Ad Config - Website header

 

Article_top

Докато седна да нахвърлям коментар на решенията на Конституционния съд (КС), с които постанови, че оставка на депутат не се гласува и увековечи съдебната номенклатура, дойде новината за оставката на ген. Ангел Антонов като шеф на НСО. Привидно, трите събития нямат нищо общо, но всъщност те говорят много за това как на практика се управлява страната ни – онова, което наричаме „задкулисие“, „дълбока държава“, „неписана (анти-) конституция“. А има и общи сюжети, които ги обединяват.

Едно по едно:

1. От събитията около решението на КС по повод оставката на Делян Добрев, става ясно, че Делян Добрев вероятно е знаел от рано какъв ще бъде резултатът. Това обяснява защо месеци след скандала, оставката си и нейното отхвърляне, Добрев изведнъж се присети преди Нова година и тихо си „оттегли оставката“. Сега това се използва като основен безочлив аргумент от ГЕРБ той да си остане в парламента.

2. В същия ден, по искане на главния прокурор, КС постанови, че Конституцията разрешава един и същи човек да заема ръководни позиции в съдебната власт без прекъсване, стига да се парашутира от институция в институция. С това т.нар. вечни началници в съдебната власт получиха конституционна защита и съдебната номенклатура възтържествува.

3. От известно време беше ясно, че Румен Радев се опитва да се освободи от човека на Борисов начело на НСО. Вероятно е имал подозрения от къде „изтичат“ изобилните битови компроматчета около съпругата му. А покрай дреболиите, текат и по-важни неща. Стана ясно и друго – Антонов е бил притиснат по прокурорска линия.

Общите знаменатели:

1. Цацаров

Цацаров е основно действащо лице и в трите случая. 

Той е гарант за това, че нито кум-гейт, нито суджук-гейт ще бъдат разплетени, но и ще стоят на трупчета, за да гарантират, че ГЕРБ и Борисов ще бъдат управляеми, например, когато става дума за руски енергийни интереси.

Самият Цацаров е дестилат на съдебната номенклатура – цял живот е работил шеф. С искането си за тълкуване на конституцията по отношение на статута на съдебните шефове, той се грижи за „своите“. Нещо повече, вероятно това тълкуване на конституцията е елемент от сделките, около договарянето на следващия главен прокурор.

Срещу този тип услуги Цацаров очаква да получи място в Конституционния съд, който вече е превърнат в нещо между Парнас и дембел-хане, дето се издигат най-заслужилите представители на съдебната номенклатура и от там, в тихо шушукане със силните на деня гарантират неприкосновеността на дълбоката държава.

Малко изненадващото съдействие, което Цацаров оказва на Радев по казуса НСО, е индикатор за две неща. Едно, Цацаров очаква да бъде номиниран за КС от президента и това може да включва разтягане на процедурата, така че да не му се налага да се отказва от поста главен прокурор прекалено рано. Второ, така Цацаров се отблагодарява на Радев. Президентът обилно спекулира с темата за борбата с корупцията, понякога споменава съдебната реформа и напоследък почна да се кахъри за състоянието на демокрацията. И трите неща опират до реформата на прокуратурата, която обаче Радев не смее дори да спомене.

2. Борисов

Борисов е в режим на оцеляване. Лично. Това изисква, първо, да не се разплитат сюжети като кум-гейт и суджук-гейт. Второ, да има гладко предаване на властта в прокуратурата на следващ Цацаров, който ще пази корупционното статукво. Но и, трето, да си отвори пътя към президенството на следващите избори, защото разбира, че нито може да се пенсионира, нито да остава премиер вечно и му трябва застраховка.

Доколко окончателно е „изрязан“ от НСО ще съдим по наследника на Антонов. Ако това е човек, върху когото Борисов няма влияние, това ще означава сериозна загуба на реална власт за премиера. Вероятно не без съгласието на Пеевски.

По-голямата картина

В тези няколко дни от бита и душевността на българската олигархия виждаме какво на практика значи корупционен захват на държавата.

Виждаме три институции, които играят ключова роля за поддържането на статуквото:

1. Прокуратурата, която не разследва когато не трябва, почва разследвания когато трябва и държи материали на трупчета, за когато потрябва.

