на най-слабото звено от 3те сили от оста.

Г-н Обретенов,

аз не съм "доказвал", че режимът на борис кобурготски е "фашистки" и дори не използвам тази дума.

Вие, поради липса на аргументи срещу написаното от мен, поставяте свои думи в устата ми и се оборвате сам.

Режимът е пронацистки, което се доказва тривиално и с ясни факти.

България участва в пакта на Оста, сама обявява война на Съюзниците, подпомага Хитлеровата офанзива на Балканите и оказва съдействие на нацистката престъпна машина както за водене на война, така и за осъществяване на репресии срещу инакомислящи, както на собствена територия, така и в незаконно окупираните чужди.

Можем да видим обаче, за малко ликбез, точно къде стои режимът на борис кобурготски спрямо речниковата дефиниция на "фашизъм".

Първо, определение. Фашизъм е "a political ... regime that exalts nation ... above the individual and that stands for a centralized autocratic government headed by a dictatorial leader, severe economic and social regimentation, and forcible suppression of opposition"

Колко от тези признаци присъстват в пронацисткия режим на борис кобурготски?

Първи признак: националистическата истерия за "обединение" е основна част от пропагандата, с която се оправдават действията на кабинетите след 1935-та.

Втори признак: политическият режим, заменил превратаджиите от 1935 не възстановява конституционния ред. Правителствата се подбират и назначават от монарха.

Трети признак: силово потискане на опозицията. Като например забраняването на формалната й организация в партии, драконовски закон за "защита на държавата", интернирания, концлагери, екзекуции без съд.

Четвърти признак: поставянето на българската икономика на военна нога, обвързването на външната търговия с неизгодните споразумения, с които заменяме българска стока срещу немски райхсмарки без ценност.

И т.н.

Най-после, опитайте се да докажете, че на мен ми плащат, за да пиша.

За Вас това е очевидно.

Много здраве, бутонът за триене предполагам Ви е подръка.

Г-н Донев, измисляте термини

Г-н Донев, измисляте термини като "пронацистки" или "монархо-фашистки" като някои другари само и само за да добутате някак си до фашизма. Сам разбирате, че тезата е насъстоятелна. Що се отнася до плащането - да, на мен ми плащат, защото това ми е работата. Но не ми плащат за да пиша такива или онакива статии. Ако имате време и желание бихте могли да видите, че съм писал по най-различни теми, критикувал съм най-различни политически и исторически субекти. Не твърдя, че на вас ви плащат, просто използвах същия израз, който и вие използвате.

Г-н Обретенов,

аз не "измислям" термини. Намерете фразата "монархо-фашистки" в написаното от мен, ще ви дам петдесетачка за всяко споменаване. Знаете ли колко ще съберете? Нула.

Не слагайте свои думи в мнението на опонента, това показва само интелектуална немощ да спорите.

Колкото до приставката про- в съчетание с думата "нацистко", тя е, първо, съвсем уместна езиково и второ, ясно оправдана смислово, с факти: подкрепата на България за нацистката държава, участието на България във ВСВ на страната нацизма, подкрепянето на нацистки политики и т.н.

Тезата е не само състоятелна, а и добре потвърдена от документирани исторически факти, които с Вашия, както е модерно да се казва, whataboutism, се опитвате да отречете.

България е участник в нацистката коалиция, а това е така, защото "едноличното управление" на борис кобурготски, дошло като последица от серия десни, прогермански военни преврати е твърде близко до двете основни идеологии в нея.

Г-н Донев, пронацистки според

Г-н Донев, пронацистки според мен е иновация в терминологията. А България уаства на страната на Хитлер, защото не е имала друг избор, нило е предопределено. Имала е избор през Първата световна война, при другия Кобург, бащата на този, когото вие споменаате, но тогава е направила грешен избор.
Като цяло аз споделям вашето мнение за "крадливата кобурггорска фамиля". Но да не забравяме, че тя продължава да ни краде и днес, с любезното съдействие на наследниците на онези, които проведона т.нар. народен съд.

