Когато бившият премиер на федерална провиниця Бранденбург Матиас Платцек през 2015 г. поиска анексирането на Крим да се регламентира според международното право, за кацлерката Ангела Меркел тогава все още беше лесно да омаловажава броя на онези, които проявяваха разбиране към Путин и да заглушава призивите за слагане край на санкциите спрямо Русия. Но три години по-късно политиката на Германия спрямо Русия изглежда разклатена.

Надхвърляйки всички партийни граници министър-председателите на източните федерални провинции (бившата ГДР - б. р.) се изправиха срещу шефката на Християндемократическия съюз с настояването да се сложи край на санкциите, а призивите за нов старт в германо-руските отношения далеч надхвърлят политическите рамки, стигайки до известния актьор Тил Швайгер и боса на "Байерн" – Мюнхен Ули Хьонес.

На среща в Дюселдорф Хьонес заяви, че не вярвал само руснаците да имат вина за случилото се в Крим. И за да не бъде разбран погрешно, допълни:

"Когато НАТО все повече се приближава, бих искал да чуя как вие бихте реагирали."

Иде ли реч за Крим, Ангела Меркел обаче повтаря едно и също:

"Санкциите не са самоцел."

От една страна ставало дума за реакция на анексирането на укаинския полуостров Крим и от друга – за ролята на Русия при дестабилизирането на Източна Украйна чрез подкрепяните от Москва сепаратисти. Сиреч през 2014 г. руският президент Владимир Путин е разпоредил окупирането на Крим и след това е атакувал Източна Украйна. Това Западът не го приема и ерго ще промени реакцията си, когато това направи и Путин.

В горещата фаза на предизорната битка миналата година лидерът на Свободната демократическа партия Кристиан Линднер нарече подобна позиция "задънена улица". Той предложи на анексирането на Крим да се гледа като на "продължителен провизориум", конфликтът да се капсулира, за да се заобиколи и да се продължи напред. За сближаване с Русия не бивало да се чака прилагането на всяка точка от Мирното споразумение от Минск. Далеч по-добре би било да се оценяват положителните междинни стъпки.

Меркел би следвало да е последният политик, който се изолира от прагматични решения. Тя отдавна се отказа от постулата следвоенният ред в Сирия да се регулира без участието на режима на Асад, тъй като след руската интервенция в Сирия той укрепи позицията си. Понастоящем срещу Асад  не може да се сложи край на гражданската война, а без него не е възможно това да стане.

По отношение на Крим Меркел е неотстъпчива. Линднер току що се беше изказал по вижданията си, тя го контрира:

"Като слушам, че анексирането на Крим просто трябвало да се приеме, то тогава си мисля какво би се случило, когато навремето биха се отнесли към нас в ГДР според мотото: "Ясно е, че Германия ще остане разделена и в това отношение нищо няма да се промени."

Така става ясно – Сирия е световна политика. Крим за Меркел е нещо лично. Това е основата на вътрешното убеждение на цяло поколение от ГДР, че след падането на желязната завеса никога повече в Европа да не се допусне господството на правото да бъде заменено с правото на по-силния.

Меркел няма да се огъне. Тя с право припомня, че някогашни сателити на Москва по своя воля са се решили на прозападна ориентация, на членство в ЕС и НАТО.

От друга страна Хьонес не е сам. 95 на сто от германците смятат за важно или особено важно Русия и ЕС отново да се сближат.

Трябва да се прибави и това, че положението се промени и фактически. Вече не е възможно членство на Украйна в НАТО, тъй като Путин за дълго време насади нерешим териториален конфликт в региона. При създалото се положение действително и то без отказ от основни позиции би могло да се стигне до нова конструкция на отношенията.

Грегор Майнтц е водещ журналист на в. “Райнише пост”, откъдето препечатваме коментара му с незначителни съкращения. Изданието е  с 300 000 дневен тираж и с централа в Дюселдорф. Преводът, заглавието и подзаглавието са на Клуб Z