2. НСО в ролята на преторианска гвардия и „златна клетка“ на държавния ни елит, която събира компромати, претаква информация и държи висши политически лица в шах (нали помните как беше „махнат“ Местан – с “махане“ на охраната пред жилището му).

3. Конституционният съд, който има грижата да обслужва статуквото като не позволява конституцията да се пречка излишно и, същевременно е нещо като финален тих пристан за заслужили функционери. Физически, КС се намира на последния етаж на Министерски съвет и за един конституционен съдия или председател на КС е много лесно да слезе от асансьора на етажа на премиера и да пие кафе с него просто като избере второто вместо последното копче.

Виждаме механизма на управление чрез компромати, зависимости и писани и неписани привилегии. Но виждаме и как са възможни схеми, въвличащи много институции, предполагащи една отровна хармония в действията на множество хора и разгръщащи се в течение на доста време.

Виждаме, най-сетне, една паразитна прослойка, изпълваща институциите. В магистратурата, службите, администрацията се отглеждат генерации хора, чийто занаят е аморалността, търговията с правомощия и разпродаването на държавността на „вторични суровини“. Организирани са в различни кланове, професионални номенклатури, тайни общества и ловни дружинки. Имат своята суб-култура, висока степен на фамилна приемственост и забележителен рефлекс за вътрешно разбирателство. И, естествено, корените на цялата тази токсична екосистема са във властовите структури на комунистическия режим: ДС, държавно-организирания криминалитет, партийно-бюрократичната номенклатура в центъра и по места.

Има ли лек?

Има. Нито лесен, нито бърз, нито окончателен. Все пак, дори и в историята на последните десетилетия у нас има примери как с решителна гражданско-политическа мобилизация и смели реформи се отвоюва институционален и властови терен. В този смисъл, има конкретни институционални и по-общо политически рецепти. Ето няколко примера:

За споменатите институции

1. Прокуратура: решително преосноваване чрез: 

- извеждане от съдебната власт 

- поставяне в режим на ясна демократична отчетност на главния прокурор, 

- ре-селекция на прокурорите и следователите;

- и, заедно с това, решителна реформа на МВР.

2. НСО – закриване в сегашната му форма и основаване на нова и силно редуцирана служба, която охранява много по-малък кръг лица (и никакви резиденции, ловни стопанства и обслужващ персонал).

3. Конституционния съд

- Въвеждане на пряка конституционна жалба за гражданите, така че да се прекрати възможността в рамките на олигархията да се договарят и питанията, и решенията;

- Въвеждане на гаранции за реален подбор основан на качествата (характер и компетентност) на бъдещите конституционни съдии;

- Преместване на КС в друга сграда, а най-добре извън София (например сградата на Учредителното събрание във Велико Търново – за повдигане на морала).

За администрацията изобщо:

- Революция на селекцията и кариерния процес чрез утвърждаване на конкурсното начало и реално атестиране;

- Реални проверки за лоялност към държавата и за корупция, провеждани от прочистени служби;

- Електронно управление, което да повиши взривно отчетността, прозрачността и изискванията за компетентност и ефективност;

- Лустрация, вкл по отношение на принадлежност към структури на „дълбоката държава“ след 89 г.

Общо политически:

Изграждане на партийни машини, които са в състояние да излъчват качествен човешки материал в паламента и по върховете на институциите. Това изисква утвърждаване на нова политическа култура и вътре в партиите, и в отношенията им с гражданите. Изисква усилено партийно строителство с правилни цели и селекция на хора, не заради тяхната лоялност и морална всеядност, а заради характер (!), компетентност и чувство за приличие.

В крайна сметка, това е, което заедно с приятелите ни от партиите на демократичната общност се опитваме да предложим на избирателите:

- Доказана (при всичките ни грешки и слабости) привързаност към демокрацията и законността;

- Ясна програма за ре-старт на ключовите институции и преосноваване на държавността;

- Качествени хора (ако се съмнявате – вижте настоящия състав на парламента).

Имаме още работа, но и работим изключително напрегнато във всяка от тези посоки. Алтернативата е още безперспективна „стабилност“ и свличане на държавата в геополитическата периферия на ЕС и НАТО.

...

Коментарът е от фейсбук профила на председателя на "Да, България" Христо Иванов.

 
Снимка БГНЕС

Докато седна да нахвърлям коментар на решенията на Конституционния съд (КС), с които постанови, че оставка на депутат не се гласува и увековечи съдебната номенклатура, дойде новината за оставката на ген. Ангел Антонов като шеф на НСО. Привидно, трите събития нямат нищо общо, но всъщност те говорят много за това как на практика се управлява страната ни – онова, което наричаме „задкулисие“, „дълбока държава“, „неписана (анти-) конституция“. А има и общи сюжети, които ги обединяват.

Едно по едно:

1. От събитията около решението на КС по повод оставката на Делян Добрев, става ясно, че Делян Добрев вероятно е знаел от рано какъв ще бъде резултатът. Това обяснява защо месеци след скандала, оставката си и нейното отхвърляне, Добрев изведнъж се присети преди Нова година и тихо си „оттегли оставката“. Сега това се използва като основен безочлив аргумент от ГЕРБ той да си остане в парламента.

2. В същия ден, по искане на главния прокурор, КС постанови, че Конституцията разрешава един и същи човек да заема ръководни позиции в съдебната власт без прекъсване, стига да се парашутира от институция в институция. С това т.нар. вечни началници в съдебната власт получиха конституционна защита и съдебната номенклатура възтържествува.

3. От известно време беше ясно, че Румен Радев се опитва да се освободи от човека на Борисов начело на НСО. Вероятно е имал подозрения от къде „изтичат“ изобилните битови компроматчета около съпругата му. А покрай дреболиите, текат и по-важни неща. Стана ясно и друго – Антонов е бил притиснат по прокурорска линия.

Общите знаменатели:

1. Цацаров

Цацаров е основно действащо лице и в трите случая. 

Той е гарант за това, че нито кум-гейт, нито суджук-гейт ще бъдат разплетени, но и ще стоят на трупчета, за да гарантират, че ГЕРБ и Борисов ще бъдат управляеми, например, когато става дума за руски енергийни интереси.

Самият Цацаров е дестилат на съдебната номенклатура – цял живот е работил шеф. С искането си за тълкуване на конституцията по отношение на статута на съдебните шефове, той се грижи за „своите“. Нещо повече, вероятно това тълкуване на конституцията е елемент от сделките, около договарянето на следващия главен прокурор.

Срещу този тип услуги Цацаров очаква да получи място в Конституционния съд, който вече е превърнат в нещо между Парнас и дембел-хане, дето се издигат най-заслужилите представители на съдебната номенклатура и от там, в тихо шушукане със силните на деня гарантират неприкосновеността на дълбоката държава.

Малко изненадващото съдействие, което Цацаров оказва на Радев по казуса НСО, е индикатор за две неща. Едно, Цацаров очаква да бъде номиниран за КС от президента и това може да включва разтягане на процедурата, така че да не му се налага да се отказва от поста главен прокурор прекалено рано. Второ, така Цацаров се отблагодарява на Радев. Президентът обилно спекулира с темата за борбата с корупцията, понякога споменава съдебната реформа и напоследък почна да се кахъри за състоянието на демокрацията. И трите неща опират до реформата на прокуратурата, която обаче Радев не смее дори да спомене.

2. Борисов

Борисов е в режим на оцеляване. Лично. Това изисква, първо, да не се разплитат сюжети като кум-гейт и суджук-гейт. Второ, да има гладко предаване на властта в прокуратурата на следващ Цацаров, който ще пази корупционното статукво. Но и, трето, да си отвори пътя към президенството на следващите избори, защото разбира, че нито може да се пенсионира, нито да остава премиер вечно и му трябва застраховка.

Доколко окончателно е „изрязан“ от НСО ще съдим по наследника на Антонов. Ако това е човек, върху когото Борисов няма влияние, това ще означава сериозна загуба на реална власт за премиера. Вероятно не без съгласието на Пеевски.

По-голямата картина

В тези няколко дни от бита и душевността на българската олигархия виждаме какво на практика значи корупционен захват на държавата.

Виждаме три институции, които играят ключова роля за поддържането на статуквото:

1. Прокуратурата, която не разследва когато не трябва, почва разследвания когато трябва и държи материали на трупчета, за когато потрябва.

2. НСО в ролята на преторианска гвардия и „златна клетка“ на държавния ни елит, която събира компромати, претаква информация и държи висши политически лица в шах (нали помните как беше „махнат“ Местан – с “махане“ на охраната пред жилището му).