Г-н Обретенов,

проверете в речници и онлайн. Думата съществува отдавна, употребява се в много езици, има ясен смисъл и аз я ползвам именно в него - "близък, благосклонен към нацистката идеология".

"защото не е имала друг избор, нило е предопределено."

Това си е Ваше мнение, което се отрича от историята. Няколко държави на Балканите са имали същия избор и не са се обвързали с нацистката идеология и политика.

"Но да не забравяме, че тя продължава да ни краде и днес," благодарение на "десните", "монархистите" и корупцията по времето на др. Костов, която има най-голяма заслуга за това да направи от Симеончо премиер.
bguenovic's picture
bguenovic
bguenovic

Хуу, дрОгарю, ма може ли да

Хуу, дрОгарю, ма може ли да избиеш 2730 човека? И понеже съм скаран с историята - тва изстребление колко време след Нюрнбергския процес е станало?

Г-н Донев, макар че другарю

Г-н Донев, макар че другарю май наистина повече ви подхожда. Всички наши съседи са били на страната на победителите в Първата световна война. Ние - на страната на победение, както и Германия. Ние сме имали интерес от ревизия на Версайската ситема, те не. Що се отнася до Симеончо - още в неговото правителство имаше министри от БСП, а в в тройната коалиция БСП и НДСВ си бяха партньори. Симеон се върна у нас именно за да стпира започнатото от Костов и трябва да мус е признае, че успя. В крайна сметка Бойко Борисов и Делян Пеевски започнаха политическите си кариери именнно от неговата партия.

Г-н Обретенов,

изпадането в детински заяждания е показателно за "силата" на тезите, които браните.

Дали сме имали интерес от "ревизия" на Версайската система е без значение. От значение е с какви средства сме се опитали да постигнем такава ревизия.

На по-незапознатите с историческите събития напомням, че "Версайската система" е "ревизирана" неколкократно след ПСВ и то в интерес на България - репарациите и другите мерки срещу нея са частично опростени и силно намалени и т.н.

По-важно, тези "ревизии" са постигнати по политически и дипломатически път, извън съюзи с престъпници срещу човечеството, окупация на съседни държави, съучастие в депортация на цели етноси към лагерите на смъртта и т.н. За тях никой не е съдил българските управници.

Именно съучастието ни в нацистката коалиция и нейните престъпления е причината да паднем под съветска окупация и съдът срещу виновните да е протекъл по съветски.

Точно затова участниците в пронацисткото управление не са "жертви".

Жертви са единствено българите, които са вкарани противно на желанието им във войната, които й се противпоставят отначало докрай и които са помляни и от двата режима, този преди и този след.

А що се отнася до Бойко Борисов, Делян Пеевски, както и останалата жълта паплач, тя е от същата порода хора, от която е бил слугинажът на бащата на Симеончо -- хора, готови да продадат бъдещето на съгражданите си за комисионна и участие в лапането от държавната паница.

Това не променя факта, че Симеончо спечели, защото народът се омерзи от корупцията на Костов дотам, че той щеше да загуби и срещу Живков.
Добрев.и's picture
Добрев.и
Добрев.и

прочетете другарю Орлин Донев

Прочетете това: https://liternet.bg/publish19/d_gorcheva/naroden-syd.htm
Про
Добрев.и's picture
Добрев.и
Добрев.и

прочетете другарю Орлин Донев ...

Прочетете Внимателно това: https://liternet.bg/publish19/d_gorcheva/naroden-syd.htm
Прочетете и тогава, ще съм любопитен да го коментирате!
смехурко's picture
смехурко
смехурко

Браво!

Поздравления и на Вас за статията, г-н Обретенов, както и за тази на Д. Горчева, към която ме препрати човек от форума!

Мене ми кажете какво е

Мене ми кажете какво е написал Евгений Дайнов на жертвите на комунизма, че днеска имат ден

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията