Ad Config - Website header

 

Article_top

За 10 години незаконната търговия с цигари в България е донесла на престъпните групировки приходи между 2.5 и 3.5 милиарда лева, достатъчни и за рушвети по ниските и високите етажи на властта. Тази констатация е от публикуван днес анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ), изследвал периода 2007-2016 г. По това време управляваха няколко правителства - кабинетът на Станишев (Тройната коалиция) - 2005-2009 г., кабинетът "Борисов-1" - 2009-2013 г., кабинетът "Орешарски" - 2013-2014 г., и отново Борисов с втори вече коалиционен кабинет - 2014-2017 г. 

Големият бум е през 2010 г., когато криминалните приходи са между 450 и 640 млн. лева за годината, но и към момента въпреки свиването на незаконната търговия те не са за пренебрегване, като се оценяват между 120 и 170 млн. лева за 2016 г. Това е ресурс, който в голямата си част се влива в организираната престъпност и създава възможности за корумпиране по високите и ниските етажи на властта.

Детайлният преглед на акцизната политика спрямо тютюневите изделия в България и ефектите върху незаконния пазар, който ИПИ прави, е част от проект на ИПИ с мото "По правилата", чиято основна цел е да проучи възможностите за подобряване на водените политики и преодоляване на онези институционални слабости, които дават почва за незаконна търговия с тютюневи изделия в страната.

Изводите, които ИПИ прави, са следните. На първо място, потвърждава се теоретичната постановка, че недалновидната акцизна политика може да има много тежки негативни последици и да подкопае постигането на двете основни политически цели – здравната (намаляване на тютюнопушенето) и данъчната (стабилни приходи в бюджета от облагане на тютюневи изделия). Прекомерното и рязкото покачване на акцизната тежест неизменно води до ръст на незаконния пазар, който не може да бъде овладян само с контролни механизми. През 2010 г. тютюневият пазар в страната беше буквално залят от незаконни цигари, които достигнаха 1/3 от пазара и генерираха огромни приходи за организираната престъпност.

Таблица 1: Оценки на ИПИ за приходите от незаконната търговия

Източник: ИПИ на база данни за данъчните приходи от Агенция „Митници” и данни за незаконната търговия от KPMG, Project Sun: A Study of the Illicit Cigarettes Market in the European Union, Norway and Switzerland (2017)

Данните сочат, че немалка част от незаконната търговия всъщност е с източник вътре в страната. За това говорят брандовете на намерените кутии, непредназначени за местния пазар (особено т. нар. illicit whites – марки, който са създадени само и единствено за незаконен пазар), ефектите от проведените кампании в страната (например през първата половина на 2015 г.) и видимото преливане на количества между нелегалния и легалния пазар на цигари през последните няколко години. Това означава, че борбата с незаконната търговия не следва да се насочва само и единствено към опазване на границите, а и към по-ефективен контрол спрямо производството на цигари в страната.

Въпреки спада на незаконната търговия с цигари през последните години до около 7% от общия пазар през 2016 г. негативните ефекти остават сериозни. За 2016 г. този дял се е равнявал на близо 1 млрд. къса незаконни цигари, които са ощетили бюджета на страната с 200 млн. лева. Това биха били приходите за хазната от акцизи и ДДС, ако тези цигари бяха потребени легално. В пиковия момент за незаконната търговия – през 2010 г., потенциално пропуснатите приходи за бюджета са надвишавали 800 млн. лева.

Не бива да бъде пропускан и големият незаконен пазар при тютюна за пушене, или т. нар. тютюн за ръчно свиване. Незаконната търговия при тютюна за пушене достига над 75% от общия пазар, което се равнява на около 646 тона насипен тютюн - нарязан тютюн, който се продава на килограм, опакован в пликове без етикет и извън законните канали за продажба. Въпросните 646 тона насипен тютюн са равносилни на 861 млн. къса еквивалент на класическа цигара (0,75 грама на цигара). Цели 86% от незаконния насипен тютюн на пазара е с местен произход, тоест произведен в България.

Прегледът на развитието и ефектите от акцизната политика в България дава и някои поуки за общоевропейските политики. В процеса на хармонизиране трябва да се отчитат разликите в социално-икономическите фактори и особено разликите в платежоспособността. Огромният ръст на незаконната търговия в България и други страни от Източна Европа в първите години на членството можеше да бъде избегнат при по-внимателно поставяне на целите и далновидна политика по догонване.

Към 2018 г. страните членки на ЕС достигнаха новите минимални нива (в т.ч. и България) от 90 евро акциз на кутия цигари, с което ЕС се утвърди като икономическия блок с най-тежко облагане на най-разпространените тютюневи продукти. В средносрочен план препоръчваме запазване на тези нива на облагане и фокус върху борбата с незаконната търговия. България има силен интерес всички бъдещи промени на ниво ЕС да бъдат съобразени с различната покупателна възможност в страните членки.