3. Конституционният съд, който има грижата да обслужва статуквото като не позволява конституцията да се пречка излишно и, същевременно е нещо като финален тих пристан за заслужили функционери. Физически, КС се намира на последния етаж на Министерски съвет и за един конституционен съдия или председател на КС е много лесно да слезе от асансьора на етажа на премиера и да пие кафе с него просто като избере второто вместо последното копче.

Виждаме механизма на управление чрез компромати, зависимости и писани и неписани привилегии. Но виждаме и как са възможни схеми, въвличащи много институции, предполагащи една отровна хармония в действията на множество хора и разгръщащи се в течение на доста време.

Виждаме, най-сетне, една паразитна прослойка, изпълваща институциите. В магистратурата, службите, администрацията се отглеждат генерации хора, чийто занаят е аморалността, търговията с правомощия и разпродаването на държавността на „вторични суровини“. Организирани са в различни кланове, професионални номенклатури, тайни общества и ловни дружинки. Имат своята суб-култура, висока степен на фамилна приемственост и забележителен рефлекс за вътрешно разбирателство. И, естествено, корените на цялата тази токсична екосистема са във властовите структури на комунистическия режим: ДС, държавно-организирания криминалитет, партийно-бюрократичната номенклатура в центъра и по места.

Има ли лек?

Има. Нито лесен, нито бърз, нито окончателен. Все пак, дори и в историята на последните десетилетия у нас има примери как с решителна гражданско-политическа мобилизация и смели реформи се отвоюва институционален и властови терен. В този смисъл, има конкретни институционални и по-общо политически рецепти. Ето няколко примера:

За споменатите институции

1. Прокуратура: решително преосноваване чрез: 

- извеждане от съдебната власт 

- поставяне в режим на ясна демократична отчетност на главния прокурор, 

- ре-селекция на прокурорите и следователите;

- и, заедно с това, решителна реформа на МВР.

2. НСО – закриване в сегашната му форма и основаване на нова и силно редуцирана служба, която охранява много по-малък кръг лица (и никакви резиденции, ловни стопанства и обслужващ персонал).

3. Конституционния съд

- Въвеждане на пряка конституционна жалба за гражданите, така че да се прекрати възможността в рамките на олигархията да се договарят и питанията, и решенията;

- Въвеждане на гаранции за реален подбор основан на качествата (характер и компетентност) на бъдещите конституционни съдии;

- Преместване на КС в друга сграда, а най-добре извън София (например сградата на Учредителното събрание във Велико Търново – за повдигане на морала).

За администрацията изобщо:

- Революция на селекцията и кариерния процес чрез утвърждаване на конкурсното начало и реално атестиране;

- Реални проверки за лоялност към държавата и за корупция, провеждани от прочистени служби;

- Електронно управление, което да повиши взривно отчетността, прозрачността и изискванията за компетентност и ефективност;

- Лустрация, вкл по отношение на принадлежност към структури на „дълбоката държава“ след 89 г.

Общо политически:

Изграждане на партийни машини, които са в състояние да излъчват качествен човешки материал в паламента и по върховете на институциите. Това изисква утвърждаване на нова политическа култура и вътре в партиите, и в отношенията им с гражданите. Изисква усилено партийно строителство с правилни цели и селекция на хора, не заради тяхната лоялност и морална всеядност, а заради характер (!), компетентност и чувство за приличие.

В крайна сметка, това е, което заедно с приятелите ни от партиите на демократичната общност се опитваме да предложим на избирателите:

- Доказана (при всичките ни грешки и слабости) привързаност към демокрацията и законността;

- Ясна програма за ре-старт на ключовите институции и преосноваване на държавността;

- Качествени хора (ако се съмнявате – вижте настоящия състав на парламента).

Имаме още работа, но и работим изключително напрегнато във всяка от тези посоки. Алтернативата е още безперспективна „стабилност“ и свличане на държавата в геополитическата периферия на ЕС и НАТО.

...

Коментарът е от фейсбук профила на председателя на "Да, България" Христо Иванов.

Коментари

Няколко дни от бита и душевността

на българската "демокретична общност".

1. Става сутрин рано, отваря фейса, написва "Москва", "Цацаров", "съдебна реформа" и почва да се чуди как да ги омеша в дълги изречения. Междувременно закусва, пуска 25 туита и се облича. Става 11:30.

