Политическите противоборства от двете страни на гръцко-македонската граница и недоволството, което подстрекават, пречат 27-годишният спор за името на Бившата югославска република Македония да бъде разрешен и така да отпаднат пречките пред европейското и северноатлантическо бъдеще на Скопие. На 4 февруари (неделя) в Гърция е планиран голям митинг срещу използването на наименованието "Македония". Изненадващо политици от консервативната "Нова демокрация" начело с лидера й Кирякос Мицотакис, и Панос Каменос, министърът на отбраната и лидер на коалиционния партньор - партията "Независими гърци", подкрепиха протестите. Да не пропускаме и влиятелната гръцка православна църква. Организаторите смятат, че в неделя на централния площад в Атина - "Синтагма", ще се съберат над 1 милион души. Представяме коментар по темата.

В един идеален свят, където политиците на страната са истински патриоти - поне в смисъла, в който авторът (Том Елис, "Катимерини" - б.р.) разбира тази идея - спорът за името на Гърция с Бившата югославска република Македония (БЮРМ) щеше бъде разгледан по съвсем различен начин.

Премиерът щеше да покани лидера на основната опозиционна партия (който всъщност е европеист и син на прагматичен бивш премиер* - който възнамеряваше да подкрепи комбинирано наименование с исторически или географски квалификатор от самото начало) не само да го информира за напредъка на разговорите, но и да изслуша идеите му. Целта би била да се постигне съгласие за по-изтънчени и умели тактики, необходими при справянето с такъв деликатен въпрос. Те биха действали в съответствие с националния интерес и за доброто на страната, а не в името на собствената си полза.

Премиерът Алексис Ципрас и президентът на Нова демокрация Кирякос Мицотакис щяха да обсъдят точния набор от обстоятелства, които преобладават в момента - а не друг път - и да осъзнаят факта, че сериозните катаклизми в БЮРМ (или дори разпадането й на отделни части) не са в интерес на никого. Те биха обсъдили непредвидената поява на умерения премиер Зоран Заев в Скопие, за разлика от неговия националистически предшественик Никола Груевски. И биха се съгласили, че трябва да направят каквото е необходимо, за да ограничат турското влияние на Балканите.

Имайки предвид огромната отговорност, заложена от позицията им, гръцкият премиер и опозиционният лидер ще седнат с външния министър и с министъра на външните работи "в сянка" - каквото и да мислим за Никос Коциас от СИРИЗА и за Джорджос Кумуцакос от "Нова демокрация", никой не се съмнява в техните дипломатически познания - и да се изгради национална позиция по въпроса.

Извличайки поуки от грешките, допуснати в периода 1991 г. до днес по отношение на името, те биха се съгласили, че за да се възползват от възможността, трябва да запазят мълчание относно тактиките за водене на преговори и подробностите за тяхното съгласие. Те биха формулирали и план за справяне с очакваните реакции, които идват от правителството, "Нова демокрация" и обществото като цяло.

Двамата лидери също така биха се съгласили - всеки по свои собствени канали - да осигурят подкрепата на любезния архиепископ на гръцката православна църква и да се консултират с него по най-добрия начин, за да се справят с този чувствителен въпрос.

В името на постигане на споразумение за името двамата лидери биха сключили пакт - да не се експлоатират никакви проблеми, нито в партията, нито в правителството в една или друга полза, докато въпросът не бъде разрешен по най-добрия за Гърция начин.  Що се отнася до въпроса за името, това би било нещо по-добро от "Република Македония", което се използва почти навсякъде в момента, поради разцеплението и грешките на Гърция.

За съжаление, това не е идеален свят. Вместо всичко изброено дотук, премиерът остави опозицията на тъмно с ясното намерение да предизвика криза в редиците на "Нова демокрация", като същевременно планира трус на политическата сцена, който би довел до бъдеща коалиция в център-ляво.

На страната на опозицията виждаме и министъра на отбраната, който се опитва да предотврати разпада на партията си.

За съжаление, това не е изненада.

По подобен начин пишещият имаше надежди през 2010 г., че двамата бивши съквартиранти от колежа - Георгиос Папандреу от ПАСОК и Андонис Самарас (тогава лидер на "Нова демокрация"), ще се съберат, за да обсъдят и се споразумеят за първия меморандум (договарянето на спасителния план за Гърция - б.р.). Нямах такъв късмет. И тук видяхме разделение и политическа манипулация. Същият негативизъм преобладаваше между Папандреу и Костас Караманлис през 2009 г., както и между Ципрас и Самарас през 2014 г. - макар и изразен много по-цветисто.

Изгубени възможности, за които Гърция плаща голяма цена. Интересите на партиите са поставени над националния интерес. Една история, която за съжаление продължава да се повтаря.

*Баща на Кирякос Мицотакис, настоящия лидер на консервативната Нова демокрация, е Константинос Мицотакис, министър-председател в периода 1990-1993 г., а сестра му Дора Бакояни - външен министър в периода 2006-2009 г., а също и кмет на Атина.