 
Снимка - МВР на Испания

За 10 години незаконната търговия с цигари в България е донесла на престъпните групировки приходи между 2.5 и 3.5 милиарда лева, достатъчни и за рушвети по ниските и високите етажи на властта. Тази констатация е от публикуван днес анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ), изследвал периода 2007-2016 г. По това време управляваха няколко правителства - кабинетът на Станишев (Тройната коалиция) - 2005-2009 г., кабинетът "Борисов-1" - 2009-2013 г., кабинетът "Орешарски" - 2013-2014 г., и отново Борисов с втори вече коалиционен кабинет - 2014-2017 г. 

Големият бум е през 2010 г., когато криминалните приходи са между 450 и 640 млн. лева за годината, но и към момента въпреки свиването на незаконната търговия те не са за пренебрегване, като се оценяват между 120 и 170 млн. лева за 2016 г. Това е ресурс, който в голямата си част се влива в организираната престъпност и създава възможности за корумпиране по високите и ниските етажи на властта.

Детайлният преглед на акцизната политика спрямо тютюневите изделия в България и ефектите върху незаконния пазар, който ИПИ прави, е част от проект на ИПИ с мото "По правилата", чиято основна цел е да проучи възможностите за подобряване на водените политики и преодоляване на онези институционални слабости, които дават почва за незаконна търговия с тютюневи изделия в страната.

Изводите, които ИПИ прави, са следните. На първо място, потвърждава се теоретичната постановка, че недалновидната акцизна политика може да има много тежки негативни последици и да подкопае постигането на двете основни политически цели – здравната (намаляване на тютюнопушенето) и данъчната (стабилни приходи в бюджета от облагане на тютюневи изделия). Прекомерното и рязкото покачване на акцизната тежест неизменно води до ръст на незаконния пазар, който не може да бъде овладян само с контролни механизми. През 2010 г. тютюневият пазар в страната беше буквално залят от незаконни цигари, които достигнаха 1/3 от пазара и генерираха огромни приходи за организираната престъпност.

Таблица 1: Оценки на ИПИ за приходите от незаконната търговия

Източник: ИПИ на база данни за данъчните приходи от Агенция „Митници” и данни за незаконната търговия от KPMG, Project Sun: A Study of the Illicit Cigarettes Market in the European Union, Norway and Switzerland (2017)

Данните сочат, че немалка част от незаконната търговия всъщност е с източник вътре в страната. За това говорят брандовете на намерените кутии, непредназначени за местния пазар (особено т. нар. illicit whites – марки, който са създадени само и единствено за незаконен пазар), ефектите от проведените кампании в страната (например през първата половина на 2015 г.) и видимото преливане на количества между нелегалния и легалния пазар на цигари през последните няколко години. Това означава, че борбата с незаконната търговия не следва да се насочва само и единствено към опазване на границите, а и към по-ефективен контрол спрямо производството на цигари в страната.

Въпреки спада на незаконната търговия с цигари през последните години до около 7% от общия пазар през 2016 г. негативните ефекти остават сериозни. За 2016 г. този дял се е равнявал на близо 1 млрд. къса незаконни цигари, които са ощетили бюджета на страната с 200 млн. лева. Това биха били приходите за хазната от акцизи и ДДС, ако тези цигари бяха потребени легално. В пиковия момент за незаконната търговия – през 2010 г., потенциално пропуснатите приходи за бюджета са надвишавали 800 млн. лева.

Не бива да бъде пропускан и големият незаконен пазар при тютюна за пушене, или т. нар. тютюн за ръчно свиване. Незаконната търговия при тютюна за пушене достига над 75% от общия пазар, което се равнява на около 646 тона насипен тютюн - нарязан тютюн, който се продава на килограм, опакован в пликове без етикет и извън законните канали за продажба. Въпросните 646 тона насипен тютюн са равносилни на 861 млн. къса еквивалент на класическа цигара (0,75 грама на цигара). Цели 86% от незаконния насипен тютюн на пазара е с местен произход, тоест произведен в България.

Прегледът на развитието и ефектите от акцизната политика в България дава и някои поуки за общоевропейските политики. В процеса на хармонизиране трябва да се отчитат разликите в социално-икономическите фактори и особено разликите в платежоспособността. Огромният ръст на незаконната търговия в България и други страни от Източна Европа в първите години на членството можеше да бъде избегнат при по-внимателно поставяне на целите и далновидна политика по догонване.

Към 2018 г. страните членки на ЕС достигнаха новите минимални нива (в т.ч. и България) от 90 евро акциз на кутия цигари, с което ЕС се утвърди като икономическия блок с най-тежко облагане на най-разпространените тютюневи продукти. В средносрочен план препоръчваме запазване на тези нива на облагане и фокус върху борбата с незаконната търговия. България има силен интерес всички бъдещи промени на ниво ЕС да бъдат съобразени с различната покупателна възможност в страните членки.

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още от категорията

Анкета