2. Към обяд буквите са понаместени, уни-калният фейсбук пост за деня е почти готов, обаче е време за обяд. И диджестив.

3. Към 15:00 постът е пуснат, подхванат от по-зле слагащите се "журналисти" по грантовата верига, които си нямат соло номера и се появява в "медиапул", "офчи нюз", "кл. зет" и още там няколко маргинални сайтчета.

4. Отчетът към работодателя е заминал преди 17:00 със скриншотове.

5. Денят е успешно отчетен, време е за вечеря, скитане по софийските кръчми и планиране на следващата политическата баталия за популярност между 4-те процента.

Борбата за демокрация продължава.

Или накратко, само благи приказки в интернет и нула свършена работа. Айляк.
Petyo9's picture
Petyo9
Petyo9

Толкова писане

за толкова минуси - бива ли?
Ivan Samichkov's picture
Ivan Samichkov
Samichkov

Психо-обсесия

Бойкикев е заразен, като придворния петел-художник на Курнела Кутев, със СПИН от кърваво червения екстремизъм. Той е обсебен от ББ и ДП и трябва да му помогнат в психоклиниката, че иначе става страшно, ще го разлюбят всички, дето разчитат, той да им донесе властта на тепсия.
Petyo9's picture
Petyo9
Petyo9

Ето -

по-малко си писал и по-малко минуси си получил.

аман

От Бойкиев, Радан...... и цялата шепа психодесни.... Ако горния текст е написан от Бойкиев, браво. Най-сетне е заработил 5 лв! Той какво работи всъщност, какво прави за да се изхранва?
Petyo9's picture
Petyo9
Petyo9

Още по-малко -

и още по-малко минуси. Но това е или когато няма какво да кажеш или когато явно тролиш.
Insider Insider's picture
Insider Insider
insider

Всичко това е добре, ама коя политическа сила

ще го реализира? Да не говорим, че разследването на "дълбоката държава" след 1989 г. е неизменно свързано с разследването на съвсем "плитката държава" преди. Защото - ясно е за всеки - че политическите структури на БКП и службите й са в основата на финансирането и организирането подземния свят. Значи, Христо, махаме Боко, ровим в партийните основания на БСП и постигаме заветните цели. И кои сме ние? 2% граждани!
kate pate's picture
kate pate
analyse this

:-)

Този път Бойкикев е отбелязал невероятни висоти в строежа на въздушни конструкции.
cos's picture
cos
cos

cos

...и троловете веднага се разпищяха. Защото се ужасяват как ще изкарват пари в друга реалност.
Жалки НИЩОЖЕСТВА
Ivan Dobrev's picture
Ivan Dobrev
dobrevi66

Към Христо Иванов

Основно оръжие за борба с Мафията е осветляване на нейната дейност и показване на решения за преодоляване на пороците й. Според мен една такава мисия не трябва да се води само от партийна уеб страница, блогове и facebook. Отделно от това не е много въздействащо тези послания да излизат само от ваше име, защото въпросът е: къде е екипа ви от специалисти. Понеже държа на конструктивния дух имам следните предложения към вас , ако изобщо ги прочете вие или вашия екип:

1. Започнете издаване на ежедневен вестник, бюлетин или сайт - Анти Корупция. Може би е скъпо едно издаване на вестник и още повече разпостранението му в България/ примера с ПРАС ПРЕС е показателен / но имате структури в цялата страна и това не е мисия не възможна.

2. Намерете място в София, където всеки ден да представяте становище по ежедневните проявления на мафията. Там ние трябва да видим вашия екип в действие. Ако от медиите не Ви уважат по разбираеми причини, качете видео репортажи във Вашия сайт. Въпросът е хората, които правят осъзнат избор да си "сверяват часовниците " и да получават нова информация за действията на българската мафия.

2. Моля давайте дума и на Вашия екип. Нека знаем на кои хора утре ще доверим управлението на Страната ни.

3. Водете кампании разпознаваеми за всички. Такива могат да бъдат:
1. Почитане на тези личности ,които са градили България като правова държава през последните 150- 200 година.
2. Почит към жертвите на комунизма. Но не еднократно на 1-ви февруари.
3. Демонтиране на МОЧА - и изграждане на негово място на мемориал на истинските българските строители на България .

Надявам се ,че тези мои идеи ,ще ви предизвикат към нови такива , каквато е и целта ми.



Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията